Решение № 12419 от 23.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12419 гр. София, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20261110104845 по описа за 2026 година

Предявени са установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.

Производството е образувано е по искова молба от “Топлофикация София” ЕАД срещу Д. И. И. след развило се заповедно производство по ч. гр. дело № 20683/2023 г. по описа на СРС, 140 състав.

Първоначално е образувано гр. дело № 41632/2023 г. по описа на СРС, приключило с решение № 9872/23.05.2024 г., с което исковете срещу ответницата са частично уважени.

С оглед депозирана въззивна жалба срещу постановеното решение е образувано възз. гр. дело № 924/2025 г. по описа на СГС. Въззивният състав, след като е констатирал, че ответницата Д. И. И. е починала на 22.11.2023 г. – преди устните състезания в първоинстанционното производство, с решение № 805/05.02.2026 г. е обезсилил решението на СРС и е върнал делото за разглеждане от друг състав на СРС в обжалваната част.

След разпределение на делото, е образувано настоящото гр. дело № 4845/2026 г.

С определение № 8541/02.03.2026 г. съдът на осн. чл. 227 ГПК е конституирал на мястото на починалия след образуване на делото ответник Д. И. И., ЕГН: **********, поч. на 22.11.2023 г. нейните наследници: Н. В. И., ЕГН ********** /майка/ и И. С. И., ЕГН ********** /баща/ за по ½ част от претендираните в производството суми по отношение на тяхната наследодателка Д. И. И., ЕГН: **********, в условията на разделна отговорност.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за изпълнение на парично задължение срещу Д. И. И. за сумите от: 1 232,60 лева (хиляда двеста тридесет и два лева и 60 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 1

01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 20.04.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 126,33 лева (сто двадесет и шест лева и 33 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 04.04.2023 г., 58,12 лева (петдесет и осем лева и 12 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 20.04.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 10,32 лева (десет лева и 32 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2020 г. до 04.04.2023 г., както и държавна такса в размер на 28,55 лева (двадесет и осем лева и 55 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева (петдесет лева).

След указание до заявителя, последният е предявил установителни искове за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с наследодателя на ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 153 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. на наследодателя на ответниците топлинна енергия, като той не заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Сочи, че наследодателят на ответниците е клиент на ТЕ с адрес на топлоснабдения имот: гр. . Твърди, че наследодателят на ответниците е изпаднала в забава, поради което претендира и лихва за забава. Моли съда да установи съществуването на претендираното вземане така, както е установено в заповедното производство. Претендира разноски.

Първоначално конституираният ответник Д. И. И., в срока по чл. 131 ГПК, оспорва основанието за дължимост на сумата за дялово разпределение, както и дължимостта на акцесорните претенции за лихви, като не се оспорва техния размер.

Не се оспорва още, че ответникът дължи сумата за доставяна до процесния имот топлинна енергия през процесния период в претендирания размер, както и че е собственик на процесния имот. Претенциите за лихви се оспорват с твърдението, че ищецът не е поставил ответника в забава, доколкото не е ангажирал доказателства за публикуването на задълженията в сайта на дружеството. Оспорва ищецът да е материалноправно легитимиран да търси сумата за дялово разпределение. Поради неоснователността на главните искове, счита за неоснователни и акцесорните за лихва за забава. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Ето защо моли за отхвърляне на предявените искове, като претендира и разноски по производството.

Конституираните в настоящото производство правоприемници на ответницата, в проведеното по делото открито съдебно заседание чрез процесуалните си представители, ангажират становище, с което поддържат подадения от техния праводател отговор на исковата молба.

Третото лице – помагач на страната на ищеца не взима становище по същество на спора.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ:

В тежест на ищеца по предявените искове е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е 2 възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

С доклада по делото, неоспорен от страните, за безспорни и ненуждаещи се от доказване са обявени следните обстоятелства: че между страните е налице облигационно отношение по предоставяне на топлинна енергия до имот, находящ се в гр. собственост на наследодателката на ответниците, както и че за процесния период ищецът е изпълнил задължението си за доставка на топлинна енергия до имота в претендираните в исковата молба размери. Тези обстоятелства се установяват и от събраните по делото доказателства. Така от приетия по делото договор за покупкопродажба на недвижим имот от 19.05.1995 г., обективиран в нотариален акт ... г., се установява, че наследодателката на ответниците е придобила собствеността върху процесния имот. Ето защо съдът намира, че през процесния период наследодателката на ответниците е имала качеството на битов клиент за доставка на топлинна енергия по смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, аб. № 247107, относно процесния имот.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Съответно според нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия.

Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в чл. 150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия. Дори и да се прекрати топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в жилището, съгласно изричната норма на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ ответникът остава потребител на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната собственост. Съобразно становището, възприето в мотивите на ТР №2/2016г. на ОСГК на ВКС, поради естеството на етажната собственост отказът от топлоснабдяване на цялата сграда не може да бъде направен от отделния титуляр на права върху обекти в сградата, нито пък той може сам да реши да се ползва ли сградната инсталация за доставка на топлинна енергия. Решението за това се взема от квалифицирано мнозинство от всички етажни собственици или титуляри на вещно право на строеж и то обвързва всеки отделен етажен собственик, независимо дали е съгласен с него.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. В случая индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода е възложено на третото лице – помагач „Холидей и Райзен“ ЕООД.

С оглед на така действащата нормативна уредба следва да се приеме за 3 установено, че за наследодателя на ответниците е възникнало задължение по силата на закона и договор при общи условия да заплаща на ищцовото дружество количеството подадена топлинна енергия за процесния топлоснабден имот, като стойността на доставената топлинна енергия за периода не се оспорва от ответниците, а и се установява от приетото по делото заключение на съдебно - техническата експертиза.

От същото се установява, че дължимите суми за доставена в имота на ответника топлинна енергия са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, т. е. спазени са изискванията на действащите технически правила и норми. Установява се още, че от отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция. Установява се и обстоятелството, че през процесния период третото лице – помагач е извършвал дялово разпределение на топлинна енергия в съответствие с действащата нормативна уредба, като са издавани индивидуални изравнителни сметки за дялово разпределение за абонатен № 247107. Видно е освен това от приетото по делото заключение, че стойността на доставената топлинна енергия през исковия период възлиза общо на претендираната сума от ищеца. Установява се още, че през процесния период измервателният уред е бил в техническо годно състояние.

По отношение на иска за установяване дължимост на такса за услугата дялово разпределение следва да се посочи следното: По арг. от чл. 139, ал. 2 ЗЕ, дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139 а ЗЕ. Съгласно чл. 139в ЗЕ, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл.

139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б (при Общи условия), в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това - от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение – арг. чл. 139, ал. 3, т. 4 ЗЕ . Съгласно чл. 22, ал. 2 и чл. 36, ал. 1 и 2 от ОУ, приложими за процесния период, потребителите (клиентите) заплащат на доставчика както сумите за потребление на ТЕ, така и сумите за извършване на услугата дялово разпределение от избрания от тях търговец, като стойността й се формира от: 1 цена за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2 цена за отчитане на един уред за и броя на уредите в имота на клиента и 3 за отчитане на уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача.