Решение № 12113 от 10.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12113 гр. София, 10.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. И.А като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА Гражданско дело № 20211110170326 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. № 34186/22.02.2022 г., молба с вх. № 51506/16.03.2022 г. и молба с вх. № 203346/29.09.2022 г./ на А. Е. Г. и З. С.

В. срещу Р. Р. Г., с която са предявени следните искове: иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределяне на ползването на поземлен имот с идентификатор **** съгласно КККР, одобрени със Заповед № РД-****/02.12.2010 г. на ИД на АГКК, с адрес: ****, вид територия: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, с площ от 562 кв. м., с предишен идентификатор ****, с номер по предходен план: кв. 191, парцел ІІІ-***, ***, при граници: имоти с идентификатори ****, ****, ****7, **** и ****; иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответницата да премахне за своя сметка изграденото от нея преддверие в източната част на поземлен имот с идентификатор ****, намиращо се пред входа на северозападната половина на сградата – близнак и до имотната граница на поземления имот.

Ищците твърдят, че с ответницата са съсобственици на поземления имот при квоти – по 1/4 ид. ч. за всеки от ищците и 1/2 ид. ч. за ответницата. Излагат, че двамата са изключителни собственици при равни квоти на югоизточната половина на сградата – близнак, построена в имота, а изключителен собственик на северозападната половина на сградата – близнак е ответницата. Сочат, че те са придобили правото на собственост по силата на договор, обективиран в Нотариален акт № ***, том ІІІ, с рег. № ***, дело № 460/2021 г., а ответницата – чрез дарение и продажба, обективирани в Нотариален акт № 3, том LXL, с рег. № ***, дело № 21250/1998 г., и Нотариален акт № 75, том VІІ, с рег. № ***, 1 дело № 82/1998 г. Излагат, че поземленият имот има две лица откъм две улици, респ. два административни адреса, като техният достъп до имота е от ***, а достъпът на ответницата – от ***. Твърдят, че непосредствено след като са придобили собствеността, ответницата и съпругът й започнали да създават пречки за спокойното използване на дворното място и на тяхната част от сградата – близнак, поради което опитите им да уредят извънсъдебно начина на упражняване на правото на ползване върху дворното място останали без резултат и ползването следва да бъде разпределено по съдебен ред съобразно действителните права в съсобствеността. Излагат, че ответницата е изградила без строителни книжа преддверие в източната част на имота, разположено пред входа на нейната къща – близнак и имотна та граница на дворното място, а от другата страна на сградата има ограда, поради което са възпрепятствани нормалното ползване и достъпът им до цялото дворно място и до тяхната къща. Претендират разноски по делото.

Ответницата е подала отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Признава, че с ищците са съсобственици на поземлен имот с идентификатор **** по КККР, че тя е собственик на северозападната част от сградата – близнак, а те – на югоизточната част, като имотът има лица откъм две улици и два административни адреса, а достъпът за ищците се осъществява откъм ***, а за ответницата – откъм ***. Оспорва ищцовите твърдения, че тя пречи на спокойното упражняване на правото на собственост на ищците, като сочи, че от години живее и работи в чужбина, в къщата живеят нейните деца, а изграденото преддверие, представляващо бетонна остъклена тераса, е построено през 1987 г., представлява търпим строеж, защото за него са налице нотариално заверени декларации, не е незаконно и не подлежи на премахване, а освен това се намира в противоположната част на имота спрямо техния вход. Твърди, че ищците са извършили множество действия по сградата без нейно съгласие и без строителни книжа, включително такива, с които са застрашили нейната безопасност, поради което в действителност те смущават нейното право на ползване. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски по делото.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределяне ползването на съсобствен поземлен имот и иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответницата да премахне за своя сметка преддверие, намиращо се в източната част на съсобствения поземлен имот.

По иска с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС :

С оглед правото на всеки съсобственик да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение /чл. 31, ал. 1 ЗС/ целта на производството по предявен иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС е да се замести решението на мнозинството /липсващо такова или вредно за общата вещ/ чрез постановено от съда разпределяне на ползването, което да е съобразено в най-пълна степен с действителните права на страните в съсобствеността и което да дава възможност на съсобствениците за най-целесъобразно използване на вещта.

2

Правомощията на съда са такива, с каквито разполага мнозинството от съсобствениците, и са свързани с ползването и управлението на вещта. Целта е да се извърши законосъобразно и целесъобразно разпределение с оглед вида и естеството на вещта, броя на съсобствениците и други особености, които затрудняват или правят невъзможно едновременното ползване на вещта по предназначение от всички съсобственици според правата им.

В случая с Определение № 23737/14.09.2022 г. са обявени за безспорни следните обстоятелства: че страните са съсобственици на поземлен имот с идентификатор **** при квоти – по 1/4 ид. ч. за всеки от ищците и 1/2 ид. ч. за ответницата; че не може да се формира мнозинство от съсобствениците във връзка с вземане на решение за начина на използване на общия поземлен имот.

Съдебната практика приема, че за да се предостави общ дял за ползване на двама съсобственици, е необходимо те изрично да са дали съгласието си за такъв начин на ползване, в противен случай определянето на общ дял за ползване е недопустимо /в този смисъл – Решение № 91/18.06.2014 г. по гр. д. № 932/2014 г. на ВКС, II ГО/. В случая съгласието на ищците произтича от исковата молба и от становището им по съществото на делото. Поради това за законосъобразно разрешаване на спора е необходимо и достатъчно изготвянето на варианти за разпределяне на ползването на имота на два дяла.

От заключението на съдебно-техническата експертиза, което не е оспорено от страните и което съдът приема за обективно и компетентно дадено, ведно с разясненията и уточненията на вещото лице в открито заседание, се установява, че в случая е възможен само един вариант на разпределяне на ползването на поземления имот – такъв, който съответства на съществуващото до момента разпределение на дворното място, при което ищците ползват североизточната част от него, с площ от 295 кв. м. и с лице на ****, а ответницата – северозападната част от имота, с площ от 268 кв. м. и с лице на ул. „Райска градина“. Вещото лице посочва, че този вариант е добър, защото двете страни са напълно независими една от друга, както и че конфигурацията на дворното място, разположението на сградите в него и отстоянията от границите му до границите на съседните имоти не дават възможност да се предложат други варианти, нито да се обособят дялове с еднакви площи.

Съдът счита, че посоченият от вещото лице като единствено възможен вариант на разпределение на ползването на поземления имот чрез обособяване на два реални дяла със сходни площи и предоставяне на единия дял съвместно на ищците, а на другия дял – на ответницата, съответства на вида и предназначението на съсобствения недвижим имот, отчита, доколкото е технически възможно, правата на страните в съсобствеността и даденото от ищците съгласие за съвместно ползване на общ дял, отчита разположението на намиращите се в поземления имот сгради – индивидуална собственост на всяка от страните, и осъществяваното до момента фактическо негово ползване, както и осигурява удобен начин за ползване на поземления имот и самостоятелен достъп до поземления имот и до построените в него сгради. Поради изложеното, както и предвид това, че страните не се противопоставят срещу предложения от инж. С. начин на разпределение на ползването, съдът намира, че той е целесъобразен и ползването следва да бъде разпределено по 3 посочения начин.

При така възприетия начин на разпределение на ползването на съсобствения имот е налице известно несъответствие между равните права на страните в общата вещ – по 1/2 ид. ч. за ищците и за ответницата, и предоставените им за ползване реални части. Съдебната практика приема, че когато в производството по чл. 32, ал. 2 ЗС е невъзможно правата на страните да бъдат съобразени или това създава значителни неудобства, е допустимо да се получи несъответствие, като съсобственикът, получаващ за ползване по-голяма от притежаваната част от дворното място, ще дължи обезщетение съгласно чл. 31, ал. 2 ЗС /в този смисъл – Решение № 41/20.06.2011 г. по гр. д. № 415/2010 г. на ВКС, І ГО/. Така е и в разглеждания случай, в който е невъзможно пълно изравняване на частите за ползване и при това положение ответницата, ако счита несъответствието за значително, би могла да претендира парично обезщетение.

По иска с правно основание чл. 109 ЗС :

Негаторният иск като иск за защита на собствеността предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта /имота/ според нейното предназначение, но без да отнема владението на собственика. Това въздействие или посегателство може да се изразява в действие или бездействие, като чрез предявяване на иска по чл. 109 ЗС се цели преустановяването на същите, които пречат на ищеца да упражнява неговото право на собственост в пълен обем, т.е. следва да е налице неправомерно въздействие върху имуществената сфера на ищеца, за да е адекватна и търсената с иска по чл. 109 ЗС защита срещу въздействия, надхвърлящи законните ограничения на собствеността.

Негаторният иск предоставя защита на правото на собственост, която може да бъде упражнена срещу всяко трето лице, което създава или се ползва от /поддържа/ създадено противоправно състояние, което ограничава, смущава или пречи на пълноценното ползване на вещта /имота/ според нейното предназначение. Следователно пасивно легитимиран да отговаря по предявения по реда на чл. 109 ЗС иск е този, който извършва неоснователно действие или поддържа вече създадено противоправно състояние, с което създава пречки за упражняване на правото на собственост на ищеца, като несъмнено такъв може да бъде и друг съсобственик на вещта /имота/.

В Решение № 150/25.05.2011 г. по гр.д. № 551/2010 г. на ВКС, II ГО, е прието, че не всяко въздействие върху имота може да обоснове основателност на предявения по чл. 109 ЗС иск, а само онова въздействие, което засяга неоснователно обекта и посредством което обективно се създават пречки за упражняване на установения правен режим на ползване на имота, като по този начин се накърняват правата на собственика и се създават пречки правото на собственост да се упражнява в пълен обем. В същия смисъл е и т. 3 от ТР № 4/06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, според която: „За уважаване на иска с правна квалификация чл. 109 ЗС е необходимо ищецът да докаже, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право“.

4

Следователно, за да бъде уважен искът по чл. 109 ЗС, собственикът следва да установи кое е действието/бездействието, което препятства упражняването правото на собственост в пълен обем, кой е неговият автор и в какво се състои нарушението, както и наличието на връзката между конкретното неоснователно действие/бездействие на ответника и създаденото състояние на пречене на упражняване правото на собственост на ищеца.