Решение № 335 от 29.01.2020, Районен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н И Е № 335 гр. Пловдив, 29.01.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, III граждански състав, в публично заседание на двадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4504 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД – гр. София, срещу М.И.М. ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл. 99 ЗЗД, чл.79, ал.1 ЗЗД, чл. 240, ал. 1 и ал.2 ЗЗД, чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 788,92 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит № *****, включен с „Провидент Файненшъл България” ООД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 19.05.2017 г., сумата от 153 лева

– договорна лихва за периода от 12.04.2016 г. до 25.05.2017 г., сумата от 24,67 лева – такса за оценка на досие за периода от 12.04.2016 г. до 25.05.2017 г.; сумата от 468,63 лв. – такса за услуга „кредит у дома” за периода от 12.04.2016 г. до 25.05.2017 г.; както и сумата от 128,95 лв. – обезщетение за забава за периода от 19.05.2017 г. до 07.11.2018 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 08.11.2018 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 9749/12.11.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 17736/2018 г. на ПРС, V гр. с-в.

В исковата молба ищецът твърди, че процесното вземане произтича от договор за потребителски паричен заем № *****от 29.03.2016 г., сключен между ответника и „Провидент Файненшъл България” ООД – кредитодател, по силата на който на кредитополучателя била предоставена в заем сумата в размер на 800 лв.

Изпълнението на задължението на кредитора било изпълнено чрез изплащането на сумата в брой на кредитополучателя, което било удостоверено със самия договор за кредит. Страните договорили и договорна лихва в размер на 157,80 лв. Общата стойност на главницата, ведно с договорната лихва била 957,80 лв., която следвало да се върне на 60 равни седмични вноски, всяка в размер на 15,96 лв.

Първата вноска била платима на 05.04.2016 г., а последната – на 25.05.2017 г.

Кредитополучателят се съгласил да заплати и такса за оценка на кредитно досие в размер на 40 лв., платима на 60 равни седмични вноски, всяка в размер на 0,67 лв. В договора била уговорена и услуга „кредит у дома” в общ размер на 682,37 лв., от която 30 % била за предоставяне на кредита в дома на кредитополучателя.

Ищецът твърди, че крайният срок на договора бил 25.05.2017 г. и не бил обявяван за предсрочно изискуем. Било начислено обезщетение за забавено плащане в размер на 128,95 лв. за периода от 19.05.2017 г. до 07.11.2018 г. Кредитополучателят не е изплатил изцяло задължението по кредита. Ищецът твърди, че на 19.05.2017 г. бил сключен договор за цесия между „Провидент Файненшъл България” ООД и ищеца, по силата на който вземанията по процесния договор за потребителски кредит били прехвърлени на цесионера - ищец. Цедентът упълномощил цесионера да уведоми длъжника за извършената цесия, като уведомлението за това било изпратено на 06.06.2017 г. на посочения в договор за кредит постоянен адрес на ответника, но пратката не била получена от последния. На 25.02.2019 г. било изпратено ново писмо, което също се върнало като непотърсено от адресата. Копие от уведомлението за цесията прилага и към исковата молба, като моли за неговото връчване като приложение към нея. За процесните вземания била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 17736/2018 г. на ПРС, V гр. с-в., която била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и ищецът предявява настоящите искове за установяване на вземанията си по заповедта. Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски, както в заповедното, така и в исковото производство.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът М.И.М., чрез назначения особен представител, депозира писмен отговор със становище за неоснователност на заявените искови претенции. Оспорва активната материална легитимация на ищеца, като посочва, че уведомлението за цесията не било достигнало до длъжника, поради което прехвърлянето на вземането не произвело действие по отношение на него. Счита, че връчването на особен представител не могло да породи целеното правно действие. Оспорва истинността на представените от ищеца документи във връзка с извършената цесия – договора за цесия, пълномощното и потвърждението за извършената цесия, по отношение на авторството и верността им, както и представителната власт на лицето, сключило договора за кредит от името на кредитодателя. Оспорва да са представени услугите „кредит у дома” и „оценка на досие” по договора. Прави възражение за нищожност на клаузите за заплащане на услугите „кредит у дома” и „оценка на досие” на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.10а, ал.2 ЗПК. Поддържа, че клаузата за заплащане на услугата „кредит у дома” била неравноправна съгласно чл.143, ал.1, т.19 ЗЗП. Прави възражение за недействителност на договора поради нарушение на разпоредбите на чл.11, ал.1, т.9, т.10 и т.11 ЗПК. Поддържа, че съгласно чл.23 ЗПК при наличие на посочените пороци, се дължала чистата стойност на кредита. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта и предмета на производството:

От приетото за послужване ч.гр.д. № 17736 по описа за 2018 г. на ПРС, V гр.с., се установява, че ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение за процесните суми по чл.410 ГПК № 9749/12.11.2018 г., с която в полза на заявителя за присъдени сумите, предмет на предявения иск. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което с разпореждане на съда от 18.01.2019 г. и на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си по реда на чл.422, ал.1 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са допустими.

По легитимацията на ищеца:

Въпросът за материалната легитимацията на ищеца е общ по отношение на всички обективно кумулативно съединени установителни искове, поради което следва да бъде изследван преди разглеждане на предпоставките за основателността на всеки един от тях.

Ищецът извлича правото си да претендира процесните суми от факта, че е придобил вземането по договора за потребителски кредит от „Провидент Файненшъл България” ООД съгласно договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.05.2017 г. и приложение № 1 към него. Затова, за да бъде титуляр на процесното вземане и кредитор на ответника по процесния договор за потребителски кредит, в тежест на ищеца е да установи осъществяването на така описаното прехвърляне на вземания, т.е. наличието на валиден договор за цесия, уведомяването на длъжника за прехвърлянето съгласно чл. 99, ал.3 ЗЗД, както и наличие на уговорка в договора за кредит, че кредиторът може да прехвърли вземането си.

Съгласно чл.22 от процесния договор „Провидент Файненшъл България” ООД има право да прехвърля, изцяло или частично, правата си по този договор за кредит. От така постигната изрична уговорка между страните следва, че са спазени специалните закони изисквания на чл.26 ЗПК, а именно че кредиторът може да прехвърли вземането си по договора за потребителски кредит на трето лице, само ако договорът за потребителски кредит предвижда такава възможност.

По делото се установява, че с договор за прехвърляне на вземания от 19.05.2017 г., сключен между „Провидент Файненшъл България” ООД, в качеството му на продавач и ищцовото дружество, в качеството му на купувач, продавачът прехвърля на купувача всички вземания, посочени в Приложение № 1 към договора, включително всички акцесорни претенции, привилегии и допълнителни права. По делото е представено е приложение № 1 към договора за цесия, както и потвърждение за сключената цесия, видно от които вземането по договор за потребителски кредит № *****от 29.03.2016 г., по който кредитополучател е ответникът, е прехвърлено на ищцовото дружество.

С писмения отговор ответникът е оспорил истинността (автентичността и верността) на сключения между цедента и цесионера договор за цесия, пълномощното, изходящо от цедента, както и потвърждението за извършеното прехвърляне. Така на направеното оспорване е недопустимо. Мотивите за този извод се извличат от задължителните постановки на ТР № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които единствено мнимо представляваният разполага с правото, както да потвърди договора, сключен от негово име без представителна власт, така и да се позове на недействителността по чл.42, ал.2 ЗЗД. Другата страна по договора, която не разполага с право да го потвърди, няма и право, респ. – правен интерес да се позове на недействителността; още по-малко такъв правен интерес е налице за трети за договора лица. От изложеното следва, че е недопустимо ответникът кредитополучател да оспорва авторството на сключения между цедента и цесионера договор за цесия, нито пък пълномощното и потвърждението за извършеното прехвърляне (които представляват едностранни волеизявления), доколкото това са изявления, изхождащи от други правни субекти. Единствено те имат правото да оспорят факта, че волеизявлението не е извършено от тяхно име и да се позоват на недействителността. Оспорването на верността също е недопустимо, доколкото посочените документи са частни такива, а освен това ответната страна е заявила голословно това оспорване, без да посочи в коя част намира, че е налице неистинност на документите. Поради това съдът намира, че между ищцовото дружество и кредитодателя е сключен валиден договор за цесия.

За да има действие прехвърлянето на вземането по отношение на длъжника, а и спрямо третите лица, същото следва да му бъде съобщено надлежно – чл.99, ал.4 ЗЗД. До момента на уведомяване за извършеното прехвърляне на вземанията, за длъжника надлежен кредитор е цедентът. Нормата на чл.99, ал.3 ЗЗД задължава предишния кредитор да извърши посоченото уведомяване. Затова съобщението от новия кредитор няма предвиденото в чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД действие. Това обаче не означава, че предишният кредитор няма правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщаването до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД. Длъжникът би могъл да се защити срещу неправомерно изпълнение в полза на трето лице, като поиска доказателства за представителната власт на новия кредитор. В посочения смисъл е съдебната практика на ВКС, обективирана в решение №137/2.06.2015 г. по гр.д. № 5759/2014 г. на ВКС, III г.о. Затова представеното от ищеца уведомително писмо към исковата молба, изходящо от него, в качеството му на цесионер, както и в качеството му на пълномощник на цедента е годно да уведомо длъжника за извършената цесия на процесното вземане. По делото обаче ищцовото дружество не е представило доказателства писмото да е достигнало до длъжника, преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Представени са доказателства за изпращането му, но писмото се е връщало с отбелязване на пощенския плик „пратката не е потърсена от получателя”. От значение за уведомяването по чл.99, ал.3 ЗЗД е достигането до знанието на длъжника на данни за сключените договори за цесия с оглед обстоятелството на „замяна” на страна в заемното правоотношение.

Въпреки това няма пречка длъжникът да бъде уведомен за цесията с връчването като приложение към исковата молба на уведомителното писмо за извършената цесия.