Присъда № 8 от 11.07.2022, Районен съд - Белоградчик

МОТИВИ към присъда № 8/11.07.2022 г. по НЧХ дело № 98/2021г. по описа на БРС, І-ви наказателен състав .

ЯН. Г. ЯН. от гр. С., обл. С. е подал частна тъжба срещу Ц. ИВ. Й. от гр.

Б., обл. В.. В тъжбата се твърди, че : на 15.04.2021 г., ок. 10,00 ч., в с. Б., обл.

В., на тротоар срещу входа на стопанска сграда, собственост на „Био Ангус Груп“ ООД, в присъствието на много хора, вкл. проверяващи от БАБХ Видин и РИОСВ Монтана, местни жители също, и на самия тъжител, подсъдимата Ц.

Й. за пореден път отправила обидни думи към Я.Я. – “измамник”, „ненормален“, „фалшификатор“. Преди това, на 02.04.2021 г., подс. Й. от собствения си двор в с. Боровица, който бил съседен на имота – стопански двор на „Био Ангус Груп“ ООД, виждайки Я.Я. до метално съоръжение – „станок“, в присъствието на множество хора, започнала да отправя редица обиди, клевети и квалификации, като „ти си ненормален“, „твоите документи за парцелите около стопанския двор са фалшиви“, “ти си измамник и фалшификатор“, „взимаш земите на хората незаконно“. Също така в тъжбата се твърди, че на 31.03.2021 г., ок. 14.15 ч., говорейки по мобилния си телефон, близо до оградата на стопанския двор, Й. обяснила на висок глас „ Тоя Я.Я. ще го изгоня от тук, аз изгоних тези с козите и овцете, та тоя ли измамник няма да разкарам, ето направи ферма пред вратата ми“. Според тъжителя обидната дума в този случай е „измамник“. Тъжителят излага, че от края на 2020 г. многократно подсъдимата е нанасяла обиди на същия, но до момента на подаване на настоящата тъжба, той не е предприемал действия за защита на правата си. Твърди още, че Й. от това време – края на 2020 г., многократно е сезирала с жалби различни институции по повод дейността на стопанството на „Био Ангус Груп“ ООД – отглеждането на животни в това стопанство. Я. счита, че не е провокирал отправянето на обидните думи към него, като с тях са накърнени честта и достойнството му, морално неприемливи са и го унижават. Тъжителя е поискал в тъжбата си, подсъдимата да бъде призната за виновна за нанесените обиди на посочените по-горе конкретни три дати, и да бъде наказана за поведението си – извършено престъпление по чл.146 от НК.

Частният тъжител Я. е конституиран и в качеството на граждански ищец. Приет е за съвместно разглеждане в наказателния процес, предявеният от ищеца срещу подсъдимата, граждански иск за обезщетение за неимуществени вреди в размер на общо 7000,00 лв. В хода на съдебното производство, повереникът на гражданския ищец поддържа иска и моли съда да го уважи, като присъди и разноски по делото – адвокатско възнаграждение.

В с.з., повереникът на частния тъжител заяви, че поддържа повдигнатото обвинение. В пледоарията си сочи, че деянието по чл.146 НК е доказано от фактическа и правна страна, същото е продължавано, и пледира 1 на подс. Й. да бъде наложено справедливо наказание, като не се прилага чл.78 А от НК, тъй като не са налице предпоставките за това.

Подсъдимата Ц. Й. се явява в с.з. лично и с упълномощен от нея защитник. Й. не се признава за виновна и отрича излаганата от тъжителя фактическа обстановка. Иска да бъде оправдана, самата тя се чувства потърпевша от дейността, извършвана в близост до имота й в с. Боровица – отглеждането на животни, което правело престоя й там невъзможен, поради миризмите от стопанството. Твърди, че има здравословни проблеми и предизвикан стрес от ситуацията. Защитникът на подсъдимата пледира също за оправдаване, поради недоказаност на обвинението в цялост, а алтернативно – при признаване за виновна Й., счита че следва да се приложи чл.78 А от НК, като се отхвърли гражданския иск.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл.1 4 и чл.18 от НПК, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подс. Ц. ИВ. Й. е родена на ...................г. в гр. Б., обл. В., живее в гр. Б., българка, български гражданин, омъжена, не осъждана, със средно образование, с ЕГН **********.

В края на 2019 г., в имот – бивш стопански двор, в с. Б., общ. Б., обл. В. била започната дейност от фирмата „Био Ангус Груп“ ООД. Дейността се изразявала в отглеждане /угояване/ на телета, а управител на фирмата била свид. Т. С..

В съседство с този стопански двор, недвижим имот имала и подсъдимата Ц. Й. – къща и двор. Тя живеела постоянно в гр. Б., но заедно със съпруга си - свид. Е. Й., понякога и внучката й – свид. Цв. Н., посещавали имота си в селото.

Откакто обаче в стопанския двор реално докарали животни за отглеждане, Й. усещала миризма от дейностите там и това я дразнело. Също и други жители на селото изпитвали неприятни усещания от миризмите, отделяни от животновъдното стопанство. Това пораждало недоволство в живущите/пребиваващите в селото, а самата подсъдима неколкократно сигнализирала различни институции – за проверки в обекта с телетата. Това предизвикало и влошаване отношението към фирмата, стопанисваща обекта.

Свид. П. – съсобственик на фирмата “Био Ангус Груп“ ООД и управителят й – свид. Т. С., идвали да работят или контролират дейността в обекта. Да им помага често в стопанството бил и частният тъжител Я. Г. Я., тъй като майка му също била съсобственик във фирмата. Подс. Й. не криела недоволството си от разпространяваната миризма от фермата, вкл. и пред посочените лица.

На 02.04.2021 г. , подсъдимата Й., свид. Е. Й. и Цв. Н. били в имота им в с. Б.. Дворът им бил ограден с телена мрежа. Стопанството с телета пък, в частта си около „станок“-а, където преминавали като през портал, вътрешен, животните, с цел мерене, било оградено с плътен зид, висок ок. 2 м.. След 2 зида, оградата му продължавала, но изградена от метални елементи. Между двата имота - на Й. и стопанството, имало затревено пространство, ок. 1 м. широко. Така на посочената дата – 02.04.21 г., подсъдимата била в двора си, недалеч от оградната мрежа, а в двора на животновъдния обект, до „станок“а, били частния тъжител Я. и свид. П. и С.. Й. забелязала тъжителят Я. и го попитала кога ще „махнат кравите“, които й миришат. След това отправила обидни думи към него – „измамник, фалшификатор“, „ненормален“. Казала, че документите за имота /стопанския двор/ са фалшиви и той /Я./ вземал имотите на хората незаконно.

На 15.04.2021 г., била извършена проверка от контролни органи на стопанството на „Био Ангус Груп“ ООД в с. Б.. Проверката била предизвикана от жалба на подс. Й.. Преди обяд на тази дата, около портала – вход в оградата, на стопанския двор на „Био Ангус Груп“ ООД се събрали жители на с. Б., вкл. и подсъдимата Й., свид. П. И. и съпруга й, и други хора.

Пристигнала комисия от проверяващи – трима служители на РИОСВМонтана / вкл. свидетелите Р. Ц. и Ем. П./, двама на ОД“БХ“-Видин, А. Т. – зам. кмет на община Белоградчик. С тях били и свид. О. Г. – кмет. наместник на селото, както и свид. Н. Д. – еколог в община Б. / гл. експерт „Регионално развитие, планиране и устойчиво развитие“/. От страна на фирмата, собственик, присъствали свид. Ив. П. и Т. С.. При пристигането на служебните лица, подс. Й. започнала да обяснява какви са й оплакванията – как мирише неприятно от животновъдния обект, че има мухи от него, че не може тя да си ползва не обезпокоявано своя имот, като била подкрепена и от други присъстващи там жители. Разговаряли най-вече с представителя на ОД“БХ“ – д-р В. Комисията държала да влезе в стопанството и да провери оплакванията по сигнала. Така в двора на животновъдния обект влезли служителите на РИОСВ-Монтана, ОД „БХ“-Видин, А. Т., Н. Д., О. Г. и И. П. и Т. С.. Те обходили територията на фермата, не констатирали наличие на тор от животните, натрупана някъде, не видели да се изхвърлят / през тръби или подобни съоръжения/ отпадни води в реката, преминаваща до фермата.

След като установили всичко това, членовете на комисията, заедно с кметския наместник Гаврилов отишли в кметството на селото, за да оформят констативен протокол за извършената проверка. Така бил съставен КП № СП17/15.04.2021 г., представен на съда в с.з.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на: обясненията на подс. Й., показанията на свидетелите. Р. Ц., Ем. П., О. Г., Н. Д., П. И., частично показанията на свид. Ив. П., Т. С., Е. Й. и Цв. Н., справка за съдимост на подсъдимата, писменото доказателство – констативен протокол от съвместна проверка, представен и приет в с.з. от съда.

Не се оспорват по делото фактите, че в съседство с имот на подсъдимата Й. в с. Б., общ. Б., обл. В., има животновъдно стопанство на „Био Ангус Груп“ ООД. В стопанството се отглежда за угояване едър рогат добитък / телета /, а поне един от съсобствениците във фирмата, извършваща 3 дейността в стопанството е свид. Ив. П.. Фирмата е с управител свид. Т. С., а техен общ познат и приятел е частният тъжител Я., който често посещавал и помагал в обекта с животните. Дейността на фермата била от към края на 2019 г.

Съдът няма причина да не кредитира гласните доказателства по делото – показания на разпитани свидетели, по инициатива на подсъдимата, които изясниха какви настроения е имало в селото по повод стопанството-ферма на „Био Ангус Груп“ ООД, както и мнението конкретно на подсъдимата. Имало е оплаквания, както пред кметския наместник на село Б., така и писмени такива до контролни институции за животновъдния обект. Няма основание да не се приеме за вярно, на базата на тези показания, че Й., от позицията на гражданин, имаща имот в посоченото село, и то съседен на имота с фермата, е имала многобройни оплаквания от причиняван й дискомфорт от миризми и мухи, както и че е реагирано на тези оплаквания – извършвани проверки на обекта.

От правна страна:

1. При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прие, че подс. Ц. ИВ. Й. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.148 ал.1 т.1 НК във вр. чл.146 ал.1 от НК – като :

От обективна страна – на 02.04.2021 г., в с. Б., общ. Б., обл. В., Ц. Ив.

Й. е нарекла частният тъжител Я. Г. Я., „ненормален“, „измамник“ и „фалшификатор“, публично - в присъствието на други хора .

Престъплението е извършено на публично, т.к. , макар и обидните изрази да са произнесени в двора, частен имот, на подсъдимата, то те са били отправени все пак на открито място, в „разговор“ с лице, намиращо се в друг имот, на разстояние, макар и не голямо от Й., в присъствието на свидетели, и е могло да бъдат възприети и от още, случайни лица. Изречени са високо, с цел да бъдат чути, и са чути, от адресата им. Поради което съдът приема, че е налице квалифициращият признак - "нанесена публично". За това обстоятелство е достатъчно обидните думи или действия да са възприети, от трети лица. Не е задължително дори мястото да е публично.

Съдът намира, че в хода на проведеното съдебно следствие се доказа авторството на деянието и вината на извършителя – подсъдимата, по обвинението за нанесена „обида“ – на 02.04.2021 г., чрез употребата на думите „ненормален“, „измамник“ и „фалшификатор“ спрямо тъжителя / за които думи е повдигнато обвинение в тъжбата/. Съдът не намери за ангажирани доказателства, за обстоятелствата - притежавани от тъжителя документи за някакви парцели около стопанския двор на фермата, собственост на фирма „Био Ангус Груп“ ООД, за да може чрез изречени клевети дори / както се твърди в тъжбата/ в такава насока – „фалшиви документи“, да се засегнат честта и достойнството на тъжителя, респ. спрямо него да може да бъде извършено престъплението „обида“, както се сочи в 4 тъжбата, а и свид. Подолински единствен указа, че Й. е изрекла фраза – общо, „документите за имотите на горния стопански двор са фалшиви, взимаш земите на хората незаконно“. Което съдът не свързва с „парцели, около стопанския двор“, нито да са такива на тъжителя, както се описва в тъжбата и се иска осъждане единствено за „обида“, по чл.146 ал.1 от НК.

За повдигнатото обвинение с тъжбата, относно посочената от съда дата – 02.04.21г., се събраха доказателства, които да подкрепят тезата на тъжителя – показания на свид. П. и С.. И именно в тази им част – относно поведението на подсъдимата на 02.04.21 г., съдът възприема за истинни думите на тази двама свидетели. И двамата – П. и С. по идентичен начин описаха приетата от съда фактическа обстановка. А именно, че на 02.04.21 г. Ц. Й. е била в собственият си двор, като там са били и съпругът и внучката й. Последните / Й. и Н./, без да сочат точна дата, но не съобщават за друг, различен случай, също не отричат, че е имало разменени реплики между Й. и Я. по повод отглеждането на животни / „крави“ както се изразяват подсъдимата и свид.