Решение № 638 от 02.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 638 гр. София, 02.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Виктория М. Станиславова

Наталия П. Лаловска при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Въззивно гражданско дело № 20211100512739 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20168087/05.08.2021 г., постановено по гр. д. № 22735/2020 г. по описа на Софийски районен съд, I I I Гражданско отделение, 82 състав, Агенция „Пътна инфраструктура“ е осъдена да заплати на „ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, на основание чл. 411 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, сумата в размер на 223,69 лева – изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско стандарт“ по щета № 471419191968784, образувана по повод ПТП, реализирано на 26.12.2019 г., по пътя Самоков – София, в посока от Пасарел към гр. София, в близост до ресторант „Златна рибка“, с МПС марка „Форд“, модел „Галакси“, рег. СА **** РВ, ведно със законната лихва от 05.06.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“ е осъдена да заплати на ищеца „ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД сумата в размер на 740 лева – разноски в първоинстанционното производство.

Срещу първоинстанционното решение, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, е депозирана въззивна жалба от ответника Агенция „Пътна инфраструктура“. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Конкретно се развиват доводи за недоказаност реализирането на процесното ПТП при описания от ищеца механизъм. В тази връзка се посочва като безспорно по делото обстоятелството, че водачът на застрахования при ищеца лек автомобил не е уведомил СДВР – Пътна полиция след настъпване на произшествието, както и че за последното не е съставен протокол за ПТП съгласно изискванията на Закон за движение по пътищата (ЗДвП). Поддържа се, че представените от ищцовото дружество частни писмени документи – заявление за изпащане на застрахователно обезщетение и декларация на водача на увредения лек автомобил за настъпване на застрахователно събитие, нямат обвързваща съда материална доказателствена сила. По делото не е представен и снимков материал, изготвен от длъжностно лице с оглед разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 3 от Наредба № І-167/24.10.2002 г. за условията и реда за взаимодействие между контролните органи на МВР, застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с МПС. Изтъква се, че от приетата по делото съдебна1 автотехническа експертиза механизмът на ПТП не може да бъде установен, защото заключението на същата се основава на твърденията на водача на увреденото МПС и представените по делото частни документи. Аргументира се, че щетата, за която е изплатено застрахователното обезщетение, не съставлява покрит застрахователен риск, тъй като процесното МПС не е застраховано за допълнителен риск – „гуми“. Твърди се още, че ищецът не е представил действащите към момента на настъпване на ПТП Общи условия за застраховка „Каско“. Излага се, че последният не е извършил самостоятелна проверка за установяване на обстоятелствата около възникване на застрахователното събитие и водачът не е бил тестван за употреба на алкохол или други упойващи вещества, както и дали не са били налице умишлени действия или друго основание за неизплащане на застрахователно обезщетение. При тези аргументи се моли за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде изцяло отхвърлен. При условията на евентуалност се релевира възражение за съпричиняване на вредите от водача на застрахованото при ищеца МПС. Претендира се присъждане на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца „ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, чрез адвокат Г. Я.. Излагат се съображения за неоснователност на заявените с жалбата доводи за неправилност на обжалваното решение и се моли за неговото потвърждаване. Претендира се присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание пред настоящата съдебна инстанция въззивникът Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно призован, не изпраща процесуален представител. С молба – становище от 10.02.2023 г. последният заявява, че поддържа въззивната жалба и няма доказателствени искания пред въззивната инстанция. Моли за отмяна на обжалваното решение и за отхвърляне на исковата претенция. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК и прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

В открито съдебно заседание пред настоящата съдебна инстанция въззиваемата страна ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, редовно призована, представлява се от адвокат Велчев, преупълномощен от адвокат Г. Я.. Процесуалният представител изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и отправя искане към съда за нейното отхвърляне.

Претендира присъждане на разноски съобразно представен в съдебното заседание списък на разноските по чл. 80 ГПК.

Софийският градски съд, Гражданско отделение, IV Д въззивен състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от лице с правен интерес, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.

При служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.

Първоинстанционното решение е правилно и на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите, изложени от СРС, като в изпълнение на своите задължения да изложи собствени мотиви и обсъди всички доводи и възражения на страните, релевирани пред въззивната инстанция, намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД , за осъждане на ответника да заплати на ищеца изплатено от него застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско Стандарт“ за щети по лек автомобил марка „Форд“, модел „Галакси“, рег. СА **** РВ, в размер на 223,69 лева, причинени вследствие преминаване на застрахованото МПС през несигнализирана и необезопасена неравност на пътното платно /дупка/ на 26.12.2019 г. по пътя Самоков – София, в посока от Пасарел към гр. София, в близост до ресторант „Златна 2 рибка“, ведно със законната лихва от 05.06.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.

Погрешната правна квалификация, дадена от районната инстанция /чл. 411 КЗ/, не води до недопустимост на решението, тъй като основанието на един иск не е правната му квалификация, а фактите, на които се основава той, и които в случая правилно са били преценени и обсъдени от първоинстанционния съд. Отделно от това следва да се посочи, че определянето на действителното правно основание е дейност на съда по приложението на закона.

Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователно обезщетение застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на застрахования срещу възложителя на работа, при или по повод на която са причинени вредите. Съгласно визираната норма основателността на предявения осъдителен иск при наведените от ищеца твърдения се обуславя от установяване на правопораждащ фактически състав, който включва следните елементи: 1./ сключен със застрахователя-ищец договор за имуществена застраховка за процесното МПС с валидно застрахователно покритие към сочената дата на ПТП; 2./ настъпване на описаното в исковата молба ПТП, съставляващо покрит съгласно договора застрахователен риск; 3./ плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя-ищец в полза на застрахования в изпълнение на сключения между тях договор; 4./ деликтна отговорност на ответника по отношение на увредения-застрахован, възникнала за него в качеството на възложител на работа при условията на чл. 49 ЗЗД, както следва: виновно противоправно деяние, осъществено от физическо лице – изпълнител на работата при или по повод извършването й, в причинна връзка с което са причинени вреди в претендирания размер, и обуславящо отговорността на ответника правоотношение по възлагане на работата на прекия делинквент. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът носи доказателствената тежест за установяване на посочените релевантни обстоятелства при условията на пълно и главно доказване. В тежест на ответника, при установяване на горепосочените предпоставки, е да установи плащане на претендираната сума, както и своевременно релевираното от него възражение за съпричиняване на вредите.

В конкретния случай искът е насочен срещу Агенция „Пътна инфраструктура“.

Според изложеното в обстоятелствената част на исковата молба реализирането на отговорността на ответника се претендира във връзка с твърдяно противоправно бездействие, свързано с поддържането на републикански път и отстраняване на препятствия по него.

Като доказателство по делото е представена застрахователна полица № 4704190280003740, която обективира сключен на 19.11.2019 г. между ищцовото дружество и неучастващо по делото физическо лице – Д.П.Д., договор за застраховка „Каско Стандарт“ за лек автомобил марка „Форд“, модел „Галакси“, рег. СА **** РВ. Полицата е надлежно оформена в изискуемата съгласно чл. 344, ал. 1 КЗ писмена форма за действителност, като съдържа всички задължителни законови реквизити, регламентирани в нормата на чл. 345, ал. 1 КЗ. Видно от условията по полицата, застраховката е с основно покритие по клауза „Пълно Каско“, като съгласно Раздел „Каско“, Глава II от приложените Общи условия на застрахователя, приложими към процесния договор и съставляващи част от съдържанието на застрахователното правоотношение, в кръга на покрити рискове по тази клауза е и ПТП, настъпило в процеса на движение на пътното превозно средство и предизвикало повреди по него. В така очертаната категория вредоносни събития следва да се отнесе и самокатастрофа на застрахованото превозно средство вследствие попадането му в участък с нарушена цялост на пътното покритие (дупка), каквато хипотеза не е предвидена сред изключените рискове. Застрахователният договор е сключен за срок от една година, с период на действие 23.11.2019 г. – 22.11.2020 г., и при уговорена застрахователна сума в размер от 9 000 лева.

От събраните писмени доказателства се установява също, че на 27.12.2019 г. до ищеца е подадено уведомление, ведно с приложена декларация за настъпване на застрахователно събитие, от Д.П.Д. с твърдения за причинени по застрахования автомобил щети в резултат от ПТП, състояло се на пътя София – Самоков, на 26.12.2019 г. – в срока на осигурено по процесния договор застрахователно покритие. В документа застрахованото лице е указало, че ПТП е настъпило при преминаване на управлявания от него автомобил през необезопасена дупка на пътното платно. Като увреден детайл по автомобила е посочена предна лява гума. Декларация за същото ПТП е подадена и от А.К.К., в качеството на свидетел на инцидента – пътуващ в автомобила по време на настъпването на ПТП.

По повод така декларираното застрахователно събитие при ищеца е образувана преписка по щета № 470419191968988, като видно от изготвените по нея доклади и опис – 3 заключение експерти на застрахователното дружество са констатирали декларираните с подаденото уведомление увреди по автомобила и са оценили щетите на стойност 223,69 лева, като са приели, че от признатото застрахователно обезщетение в посочения размер следва да се удържат неизплатените от застрахования премии в размер на 147,06 лева, респ. дължимо е плащане на сумата от 76,63 лева. От представено по делото като доказателство преводно нареждане от 07.01.2020 г. се установява, че ищецът е заплатил по банков път сумата в размер на 76,63 лева с указано основание за превода – плащане по щета № 470419191968988, като преводът е извършен по сметка на Д.П.Д. – обстоятелство, което е отделено и като безспорно между страните с доклада по делото.

Разпечатката съдържа 29 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6adce0cc-2b1e-4a00-92b0-98532c3007dc