Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 13636 от 07.04.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 42961/2025
Вид
Определение № 13636
Подписан
07.04.2026
В сила
07.04.2026
Състав
СВЕТЛАНА ХРИСТОВА ПЕТКОВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13636 гр. София, 07.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20251110142961 по описа за 2025 година

Извършена е проверка по реда на чл.140, ал.1 ГПК.

Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими и необходими.

Следва да се приложи и ч.гр.д. № 20453/2025 по описа на СРС, 81 състав.

С отговора на исковата молба ответникът, чрез назначения му особен представител адв. Л. Рачева, е оспорил допустимостта на предявените искове поради липса на обективирано в договора за потребителски кредит съгласие от страна на длъжника паричните му задължения да бъдат прехвърляни от кредитодателя на трето лице, което от своя страна водело до липса на активна процесуална легитимация на ищеца да претендра процесните суми. Съдът намира възражението за неоснователно, тъй като обстоятелството дали действително съществува основание, въз основа на което ищецът претендира процесните вземания, за които е издадена заповедта за изпълнение, касае неговата материална, а не процесуална легитимация, и по този въпрос съдът ще се произнесе с акта си по същество. Активната процесуална легитимация е обусловена от твърденията на ищеца, изложени в подадената от него искова молба, и същите подлежат на пълно и главно доказване от него в процеса съобразно на разпределената доказателствена тежест, именно в която е включено и основанието на вземанията.

На основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът следва да уведоми страните, че следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, както и за недействителност, произтичаща пряко от правната сделка или от приложените по делото доказателства.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание, като на страните следва да се съобщи проект за доклад по делото.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.

ПРИЛАГА ч.гр.д. № 20453/2025г. по описа на СРС, 81 състав.

НАСРОЧВА делото за разглеждане на 12.05.2026г. от 13:45 часа, за която дата 1 да се призоват страните, като им се връчи препис от определението, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД, чл. 92 вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 550,00 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 399135 от 19.02.2020 г., ведно със законна лихва за период от 08.04.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 111,33 лева, представляваща договорна лихва за период от 19.02.2020 г. до 19.10.2020 г., сумата 208,39 лева, представляваща мораторна лихва за период от 19.10.2020 г. до 26.03.2025 г., сумата 110,72 лева, представляваща неплатени дължими такси, и сумата 334,11 лева, представляваща неустойка по чл. 6.2. от Договор за потребителски кредит № 399135, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 20453/2025 по описа на СРС, 81 състав.

Ищецът „АПС БЕТА България“ ЕООД твърди, че на 19.02.2020г. е сключен Договор за потребителски кредит № 399135 между „Сити кеш“ ООД и Б. В. М., по силата на който страните се договорили кредитодателят да предостави на кредитополучателя паричен заем в размер на 550 лв., при фиксиран лихвен процент – 40,08% и ГПР – 47,83 %, а кредитополучателят се е задължил да погаси задължението си на 8 вноски, в срок до 19.10.2020 г. Посочва, че договорът за потребителски кредит е сключен по електронен път по реда на ЗПФУР и в съответствие със ЗПК. Твърди, че кредитодателят е изпълнил надлежно задълженията си по договора, като е превел на ответника договорената заемната сума, но последният не я върнал на падежа, ведно с договорените лихви, поради което изпаднал в забава и дължал мораторно обезщетение в размер на законната лихва от датата на падежа на задължението. Твърди, че на 13.01.2022г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „Сити кеш“ ООД, като цедент, и „АПС БЕТА България“ ЕООД, като цесионер, по силата на който задълженията на Б. В. М., произтичащи от Договор за потребителски кредит № 399135 от 19.02.2020 г., са прехвърлени на „АПС Бета България" ЕООД.

Сочи, че е надлежно упълномощен по договора за цесия да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне, което е направил извънсъдебно, евентуално – моли съдът да зачете, че длъжникът е уведомен за цесията с приложено към исковата молба уведомление. Твърди, че поради непогасяване на дължимите суми по кредита, „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД е подало на Заявление до Софийски районен съд за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което е образувано частно гражданско дело № 20453/2025г. на СРС, 81 състав, и е издадена Заповед за парично изпълнение.

С оглед дадените от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, намира, че за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове.

Моли съдът да установи дължимостта на вземанията, така както са обективирани в заповедта за изпълнение. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител, е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Оспорва, че ищцовото дружество е придобило надлежно процесното вземане по договора за потребителски кредит, тъй като в последния не била уредена изрична клауза, съгласно която заемодателят да има право да прехвърля правата и задълженията на заемателя на трето лице. Уточнява, че въпреки уговореното съгласие на длъжника за прехвърляне на вземанията по всяко време и на всяко лице съгласно чл. 43, ал. 1 от приложените към 2 исковата молба ОУ, то същите нямали по-голяма сила от сключения между длъжника и „Сити Кеш“ ООД потребителски договор, който бил индивидуално уговорен. На следващо място, оспорва предявените искове по основание и размер. Заявява, че договорът не е подписан от страните, поради което и не следва да се приеме, че ответникът се е съгласил с описаните в него условия. Оспорва, че договорът е сключен в съответствие с чл. 8, чл. 10, чл. 11, чл. 14, ал. 2, чл. 18 о ЗПФУР. Оспорва, че са изпълнени условията, изискванията и задълженията на кредитодателя по ЗПК, поради което и намира, че договорът е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Твърди, че са налице неравноправни клаузи в договора и приложимите към него ОУ, касаещи начисляване на ГПР, договорени лихвени проценти и допълнителни такси. Твърди, че процесните суми не възлизат на претендирания размер и е налице неяснота относно формиране на претендираната сума в размер на 110,72 лева – неплатени дължими такси съгласно Тарифата. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете.

По предявения иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: наличието на валиден Договор за потребителски кредит № 399135 от 19.02.2020 г., сключен при спазване изискванията на ЗПК, както и съдържанието на същия, в това число и размер на договорната възнаградителна лихва и на дължимите начислени такси; кредиторът да е предоставил, съответно длъжникът да е усвоил, сумата по отпуснатия потребителски кредит при описаните в договора параметри; настъпила изискуемост на вземанията по кредита; клаузите от договора да са индивидуално уговорени; валидно прехвърляне на вземанията по договор за цесия между стария и новия кредитор и надлежно уведомяване на длъжника за извършване на цесията.

В тежест на ответника, при доказване на посочените обстоятелства, е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

По исковете за мораторна лихва в размер на законната лихва с правно основание по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

В тежест на ищеца е да докаже възникването на главния дълг, изпадането на ответника в забава (настъпване на падежа при срочни задължения или изпращане на покана, получена от длъжника за изпълнение на задължението – при безсрочни задължения) и размера на лихвата.

В тежест на ответника при доказване на горното е, че е извършил плащане.

По иска с правно основание чл. 92 ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на сключен между страните Договор за потребителски кредит № 399135 от 19.02.2020 г., че е изпълнил задълженията си по договора; наличието на действителна клауза в договора, която предвижда задължение за неустойка, в случай че длъжника не изпълни свое изискуемо задължение, поето с договора, както и размера на неустойката.

По релевираното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да докаже, че са налице обстоятелства, които са довели до спиране или прекъсване теченето на давностния срок.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като има предоставя възможност, в срок до първото открито съдебно заседание, да изразят становище и да представят доказателства във връзка с твърденията си.

3

НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба, като им УКАЗВА, че медиацията, като безплатна, доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове, приключва със споразумение, което се одобрява от съда и има силата на съдебна спогодба.

УКАЗВА на страните, че при приключване на делото със съдебна спогодба, същата има силата на влязло в сила решение, спорът ще се реши в по-кратки срокове, а и на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като разноските остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4