Решение № 242 от 06.11.2023, Районен съд - Разлог
- Съд
- Районен съд - Разлог
- Дело
- Гражданско дело 1001/2022
- Вид
- Решение № 242
- Подписан
- 06.11.2023
- В сила
- 30.11.2023
- Състав
- КРИСТИЯН ВЕЛКОВ СТОИЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.162 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.120 · Закон за енергетиката
- чл.83, ал.1, т.6 · Закон за енергетиката
- чл.98а · Закон за енергетиката
- чл.98а, ал.4 · Закон за енергетиката
- чл.98а, ал.5 · Закон за енергетиката
- §28а · Закон за енергетиката
- §17 · Закон за енергетиката
- чл.183 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 242 гр. Разлог, 06.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: КРИСТИЯН В. СТОИЛОВ при участието на секретаря Е. Г. Ч., разгледа докладваното от КРИСТИЯН СТОИЛОВ, Гр. дело №
20221240101001 по описа за 2022 година
Делото е образувано въз основа на депозирана ИМ от ЕС„Н.Х.“ с БУЛСТАТ*, с адрес в г.Б., м. „Г.“, у.„Г.Н.“№22, сграда „Н.Х.“, представлявана от председателя на УС П.К.Б., чрез адв.
Й.Д., АК-Б., с адрес в г.Р., у.„Б.р.“№14, против „ЕРМЗ“ЕАД, ЕИК*, с адрес в г.С., б.
„Ц.ш.“№159, б.„Б.М.Б.Ц.“, представлявано от членовете на УС В.С., Д.Р., Г.М. и Р.Ц., като е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Позовавайки се на изложените в обстоятелствената част на ИМ фактически и правни твърдения се иска съдът да постанови решение, по силата на което да приеме за установено по отношение на „ЕРМЗ“, ЕИК*, с адрес в г.С., б.„Ц.ш.“№159, б.„Б.М.Б.Ц.“, че ищецът ЕС„Н.Х.“, с БУЛСТАТ*, не дължи сумата от 2`077.70 лв.
Претендират се направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК, по делото е постъпил отговор от ответната страна „ЕРМЗ“ЕАД, с който се оспорва предявения иск. Не се спори, че с ищеца са в облигационни отношения, които се регулират от общи условия на договор за ЕРМ, одобрени от тях. Сочи, че на 24.03.2022 г. е била извършена проверка на средство за търговско измерване, обслужващо процесния обект на ищеца. Проверката била извършена по реда на новите ПИКЕЕ, обнародвани в ДВ, бр.35, от 30.04.2019 г. Твърди се, че по време на проверката е била установена промяна в схемата на свързване на ел. измервателна система, поради което процесния електромер не е отчитал изцяло потребната ел. енергия. Сочи се, че за проверката е бил съставен констативен протокол, извършена е корекция на сметка, начислена е ел. енергия на ЕС и е издадена фактура.
Претендират се направените по делото разноски.
Съдът след като прецени събраните в процеса доказателства поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:
От писмените доказателства, допуснати и приети по делото, се установява че:
На 24.03.2022 г., при извършена проверка на измервателната с-ма на обект, в г.Б., м. „Г.“6, в.А, със средство за търговско измерване с фабр.№40031368, е констатирана промяна в схемата за свързване за измерване на ел. енергия. Въз основа на проверката е съставен констативен протокол от същата дата, в който било посочено, че при извършената проверка на аб.№1410426112, се установило направено присъединяване преди СТИ с кабел, на който единият край е свързан към изходящата фазова клема на входящия предпазител, а другият към част от ел. инсталацията на сградата. Според констатацията в протокола, чрез 1 въздействието е направена промяна на схемата на свързване за измерване на ел. енергията, като част от консумираната ел. енергия не се измервала.
Предвид констатацията е сигнализирано МВР на телефон за спешни повиквания 112 от лицето Д.А. – длъжностно лице, участвало в проверката.
Направен е опит за уведомяване на ЕС, че ще бъде извършено преизчисление на количеството ел. енергия, за което ЕС ще бъде уведомена допълнително. Известието, ведно с констативния протокол, е доставено при отказ, видно от разписката на стр.68 от делото.
За извършената проверка на абоната било изготвено уведомление изх.№1204574968 от 29.03.2022 г. за начисление на неточно измерена ел. енергия, която е остойностена във фактура №0003409453/29.03.2023 г. от 2`077,70 лева. От справка за преизчислени количества ел. енергия (л.75 от делото) се установява, че преизчислените количества ел. енергия са общо 8979 киловатчаса.
На 11.07.2022 г. П.К.Б. – в качеството му на председател на ЕС (л.15 от делото), е подал заявление с №1204700720 за разсрочване плащането на начислената с процесната фактура сума.
Съгласно заключението на вещото лице по приетата СТЕ, са налице данни за неправомерно вмешателство в СТИ (електромер), изразяващо се в промяна в схемата му на свързване. Бил монтиран допълнителен кабел тип ШВПС 5х4 кв.мм., като единият му край бил свързан към изходящата фазова клема на входящия предпазител, а другият към част от ел. инсталацията на сградата. В случая се касаело за допълнително предоставяне и свързване на втори проводник във веригата за присъединяване към ЕРМ. Кабелът бил присъединен паралелно на изградената ел. схема. Това паралелно присъединяване позволявало една част от консумираната ел. енергия да не преминава през измервателната с-ма на електромера, т.е. тази ел. енергия няма да бъде измерена и отчетена от устройството като краен резултат. Това представлявало нерегламентиран достъп, респективно промяна на схемата на свързване на ел. измервателната с-ма на СТИ. Вещото лице е категорично, че тази промяна на свързване на измервателната с-ма води до непълно отчитане на потребената ел. енергия.
Според вещото лице, правилно е приложена от ответното дружество методиката за изчисление на неотчетеното количество енергия по реда на чл.50, ал.2 от ПИКЕЕ, като дължимата сума отговаряла напълно на фактурираната. За период до 3 месеца преди 06.04.2022 г. не е извършвана друга техническа проверка на СТИ.
В ОСЗ, проведено на 12.06.2023 г., вещото лице конкретизира заключението си, като посочва че през 2019 г. електромер с фаб. №431368, е преминал успешна последваща метрологична проверка в лаборатория, оправомощена от ДАМТН. Електромерът е монтиран на обекта на 04.07.2020 г., като от този момент не е подменян. Посещенията на адреса от технически екип, поддържащ района, са извършени на дати 27.04.2022 г. с цел на посещението – временно преустановяване на захранването, на 29.09.2022 г. с цел – възстановяване на захранването, съгласно разпореждане на съдебен изпълнител и на 24.03.2022 г. служители на „ЧЕЗРБ“, понастоящем ЕРМ„З“, са извършили техническа проверка на средство за търговско измерване с фабр. №431368.
В отговор на поставените му въпроси, вещото лице твърди че холограмните стикери на електромера липсвали в момента на проверката, което било видно от протокола за проверка.
Според експерта, с уред е отчетен товар на консумацията по кабела, с който е манипулирано отчитането на енергията.
От разпита на свидетеля К.П. – пълномощник на управителя на ЕС, електрозахранването в ЕС било спряно миналата година, като същият не е уведомяван за извършвана проверка, като не е присъствал и лично на проверката, извършвана на 24.03.2022 г.
От разпита на свидетелите Б.П. и К.Т. се установи, че към електромера бил поставен кабел, който манипулирал резултатите от измерването на потребената ел. енергия, като по този кабел протичал ток и имало консумация на енергия по него. Присъединяването към ел. с-ма било директно преди електромера. Свързали се с управителя на сградата по телефона, но 2 същият не пожелал да дойде на място, като бил уведомен, че ще бъде съставен констативен протокол. Протоколът е съставен в присъствието на представител на Федерацията на потребителите, като е подписан от всички лица, участвали в проверката.
Другият служител, присъствал на проверката и подписал протокола – Д.А., потвърждава в съдебно заседание, че протоколът е подписан лично от него.
Въз основа на така установените факти, съдът като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предмет на предявения отрицателен установителен иск е установяване със сила на пресъдено нещо, че между страните не съществува правоотношение, елемент от съдържанието на което да е задължението на ЕС „Н.х.“ да заплати сума от 2`077,70 лева и съответстващото на това задължение вземане на ответното дружество.
Твърдението за несъществуването на правното задължение е по същество твърдение за неосъществяване на правопораждащ го факт, което по естеството си е отрицателен факт от действителността, за установяването на който е достатъчно релевираното твърдение от страната, която се позовава на него. В този смисъл, в настоящото производство, в съответствие с общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК, за разпределение на доказателствената тежест, ответната страна по иска следва да докаже, при условията на пълно и главно доказване, положителни факти, които опровергават твърдението за несъществуване на задължението. За установяване съществуването на претендираното субективно материално право, носителят му - „ЕРМЗ”АД следва да ангажира доказателства за осъществен правопораждащ го юридически факт. В случая, претенцията се основава на твърдение за осъществен фактически състав, включващ елементите - съществуване на търговско отношение между страните, приложена корекция в съответствие с нормативните правила, възлизаща на претендираната стойност 2`077,70 лева и факта, че коригиращата сума е определена математически вярно.
Съгласно действащата за процесния период нормативна уредба на ЗЕ и в съответствие с разпоредбата на §17 от ПЗР на ЗЕ, според която дейностите, свързани с разпределение на ел. енергия и оперативно управление на разпределителните мрежи се отделят юридически и организационно от снабдяването с ел. енергия и другите дейности на ЕРД до 31.12.2006 г., снабдяването с ел. енергия на битови потребители, какъвто е ищецът, се извършва от дружества, различни от разпределителните дружества. В случая за територията на о.Б. това е дружеството „Е.П.“ЕАД (превоприемник на „ЧЕЗРБ“АД) като „краен снабдител” по смисъла на §28а от ДР на ЗЕ. Именно между „крайния снабдител” и битовия потребител се сключва договора по чл.98а от ЗЕ, който е договор за продажба на ел. енергия.
Ищецът не оспорва, че има качеството потребител на ел. енергия. Няма спор между страните, че процесния имот е електроснабден и в същия се доставя и потребява ел. енергия.
Следователно, между ищеца и „Е.П.“ЕАД е сключен договор за продажба на ел. енергия, съответно между ищеца и „ЕРМЗ“ЕАД е сключен договор за пренос на ел. енергия през ЕРМ, при публично известни общи условия, които съгласно чл.98а, ал.4 от ЗЕ, влизат в сила за потребителите, без изрично писмено приемане.
Ищецът не твърди и съответно не ангажира доказателства да е предложил специални условия в предвидения 30-дневен срок, съгласно чл.98а, ал.5 от ЗЕ, поради което и по отношение на правоотношението приложими са ОУ на договорите за продажба на ел. енергия на „ЧЕЗРБ”АД (с настоящо наименование „ЕП“ЕАД), одобрени с Решение ОУ2/04.06.2021 г. на ДКЕВР. Общите условия са източник на права и задължения, във вр. с продажбата и потреблението на ел. енергия, като отношенията между страните са облигационни и при проявление на принципа на равнопоставеност, тъй като никоя от страните не упражнява властнически правомощия по отношение на другата.
Ответното дружество „ЕРМЗ”АД основава правото си на вземане въз основа на едностранна корекция на задълженията на ищеца съгласно чл.50, ал.2 от Правила за измерване на количеството ел. енергия, обн. ДВ, бр.35 от 30.04.2019 г, за което е издадена фактура 3
№0003409453 от 29.03.2022 г.
На първо място следва да се отбележи, че съдът намира за неоснователно възражението на ищеца, че определяйки кой от участниците на енергийния пазар да извършва корекция на сметки, ДКЕВР е излязла извън рамките на законовата делегация, предоставена с разпоредбата на чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ. Процесните правила имат характер на нормативен адм. акт по смисъла на раздел III, глава 5-та от АПК, тъй като са приети на основание чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и имат задължителен характер за всички негови адресати. Предвид обстоятелството, че ПИКЕЕ представлява подзаконов нормативен акт, той не може да бъде контролиран по пътя на косвения съдебен контрол. Същият е приложим единствено по отношение на индивидуалните адм. актове при наличие на законоустановените предпоставки за това.
Отделно от това, с посочената разпоредба на закона, на ДКЕВР е делегирано правомощие да уреди реда и методиката при правоотношения, възникващи при „установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване“ в т. ч. и начините и реда за извършване на корекция на сметките за доставената ел. енергия (в този смисъл решение №111 от 17.07.2015 г. на ВКС, по т. д. №1650/2014 г., I т. о., ТК). С оглед изложеното, съдът намира че е допустимо операторът на съответната мрежа да преизчислява сметките за потребена ел. енергия за минал период, когато действителната доставена енергия погрешно е отчетена и заплатена в по-малък размер (така решение №60279 от 08.12.2021 г. на ВКС по гр. дело №1116/2021 г., IV г.о.). Дори съдът да извърши косвен съдебен контрол за законосъобразност на процесните разпоредби на ПИКЕЕ и да ги приеме за незаконосъобразни, то това нарушение не може да послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред (Решение №124/18.06.2019 г. по гр. д. №2991/2018 г., III ГО на ВКС).