Решение № 345 от 05.06.2017, Районен съд - Шумен
- Съд
- Районен съд - Шумен
- Дело
- Гражданско дело 10/2017
- Вид
- Решение № 345
- Подписан
- 05.06.2017
- В сила
- 15.07.2017
- Състав
- ТЕОДОРА РУМЕНОВА ЙОРДАНОВА МОМОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 60, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 200 · Кодекс на труда
- чл. 200, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 200, ал. 4 · Кодекс на труда
- чл. 201, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 342, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 343, ал. 1, б. "в" · Наказателен кодекс
Р Е Ш Е Н И Е
345/5.6.2017г.
05.06.2017 год.
Номер
. . . . . . . . . . . Година 2017 Град Шумен
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Шуменският районен съд седми състав
На 04 (четвърти) май Година 2017
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател Теодора Йорданова-Момова
Секретар
Т. Т.,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . ., като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова гражданско дело номер 10 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ.
В исковата си молба до съда Р.Н.К., Г.С.Г. и Ж.С.Х. твърдят, че са наследници на С. Г. К. с ЕГН **********. Последният и ответникът „***“ АД гр. Шумен се намирали в трудово правоотношение, като наследодателят им изпълнявал длъжността „технически ръководител“. На 12.09.2015 г., около 07,20 часа, на път II-73, в района на бензиностанция „Кастрол“ настъпило пътнотранспортно произшествие с участието на управлявания от К. лек автомобил „УАЗ 31514“ с рег. № Н **** АН, в резултат на което същият починал. С разпореждане на ТП на НОИ – Шумен № 75/28.09.2015 г. описаното ПТП било признато за трудова злополука. Ненавременната смърт на С. К. се отразявала изключително негативно на съпругата му и децата му, като след първоначалния изключителен шок и понастоящем търпели болки и страдания. Ищците получили от „****“ АД обезщетения по сключен договор за застраховка от работодателя в размер по 16520,00 лв. за всеки. Считат, че справедливият размер за обезщетяване на търпените от тях неимуществени вреди в резултат от смъртта на К. възлиза на 60000,00 лв. за всеки от наследниците, като от този размер следва да се приспадне платеното им обезщетение от застраховател. Всеки от ищците моли съда да постанови решение, по силата на което да осъди ответното дружество да му заплати сума в размер на 43480,00 лв., представляваща разликата между претърпените от всеки от тях неимуществени вреди и изплатеното му застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането, както и разноските по делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, с който оспорва претенциите.
Признава обстоятелствата, че наследодателят на ищците е претърпял трудова злополука по време на съществувало между страните трудово правоотношение, в резултат на която е настъпила неговата смърт, както и че на ищците са изплатени застрахователни обезщетения в посочения в исковата молба размер. Оспорвайки исковете по същество, излага, че размерът на претенциите е силно завишен. Сочи, че работникът е допринесъл за трудовата злополука, действайки с груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ, несъобразявайки се с правилата за движение по пътищата. Приема, че процентът на съпричиняване от страна на работника следва да бъде определен на 50%. Поради това, дължимото обезщетение на всеки от ищците, определено от ответника на 30000 лв. за ищцата К. и по 25000 лв. за Г. и Х., следва да бъде намалено, като бъде отчетена степента на съпричиняване от страна на работника. Поради това, моли всеки от исковете да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира направените деловодни разноски.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: не се спори между страните, че между „***” АД гр. Шумен и С. Г.
К. съществувало трудово правоотношение. По силата на същото, последният работила при ответника на длъжността „технически ръководител”. Съдът констатира от представения протокол № 17/28.09.2015 г., съставен от комисия, назначена от ръководителя на НП на НОИ гр. Шумен, че комисията извършила разследване на злополука, станала на 12.09.2015 г. Констатирано било, че злополуката е станала на посочената дата, около 07,20 часа на път II-73, км 15+585, между гр. ****. С. К. и друг работник на „***“ АД Д. П. са пътували към работното си място в гр. Шумен, като се придвижвали с лек автомобил марка „УАЗ 31514“ с рег. № Н **** АН, управляван от К.. В описания участък от пътя, при движение с несъобразена скорост с пътните условия /мокър път/, метереологичните условия /дъжд/ и интензивността на движението, водачът на МПС губи контрол над автомобила, който се завърта и навлиза в лентата за насрещно движение, където е ударен от товарен автомобил „Мерцедес Атего“ с рег. №
А **** МА. При удара, С. К. и Д. П. почиват на място. По силата на разпореждане № 75/28.09.2015 г. на ТП на НОИ гр. Шумен, на осн. чл. 60, ал. 1 от КСО е прието, че описаната злополука се приема за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 2 от КСО. На 12.09.2015 г. било образувано ДП № 112/2015 г. по описа на ОД на МВР гр. Шумен срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК.С постановление от 04.08.2016 г. на прокурор в ШОП, наказателното производство било прекратено. По делото е представен препис-извлечение от акт за смърт № 24/14.09.2015 г. съст. от длъжностното лице по гражданското състояние в Кметство Ивански, в който е отразено, че С. К. е починал на 12.09.2015 г. Видно от приложеното удостоверение за наследници изх.
№ 340/15.09.2015 г., изд. от Община С. е, че ищците Р.Н.К., Г.С.Г. и Ж.С.Х. са законни наследници на починалия, съответно – съпруга и низходящи от първи ред.
Съдът констатира от удостоверение № УРИ
869000-5517/03.05.2017 г., изд. от ОД на МВР гр. Шумен, че К. бил правоспособен водач на МПС категория В и категория М от 03.12.1981 г.
Според заключението на изготвената съдебно-автотехническа експертиза, механизмът на настъпилото на 12.09.2015 г. на път II-73, в района на бензиностанция „Кастрол“ пътнотранспортно произшествие е следния: товарен автомобил „Мерцедес Атего“ с рег. № А **** МА, управляна от Ц. Г. се движил през светлата част на денонощието по пътя в посока от гр.
Шумен към гр. Карнобат. Времето било облачно, видимостта добра, пътното платно било мокро, без неравности, разделено на две ленти, всяка с ширина по 3,5 метра. При приближаване до бензиностанция „Кастрол“, намираща се вдясно спрямо посоката на движение на товарния автомобил, срещуположно в насрещната лента за движение бил спрял лек автомобил марка „Опел Астра“ с рег. № СО **** АР, с намерение на водача да навлезе в бензиностанцията с ляв завой. След него се приближавал лек автомобила марка „УАЗ 469“ с рег. № Н **** АН, управляван от С. К.. Последният употребил аварийно спирачки, но не успял да преустанови своевременно движението зад спрелия лек автомобил марка „Опел Астра“. Спирайки, управлявания от наследодателя на ищците автомобил се завъртял обратно на часовниковата стрелка около вертикалната си ос на около 145 градуса и навлязъл в насрещната лента за движение. Водачът на товарния автомобил употребил аварийно спирачки, но в момента на активното спиране, товарният автомобил ударил с предната си част дясната задна и странична част и спирайки, повлякъл пред себе си лек автомобил „УАЗ 469“ до пълното преустановяване на движението. Вследствие на така описаното произшествие, била причинена смъртта на С. К. и пътника в неговия автомобил Д. П.. Вещото лице сочи, че скоростта на движение на участниците в ПТП-то била следната: на товарния автомобил – 60 км/час, ана управлявания от К. автомобил – 54,3 км/час. Заключава, че К. имал пряка видимост към движещия се пред него и преустановил движението лек автомобил марка „Опел Астра“ в продължение на не по-малко от 150 м, като е имал възможност и следвало да поддържа дистанция не по-малко от 43,6 метра /стойност на опасната зона за спиране/, като при това би успял да спре аварийно след преустановилия движението си автомобил.
Разпитаните в съдебно заседание свидетели К.Г. (съпруга на ищеца Г. Г.), Х.Х.
(съпруг на ищцата Ж. Х.) и Б.Б. (брат на ищцата Р. К.) излагат, че смъртта на С. К. била изключително шокираща за семейството му. Същият и ищцата К. били съпрузи повече от тридесет години, като цялото семейство било много сплотено. Макар че децата му напуснали гр. С. където живели К., те били в постоянна връзка помежду си.
Наследодателят на ищците бил стожер на семейството, осигурявал финансите в същото, помагал и на децата си, като свид. Г. към
12.09.2015 г. била бременна. Отношенията между всички членове на семейството били отлични, основани на обич, доверие и взаимопомощ. Семействата на Г. и Х. често гостували на родителите си в гр. С.. Внезапната смърт на К. се отразил крайно негативно на всеки от ищците. Съпругата му и понастоящем не превъзмогнала загубата на най-близкия си човек, като постоянно посещавала гробищния парк в града. Смъртта на К. се отразила на ищцата К. и финансово, като същата не била в състояние и да полага грижи за животни, както преди.
Децата на починалия също се променили в резултат от шокиращата му смърт, като се затворили в себе си и не преодолели психическата травма.
Предвид така визираната фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 от КТ, за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им. Касае се за безвиновна, гаранционна отговорност, която се носи от работодателя, тъй като в негова тежест е да организира трудовия процес, използването на работната сила и осигуряване на безопасни условия за това. В случаите, когато в резултат на трудовата злополука е настъпила смърт, активно легитимирани да претендират обезщетение за претърпени вреди са наследниците на починалия работник.
Не се спори по делото, че С. К. работил при ответника на длъжността „технически ръководител”. Т.е., между наследодателя на ищците и ответника съществувало трудово правоотношение. Доказа се, че през времетраенето на това правоотношение, К. претърпял злополука, имаща трудов характер, както и че в резултат на същата настъпила смъртта на работника.
Безспорно е по делото и обстоятелството, че на ищците, в качеството им на наследници на починалия застраховател платил обезщетение въз основа на сключен договор за застраховка с работодателя в размер на по 16520,00 лева.
По делото бе доказано наличието на претърпени неимуществени вреди от всеки от ищците в резултат на трудовата злополука и настъпилата смърт на наследодателя им. Размерът на вредите, за които работодателят отговаря по чл. 200 от КТ се определя съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД – подлежат на обезщета всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като размерът на неимуществените вреди се определя по справедливост с оглед на всички обстоятелства, които са от правно значение за приложението на този принцип. Тоест, съдът следва да вземе предвид степента на родство, обстоятелството дали ищците и починалия са едно семейство, дали са живели в едно домакинство, емоционалните страдания, продължителността и интензитета им, социалното положение и обществените условия в страната. Установи се, че ищците са съпруга и деца на С.
К., като последният живял в едно домакинство със съпругата си, като осигурявал нейната издръжка и помагал за тази на децата си. Емоционалните страдания на всеки от ищците са били интензивни и продължителни, като при установяване на тези обективни факти е без значение мястото, където живеят емоционално близките родител и дете. При тези обстоятелства, с оглед възрастта на ищците, обществените условия и практиката на съда при сходни случаи, следва да се определи обезщетение за претърпените от Р.К. неимуществени вреди в размер на 60000,00 лв., а за претърпените от Г.Г. и Ж.Х. – в размер по 50000,00 лв.
Съдът намира, че възражението на ответника за наличие на съпричиняване от страна на наследодателя на ищците се явява основателно. Според нормата на чл. 201, ал. 2 от КТ, отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. Трайна е съдебната практика, че небрежността ще е груба, когато работникът е съзнавал, предвиждал настъпването на вредоносните последици, но е мислел да ги предотврати. Това е форма на вината, която представлява степен на небрежността, изразяваща се в поведение, което и ай-небрежният не би извършил.
Разпечатката съдържа 38 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6ad838c2-238e-405b-a982-c4a911f14939