Определение № 395 от 20.06.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 395 гр. София, 19.06.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно частно търговско дело № 20231001000159 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК вр. чл.729 ТЗ.

Образувано е по постъпила в срок частна жалба на „АЙ ПИ ЕМ“ ЕООД /н/ против определение № 260227/31.01.2023 година, постановено по т.д.5669 по описа за 2012 година на Софийски градски съд, ТО, VI-1 състав, с което е одобрена Втора частична сметка за разпределение, обявена в ТР на 15.12.2022 година за разпределение на суми в масата на несъстоятелността на „АЙ ПИ ЕМ“ ЕООД с предмет на разпределение стойността, за която е реализирана по чл.718 ТЗ обособена част от имущество – недвижим имот, заедно с построените върху имота сгради и трайно прикрепени съоръжения, находящ се в Източна промишлена зона, гр.Русе, 7005, ул.“Потсдам“, 10А.

Твърди се в жалбата, че продавачът на имуществото е назначен за синдик по предложение на „Юробанк България“ АД, универсален правоприемник на „Банка Пиреос България“ АД, на същата дата, на която е сключен и договорът за прехвърляне на вземания между цедента „Юробанк България“ АД и купувачът „БИАД ИНВЕСТ“ ЕООД – цесионер на вземанията на „Банка Пиреос България“ АД по договори за инвестиционен кредит №№404/2004; 096/01.03.2007 година и 1181/15.09.2007 година, договор за издаване и обслужване на международна фирмена кредитна карта Pireaus visa business от 02.07.2005. По смисъла на параграф 1, ал.1, т.6 от ДР на ТЗ продавачът и купувачът са свързани лица, тъй като пряко или косвено 1 дейността им се контролира от „Банка Пиреос България“ АД, в качеството му на единствен кредитор с вземане от първи ред, поради което е било възможно между продавач и купувач да се уговорят условия, различни от обичайните, като повторна реализация на неосвободени обезпечения в полза на стария кредитор и във вреда на кредиторите с необезпечени вземания.

Цедентът „Юробанк България” АД е прехвърлил на цесионера „БИАД ИНВЕСТ“ ЕООД свои, приети от синдика М. Ш. вземания по пет договора за кредит, обезпечени с особен залог върху вземания, машини и произведения на изкуството и произтичащи от неотчитане на погасителния ефект от събрани заложени вземания по разплащателната сметка, в размер на 16362646,24 евро и с които заложният кредитор се е разпореждал, за да осъществява обороти на кредитните лимити, чрез нареждане на погасявания в оборот към кредитните сметки, съобразно заключението по т.д.5669/2012 година по описа на СГС.

Заложният кредитор „Банка Пиреос България“ АД е ползвал правата си и се е удовлетворил от събрани заложени вземания от залог на съвкупност по специалната разплащателна сметка на кредитополучателя и залогодателя „АЙ ПИ ЕМ“ ЕООД, но не е изпълнявал задълженията си –не е прекратявал заложното право и не е освобождавал обезпеченията и не е коригирал размера на дълга, съобразно чл.26 ЗОЗ. Цедентът е прехвърлил на цесионера недействителни, несъществуващи права по вече изпълнени съпътстващи привилегии и обезпечения. Цедентът не е притежавал качество на кредитор с вземане от първи ред. След погасяването на главниците по всички кредити от суми на събрани заложени вземания, цедентът е бил длъжен да освободи обезпеченията с ипотеки , а купувачът – цесионер не би могъл да извърши прихващане между дължимата сума от него неговото вземане, тъй като след пълното погасяване на всички кредити от суми на събрани заложени вземания до 23.07.2008 година цедентът „Юробанк България“ АД /универсален правоприемник на Банка Пиреос България АД/ не е имал вземане от „АЙ ПИ ЕМ“ ЕООД, още по-малко обезпечено с ипотека, а само задължение за освобождаване на всички обезпечения, включително с ипотеки.

Продажбата по условията на чл.718 ТЗ е извършена в противоречие на определение от 23.07.2019 година по ч.т.д.801/2019 година, СГС, ТО, VI-8 състав, с което са отменени решенията на събранието на кредиторите, проведено на 15.04.2019 година, включително за осребряване на имуществото по реда на чл.718 ТЗ. Решенията на събранието на кредиторите от 18.04.2022 2 година за продажба по реда на чл.718 ТЗ са взети с мажоритарен глас на привиден кредитор и за това е поискана отмяната им по реда на чл.679, ал.1 ТЗ.

Сравнението между изготвената от синдика сметка за разпределение и изготвения списък на приетите вземания показва несъответствие в посочените обезпечения. Синдикът е следвало при изготвяне на сметката за разпределение да установи погасяване на кредити №№149/2004; 404/2004;

405/2004; 164/2005; 376/2005; 096/01.03.2007 година и 097/2007 година.

Общият размер на вземанията от к.4 на сметката за разпределение следва да се коригира като се намали с размера на събраните заложени вземания, като корекцията ще установи напълно погасени главници по кредити.

В публикуваната сметка не е отразена платената сума по Първа частична сметка за разпределение, нито платена сума от продажба на 22.10.2021 година при условията на чл.718ТЗ на недвижим имот, собственост на „АЙ ПИ ЕМ“ ЕООД /н/, находящ се в м.Бояна, обл.София-град, община Столична.

Частната жалба е обявена в ТР с вх.No-20230308130706.

По делото е постъпил писмен отговор „БИАД ИНВЕСТ“ ЕООД, в който се излага, че съществуването на вземанията е било предмет на отрицателни установителни искове с правно основание чл.694, ал.1 ТЗ, заведени от длъжника в несъстоятелност срещу банката, като с определение №468/21.07.2020 година по т.д.2290/2019 година на ВКС, I т.о. не е допуснато до касационно обжалване решението на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решението на СГС по т.д.4582/2016 година на СГС, ТО, VI-21 състав, с което така предявените установителни искове са отхвърлени като неоснователни. Решенията на събранието за продажба по реда на чл.718 ТЗ са обжалвани от длъжника, като е образувано т.д.785/2022 година по описа на СГС, ТО, VI-9 състав, с което жалбата е отхвърлена. Моли съдът да потвърди определението на първоинстанционният съд.

По делото е депозирано становище от синдика на „АЙ ПИ ЕМ“ ЕООД /н/, в което се изразява становище за допустимост на същата, но се твърди, че същата е неоснователна. Твърди, че не е налице свързаност по смисъла на параграф 1, ал.1, т.6 от ДР на ТЗ между „Банка Пиреос България“ АД и обявения за купувач „Биад инвест“ ЕООД. В производството по 3 несъстоятелност е предвидена възможност кредитор с прието вземане да бъде обявен за купувач на имущество, предмет на продажба в хода на производството /чл.717д ТЗ/, какъвто в конкретния случай е „Биад инвест“ ЕООД. Твърди, че продажбата е в изпълнение на взетите на 18.04.2022 година решения на събрание на кредиторите по т.д.5669/2012 година по описа на СГС, ТО, VI-1 състав, като решенията са обжалвани от длъжника и е образувано ч.т.д.785 по описа за 2022 година на СГС, като молбата за отмяна на решенията е оставена без уважение, а определението е влязло в сила на 15.07.2022 година, поради което с разпореждане от 03.11.2022 година е разрешена продажбата. По отношение на доводите на длъжника, че в изготвената втора частична сметка за разпределение липсват съществени реквизити намира, че разпоредбата на чл.717д ТЗ изрично посочва, че когато за купувач на продаваното имущество бъде обявен кредитор с прието вземане синдикът изготвя сметка за разпределение, в която посочва и каква част от дължимата цена обявеният за купувач кредитор трябва да внесе за изплащане на вземанията на другите кредитори и каква част се прихваща срещу вземането на съответният кредитор. С разпоредбата на чл.721, ал.1 от ТЗ е въведено изискване синдикът да изготви сметка за разпределение при съобразяване на реда по чл.722, ал.1 привилегиите и обезпеченията. При изготвяне на сметката за разпределение, синдикът е съобразявал тези разпоредби. Всички доводи и аргументи за погасяване на задълженията , както и за недължимост или нищожност на договорите за кредит не следва да бъдат разглеждани , тъй като са били предмет на разглеждане в редица други съдебни производства, като по тях са постановени съдебни актове, които са влезли в сила, поради което този спор е недопустимо да бъде пререшаван отново. Сумата по първата частична сметка за разпределение е изрично посочена в обжалваната сметка за разпределение, а сумата от продажбата на недвижим имот, находящ се в Бояна е разпределена с трета сметка за разпределение, която е обявена в партидата на дружеството.

Частната жалба изхожда от легитимирано съгласно чл.729 ал.3 ТЗ лице – длъжник, депозирал възражение срещу обявената частична сметка за разпределение в законоустановения срок.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

4

В производството по несъстоятелност на „АЙ ПИ ЕМ“ ЕООД е извършена продажба по реда на чл.7128 ТЗ на обособена част от имущество, включено в масата на несъстоятелността и продавано като цяло, а именно недвижим имот, заедно с построените върху имота сгради и трайно прикрепени съоръжения, находящ се в Източна промишлена зона, гр.Русе, 7005, ул.“Потсдам“, 10А с площ от 10 040 кв.м., заедно с построените върху имота сгради и трайно прикрепени съоръжения.

С обявената в Търговския регистър втора частична сметка за разпределение, предмет на производството синдика е разпределил цялата подлежаща на разпределение сума от 4600 000 лева от продажбата на недвижими имоти на „Биад инвест“ ЕООД, в качеството му на кредитор с вземане от първи ред, придобито по силата на договор за цесия, обезпечено с ипотека върху продавания имот, като е извършено прихващане между дължимата сума от купувача „Биад инвест“ ЕООД и неговото вземане, на основание чл.717д, ал.2 ТЗ, като вземането на този кредитор е единственото от първи ред – чл.722, ал.1, т.1 ТЗ.

Съгласно разпоредбата на чл.729, ал.1 ТЗ, съдът по несъстоятелността одобрява с определение сметката за разпределение, след като направи съответната промяна, когато служебно или при възражение е констатирал незаконосъобразност. В тази процедура, съдът извършва преценка дали съдържащите се в сметката вземания на кредиторите отговарят на тези в одобрения списък на приетите вземания какъв е размерът на сумите за разпределение и как тези суми следва да бъдат разпределени между отделните класове кредитори с приети вземания, като се отчетат извършените плащания преди тази сметка.

В Определение №84/30.01.2015г. по ч.т.дело №626/2014г., ВКС, ТК, I отделение, постановено по реда на чл.674, ал.3 ТЗ, съдът приема, че „ с правилата на чл.637, ал.6 ТЗ и чл.638 ТЗ се цели, при наличие на открито производство по несъстоятелност, с оглед универсалния му характер, установяването на качеството кредитор, независимо от вида на вземането му, съответно удовлетворяването на всеки от кредиторите, да стане само в рамките на производството по несъстоятелност /извън изключенията, уредени в закона/ при взаимна конкуренция между кредиторите и осигуряване на възможност по чл.690, ал.1 ТЗ един кредитор да оспори 5 вземането на друг кредитор, което изключва приложението на общия исков ред, освен в хипотеза на специалния установителен иск по реда на чл.694 ТЗ след проведена в производството по несъстоятелност процедура по чл.692, ал.2 - ал.4 ТЗ. Съгласно легалното определение на чл.616, ал.1 ТЗ, кредитори на несъстоятелността са всички кредитори на длъжника по търговски и нетърговски вземания, чиито вземания са възниквали преди, на или след датата на откриване на производството по несъстоятелност, като установяване на качеството им на кредитор става посредством предявяване на вземанията им в производството по несъстоятелност /чл.685 ТЗ и чл.688, ал.3 вр. чл.639 ТЗ/ след като то вече е открито”.

Предвид горното и с оглед трайната и константна практика на съда, че при изготвяне на сметката за разпределение синдика извършва преценка за вземанията на кредиторите, подлежащи на удовлетворяване съобразно одобреният списък на приетите вземания доводите за недължимост на вземанията на първо място не могат да бъдат предмет на разглеждане в настоящето производство, доколкото единствено в производството по чл.694 ТЗ могат да бъдат решавани тези въпроси, а на второ място защото видно от представените доказателства - определение №468/21.07.2020 година по т.д.2290/2019 година на ВКС, I т.о. , с което не е допуснато до касационно обжалване решението на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решението на СГС по т.д.4582/2016 година на СГС, ТО, VI-21 състав, с което така предявените установителни искове са отхвърлени като неоснователни е налице сила на пресъдено нещо относно дължимостта на тези суми.