Решение № 317 от 26.07.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 317 гр. П., 26.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Меденка М. Недкова като разгледа докладваното от Меденка М. Недкова Въззивно търговско дело № 20245001000386 по описа за 2024 година

Производството е по чл.25ал.4 ЗТРРЮЛНЦ във връзка с чл.274 и сл. ГПК.

С решение №244/28.V.2024год. постановено по т.д.

№308/2024год. на П.ския окръжен съд, ХІІІ състав, е оставена без уважения жалбата на Д. М. А., ЕГН **********, като едноличен собственик на капитала и управител на „АА Г.“ ЕООД- в процес на учредяване, против отказ №20240517133944/20.V.2024год. на длъжностното лице по регистрацията към АВ-ТРРЮЛНЦ, постановен по заявление №20240517133944/17.V.2024год. за вписване на новоучреденото дружество.

ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА вх.№19690/7.VІ.2024год. е подадена от Д. М. А., ЕГН **********, като едноличен собственик на капитала и управител на еднолично дружество с ограничена отговорност „АА Г.“ ЕООДв процес на учредяване, чрез пълномощника адв. К. А. Т. от АК-П., против решение №244/28.V.2024год. по т.д.№308/2024год. на П.ски окръжен съд, с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност. Счита, че неправилно както длъжностното лице по регистрацията, така и първоинстанционният съд са приели, че не са спазени изискванията на чл.7ал.2 ТЗ относно фирмата на 1 новоучреденото търговско дружество. Счита, че фирмата „АА Г.“ е уникална, отговаря на истината и не въвежда в заблуждение. Необоснован е извода на първоинстанционния съд, за сходство в звученето, в изговора на фирмата на новоучреденото дружество с фирмата на вече съществуващо „А.-Г.“ ЕООД.

Сходствата в звученето на двете фирми не са толкова големи, че да достигат до степен на идентичност в изговора. Освен това неоснователен е извода на първоинстанционния съд, че се въвеждат в заблуждение третите лица с кое от двете дружества контактуват. Всеки контрагент може да направи справка в ТРРЮЛНЦ, който е публичен, по ЕИК на дружествата и да установи с кое от тях договаря. Освен това първата фирма „АА Г.“ се състои от шест букви и четири цифри, а фирмата „А.-Г.“ се състои от пет букви, четири цифри и два пунктоационни знака за синтактично отделяне на словосъчетания- „тире“.

Поради което не може да се приеме, че тези съществени звукови и лексикални различия биха довели до въвеждане в заблуждение евентуални контрагенти на дружеството. Ето защо жалбоподателят моли ПАС да отмени решението на ОС- П. и постанови ново решение, с което отмени отказ №20240517133944/20.V.2024год. на длъжностното лице по регистрацията при АВ-ТРРЮЛНЦ за вписване на новоучредено търговско дружество с фирма „АА Г.“ ЕООД, като задължи АВ-ТРРЮЛНЦ да извърши исканото вписване.

Не е подаден е отговор на въззивната жалба от А. ПО В. в законоустановения срок.

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок по чл.25ал.4 ЗТРРЮЛНЦ, от надлежно легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на първоинстанционния съд.

П.ският апелативен съд като взе предвид направените от страните твърдения и възражения и развитите в жалбата доводи, с оглед разпоредбите на чл.269 ГПК, чл.271 ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно, на основание чл.235 ГПК, провери вА.дността, допустимостта и правилността на обжалваният съдебен акт, прие за установено следното:

Решението на първоинстанционният съд е вА.дно, т.е. постановено от надлежния окръжен съд, съобразно правилата на родовата и местна подсъдност, функциониращ в надлежен състав и в рамките на предмета на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и 2 надлежно подписано. То е и допустимо решение, постановено при липса на съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила.

По правилността на решението на първоинстанционния съд въззивната съдебна инстанция е ограничена от посоченото в жалба, освен когато става дума за императивна правна норма или когато съдът следи служебно за интересите на някоя от страните по делото или ненавършили пълнолетие деца, съгласно т.1 от ТР№1/2013год. на ОСГТК на ВКС.

Предмет на делото е жалба вх.

№20240522145413/22.V.2024год. на Д. М. А., ЕГН **********, като едноличен собственик на капитала и управител на еднолично дружество с ограничена отговорност „АА Г.“- в процес на учредяване, представлявана от пълномощника и адв. К. А. Т. от АК- П., срещу отказ

№20240517133944/20.V.2024год. на длъжностното лице по регистрацията при Агенцията по вписванията- ТРРЮЛНЦ да впише новоучреденото търговско дружество „АА Г.“ ЕООД.

Обжалваният отказ е постановен на 20.V.2024год. по заявление вх.№20240517133944/17.V.2024год., подадено от адвокат К. А. Т., в качеството на пълномощник на Д. М. А., ЕГН **********, като едноличен собственик на капитала и управител на новоучредено еднолично търговско дружество с ограничена отговорност с фирма „АА Г.“, с искане за вписване на новоучреденото търговско дружество в търговския регистър. Жалбата е подадена по електронен път в АВ-ТРРЮЛНЦ на 22.V.2024год. , в законоустановения срок по чл.25, ал.1 ЗТР РЮЛНЦ, от легитимирана странаД. М. А., ЕГН **********, като едноличен собственик на капитала и управител на новоучредено еднолично търговско дружество с ограничена отговорност, чрез пълномощника адв. К. А. Т., поради което е процесуално допустима.

Длъжностното лице по регистрацията при АВ-ТРРЮЛНЦ е отказало да впише в търговския регистър новоучреденото еднолично търговско дружество, тъй като при извършената служебна проверка е установено, че В ТРРЮЛНЦ има вписано еднолично търговско дружество с ограничена отговорност „А.-Г.“ ЕООД, което към момента на подаване на заявлението не е зА.чено. Съгласно чл.7ал.2 ТЗ всяка фирма освен предписаното от закона необходимо съдържание може да включва означение 3 за предмета на дейност, участващите лица, както и свободно избрана добавка.

Фирмата трябва да отговаря на истината, да не въвежда в заблуждение и да не накърнява обществения морал и добрите нрави. Тези правила са въведени от законодателя, за да се предотвратят нелоялните търговски практики. В случая между двете фирми „А.-Г.“ и „АА Г.“ има звуково и фонетично сходство, което е достатъчно да въведе в заблуждение както потребителите, така и евентуални контрагенти на търговеца. Поради което е отказана първоначална регистрация на „АА Г.“ ЕООД.

Първоинстанционният съд е приел отказа за законосъобразен и го е потвърдил, тъй предпоставките на чл.7ал.2 ТЗ в случая с фирмата на новоучреденото еднолично търговско дружество не са нА.це.

Изискването за уникалност не е спазено, ако от фирмата на вече регистриран търговец се премахнат или към нея се добавят препинателни знаци, в т.ч. интервА. или се добавят двойни букви, които се произнасят като един звук.

Двойната буква, в случая „АА“ на регистрирания търговец в словосъчетанието „АА Г.“, не се произнася по различен начин от единичната буква „А“ и не променя звученето на словосъчетанието „А-ГРУП-2015“, нито нА.чието или липсата на тире по някакъв начин внася различие при произнасянето. Поради това изговарянето на наименованието на вече регистрирано дружество е почти идентично с това, което е заявено за новоучреденото дружество, въпреки разликата в бройката на една от използваните букви и отпадането на препинателни знаци – тире. В случая сходствата в звученето, в изговора на двете фирмени наименования, са толкова големи, че на практика достигат степен на идентичност. Наред с това, в случая се нарушава и забраната фирмата да не въвежда в заблуждение третите лицаевентуални контрагенти на дружеството, тъй като последните могат да счетат, че преговарят с едно дружество, а да се окажат правно обвързани с друго. Още повече, че и двете дружества имат еднаква правноорганизационна форма – ЕООД. Ето защо ОС- П. е приел жалбата за неоснователна и я оставил без уважение.

Решението на ОС- П., ХІІІ състав, е законосъобразно и ще следва да се потвърди от въззивния съд по следните съображения:

Съгласно чл.21т.7 от ЗТРРЛНЦ, длъжностното лице по регистрацията следва да извърши проверка относно това дА. друго лице няма 4 права върху фирмата или наименованието и дА. те отговарят на изискванията по чл.7ал.2 ТЗ при първоначално вписване на търговското дружество. При извършване на посочената проверка длъжностното лице е действало в рамките на предписаната от специалния закон компетентност.

Изключителното право на носителя да употребява фирменото си наименование в гражданския и търговския оборот, се ползва както с национална защита, съгласно чл.7-11 ТЗ, така и с международна защита съгласно Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост. В разпоредбата на чл.7ал.1 ТЗ е дадена легална дефиниция на понятието „фирма“. Предвидено е, че тя представлява наименованието, под което търговецът упражнява занятието си и се подписва. Фирмата, с която новоучреденото търговско дружество иска да бъде регистрирано, се изписва на български език, съгласно изискванията на чл.7ал.3 ТЗ. Съгласно чл.7ал.2 ТЗ, всяка фирма освен предписаното от закона необходимо съдържание може да съдържа означение за предмета на дейност, участващите лица, както и свободно избрана добавка. Фирмата трябва да отговаря на истината, да не въвежда в заблуждение и да не накърнява обществения ред и морала. В чл.11 ТЗ е регламентирано съществуването в полза на търговеца, който е регистрирал определено фирмено наименование, на изключително право да използва това наименование, както и да иска от всяко трето лице да прекрати използването му и да му заплати обезщетение за причинените от това вреди.

Съгласно чл.7ал.4 ТЗ всеки търговец има право да предяви иск за установяване на недобросъвестно заявяване или използване на фирма, за преустановяване на идентична или със сходна с регистрирана по-рано фирма.

Следователно, по аргумент от чл.7ал.4 ТЗ, фирмата не трябва да е идентична и не трябва да е сходна с регистрирана по-рано фирма, което би въвело в заблуждение други правни субекти. За да се допусне вписване в ТРРЮЛНЦ на едно търговско дружество трябва да се установи, че фирмата, под която то ще упражнява занятието си, не нарушава възникналото вече право върху фирма на друг правен субект, т.е. че заявеното като фирма наименование не е идентично и със сходно съдържание с регистрирана по-рано фирма.

В настоящия случай тези изисквания са били съобразени от длъжностното лице по регистрацията, тъй като не са нА.це достатъчно белези, индивидуА.зиращи наименованието на новоучреденото търговско дружество „АА Г.“, въз основа на които да се приеме липса на идентичност с 5 наименованието на съществуващото търговско дружество „А.-Г.“ ЕООД.

Търговското наименование въвежда в заблуждение не само, когато е нА.це напълно идентично с името на друг вече вписан търговец, но и когато между имената им е нА.це такова сходство, при което същите звучат напълно еднакво в устната реч и е невъзможно между тях да се направи разграничение, каквато е настоящата хипотеза. Единствената разлика между фирмата на вече регистрираното дружество „А.-Г.“ и фирмата на новоучреденото дружество „АА Г.“ е в два пъти изписването на буквата А и пунктоационна, т.е. в изписването им, като фирмата на новоучреденото търговско дружество не съдържа графично обозначаване чрез разделяне на отделните срички и цифри с препинателни знаци-тире, което не е достатъчно за създаде отличителност на заявеното от жалбоподателя наименование. Фонетичното звучене на двете наименования е еднакво, тъй като при произнасяне на наименованието тирето не се изговаря, а удвояването на гласната А в правописа на наименованието, не води до удвояване и при произнасянето и. При произнасянето на фирмата на съществуващото търговско дружество не е възможно да се отчитат препинателните знаци-две тирета, тъй като те не се изговарят. НА.це е изключителна висока степен на звуково сходство между наименованията на новоучреденото търговско дружество и вече регистрираното такова.

Същевременно ТЗ и ЗТРРЮЛНЦ не правят разграничение между звуковото произнасяне и изписването на търговското дружество. Следователно препинателните знаци, каквото е тирето, не спадат към индивидуА.зиращите белези на фирмата, поради което мотивите на длъжностното лице по регистрацията са правилни. Изискването за уникалност не е спазено, ако към фирмата на вече регистрирано търговско дружество се прибавят букви- в случая две букви АА и се премахнат препинателните знаци-тире. При изговарянето на двете наименования, същите звучат напълно еднакво и не е възможно да се отчете някакво различие. Но дори да се приеме, че предвид нА.чието на тире и двойна гласна А, двете фирмени наименования не са идентични, то те са сходни до степен, че е нА.це реална опасност правните субекти, евентуални бъдещи контрагенти на новоучреденото дружество, да бъдат въведени в заблуждение при идентификацията с кое от двете дружества имат търговски отношения.