Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 489 от 21.06.2023, Районен съд - Шумен

Съд
Районен съд - Шумен
Дело
Гражданско дело 2372/2022
Вид
Решение № 489
Подписан
21.06.2023
Състав
Теодора Руменова Йорданова-Момова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 489 гр. Шумен, 21.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VII-И СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодора Р. Йорданова-Момова при участието на секретаря Елена Вл. Пенчева като разгледа докладваното от Теодора Р. Йорданова-Момова Гражданско дело № 20223630102372 по описа за 2022 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл.

124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 365, ал. 1 от ЗЗД и чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В исковата молба ищецът И. Б. Б. твърди, че на 29.07.2021 г. сключил с ответника „Пупилла“ ЕООД гр. Шумен, представляван от П.М.П договор за строително-монтажни работи, като за целта упълномощил последния да изготви проект и да го внесе за одобряване в Община Варна. На това основание ищецът извършил две плащания, като платил на ответника сума в общ размер 1200,00 лв. Дружеството, обаче, не предприело каквито и да е действия. Поради това, на 14.07.2022 г. страните подписали Споразумение за отсрочване на задължения. По силата на същото, „Пупилла“ ЕООД се задължило да плати дължимата сума на две вноски, като срокът на плащане на първата бил до 31.07.2022 г. Тъй като в уговорения срок, ответникът не платил дължимата сума, ищецът депозирал пред ШРС заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника и такава била издадена по ч.гр.д. № 1892/2022 г. по описа на съда. Тъй като дружеството сдепозирало възражение, на ищеца били дадени указания за предявяване на установителни искове. Моли съда да постанови решение, по силата на което по отношение на ответника да бъде признато за установено, че съществува вземането на ищеца в размер на 1200,00 лева, представляващо задължение, уговорено между страните с договор за спогодба от 14.07.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.08.2022 г., както и вземане в размер на 6,33 лв., представляващо обезщетение за неизпълнение на парично задължение за плащане на парично задължение в размер на 1200,00 лв. за периода от 07.08.2022 г. до 19.08.2022 г., като претендира разноските по заповедното и по исковото производство.

В съдебно заседание на 01.06.2023 г. пълномощникът на ищеца заявява, че в хода на 1 производството ответникът платил изцяло претендираните суми, представляващи главница и лихви, като останал задължен за направените деловодни разноски по заповедното и по исковото производство. Моли, дружеството да бъде осъдено да заплати на ищеца тези разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът, чрез пълномощника си подава отговор на исковата молба. Намира претенциите за неоснователни. Оспорва обстоятелства, свързани със сключване на първоначалния договор между страните, както и при подписване на спогодбата между страните моли предявените искове да бъдат отхвърлени, като му бъдат присъдени деловодни разноски.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

Видно от приложеното по делото „Споразумение за разсрочване на парично задължение“ от 14.07.2022 г., сключено между И. Б. Б. и „Пупилла“ ЕООД гр. Шумен е, че страните постигнали съгласие, че длъжникът (ответното дружество) има задължение към кредитора, произтичащо от възстановяване на предварително заплатена сума поради неизпълнение на услугата – възстановяване от фактура № 722/20.10.2021 г. и от касов ордер № 128/29.07.2021 г.. Задължението на длъжника е в размер на 1200,00 лв., като страните уговорили, че дружеството ще плати на разсрочено плащане по следния начин: на две равни погасителни вноски, всяка в размер на 600,00 лв., като първата вноска следва да бъде заплатена до 31.07.2022 г., а всяка следваща вноска – в срок до 30 дни, считано от падежа на предходната вноска. Съдът констатира от представените потвърдения за плащане от 28.01.2023 г. и от 30.05.2023 г., че „Пупилла“ ЕООД платило на И. Б. сума в общ размер на 1222,00 лв. след образуване на делото.

От приложеното ч.гр.д. № 1892/2022 г. по описа на ШРС се установява, че ищецът И.

Б. Б. подал на 29.08.2022 г. по реда на чл. 410 от ГПК заявление, по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 897/31.08.2022 г. за суми, идентични с тези – предмет на предявените в настоящото исково производство искове, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане и за разноски в размер на 25,00 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

По допустимостта на исковете:

Исковете са предявени от И. Б. Б. по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу ответника „Пупилла“ ЕООД в качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 897/31.08.2022 г. по ч.гр.д. № 1892/2022 г. на ШРС, и след депозирано възражение от длъжника по реда на чл. 414, ал. 1 от ГПК. Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземания, съответни на задълженията, 2 посочени в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че исковете са допустими.

По основателността на исковете:

Съдът е сезиран с положителни установителни искове за признаване за установено, че съществуват вземания в полза на ищеца срещу ответника за следните парични суми: 1200,00 лева, представляващо задължение, уговорено между страните с договор за спогодба от 14.07.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.08.2022 г. , както и вземане в размер на 6,33 лв., представляващо обезщетение за неизпълнение на парично задължение за плащане на парично задължение в размер на 1200,00 лв. за периода от 07.08.2022 г. до 19.08.2022 г.

Предявяването на иск по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК и на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с издаването на заповед за изпълнение на парично задължение очертава пределите на предмета на настоящото дело, а именно – съществуването на посочените в исковата молба вземания по заповедта за изпълнение. Доказателствената тежест, на осн. чл.

154, ал. 1 от ГПК, е върху ищеца. В тази насока, доказателствените средства на ищеца са материалите по приложеното заповедно производство по ч.гр.д. № 1892/2022 г. на ШРС.

Ищецът, чрез пълномощника си по делото прави признание на обстоятелството, че в хода на производството ответникът платил изцяло претендираните суми – предмета на настоящото производство. Това изявление се подкрепя и от представените от ответника доказателства.

Ето защо, съобразявайки настъпилите факти след предявяване на исковете, намира, че депозираните искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, поради извършено от ответника погасяване на задълженията му чрез плащане.

Относно разноските по делото: ответникът прави извялние, че не дължи такива, тъй като не би дал повод за образуване на делото, като същевременно оспорва исковете и извършва плащане на задълженията си. Поради това, същият следва да носи отговорност за сторените от ищеца разноски. При направеното искане от ищеца, вкл. с прилагане на списък по чл. 80 от ГПК, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски по настоящото исково производство в размер на 425,00 лв. и по заповедното производство в размер на 25,00 лева.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Б. Б. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Варна, ул.

„И.“ № 2, вх. А, ет. 1, ап. 1, със съдебен адресат – адв. И.Х. от ШАК, гр. Провадия, ул. „Д.“ № 70 против „ПУПИЛЛА“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище гр. Шумен, адрес на управление гр. Шумен 9700, ул. „Ц.А“ № 11, представлявано от П.М.П, със съдебен адресат – адв. К. М. от ВАК, гр. Варна, ул. „Р.“ № 5, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от 3

ГПК, вр. чл. 365, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установено съществуването на вземането за парична сума в размер на 1200,00 лв. (хиляда и двеста лева), ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.08.2022 г. до окончателното плащане, представляващо задължение, уговорено между страните с договор за спогодба от 14.07.2022 г., за което вземане е издадена заповед № 897/31.08.2022 г. по ч.гр.д. № 1892/2022 г. по описа на Районен съд – Шумен, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН, поради извършено плащане.

ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Б. Б. с ЕГН ********** против „ПУПИЛЛА“ ЕООД гр.

Шумен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено съществуването на вземането за парична сума в размер на 6,33 лв., представляващо обезщетение за неизпълнение на парично задължение за плащане на парично задължение в размер на 1200,00 лв. за периода от 07.08.2022 г. до 19.08.2022 г., за което вземане е издадена заповед № 897/31.08.2022 г. по ч.гр.д. № 1892/2022 г. по описа на Районен съд – Шумен, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН, поради извършено плащане.

ОСЪЖДА „ПУПИЛЛА“ ЕООД гр. Шумен да заплати на И. Б. Б. направените в настоящото исково производство деловодни разноски в размер на 425,00 лв.

ОСЪЖДА „ПУПИЛЛА“ ЕООД гр. Шумен да заплати на И. Б. Б. направените деловодни разноски по ч.гр.д. № 1892/2022 г. на ШРС в размер на 25,00 лв.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Шумен.

Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________

4