Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 167 от 02.04.2025, Районен съд - Ямбол

Съд
Районен съд - Ямбол
Дело
Гражданско дело 2817/2024
Вид
Решение № 167
Подписан
02.04.2025
В сила
12.06.2025
Състав
Георги Стоянов Георгиев

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.20 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.1, предл.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92,ал.1 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. Ямбол, 02.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Ст. Георгиев при участието на секретаря Е. Г. А. В. като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело № 20242330102817 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от М. И.

Ц. от гр. С., чрез пълномощник адвокат, със съдебен адрес в гр. С., *******, чрез адв.

П.- САК, против „Оптимал Кънстракшън“ ЕООД, ЕИК ******************, със седалище и адрес на управление в гр. Ямбол, представлявано от Д. С. Ж., в качеството му на управител, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 20 990 лв., представляваща неустойка за неизпълнени работи по договор за строителство, евентуално обезщетение за причинени вреди в резултат на неизпълнени строителни работи в размер на 20 990 лв., изразяващи се в платената за неизпълнените работи цена в размер на 19 000 лв. и законна лихва върху тази цена, считано от датата на плащането -28.11.2023 г. до датата на завеждане на настоящия иск- 11.09.2024 г. до размера от 1990 лв., както и законна лихва върху сумата от 20 990 лв. от деня на завеждане на иска- 11.09.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди,че че на 13.08.2023 г. с ответника сключили договор за строителство, по силата на който ответника се задължил да извърши качествено и в срок строителството по одобрен архитектурен проект на обект :

„Еднофамилна едноетажна жилищна сграда в УПИ *****, ПИ ***, в кв. **, гр. С.. Срещу изпълнението на така уговорените работи ищецът се задължил да заплати възнаграждение в размер на 99 500 лв. с ДДС, като съгласно уговореното строежът се считал за завършен след приключване на изброените етапи в чл.11 от договора. Плащането било уговорено да се извършва на вноски, като всяка вноска 1 представлявала авансово плащане на предстоящите за извършване дейности. От приложените платежни нареждания се установява, че възложителя платил четири вноски от цената, както и допълнително плащане в общ размер на 101 399, 20 лв.

Съгласно раздел II, чл.1, т.1 от договора срокът за изпълнение на задължението бил 150 дни с начална дата започване на СМР по изграждането на скелетно- гредовата конструкция. С оглед на така определената дата срокът за изпълнение изтичал на 22.01.2024 г. Съгласно чл.21 от договора при забава за извършване и предаване на работите по договора в предвидения срок, изпълнителя дължал неустойка в размер на 0,2 % от стойността на неизпълнените работи, но не повече от 2% от стойността на договора. Твърди се, че на 22.01.2024 г. строежът не бил завършен, като не били изпълнени дейности по изграждането на ел. и ВиК инсталациите; полагането на минерална вата; паропропусклива мембрана и наковаване на дървени летви; полагане нна гипкартон, шпакловка, монтаж на външна врата и полагане на улуци. Цената на тези дейности възложителя заплатил авансово на 28.11.2023 г., видно от представеното платежно за вноска с № 4. С анекс от 22.02.2024 г. към тази дата от страните било констатирано просрочие в изпълнение на изброените работи с 30 дни. С анекса страните уговорили нови срокове за изпълнение, като последните работи следвало да приключат до 31.05.2024 г. При просрочие страните уговорили нова неустойка в размер на авансово преведената сума за тези дейности в размер на 19 000 лв., която била дължима от датата на закъснението. Твърди се, че към датата на изтичане на новите срокове описаните дейности не били изпълнение, както и не било довършено изграждането на комин, направата на втори комин както било по проект. На 06.06.2024 г. ищеца изпратил до ответника нотариална покана за изпълнение на недовършените дейности. На 15.07.2024 г. ответника изпратил писмо в което описал недовършените дейности и предложил график за изпълнение, според вида дейности в периода 18.08.2024 г. до 23.09.2024 г. Сред описаното от ответника не фигурирало извършване на започнатото изграждане на комина, както и направата на втори комин. В тази връзка се твърди, че ищеца вече бил изгубил напълно интерес от закъснялото изпълнение, като чрез други строители разполагал с възможност да започне незабавно и по-бързо довършване на неизпълнението работи. Ищеца имал интерес да получи неустойката, уговорена в чл.21 от договора, както и в Анекса от 22.02.2024 г. Крайния срок към датата на изпълнение 22.01.2024 г. били констатирани незавършени работи на стойност 19 000 лв., като съответната неустойка на забава се определяла на 0,2 х 19 000/100 или 38 лв. за всеки ден забава. За 53 дни на 14.03.2024 г. бил достигнат лимита на неустойката в размер на 1990 лв. Неустойката съгласно Анекса била в размер на авансово платената за неизвършените работи цена от 19 000 лв., като общият й размер на неустойката възлизал на 20 990 лв., която съвпадала с претърпените от неизпълнението вреди в размер на авансово платената цена за неизвършените работи от 19 000 лв. и законната лихва върху платената сума, считано от 28.11.2023 г. до 2 окончателното изплащане на сумата, която към датата на предявяване на иска възлизала на 2085, 17 лв.

Иска се уважаване на иска и присъждане на разноски.

В с.з. ищецът се представлява от пълномощник адвокат, чрез който сочи доказателства и претендира за уважаване на предявения иск.

Правното основание на предявения осъдителен иск е чл.92,ал.1 ЗЗД.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответника „Оптимал Кънстракшън“ ЕООД са депозирали отговор на исковата молба, чрез пълномощник адв. М.- ЯАК.

Предявения иск се счита за неоснователен и недоказан. Счита се, че клаузата за дължимост на допълнителна неустойка в размер на 19 000 лв. била нищожна, поради противоречие с добрите нрави и на основание чл.26, ал.1, т.3 ЗЗД, като се развиват съображения в тази насока. Също така се твърди, че относно базата, на която следвало да се преценява валидността на неустоечното обезщетение за забава, както и за уговарянето му по начин, който обезсмислел една от основните й функциистимулираща ( обезпечителна) функция. Неустойката, наред с обезщетителната функция, целяла и осигуряване точно изпълнение на поетите с договора задължения.

При съпоставяне на уговорената неустойка с компенсаторната неустойка по чл.21 от договора- 2% на ден от стойността на неизпълнените работи за всеки просрочен ден, но не повече от 2% от стойността на договора, дължима при пълно неизпълнение, водещо до преустановяване на облигационната връзка, следвало да се направи категоричния извод, че заявената в Анекса неустойка излизала извън присъщата й обезпечителна функция.

Надхвърлянето на размера на първоначалната неустойка, водило до извода, че претендираната от възложителя неустойка нямала за цел да стимулира реалното изпълнение на поетите договорни задължения. Уговорения размер на мораторна неустойка излизал извън присъщите й функции и противоречала на принципа на справедливост в търговските отношения. С неустойката и Анекса по чл.21 от основния договор било обезпечено изпълнението на незначителна част от уговорените СМР, чийто общ размер възлизал на 8 222,24 лв., а стойността на целия договор била 101 399, 20 лв. При тази съпоставка следвало да се направи извода за многократно надхвърляне на евентуалните вреди за възложителя от забавено изпълнение на договорените СМР и/или недовършени СМР. Счита се, че предвидената неустойка било несъизмеримо висока в очакваните за кредитора вреди от забавено изпълнение и нарушавала принципите на справедливост в гражданските и търговските правоотношения и недопускане на неоснователно обогатяване на кредитора.

В условията на евентуалност, ако съдът направил преценка за дължимост на неустойката, се моли намаляването й в размер съответстващ на неизпълнените СМР.

3

Иска се отхвърляне на иска, поради нищожност на клаузата за допълнителна неустойка в размер на 19 000 лв. на основание чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД и присъждане на разноски за настоящата инстанция.

В с.з. ответника се представлява от пълномощник адвокат,чрез когото пледира за отхвърляне на исковете.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните и е установено, че между тях на 13.08.2023 г. е сключен Договор за строителство, като ищеца М. И. Ц. в качеството му на възложител възложил, а ответното дружество в качеството му на изпълнител приело качествено и в срок да извърши: строителство по одобрен архитектурен проект на еднофамилна едноетажна жилищна сграда, находяща се в : имот с УПИ *******/ ПИ ***/, кв. ***, гр. С., общ. С., обл. С..

Срока за изпълнение на задължението на изпълнителя по договора бил 150 дни за извършване на СМР на обекта, с начална дата на започване на СМП по изграждането на скелетно- гредова конструкция. Строежът се считал за завършен след приключване на СМР на изброените етапи по чл.11 от договора. Срокът за изпълнение на СМР се продължавал в случай, че били налице непредвидени или непредотвратими събития от извънреден характер/ форсмажорни обстоятелства/, възникнали след сключване на настоящия договор.

В самия договор страните договорили, че при изпълнение на договорните задължения, възложителя се задължавал да заплати на изпълнителя възнаграждение в размер и срокове, конкретизирани в Приложение № 1, като в чл.13 на същото, което е неразделна част от договора е предвидено, че възложителя заплаща договореното възнаграждение съгласно Приложение 1, като плащанията се извършвали по банкова сметка в Тексим банк, с титуляр ответното дружество.

В Приложение 1 към договора за строителство, като цена за строителство на еднофамилна едноетажна жилищна сграда, находяща се в имот с УПИ *******, в кв.

86 на гр. С. е посочено – разгъната застроена площ на сградата 90,50 кв.м., за ЗП жилищна сграда- 90.50 кв.м. на цена за изграждане на къща с дървена носеща конструкция със степен на завършеност пакет „Премиум“- 99 500 лв. с ДДС.

Договорен е и начина на плащане- първа вноска в размер на 30 000 лв. до 15 дни преди започване на СМР по изграждането на дървената носеща конструкция; втора вноска в размер на 30 000 лв. до 3 дни преди започване на строително монтажните дейности по изграждането на покривната конструкция, доставка и монтаж на покривното покритие от керамични керемиди, изграждане на комин, улуци, челни дъски с обшивка и ламперия под стрехите; трета вноска в размер на 20 000 лв. преди доставка и монтаж 4 на PVC дограма със стъклопакети, доставка и монтаж на външна изолация и мазилка; четвърта вноска в размер на 19 000 лв. преди изграждането на ВиК инсталация до точка тапа и завършени електрически инсталации до ключ/контакт, доставка и монтаж на вътрешна изолация и гипскартон по стени и тавани и шпакловка; пета вноска 500 лв. след завършване на СМР описани в договора и подписване на приемопредавателен протокол.

На 22.02.2024 г. между страните е подписан Анекс № 1 към договор за строителство, като в същия е посочено ,че към посочената дата на подписването му било налице просрочие на изпълнение от 30 дни на подписаният между страните договор от страна на изпълнителя, като в раздел II срок на договора се правили следните промени, като изпълнителя се ангажирал да завърши оставащите СМР на изброените етапи по чл.11. до 31.05.2024 г., както следвало :

До 31.03.2024 г. – завършване на ел. и ВиК инсталации; до 31.04.2024 г. – полагане на минерална вата, паропропусклива мембрана и наковаване на дървени летви; до 31.05.2024 г. – полагане на гипсокартон, шпакловка, монтаж на външна врата и полагане на улуци.

Предвидено е, че при неизпълнение на уговореното в Анекса, изпълнителя дължал допълнителна неустойка в размер на авансово преведената сума от 19 000 лв. за горепосочените дейности от датата на закъснението.

Представени са преведно нареждане за кредитен превод от 14.08.2023 г. с наредител М. И. Ц. с което на ответното дружество е платено сумата от 15 000 лв. с основание за превод първа вноска по договор от 13.08.2023 г.; авизо за издадено преведно нареждане за кредитен превод от 21.10.2023 г. с което се установява, че ищеца платил на ответното дружество сумата от 20 000 лв. с основание на преводатрета вноска по договор М. Ц.- С.; платежно нареждане за кредитен превод от 27.11.2023 г. с което се установява, че ищеца превел на ответното дружество сумата от 19 000 лв. с основание за превода –четвърта вноска по договор М. Ц.- С.; платежно нареждане от 19.09.2023 г. с което се установява, че ищеца превел на ответното дружество сумата от 2399,20 лв. с основание за превода – допълнително плащане по договор М. Ц.- С..