Определение № 1370 от 12.01.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 59473/2022
- Вид
- Определение № 1370
- Подписан
- 12.01.2023
- В сила
- 12.01.2023
- Състав
- ПЕТЪР ИВАНОВ МИНЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 186 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 72 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1370 гр. София, 12.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20221110159473 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба на „С.Г.Груп“ ЕАД срещу К. И. Б., с която са предявени процесуално допустими искове.
Исковата молба следва да бъде оставена без движение за довнасяне на държавна такса, доколкото е внесена такса по един интерес, а от изложените в исковата молба твърдения се установява, че процесните имуществени вреди произтичат от три отделни деяния на ответницата, свързани с представителството й по описаните три различни дела на СРС и РС – Монтана, поради което вземането за обезщетение по всяко от тях представлява различен интерес по смисъла на чл. 72 ГПК. За процесуална икономия делото следва да бъде насрочено.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба.
С исковата молба ищецът, и с отговора на исковата молба – ответницата са представили писмени доказателства, които са относими, допустими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да бъдат приети.
Ищецът е направил искане за изискване на основание чл. 186 ГПК на производствата по гр.д. № 871/2018г. по описа на РС – Монтана, гр.д. № 23008/2016г. по описа на СРС, 178ми състав и гр.д. № 28971/2018г. по описа на СРС, 127-ми състав, а ответницата е заявила, че ще се ползва от тези искания. Съдът намира, че исканията са относими, допустими и необходими, поради което следва да бъдат уважени.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на преписа от настоящото определение да представи доказателство за довнесена по сметка на Софийски районен съд държавна такса в размер на 82,63 лева.
При неизпълнение на указанията, исковата молба ще бъде върната.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 28.02.2023 г. от 10,15 часа , за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба.
ПРИЕМА представените от ищеца с исковата молба и от ответницата с отговора на исковата молба документи като писмени доказателства по делото.
ДА СЕ ИЗИСКА от Районен съд – гр. Монтана цялото производство по гр.д. № 871/2018г. по описа на Районен съд – гр. Монтана.
1
ДА СЕ ИЗИСКА от Софийски районен съд, 127-ми състав, цялото производство по гр.д. № 28971/2018г. по описа на СРС, 127-ми състав.
ДА СЕ ИЗИСКА от Софийски районен съд, 178-ми състав, цялото производство по гр.д. № 23008/2016г. по описа на СРС, 178-ми състав.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.
2 ГПК:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 45 ЗЗД вр. чл. 3 ГПК от „С.Г.Груп“ ЕАД срещу К. И. Б. за заплащане на сумата от общо 1684,25 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – платени такси и разноски по изпълнението по изп.д. № 118/2020г. по описа на ЧСИ Лъчезар Минков, изп.д. № 120/2020г. по описа на ЧСИ Лъчезар Минков и изп.д. № 323/2021г. по описа на ЧСИ Лъчезар Минков, вследствие на противоправни деяния на ответницата в качеството й на адвокат и процесуален представител по гр.д. № 871/2018г. по описа на РС – гр. Монтана, гр. д. № 28971/2018г. по описа на СРС, 127-ми състав и гр.д. № 23008/2016г. по описа на СРС, 178-ми състав, ведно със законната лихва считано от 09.08.2021г. до окончателното изплащане на вземането.
Общата сума от 1684,25 лева е формирана от следните платени от ищеца суми: сумата от 619,36 лева – такси и разноски в изпълнителното производство по изп.д. № 118/2020г. по описа на ЧСИ Лъчезар Минков, образувано за събиране на вземанията по изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 871/2018г. по описа на РС – Монтана; сумата от 638,91 лева – такси и разноски в изпълнителното производство по изп.д. № 120/2020г. по описа на ЧСИ Лъчезар Минков, образувано за събиране на вземанията по изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 28971/2018г. по описа на СРС, 127-ми състав и сумата от 425,98 лева – такси и разноски в изпълнителното производство по изп.д. № 323/2021г. по описа на ЧСИ Лъчезар Минков, образувано за събиране на вземанията по изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 23008/2016г. по описа на СРС, 178-ми състав.
Ищецът твърди, че ответницата била процесуален представител на ищците по три дела, заведени срещу ищеца по настоящото дело - гр.д. № 871/2018г. по описа на РС – гр.
Монтана, гр. д. № 28971/2018г. по описа на СРС, 127-ми състав и гр.д. № 23008/2016г. по описа на СРС, 178-ми състав – всички с предмет отрицателни установителни искове за недължимост на вземания. И в трите производства на ответницата Б. били присъдени адвокатски възнаграждения за оказана безплатна помощ на ищците, като по гр.д. № 871/2018г. по описа на РС – гр. Монтана била присъдена сумата от 200 лева, по гр.д. № 23008/2016г. по описа на СРС, 178-ми състав била присъдена сумата от 400 лева, а по гр. д.
№ 28971/2018г. по описа на СРС, 127-ми състав била присъдена сумата от 307,77 лева. И по трите дела „С.Г.Груп“ АД бил поискал с нарочна молба съдът да укаже на ответницата да посочи банкови сметки за доброволно плащане на сумите, които били връчени на ответницата, но последната не била посочила своя сметка, а била поискала издаване на изпълнителни листове за присъдените суми. Ищецът по настоящото дело бил правил многократни опити да открие сметки на името на ответницата, по които да внесе присъдените й суми, но това не било възможно. На 26.08.2020г. ищецът получил покана за доброволно изпълнение по изп.д. № 118/2020г. по описа на ЧСИ Лъчезар Минков с рег. № 785 в КЧСИ с взискател „Ейс Мастър“ ЕООД, на когото ответницата била прехвърлила вземането за сумата от 200 лева – присъдени разноски по гр.д. № 871/2018г. по описа на РС – гр. Монтана. На 27.08.2020г. ищецът платил на съдебния изпълнител така посочената сума, както и сумата от 619,36 лева – такси и разноски в изпълнителното производство. На 23.02.2021г. ищецът получил покана за доброволно изпълнение по изп.д. № 120/2020г. по описа на ЧСИ Лъчезар Минков с взискател „Форхенд Мастър“ ЕООД, на когото ответницата била прехвърлила вземането си за сумата от 307,77 лева – присъдени разноски по гр. д. № 28971/2018г. по описа на СРС, 127-ми. На 23.02.2021г. и 16.07.2021г. ищецът платил по сметка на ЧСИ така присъдената сума, както и сумата от 638,91 лева – такси и разноски по изпълнението. На 28.05.2021г. ищецът получил покана за доброволно изпълнение по изп.д. № 323/2021г. по описа на ЧСИ Лъчезар Минков с взискател „Бест 2
Сърв Мастър“ ЕООД, на когото ответницата била прехвърлила вземането за сумата от 400 лева – присъдени разноски по гр.д. № 23008/2016г. по описа на СРС, 178-ми състав. На 28.05.2021г. и 09.08.2021г. ищецът платил така посочената сума на ЧСИ, както и сумата от 425,98 лева – такси и разноски по изпълнението. Общият размер на платените от ищеца такси и разноски по трите образувани изпълнителни дела бил 1684,25 лева. Ищецът счита, че ответницата противоправно и в нарушение на изискването за добросъвестност при упражняване на процесуалните права не била посочила своя банкова сметка за доброволно плащане на присъдените от съдилищата разноски с цел да се снабди с изпълнителни листа и да образува изпълнителни дела, по които да бъдат начислено допълнителни разноски. Моли съдът да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Ответницата не оспорва обстоятелствата, че е представлявала своите доверители в качеството на ищци по посочените в исковата молба дела, както че са й присъдени хонорари в посочените в исковата молба размери. Ответницата твърди, че се била снабдила законосъобразно с изпълнителни листове за присъдените в нейна полза суми по влезли в сила съдебни актове и изпълнителните производства били образувани след като не била потърсена в продължение на месеци /а в един от случаите повече от година/ за заплащане на дължимите й суми.
Счита, че длъжникът следвало да положи усилия за извършване на плащането на кредитора, за каквито липсвали доказателства по делото. Твърди, че подадените от ищеца молби касаели изменение на решенията в частта за разноските, както и искане съдът да задължи ответницата да посочи своя банкова сметка. По посочените дела съдът бил оставил без уважение исканията за изменение на решенията в частта за разноските, а по отношение на исканията за посочване на банкова сметка твърди, че такова законово задължение имали само ищците по осъдителни искове, не и по установителни искове, още по-малко техните адвокати. Освен това законът предвиждал посочване на банкова сметка или друг начин на плащане, което обхващало и плащането в брой или чрез пощенски запис. Развива съображения, че паричните задължения били носими, поради което длъжникът следвало да положи усилия за тяхното изпълнение, каквито в случая не били положени. Оспорва обстоятелството, че откриването на сметка на името на длъжника било невъзможно, нямало доказателства ищецът да е правил опити за откриване на такава сметка. Сочи, че нямало забрана за адвоката да цедира вземането си на трети лица, което била сторила. Счита, че не била налице пряка причинно-следствена връзка между действията й и претендираните вреди с оглед изтеклия период от време между влизане в сила на съдебните актове, с които са присъдени сумите, и датите на образуване на изпълнителните дела, през който период сумите не били заплатени. Твърди, че между влизане в сила на определението по гр.д. № 871/2018г. по описа на РС – Монтана и датата на образуване на изпълнителното дело бил изминал период от година и половина; между влизане в сила на определението по гр.д. № 28971/2018г. по описа на СРС, 127-ми състав и датата на образуване на изпълнителното дело бил изминал период от три месеца и половина, а между влизане в сила на определението по гр.д. № 23008/2016г. по описа на СРС, 178-ми състав и датата на образуване на изпълнителното дело бил изминал период от два месеца. Моли съдът да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
По така предявените искове в доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: 1) че ответницата е упражнила свои процесуални права в нарушение на изискването за добросъвестност на страните при упражняване на процесуалните им права, а именно, че се е снабдила с изпълнителни листове за присъдените в нейна полза суми по посочените граждански дела, въз основа на които са били образувани описаните изпълнителни производства, без ответницата да е посочила пред съдилищата своя банкова сметка за доброволно изпълнение на вземанията, въпреки направено от ищеца предложение за доброволно плащане и въпреки направени от ищеца опити за доброволно изпълнение; 2) че ищецът е реализирал загуби в посочените в исковата молба размери на посочените дати, изразяващи се в платени такси и разноски по изпълнителните дела; 3) наличието на пряка причинно-следствена връзка между деянието на ответницата и 3 претърпените от ищеца имуществени вреди. При доказване на горното, вината на ответницата се предполага до доказване на противното.
В доказателствена тежест на ответницата е да установи следните обстоятелства: 1) да докаже твърденията си за изминал период от време считано от датите на влизане в сила на съдебните актове до датите на прехвърляне на вземанията, респ. образуване на изпълнителните дела с оглед възражението й за липса на причинно-следствена връзка; 2) да опровергае законовата презумпция за вина.
Ищецът не сочи доказателства за твърденията си, че е правил опити да открие банкова сметка на името на ответницата за доброволно изпълнение на вземанията по изпълнителните листове;
Ответницата не сочи доказателства за датите на договорите за цесия и датите на образуване на изпълнителните дела.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1) че ответницата е била адвокат на ищците по гр.д. № 871/2018г. по описа на РС – Монтана, гр.д. № 23008/2016г. по описа на СРС, 178-ми състав и гр.д. № 28971/2018г. по описа на СРС, 127-ми състав, в които производства ищцовото дружество е било ответник; 2) че по посочените граждански дела са издадени изпълнителни листове в полза на ответницата срещу ищеца за присъдени адвокатски възнаграждения; 3) че ответницата е прехвърлила чрез договори за цесия вземанията си по изпълнителните листове на посочените в исковата молба трети лица, за което ищецът е бил уведомен; 4) че въз основа на изпълнителните листове цесионерите са образували описаните в исковата молба изпълнителни дела по описа на ЧСИ Лъчезар Минков, по които ищецът е заплатил такси и разноски на посочените в исковата молба дати и в посочените размери.