Решение № 506 от 09.01.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 506 гр. Велико Търново, 20.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Георги Драгoстинов

Илина Гачева при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело № 20224100500487 по описа за 2022 година

За да се произнесе, съобрази:

Производството по делото е образувано въз основа на подадена от Т.

И. Б., чрез назначения му по делото особен представител въззивна жалба против Решение № 57/ 20.04.2022г., постановено по гр.д. № 205/2021г. по описа на РС – П., с което е прието за установено, че в полза на П. М. П., ЕГН ********** със съд. адрес гр. С., ж.к. "Д.", *** съществува вземане срещу Т.

И. Б., ЕГН ********** от гр. П., ул. "В.Л." № *** за сумата от 3294 лв. (три хиляди двеста деветдесет и четири лева), главница по договор за наем на недвижим имот в гр. С. от 01.04.2019 г. и представляваща, както следва - 2500 лева наемна цена за периода м. 10 – м. 02.2020 година и 794 лева консумативни разходи, 300 лева (триста лева) – лихва за забава, начислена върху дължимото за наемна цена за периода 01.10.2019 година – 04.03.2020 година, ведно със законната лихва върху главницата за наемна цена в размер на 2500 лв., считано от 24.03.2020 г. до изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 236/18.08.2020 г. по ч. гр. д. № 170/2020 г. на ПРС, на основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, като са присъдени и разноски съобразно изхода на спора. В жалбата са наведени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението, както следва :

Първоинстанционният съд не се е съобразил с отговора на исковата молба. Особеният представител е бил в невъзможност да се свърже с ответника и да представи находящи се у него доказателства за извършено 1 плащане.

Съдът не е обсъдил оспорваните в отговора факти.

Претендира се да бъде отменено първоинстанционното решение.

В постъпил в законоустановения срок отговор на въззивната жалба ответникът по същата заема становище за нейната неоснователност. Навежда доводи по оплакванията в жалбата и моли съда да потвърди обжалваното решение като правилно.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.

Относно валидността :

Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.

Относно допустимостта:

Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението за неправилно в частта му относно сумата от 2000 лв. , представляващи наемна цена за периода от ноември 2019г. до февруари 2020 г. включително и сумата от 225 лв. неустойка . В останалата си част решението е правилно.

Съображенията за този извод са следните:

Производството е образувано по предявен положителен установителен иск за установяване съществуване на вземания, за които ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

Правното основание на предявения иск е чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 422, ал.1 във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК вр. с чл. 79 и чл. 232, ал. 2 , чл. 61, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът П. М. П. основава иска си на сключен между него и ответника 2 договор за наем на недвижим имот – собственост на ищеца. Твърди се, че ответникът не е заплатил наемната цена за ползване на имота за периода от октомври 2019г. до февруари 2020г. включително, както и не е заплатил консумативите за ползване на имота. Претендира, че му се дължи сумата от 2500 лв. наемна цена за посочения период от време, както и сумата от 300 лв. неустойка по договора за наем уговорена между страните, както и сумата от 794 лв. консумативи за ползване на наетия имот за процесния период. Моли съда да приеме за установено, че съществува вземането предмет на издадената в негова полза заповед за изпълнение на парично задължение по цитираното ЧГрД № 170/2020 година на ПРС, както и разноски по делото.

В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба ответникът – Т. И. Б. чрез назначения му особен представител оспорва иска, като сочи, че договорът за наем е прекратен на 30.10.2019г. по силата на клаузите в същия на 01.11.2019г. и наемна цена за следващ период не се дължи.

Оспорва дължимостта на суми за консумативи, с мотива, че няма доказателства за извършени плащания на такива.

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка :

Страните са сключили договор за наем на недвижим имот, по силата на който ищецът е предоставил на ответника за временно и възмездно ползване свой собствен недвижим имот срещу месечна наемна цена от 500 лв., платима в брой до пето число на всеки текущ месец.

Съгласно т. 7.1 на договора при забавяне изплащането на договорения месечен наем, наемателят дължи на наемодателя неустойка в размер на 0,5% от месечната наемна цена за всеки просрочен ден, но не повече от 15% от стойността на договорения месечен наем.

Съгласно т. 7.2 на наемния договор при неплащане на един месечен наем, най- късно до 30-то число на текущия месец, договорът автоматично се прекратява. Към делото са приложени платежни документи, удостоверяващи плащането на разходи за ползване на имота- ток, вода и топлоенергия за процесния период в общ размер на 794 лв.

С приемо-предавателен протокол ответникът е заявил, че предава имота на ищеца на 13.02.2020г.

При тези данни от фактическа страна се налагат следните правни изводи :

Ответникът, в качеството си на наемател по процесния договор, дължи на ищеца наемна цена за същия само за месец октомври 2019 г. , тъй като е настъпило уговореното между страните в т. 7.1 от договора условие за неговото прекратяване, а именно- неплащане на една наемна цена до 30-то число на съответния месец.

Предвид уговореното от страните автоматично прекратяване на договора при настъпване на прекратителното условие, не е необходимо изрично волеизявление на която и да било от тях, за да се счита договорът за 3 прекратен.

Макар и да е ползвал процесния имот за период след края на месец октомври 2019г., до февруари 2020 г., ответникът не дължи на ищеца наем въз основа на процесния договор, който през този период вече е бил прекратен.

В този смисъл претенцията за заплащане на сума от 2000 лв. наем за периода от ноември 2019г. до февруари 2020 г. е неоснователна и следва да се отхвърли.

По отношение на претендираната неустойка, е налице основание за заплащането на такава само по отношение на дължимата наемна цена за месец октомври 20198г. и в този случай неустойката е в размер на 75 лв.

За тази сума претенцията на ищеца е основателна , а за останалата част – до претендираните общо 300 лв. не е основателна и следва да се отхвърли.

По отношение на претендираната сума за заплатени консумативи за процесния имот:

През този период имотът е ползван от ответника, а консумативите за ползването му са заплатени от ищеца, видно от представените по делото платежни документи. В този случай е налице хипотезата на чл. 61, ал. 1 от ЗЗД, каквото е и основанието на предявения иск за сумата от 794лв. Ищецът е заплатил консумативите за ползване на имота за периода, в който ответникът го е ползвал, като плащането е извършено в интерес на последния. По този начин имотът е могъл да се ползва без затруднения от ответника, поради което и съдът приема, че плащането е предприето уместно по смисъла на чл.

61, ал.1 от ЗЗД .

В този случай, съгласно същата разпоредба, ответникът дължи на ищеца сторените разноски за ползването на имота в пълен размер.

Претенцията му следва да бъде уважена изцяло.

Макар и първоинстанционният съд да е квалифицирал претенцията на ищеца за сумата от 794 лв. като такава по чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, която квалификация на иска е неправилна с оглед твърденията на ищеца , той се е произнесъл по заявените от ищеца факти, обуславящи претенцията му като такава по чл. 61, ал. 1 от ЗЗД и поради това съдът намира, че решението му по този иск е допустимо. По същество, предвид изложените по- горе мотиви, решението в тази му част е и правилно.

С оглед частичната основателност на претенцията на наем и тази по чл. 61, ал. 1 от ЗЗД, следва да се уважи и акцесорната такава за мораторна лихва върху дължимите суми, считано от подаване на исковата молба в съда 24.03.2020г. до окончателното им изплащане.

Гореизложените фактически и правни констатации на въззивния съд не съвпадат изцяло с тези на първоинстанционния съд. Решението на първата инстанция следва да се отмени частично съобразно мотивите на съда, изложени по-горе, като то бъде отменено и в частта му относно разноските.

4

С оглед изхода на спора, разноските в заповедното производство се дължат в общ размер от 350лв. За водене на делото пред първата инстанция ответникът дължи на ищеца разноски съобразно уважената част от иска в размер на 500 лв.

С оглед изхода на спора пред въззивния съд ответникът дължи на ищеца разноски по водене на делото пред тази инстанция в размер на 175 лв.

Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 57/ 20.04.2022г., постановено по гр.д. № 205/2021г. по описа на РС – П. в частта му, с която е прието за установено, че в полза на П. М. П., ЕГН ********** със съд. адрес гр. С., ж.к. "Д.", *** съществува вземане срещу Т. И. Б., ЕГН ********** от гр. П., ул. "В.Л." № *** за сумата от 2000 лева наемна цена за периода м. 11 – м. 02.2020 година, 225 лева (двеста двадесет и пет лева) – лихва ( неустойка) за забава, начислена върху наемна цена за периода 01.11.2019 година – 04.03.2020 година, ведно със законната лихва върху главницата за наемна цена в размер на 2000 лв., считано от 24.03.2020 г. до изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 236/18.08.2020 г. по ч. гр. д. № 170/2020 г. на ПРС, както и в частта му относно разноските, вместо което,

ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. С чл. 415 от ГПК, за приемане за установено, че в полза на П. М. П., ЕГН ********** , със съд. адрес гр. С., ж.к. "Д.", *** съществува вземане срещу Т. И. Б., ЕГН ********** от гр. П., ул. "В.Л." № *** за сумата от 2000 лева наемна цена за периода м. 11 – м. 02.2020 година, 225 лева (двеста двадесет и пет лева) – лихва ( неустойка) за забава, начислена върху наемна цена за периода 01.11.2019 година – 04.03.2020 година, ведно със законната лихва върху главницата за наем, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК № 236/18.08.2020 г. по ч. гр. д. № 170/2020 г. на ПРС.

ПОСТАНОВЯВА, че разноските в заповедното производство по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 236/18.08.2020 г. по ч. гр. д. № 170/2020 г. на ПРС се дължат в размер на 35 лв. ( тридесет и пет лева).