Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 241 от 29.05.2026, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Въззивно гражданско дело 312/2026
Вид
Решение № 241
Подписан
29.05.2026
В сила
29.05.2026
Състав
ВЕСЕЛА ЛЮБОМИРОВА САХАТЧИЕВА, КРАСИМИР ИВАНОВ ПЕТРАКИЕВ, РЕНИ МИХАЙЛОВА СПАРТАНСКА

Цитирани разпоредби

  • чл.223, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.223, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 ал.3 т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.133 ал.2 · Закон за енергетиката
  • чл.138, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл.139 и сл. · Закон за енергетиката
  • чл.139в · Закон за енергетиката
  • чл.140, ал.1, т.2 · Закон за енергетиката
  • чл.140 ал.3 · Закон за енергетиката
  • чл.145 · Закон за енергетиката
  • чл.145, ал.3 · Закон за енергетиката
  • чл.149 ал.1 т.3 · Закон за енергетиката
  • чл.150 · Закон за енергетиката
  • чл.150 ал.2 · Закон за енергетиката
  • чл.153 ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.153 ал.2 · Закон за енергетиката
  • чл.153 ал.6 · Закон за енергетиката
  • чл.36, ал.3 · Закон за енергетиката
  • §1 т.2а · Закон за енергетиката
  • чл.111, б."в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.120 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.20 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.20а · Закон за задълженията и договорите
  • чл.21 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.62 · Закон за защита на потребителите
  • § 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.38 ал.3 · Закон за собствеността
  • чл. 25 · Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването

РЕШЕНИЕ

№ 241 гр. Плевен, 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно гражданско дело № 20264400500312 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 478/19.12.2025 г. на Районен съд – Червен бряг, постановено по гр. дело № 597/2025 г. по описа на същия съд са отхвърлени предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046, представлявано от А. С. А. - Изпълнителен директор против П. К. М., ЕГН **********, адрес: гр. Ч., ул. „С. К.“ №*, бл.*, вх.*, ап.* и Н. Д. И., ЕГН **********, адрес: гр. Ч., общ. Ч., ул. „Ш.“ № * обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на П. К. М., ЕГН ********** и Н. Д. И., ЕГН **********, че дължат на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046 сумите, както следва: сумата от 375,33 лв., представляваща доставена, но неизплатена топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 01.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 14.06.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 46,10 лв., представляваща лихва за периода от 15.09.2021 г. до 30.05.2023 г., сумата от 43,06 лв., представляваща дялово разпределение на топлоснабден имот за периода от 01.05.2020 г., ведно със законна лихва за периода от 14.06.2023 г. до изплащане на вземането, 1 сумата 9,28 лв., представляваща лихва за периода от 16.07.2020 г. до 30.05.2023 г., както и държавна такса в размер на 25,00 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лв., за което е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 635/19.10.2023 г. по ч.гр.д. № 894/2023 г. по описа на Районен съд - Червен бряг, като неоснователни и недоказани.

Със същото решение е отхвърлена претенцията на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046 против П. К. М., ЕГН ********** и Н. Д. И., ЕГН ********** за заплащане на направените съдебно-деловодни разноски в настоящото и в заповедното производство, като неоснователна.

Осъдена е на основание чл.78, ал.3 от ГПК “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046 да заплати на П. К. М., ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 800,00 лв.

Осъдена е на основание чл.78, ал.3 от ГПК “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046 да заплати на Н. Д. И., ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 1200,00 лв.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца - „ДАЛСИЯ” ООД, ЕИК 041029500, като спрямо него важат нормите на чл.223, ал.1 и ал.2 от ГПК за действие на решението спрямо него и насрещната страна и спрямо него и страната, която го е привлякла.

Срещу постановеното решение на Районен съд – Червен бряг е постъпила въззивна жалба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046 чрез юрк. Г. И., в която се изразява становище, че същото е неправилно и постановено при нарушение на материалния закон. Твърди се, че съгласно Тълкувателно решение № 2/2016 г. по т.д. № 2/2016 г. на ВКС, за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сгради етажна собственост се прилагат разпоредбите на ЗЕ, които не противоречат на разпоредбата на чл.62 вр. § 1 от ДР на ЗЗП. Освен това, не е съобразена разпоредбата на чл.133 ал.2 от ЗЕ, според която присъединяването на инсталациите на потребителите в сграда - етажна собственост се извършва с писмено съгласие на собствениците, притежаващи най-малко 2/3 от собствеността в сградата - етажна собственост и прилагайки го с разпоредбата на чл.153 ал.1 от ЗЕ, според която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение са клиенти на топлинна 2 енергия и са длъжни да заплащат цента за същата, следва, че собственикът и титулярът на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост може да стане клиент на топлинна енергия и за него да възникне задължение да заплаща цената и против волята си, ако притежателите на 2/3 от собствеността в сградата решат същата да бъде топлофицирана. Съгласно чл.153 ал.6 от ЗЕ собственикът на имот в сграда - етажна собственост, дори да прекрати топлоснабдяването към отоплителните тела в имотите си, остава клиент на топлинна енергия, отдадена от сграданата инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

Въззивникът моли

Окръжния съд, да отмени изцяло първоинстанционното решение, като неправилно и незаконосъобразно и да уважи въззивната жалба. Претендира направените разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00 лв.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от въззиваемия П.

К. М., в който същият прави искане да бъде прекратено производството по делото, поради обстоятелството, че не е и никога не е бил клиент на „Топлофикация“. Ако съдът не приемете горното, въззиваемият моли, да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове срещу него, като счита исковата молба за неоснователна и недоказана по основание и размер. Въззиваемият оспорва съществуването на облигационно правоотношение между страните, въз основа на което ищцовото дружество претендира заплащане на процесните суми. Твърди, че в т.2 от сключения на 14.10.2009 г. договор между „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 Етажна собственост на сграда, находяща се на адрес: гр. София, ж.к. „Дружба-2“, бл.280, вх.Г, вх.Д и вх.Е за присъединяване на сградата към топлопреносната мрежа на гр. София изрично е посочено, че собствениците на апартамент № 3.4 във вход Г - П. К.

М. и Н. Д. М.а няма да се считат за потребители на топлинна енергия по смисъла на Закона за енергетиката. В т.4 от същия договор е посочено, че потребителят, т.е. Етажната собственост ще заплаща дела от топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, общи части и др. за имотите по т.2, като той се разпределя пропорционално на отопляемите обеми по проект на имотите на всички потребители на топлинна енергия в сградата - етажна собственост. Въззиваемият твърди, че на 11.09.2008 г. в Посолството на Република България в Лондон е подал и изрична декларация, че не желае да използва услугите на „Топлофикация София“ ЕАД за собствения си недвижим 3 имот в гр. С., Комплекс Ц., част втора, секция „*“, етаж *, апартамент *.

Счита, че не дължи претендираните от „Топлофикация - София” ЕАД суми.

Счита, също така, че не притежава качеството „битов клиент” по смисъла на §1 т.2а от ДР на ЗЕ.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от въззиваемата Н. Д. И. – Н. чрез пълномощника й – адв. Д. Т. от ПлАК, в който се изразява становище, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, постановено при спазване на материалния закон и процесуалните правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Въззиваемата твърди, че не е налице облигационно правоотношение между страните, въз основа на което ищцовото дружество, претендира заплащане на процесните суми. Твърди, че в т.2 от сключения на 14.10.2009 г. договор между „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 Етажна собственост на сграда, находяща се на адрес: гр.

София, ж.к. „Д.“ *, бл.*, вх.*, вх.Д и вх.Е за присъединяване на сградата към топлопреносната мрежа на гр. София изрично е посочено, че собствениците на апартамент № 3.4 във вход Г - П. К. М. и Н. Д. М.а няма да се считат за потребители на топлинна енергия по смисъла на Закона за енергетиката. В т.4 от същия договор е посочено, че потребителят, т.е. Етажната собственост ще заплаща дела от топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, общи части и др. за имотите по т.2, като той се разпределя пропорционално на отопляемите обеми по проект на имотите на всички потребители на топлинна енергия в сградата - етажна собственост. Твърди, че на 11.09.2008 г. в Посолството на Република България в Лондон заедно с тогавашния си съпруг П. М. са подали и изрична декларация, че не желаят да използват услугите на „Топлофикация София“ ЕАД за собствения си недвижим имот в гр. С., Комплекс Ц., част втора, секция „*“, етаж *, апартамент *. Счита, че не дължи претендираните от „Топлофикация - София” ЕАД суми. Счита, също така, че не притежава качеството „битов клиент” по смисъла на §1 т.2а от ДР на ЗЕ. По отношение на приложена към исковата молба Заявление-декларация от Н. Д.

М.а за откриване на партида към ищцовото дружество, въззиваемата твърди, че същата е неподписана и антидатирана, не съдържа и данни за имота, който следва да бъде топлоснабден, като не произвежда правен ефект, защото не е волеизявление. Твърди, че по времето, когато се е сключил договор за присъединяване на сградата към топлопреносната мрежа на гр. София са живеели в чужбина и няма как да са подавали такава молба.

4

Въззиваемата твърди, че според правилото на §1 от ДР на ЗЗП, разпоредбите на ЗЕ /чл.153 ал.1 от ЗЕ/ се дерогират от нормите на чл.62 от ЗЗП, съгласно която се забранява доставката на стоки, както и на вода, газ, електрическа енергия, централно отопление, цифрово съдържание или предоставянето на услуги на потребител срещу заплащане без искане от негова страна. Ал. 3 на същата разпоредба гласи, че липсата на отговор от страна на потребителя относно доставката на стоки и услуги по ал.1 не се смята за съгласие и Н. И.-Н. не притежава качеството „битов клиент“ по смисъла на §1 т.2а от ДР на ЗЕ. Няма изрично предварително искане до шццовото дружество да доставя на въззиваемите на процесния адрес топлинна енергия. Следователно не е възникнало и не е съществувало през процесния период облигационно отношение за продажба на топлинна енергия.

Няма и писмен договор между въззиваемите и въззивника, а съгласно чл.138, ал. 1 ЗЕ и чл. 25 от Наредба 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването присъединяването на потребител към топлопреносната мрежа се осъществява въз основа на такъв. Твърди, че сградната инсталация в сградата е от т.нар. хоризонтален тип с монтирани индивидуални топломери за всеки апартамент, като топломерът на апартамента, принадлежал на въззиваемите е пломбиран и е с нулеви показатели, като фактурираната от ищцовото дружество топлинна енергия никога не е била реално доставена и съответно не е била използвана от тях, и в частност от Н. И. - Н.. Твърди, че липсват доказателства, че шццовото дружество да е публикувало ОУ така, както изисква закона в един централен и в един местен всекидневник.

Въззиваемата твърди, че на основание чл.120 вр. чл.111, б.„в“ от ЗЗД е налице погасяване по давност на претендиралите вземания за три години назад, считано от първата дата, посочена като начало на периода, за който дружеството спори в настоящото дело. Твърди, че няма яснота за какво конкретно е начислена топлинната енергия, както и липсват данни, дали доставената топлоенергия, ако е за отопление е такава за отдадена от сградната инсталация, за отопление на общите части или за отопление на конкретния апартамент. Твърди, че ответниците реално са заместени по отношение на всички задължения за предоставяните от ищеца услуги, като „Топлофикация - София” ЕАД следва да потърси евентуално дължимите й суми от останалите членове на етажната собственост, тъй като те поемат 5 задължението за плащане вместо собствениците по т.2 от договора.

Въззиваемата моли

Окръжния съд да остави в сила първоинстанционното решение. Претендира направените разноски, вкл. адвокатско възнаграждение за всички инстанции.

В съдебно заседание, въззивникът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД не се представлява. В депозирана молба, пълномощникът – юрк. Г. И. моли, да бъде отменено първоинстанционното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 евро.

В съдебно заседание, въззиваемият П. К. М. се явява лично, като изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна. Претендира направените разноски във въззивното производство.

В съдебно заседание, въззиваемата Н. Д. И. – Н. не се явява и не се представлява. В депозирана молба, пълномощникът й – адв. Д. Т. моли, да бъде потвърдено първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно. Прави възражение за прекомерност на възнаграждението на пълномощника на въззивника. Претендира направените разноски.