Решение № 1306 от 13.12.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1306 гр. Бургас, 13.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Симеон С. Михов при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Симеон С. Михов Гражданско дело № 20222100100103 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по повод искова молба от А. Я. С. с ЕГН **********, Я. Х. С. с ЕГН ********** и Т. Х. С. с ЕГН ********** – трите с адрес: гр.С.В., община Н., ул. „Х. А.“ № *, чрез пълномощник адв. Пeтя Керанова от АК-София, със съдебен адрес: гр.Казанлък, ул. „Славянска“ № 6, офис 10 против ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от изпълнителните директори Павел Валериев Димитров и София Николова Антонова, чрез процесуален представител юрисконсулт Камелия Аалександрова, да бъде осъдено да заплати на А. С. обезщетение за имуществени вреди в размер на 1785 лв.

– разходи за погребение, обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000 лв., изразяващи се в болки и страдания вследствие на причинена смърт на нейния съпруг Х. С., на Я. С. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000 лв., изразяващи се в болки и страдания вследствие на причинена смърт на нейния баща Х. С., сумата от 5400 лв. обезщетение за имуществени вреди – лишаване от издръжка за времето, когато продължава образованието си във висше учебно заведение преди да е навършила 25 годишна възраст, на Т. С. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000 лв., изразяващи се в болки и страдания вследствие на причинена смърт на нейния баща Х. С., сумата от 10 800 лв. обезщетение за имуществени вреди – лишаване от издръжка за времето, когато продължава образованието си във висше учебно заведение преди да е навършила 25 годишна възраст, ведно със законната лихва от 03.06.2021 г. до окончателното изплащане на сумите.

Претендира се заплащането на направените по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл.38 ал.1, т.2 от ЗАдв, ведно с ДДС.

1

Твърди се в исковата молба, че на 27.05.2021 г. около 20.16 ч. на АМ „Тракия“ км 356+250 в посока гр.Бургас при управление на моторно превозно средство микробус марка „Хюндай“, модел „Н 1“, с ДК № **, собственост на „Брилянтин – Слънчев бряг“ ООД, водачът Д. Н. С. изгубил контрол над управляваното МПС, нарушил правилата за движение и се ударил в еластичната преграда (мантинела) в ляво, отскочил и се преобърнал в дясно извън платното за движение, като по непредпазливост причинил смъртта на Х. Я. С. с ЕГН ********** – пътник в микробуса.

Ищците излагат, че смъртта на пострадалия се отразява тежко върху всички тях. Съпругата А. С. е разчитала изключително на покойния си съпруг в живота, както при справяне с ежедневието, така и за морална и емоционална подкрепа. Починалият е бил в отлично здраве, работлив и уважаван гражданин на гр.С.В.. И двете му дъщери Я. и Т. са израснали при много грижи и любов от своя баща и са били силно привързани към него. И двете са студентки в ****, Я. във факултета по ***, а Т. във *** факултет, специалност „**“.

След смъртта на своя баща и съпруг, ищците са се затворили в себе си, изпадайки в дълбока депресия. Двете му дъщери са били изключително привързани към своя баща, тъй като са получавали винаги подкрепа и съвети от него.

Ищцата А. С. претендира заплащане и на обезщетение за претърпени имуществени вреди, включващи разходи за погребение в общ размер на 1785 лв. Ищцата Я.

С. претендира имуществени вреди за това, че е лишена от издръжката, която е получавала от своя баща в размер на общо 5400 лв. за времето преди да навърши 25 год.възраст. Т. С. претендира също имуществени вреди за лишаването си от издръжка до навършване на 25 годишна възраст в размер на общо 10 800 лв.

Ищците считат, че отговорността на ответното дружество произтича от сключения договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по полица № BG/22/12002442844 със срок на покритието 26.08.2020 г. – 25.08.2021 г. Твърдят, че застраховката покривала отговорността на собствениците, ползвателите и държателите на МПС и на упълномощените от тях лица за водачи.

Пълномощникът на ищците излага становище относно обезщетителния характер на имуществената застраховка „Гражданска отговорност“ и обема на тази отговорност, чиито граници са определени в чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД, като съгласно чл. 432 от КЗ увредените лица имат право да искат обезщетението пряко от застрахователя при спазване изискванията на чл. 380 от КЗ. Именно съгласно изискванията на чл. 380 във вр. с чл. 106 от КЗ на 14.07.2021 г. са депозирали пред застрахователя претенции за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. По така отправените претенции е била образувана щета № 0000-1000-01-21-7457, по която на основание чл. 499 от КЗ е следвало да бъдат определени обезщетения. С уведомление изх.№ 7213/ 11.08.2021г. на основание чл.106 ал.3 от КЗ, застрахователят е поискал представянето на допълнителни документи, вкл.краен акт на наказателен съд или прокуратурата за приключване на воденото досъдебно производство. С оглед невъзможността за ищците да предоставят такива, ответното дружество не е заявило дали ще изплати обезщетения. Предвид това и с оглед 2 предвидената в чл. 498 ал. 3 от КЗ възможност, ищците считат, че исковата претенция е допустима.

Заявява се в исковата молба, че вредите, които продължават да търпят ищците, са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, предвид настъпилата смърт на Х.С..

В срок постъпи писмен отговор от ответника, с който претенцията се оспорва изцяло както по основание, така и по размер. Ответникът не оспори съществуването на валидно застрахователно правоотношение със собственика на лекия автомобил, предизвикал ПТП, което беше прието за ненуждаещо се от доказване обстоятелство на основание чл.146 ал.1, т.4 от ГПК с определение № 1630/ 08.07.2022г. Ответната страна направи възражение за съпричиняване от страна на Х.С., който със своите действия е нарушил чл.137а ал.1 от ЗДвП, тъй като пътувал без поставен предпазен колан, какъвто имало наличен в микробуса.

Неспазването на цит. правни норми от страна на Х.С. е допринесло в значителна степен за получените телесни повреди и последвалата смърт, като с оглед разпоредбата на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД, размерът на обезщетението следвало да се намали с оглед приетия процент на принос. Застрахователят счита също така, че не е доказана вината на водача на причинилото ПТП превозно средство. Оспорени бяха твърденията, че между ищците и пострадалия са съществували описаните отношения на близост и разбирателство, обич и доверие. Освен това, ответната страна застъпи становище за неоснователност и необоснованост на предявената искова претенция, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. Съгласно трайната практика на ВКС, справедливостта изисква от съда да определя във всеки конкретен случай онзи необходим, но и достатъчен паричен еквивалент, който да възмезди увредените лица за претърпените вреди. Твърди се, че претендираното обезщетение не съответства на изискването за необходимост и достатъчност, с оглед на което е незаконосъобразно (в нарушение на чл. 52 от ЗЗД), необосновано (с оглед конкретните неимуществени вреди) и завишено по размер. В случай, че съдът уважи исковата претенция, би се стигнало до неоснователно обогатяване на ищците и претендираното обезщетение не би имало възмездителен характер.

Началният момент за претендиране на лихви не е този, изложен в исковата молба, тъй като и досега ищците не са предоставили свои банкови сметки и съобразно чл.380 ал.3 от КЗ тези действия имат за последица забава на кредитора по отношение плащането и съотв. застрахователят не дължи лихви по чл.409 от КЗ.

Претендират се направените по делото съдебно-деловодни разноски и юрисконсулско възнаграждение на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК.

В съдебно заседание пълномощникът на ищците поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи в пълен размер като основателни и доказани. В подкрепа на исковете ангажира свидетелски показания и съдебно-автотехническа и експертиза.

Подробни доводи разви в писмени бележки.

Ответната страна чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание 3 поддържа направените възражения. В подкрепа на тезата си ангажира автотехническа и съдебно-медицинска експертизи. съдебно-

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Исковата молба е допустима, като предявена пред надлежния съд според чл.104, т.4 и чл.115, ал.2 от ГПК. От приложеното удостоверение за наследници е видно, че А. С. е била съпруга на пострадалия, а Я. С. и Т. С. са негови дъщери (л.10 по делото). Това обосновава и правото им на иск против застрахователя по полица „ГО“ на автомобила, управляван от причинителя на ПТП.

Предявените искове са с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ, вр. чл.45, чл.52 и чл.86 от ЗЗД.

Видно от приложените препис - извлечение от акт за смърт № */ 03.06.2021 г.

(л.9), на 03.06.2021г. е починал пострадалият Х. Я. С.. Не се спори относно наличието на застрахователно правоотношение между застрахователя и водача Д. С. по повод застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по полица № BG/22/12002442844 със срок на покритието 26.08.2020 г. – 25.08.2021 г. (непредставена). Съставени са били констативен протокол за ПТП с пострадали лица с изготвена схема и протокол за оглед на местопроизшествие (л.5-7; 8) и фотоалбум, с описани участници и пострадали лица в ПТП от 27.05.2021 г. Видно от приложените молби (л.33-34) и писма от ответника до адвокат Б.

(л.37), била е заведена щета № 0000-1000-01-21-7457 по застраховка „Гражданска отговорност“ за пострадалия Х. С., като в крайна сметка липсва произнасяне по претендираните застрахователни обезщетения поради това, че доказателствата не установяват основание затова. Според копие от студентска книжка (л.22-32), Я. С. е студентка в *** специалност „***“, а Т. С. (л.13-21) студентка в специалност „**“.

Приложени са фактура и касов бон (л.38) за сумата от 1785 лв. за заплатени от А.С. вещи, свързани с погребението на починалия Х.С..

Видно от заключението на приетите съдебно-медицинска експертиза (л.158168) и допълнителна такава (л.197-202), в тялото на водача С. не е било установено съдържание на алкохол. След ПТП на 27.05.2021г., пострадалият Х.С. е бил откаран в УМБАЛ АД – Бургас с подробно описани травми: черепно-мозъчна, гръдна, коремна, на гръбначния стълб, както и контузии на четирите крайника. Причина за смъртта на Х.С. е тежката съчетана травма със засягане на главния мозък, гръдния кош и белите дробове.

ЗК „Лев инс“ АД твърди, че липсва пряка причинно-следствена връзка между станалото ПТП и настъпилата смърт, а вината е на УМБАЛ АД – Бургас, чиито лекари не са провели правилно лечение. Подобна теза може да се счита за невероятна с оглед факта, че всички изброени травми са били получени от пострадалия вследствие именно на разглежданото ПТП. Дадените в съдебно заседание обяснения от вещото лице д-р С. водят 4 до извод, че получените множество травми без съмнение са причина за настъпилата на 03.06.2021г. смърт на Х.С.. В настоящото производство е достатъчно, че причината изобщо Х.С. да бъде настанен в болничното заведение, е станалото ПТП. Настъпилите усложнения са последица от проведените медицински манипулации спрямо пострадалия и такива усложнения биха били възможни и в друго лечебно заведение. Ако застрахователят счита, че УМБАЛ АД – Бургас е изцяло отговорно за леталния изход, би могло да проведе задълбочено съдебно разследване в друго производство. Като краен извод съдът счита, че е налице пряка причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и смъртта на Х.С..

Според заключението на приетата съдебно-автотехническа експертиза (л.124130), управляваният от С. микробус със скорост 110 км/ч. се е ударил първоначално в мантинелата в лявата лента за движение, а след това водачът е завъртял волана рязко вдясно, загубил е управление и МПС е излязло вдясно от магистралата, преобърнало се е няколко пъти, при което всичките шестима пътници са излетели поради непоставени обезопасителни колани. Подробно е обяснен механизма за настъпване на катастрофата. Направено е предположение, че причината за катастрофата е субективна – временна загуба на кондиция от водача.