Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 15.11.2019, Административен съд - Велико Търново

Съд
Административен съд - Велико Търново
Дело
501/2019
Подписан
15.11.2019
В сила
15.11.2019

Цитирани разпоредби

  • чл. 138, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 59, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 144, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 161, ал. 1, изр. първо · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 161, ал. 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 6 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 88, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 89 - чл. 91 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 89, ал. 2, изр. второ · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 89 - чл. 91 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 90, ал. 2, изр. първо · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 89 - чл. 91 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 91, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 92 и сл. · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 95, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • § 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 107р · Кодекс на труда
  • чл. 121, ал. 2 · Кодекс на труда
  • чл. 62, ал. 3 · Кодекс на труда
  • чл. 12 · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
  • чл. 76 · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)

РЕШЕНИЕ

№ 430 гр. Велико Търново, 15.11.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВТИМ БАНЕВ при участието на секретаря М.Н., изслуша докладваното от съдия Банев Адм. д. № 501 по описа на АСВТ за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 95 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на „Р и С – А.“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Черноризец Храбър“ № 51, вх. „А“, срещу Решение за отказ за издаване на удостоверение относно приложимо законодателство № **********/ 24.06.2019 г. на гл. инспектор по приходите при Териториална дирекция на НАП – гр. В. Търново, потвърдено след обжалване по административен ред с Решение № 146/ 15.07.2019 г., издадено от директора на ТД на НАП – гр. В. Търново. Обжалваният отказ е издаден във връзка с Искане за издаване на удостоверение А1 за приложимото осигурително законодателство с вх. № 16049/ 14.06.2019 г., касаещо заетото лице И.М.И.с ЕГН **********. В жалбата се твърди незаконосъобразност на оспорения и потвърден по административен ред отказ, поради неспазване на принципите на обективност, служебно начало и право на защита, установени в чл. 3, чл. 5 и чл. 6 от ДОПК, при допуснато съществено нарушение на процесуални правила и в противоречие с материалноправните разпоредби на закона. Оспорващото дружество аргументира необоснованост на изводите на приходната администрация, обусловили отказа, като счита, че голяма част от тези изводи не са подкрепени с доказателства, а други са в противоречие с установените от представените документи факти и обстоятелства. По същество намира за изпълнени всички задължителни условия по чл. 12, § 1 от Регламент (ЕО) № 883/ 2004 на Европейския парламент и на Съвета, а отделни коментирани от приходната администрация обстоятелства, счита за неотносими към това изпълнение. В тази връзка се позовава и на Решение от 25.10.2018 г. по дело С-451/ 2017 на СЕС, даващо тълкуване на разпоредбата на чл. 14, § 1 от Регламент (ЕО) № 987/ 2009 на Европейския парламент и на Съвета.

От съда се иска отмяната на решението на директора на ТД на НАП – гр. В. Търново и на потвърденото с него решение за отказ, и връщане на преписката на административния орган, за издаване на исканото удостоверение А1. В съдебно заседание оспорващото дружество, чрез пълномощника си по делото *** Н.-К. от ВТАК, поддържа жалбата с направените искания, по съображенията, изложени в нея и допълнителни аргументи, развити в хода на устните състезания и в писмени бележки. Претендира напровените по делото разноски съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът, директорът на ТД на НАП – гр. В. Търново, чрез пълномощника си по делото гл. ***К., оспорва жалбата с доводи подробно изложени в хода на устните състезания, като се позовава и на мотивите, развити в обжалваното решение. Твърди процесуална и материалноправна законосъобразност на оспорения акт, като кореспондиращ с приложимите разпоредби на общностното право и на ДОПК, и събраните по делото доказателства. Изтъква, че поначало възприетият в европейското законодателство принцип при движението на лицата в ЕС, е те да бъдат подчинени на схемата за социална сигурност само на една отделна държава-членка и съгласно чл. 11, § 3, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 883/ 2004, това е държавата, на чиято територия те полагат труда си. Доколкото подчиняването на такива лица на законодателната уредба на изпращащата държава представлява изключение от правилото, следва да се прилага стриктно тълкуване по отношение изпълнението на условията по чл. 12, § 1 от Регламент (ЕО) № 883/ 2004, респ. чл. 14, § 1 от Регламент (ЕО) № 987/ 2009, изпълнението на които дава право за прилагане на това законодателство. По съществото на спора излага аргументи за законосъобразността на отказа на приходната администрация, тъй като „Р и С – А.“ ЕООД не изпълнява три от петте условия, въведени с чл. 12 от Регламент (ЕО) № 883/ 2004, съгласно тълкуването, дадено с Решение № А2 от 12 юни 2009 г. на Административната комисия за координиране на системите за социална сигурност, а именно командироващото дружество обичайно да осъществява дейността си на територията на Република България, лицето да е командировано от работодателя си в друга държава-членка, за да осъществява там дейност от негово име и да не е изпратено да замества друго лице. Развива съображения в подкрепа на тези изводи, обосноваващи законосъобразност на обжалвания отказ. Моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна, претендира направените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 500,00 лв., съгласно представен списък. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от оспорващато дружество адвокатско възнаграждение, съобразно фактическата и правна сложност на делото, както и искане за съобразяване разпоредбата на мл.

161, ал. 3 от ДОПК при евентуален благоприятен за жалбоподателя изход на спора.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Производството по издаването на процесното решение за отказ и започнало по Искане с вх. № 16049/ 14.06.2019 г. за издаване на удостоверение А1 за приложимото осигурително законодателство за заето лице /обр. Окд-236/, за лицето И.М.И.с ЕГН **********. Искането е отправено от „Р и С – А.“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул.

„Черноризец Храбър“ № 51, вх. „А“, като към същото са приложени Трудов договор № 8/ 12.06.2019 г. между дружеството и И.М.И.за изпълнение на длъжността „Общ работник строителство на сгради“. Договорът е сключен на основание чл. 67, ал.

1, т. 1, вр. с чл 70, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса на труда – безсрочен със срок за изпитване шест месеца, уговорен в полза на работодателя. Към искането е представено и допълнително споразумение от 14.06.2019 г. между „Р и С – А.“ ЕООД и И.М.И., за командироване на работника в Белгия, работно място 2170 Меерксем, Антверпен, ул. „Роделоопстраат“ № 49 Б 6, характер на извършваната работа „общи строителни дейности“, период на командироване от 18.06.2019 г. до 22.01.2021 г. – 585 календарни дни. В допълнителното споразумение са уговорени и други елементи на трудовото правоотношение на командирования работник – размер на трудовото възнаграждение /3 236,70 лв., продължителност на работната седмица, работно време, междудневни почивки, дни на официални празници, продължителност на платения годишен отпуск, поемането от работодателя на разходите за път и квартира, и т.н. Приложени са още Заповед за командироване № 5/ 14.06.2014 г., декларация от работника за съгласие по чл. 121, ал. 2 от КТ, пълномощно за представителство на „Р и С – А.“ ЕООД пред различни български администрации, договор за изпълнение между BVBA MMD Bouw – Белгия и „Р и С – А.“ ЕООД, за който е отбелязано, че влиза в сила на 23.01.2019 г., справка за облагаемия оборот на българското дружество за периода м. 06.2018 г. – м. 05.2019 година. Видно от съдържанието на постановения административен акт и от приложена справка за актуално състояние на всички действащи трудови договори /л. 25/, от органа по приходите е извършена служебна проверка във връзка с подаденото искане. При същата е установено, че „Р и С – А.“ ЕООД е има търговска регистрация от 08.10.2018 г. и такава по ЗДДС от 16.01.2019 година. Установено е още, че към датата на подаване на искането дружеството осъществява икономическа дейност „Други довършителни строителни дейности“ /код по Класификация на икономическите дейности 4339/ и има сключени трудови договори с шест лица, с код по

НКПД 93130001 „Общ работник, строителство на сгради“, като трима от тях работят в България и трима в Белгия. Изброените обстоятелства не се спорят между страните и се потвърждават от наличните в преписката документи и при справка в Търговския регистър.

Съобразно така установеното, по депозираното искане от гл. инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. В. Търново, е издадено Решение за отказ за издаване на удостоверение относно приложимо законодателство № **********/ 24.06.2019 година. В решението са изложени мотиви, че представената справка за облагаемия оборот сочи на малък обем дейност на територията на страната, с различни контрагенти. Съобразно това и броя на работещите на територията на България и Белгия, не може да се направи извод, че работодателят осъществява съществена част от дейността си на територията на изпращащата държава-членка, т.е. не е установено изпълнение на задължителните изисквания на чл. 12, § 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на съвета. Посочено е и че при трите командировани в Белгия лица командироването е извършено в кратък период от датата на назначаването им, при което са налага извод, че тези лица са наети с цел командироване. Решението за отказ е обжалвано от „Р и С – А.“ ЕООД по реда на чл. 92 и сл. от ДОПК и е потвърдено с Решение № 146/ 15.07.2019 г. на директора на ТД на НАП – гр. В.

Търново. От горестоящия орган е развита по-подробна аргументация на отказа, с позоваване на разпоредбите на чл. 14 от Регламент (ЕО) № 987/ 2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 /Регламента за прилагане/, както и на критериите, дадени с допълнителното тълкуване в Решение № А2/ 12.06.2009 г. на Административната комисия за координиране на системите за социална сигурност.

Извън сочените от органа основания, в потвърдителното решение се навеждат съображения и за недоказана пряка връзка /запазване на правоотношението/, между работодателя и командирования работник. Потвърдителното решение е съобщено на дружеството, чрез управителя му, на дата 19.08.2019 г., видно от изготвена разписка /л. 9 от делото/. Жалбата срещу отказа за издаване на удостоверение относно приложимо законодателство пред АСВТ е подадена чрез директора на ТД на НАП – гр. В.

Търново, на 26.08.2019 г., съгласно дадения входящ номер от деловодството на ответната администрация. С придружително писмо от 27.08.2019 г., ответникът е представил в АСВТ жалбата заедно с приложението към нея и коментираните по-горе документи, съдържащи се в административната преписка.

В хода на съдебното производство от жалбоподателя се представиха приложение 001 към договор за изпълнение между BVBA MMD Bouw – Белгия и „Р и С – А.“ ЕООД от 23.01.2019 г., сключено на 29.01.2019 г. и Договор за извършване на строително-ремонтни дейности от 01.11.2018 г. между „МДС инженеринг“ ЕООД – гр. В. Търново, като възложител и „Р и С – А.“ ЕООД, като изпълнител. От ответника не са не са ангажирани доказателства по съществото на спора, извън тези намиращи се в преписката.

При така установената фактическа обстановка, съдът като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, прави следните изводи:

Жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебен контрол акт, от лице с надлежна легитимация, до компетентния да разгледа спора съд по местонахождението на териториалната дирекция на НАП и в определения от чл. 95, ал. 1 от ДОПК преклузивен срок, което я прави процесуално допустима.

Съобразно разпоредбата на чл. 95, ал. 1 от ДОПК, в настоящото производство на контрол за законосъобразност подлежи решението на органа по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, за отказ за издаване на удостоверение относно приложимо законодателство.

Компетентна институция да определя приложимото законодателство по Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 и да издава формуляр А1 въз основа на Приложение № 4 от Регламент (ЕО) № 987/2009, е НАП. Оспореният акт е издаден от компетентен орган, в рамките на вменените му правомощия /чл. 88, ал. 2 от ДОПК/. Същият е в писмена форма и съдържа посочените в чл. 59, ал. 2 от АПК, вр. с § 1 от ДР на ДОПК реквизити.

При извършената проверка съдът установи, че започването, провеждането и приключването на процедурата по издаването на оспорения акт са извършени в съответствие с приложимите в случая разпоредби на чл. 89 – чл. 91 от ДОПК, като обратно на общо формулираното от жалбоподателя оплакване, в хода й не са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводставени правила. Инициираното от оспорващото дружество производство се е развило и приключило в срока, определен от чл. 90, ал. 2, изр. първо от ДОПК, постановеният отказ е съобщен един ден след изтичане на срока по чл. 91, ал. 1 от ДОПК, но отново преди изтичане на срока за произнасяне, поради което коментираното закъснение не съставлява съществено нарушение на процесуални правила. Неоснователни са и възраженията за нарушения на основни принципи на данъчно-осигурителното производство, като представените от дружеството доказателства са обсъдени от органа по приходите. Конкретно в случаи от вида на разглеждания, посредством разпоредбата на чл. 89, ал. 2, изр. второ от ДОПК е извършено изрично ограничаване на принципа на служебното начало, като тежестта за доказване на основанията за издаване на исканото удостоверение, нормативно е възложена на заявителя. Не се установява нарушаване на правото на участие в процедурата на заявилото административна услуга лице, а правилността на изводите на органа по приходите при анализа на събраните доказателствата, е въпрос по същество на спора.