Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 589 от 19.05.2025, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 436/2025
Вид
Решение № 589
Подписан
19.05.2025
В сила
21.10.2026
Състав
Величка Белева, Виделина Куршумова, Надежда Дзивкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 108 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 227 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 537 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 108 · Закон за собствеността
  • чл. 68 ал. 1 · Закон за собствеността
  • чл. 69 · Закон за собствеността
  • чл. 79 ал. 1 · Закон за собствеността
  • чл. 81 · Закон за собствеността

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 589 гр. Пловдив, 19.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от В. П. Белева Въззивно гражданско дело № 20255300500436 по описа за 2025 година

Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.

Обжалва се от ответниците по спора Решение № 4 335 от 05.11.2024 г., пост. по гр.д.

№ 7 205/2023 г. по описа на РС – Пловдив, с което е уважен предявения срещу въззивниците от въззиваемата В. К. К. иск с правно основание чл. 108 от ЗС с предмет 5/6 ид. ч. от ПИ с идентификатор ***; ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор

*** – всички по КККР на село В., Община Марица, Област Пловдив, одобрена със Заповед № РД – 18 – 99/12.11.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК и е Отменен на основание чл. 537 ал. 2 от ГПК и до размер на процесните 5/6 ид.ч. нот.акт № 50/07.02.2022 г. по н.д. № 51/2022 г. на нотариус рег. № 36 / вписан в АВ – СВ – Пловдив с рег. № 3190/08.02.2022 г. като акт № 14, том 8, дело № 1461/2022 г. /, с който е признато право на собственост в режим на СИО на К. В. П. и К.ка Р. П.а върху казаните поземлени имоти на основание давностно владение.

Въззивниците Б. П. и Й. Х. поддържат, че въззиваемата – ищца не е собственик на твърдяните 5/6 ид.ч. от процесните имоти, т.к. те са придобити от преките им наследодатели им въз основа на давностно владение, установено още през 80 – те години, приживе на общите на страните наследодатели. Изводът на съда в противна насока бил изграден на база неправилна преценка на ангажираните гласни доказателства и при други съществени процесуални нарушения – недопускане на относими към спора доказателства / СТЕ относно идентичността на имотите /, както и допускане на поставени към ищцовите свидетели въпроси по незаявени от ищцата факти и обстоятелства, въпреки изричното противопоставяне на въззивниците. Оспорват собствеността на въззиваемата върху процесните 5/6 ид.ч. съгласно представения титул за собственост - договорите за покупкопродажба по н.а. № 11/05.03.1996 г. на нотариус при РС – Пловдив с прехвърлител общата 1 наследодателка И.а Н., като поддържат, че посредством този договори въззиваемата е придобила 4/6 ид.ч. от други имоти, а не от процесните. Поддържат, че идентичността на имотите по казания нот. акт с процесните такива не е установена по делото посредством предоставената Скица, изд. от Община Марица – Пловдив – лист 19 от първоинстанционното дело. Поддържат, че идентичността може да бъде установена само чрез СТЕ и настояват за събирането на това доказателство в хипотеза на чл. 266 ал. 3 от ГПК. Считат, че това им доказателствено искане не е преклудирано – както неправилно приел районния съд, т.к. за изясняване на делото съдът разполага с правомощие служебно да назначи експертиза. Настояват, че в случая е приложима презумпцията на чл. 69 от ЗС, т.к. заявеното от ищцата право на собственост не произтича само от наследяване, а и от правна сделка.

Въззивницата И. С. поддържа неправилност на решението по доводите, идентични с изложените от въззивниците П. и Х., като поддържа и възражение за неправилно разпределена и указана от съда доказателствена тежест, както и възражение, да не владее процесните имоти след смъртта на баща си – първоначалния ответник К. П. и че същите се владеят само от ответника Й. Х.. В тази връзка поддържа, че неправилно ревандикационният иск – в осъдителната му част, е уважен и спрямо нея. Заявява искане за свидетел - относно взаимоотношенията между нея и първоначалния ответник К. П. – неин баща, както и относно упражняваната фактическа власт върху процесните имоти след смъртта на последния.

По така изложените доводи се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на иска.

В срока по чл. 263 от ГПК ответницата по жалбите В. К. не е депозирала отговор по същите.

Доказателствените искания на жалбоподателите са отказани от въззивния съд – като по преклудирано като незаявено своевременно от И. С. възражение досежно искания свидетел, а също и като неотносимо за сочените факти и обстоятелства за взаимоотношенията с баща й преди смъртта му, а по отношение на СТЕ е прието да не е необходима.

Съдът установи следното:

Производството пред районния съд е образувано по предявен от В. К. К. срещу Й. Н.

Х. / единствен наследник по закон на К.ка Р. П.а, починала преди завеждането на делото / и К. В. П. / починал в хода на производството по делото и заместен на основание чл. 227 ал. 1 от ГПК от наследниците си по закон Б. К. П. и И. К. С. / иск с правно основание чл. 108 от ЗС с предмет 5/6 ид. ч. от ПИ с идентификатор ***; ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор *** – всички по КККР на село В., Община Марица, Област Пловдив, одобрена със Заповед № РД – 18 – 99/12.11.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, ведно с искане по чл. 537 ал. 2 от ГПК за отмяна - до размер на процесните 5/6 ид.ч., на нот.акт № 50/07.02.2022 г. по н.д. № 51/2022 г. на нотариус рег. № 36 / вписан в АВ – СВ – Пловдив с рег. № 3190/08.02.2022 г. като акт № 14, том 8, дело № 1461/2022 г. /, с който е признато право на собственост в режим на СИО на К.

В. П. и К.ка Р. П.а върху казаните поземлени имоти на основание давностно владение.

Ищцата твърди, че на основание наследство и договор за покупко-продажба е собственик на 5/6 ид.ч. от гореописаните имоти, за които имоти К. В. П. и съпругата му К.ка Р. П.а са се снабдили с казания титул за собственост / н.а.50/07.02.2022 г. / за придобито право на собственост на основание давностно владение, като оспорва така признатото им с нот. акт право на собственост.

Ответниците К. П. и Й. Х. са депозирали отговор за неоснователност на иска.

Поддържат, че имотите са били собственост на В.К.Н. - баща на ответника К. П. и на 2 неговата сестра В.В.Ч. / майка на ищцата /, наследодателят В. приживе заявявал, че желае същите да останат в собственост на сина му К.. Затова и последният, ведно със съпругата си К.ка П.а завладяли имотите още приживе на В. и на неговата съпруга И. Н. и със съгласието на последните, като началният момент на владението е 1982 г. – сключването на брака им, и е продължило необезпокоявано до 2022 г. – когато издаден констативния нот. акт.

Владението им се изразява в обработване на имотите като земеделски и получаване на добивите от тях, като фактическата власт е упражнявана лично до преди 10 - 12 години, а след това и понастоящем – поради напредналата възраст на П.и, чрез трети лица на основание наемно правоотношение, като наеми са плащани само на тях от наемател А..

Сестрата на К. - В.Ч., която и наследодателката на ищцата, не е имала претенции и не е заявявала права върху процесните имоти, като за прехвърлените й 4/6 ид.ч. от тях от тяхната майка И.а Н., ответникът разбрал във вр. с образуването на делото. В.Ч. е напуснала селото през 1985 г. и оттогава не е „ стъпвала „ в процесните имоти нито лично, нито чрез трети лица. На погребението на майка й И.а Н. през 2002 г. изрично и пред свидетели заявила, че няма претенции към имотите и желае същите да останат на брат й К..

По делото е безспорно и установено / н.а. № 141/18.08.1964 г. на нотариус при пловдивски народен съд /, че В.К.Н. по време на брака му с И.а Г. Н., е признат за собственик на основание давностно владение на следните недвижими имоти в село В.:

Дворно място от 2 128 кв.м., съставляващо парцел III в кв. 84; Дворно място от 2 920 кв.м., съставляващо парцел IV в кв. 84 и Дворно място от 2 350 кв.м., съставляващо парцел V в кв.

84.

В. Н.К. е починал на 11.12.1985 г. и оставил наследници по закон преживяла съпруга И.а Г. Н. и деца К. В. П. и В.В.Ч.. И.а Н. е починала на 11.04.2002 г., нейни наследници по закон са горепосочените син и дъщеря К. и В..

Приживе, с договор за покупко-продажба по нот. акт № 11/05.03.1996 г. на нотариус при РС - Пловдив преживялата съпруга И.а Н. е продала на дъщерята В. своите 4/6 ид.ч. от притежавани недвижими имоти в село В., сред които и Празно дворно място от 1 300 кв.м., съставляващо парцел VIII - 450, кв. 53 в село В.; Празно дворно място от 1 365 кв.м., съставляващо парцел IX – 450, кв. 53 в село В. и Празно дворно място от 1 010 кв.м., съставляващо парцел X – 450, кв. 53 в село В..

В.В.Ч. е починала на 19.12.2020 г. и е оставила наследници по закон К.Г.Ч. / преживял съпруг / , Г.К.Ч. / син / и ищцата В. К. К. / дъщеря /. К.Ч. е починал на 21.12.2020 г. и оставил наследници по закон горепосочените свои деца Г. и В.. Представени са Удостоверения № 9/04.01.2021 г. и № 699/15.01.2021 г., видно от които в особената книга при РС – Пловдив са вписани откази на Г.К.Ч. от наследството на покойните му родители В. и Г. Ч.. Т.е. единствен наследник по закон на В. В.а и К.Г.Ч.и е ищцата В. К. К..

Ответниците основават правата си на собственост на н.а. № 50/07.02.2022 г. по н.д. № 51/2022 г. на нотариус рег. № 36 / вписан в АВ – СВ – Пловдив с рег. № 3190/08.02.2022 г. като акт № 14, том 8, дело № 1461/2022 г. /, с който е признато право на собственост в режим на СИО на К. В. П. и К.ка Р. П.а на основание давностно владение от 10 и повече години върху недвижими имоти в село В., сред които и процесните ПИ *** 8 3 / бивш идентификатор парцел VIII – 448, кв. 53 / ; ПИ *** / бивш идентификатор парцел IХ – 448, кв. 53 / и ПИ *** /бивш идентификатор парцел Х – 448, кв. 53 /.

К.ка П.а е починала на 17.12.2022 г. и оставила наследници по закон К. П. / преживял съпруг / и ответника Й. Н. Х. / син /. К. П. е починал в хода на производството и оставил наследници по закон ответниците Б. К. П. / син / и И. К. С. / дъщеря /.

Относно идентичността на имотите по двата титула за собственост се установява следното:

От представено удостоверение от Община Марица – област Пловдив под № 94-013 1271/1 от 09.12.2021 г. относно регулационния статут на имотите се установява следното:

Парцел III – 212 в кв. 84 с площ от 2 128 кв.м. по отменения регул. план на селото от 1931 г. е идентичен с парцел VII – 363, кв. 39 по сега действащия план на селото от 1995 г., а по КККР, одобрена през 2008 г. е съответен на ПИ с идентификатор *** / 1 947 кв.м. /;

От Парцел IV – 212 в кв. 84 с площ от 2 920 кв.м. по отменения регул. план на селото от 1931 г. са образувани по сега действащия регулационен план на селото от 1995 г. УПИ VII – 448 и УПИ VIII– 448, кв. 53, които са съответни на ПИ *** / 1 860 кв.м. / и на ПИ *** /1 323 кв.м./ по одобрената през 2008 г. КККР;

От Парцел V – 212, кв. 84 / 2 350 кв.м. / по отменения регул. план на селото от 1931 г. са образувани по сега действащия регулационен план на селото от 1995 г. УПИ IX – 448 и УПИ X – 448, кв.53, които са съответни на ПИ *** / 1 387 кв.м. / и на ПИ *** / 1 066 кв.м./ по одобрената през 2008 г. КККР.

Представена е Скица № 1467 на Община Марица, с. В. по плана от 1995 г., издадена на 20.08.1996 г. и заверена към 13.10.1998 г. / без изменение / на УПИ VI – 448, УПИ VII – 448, УПИ VIII– 448, УПИ IX – 448, УПИ X – 448 и УПИ XI – 447 – всички в кв.53, в която като са посочени площите на казаните УПИ – без площта на УПИ XI – 447, и в която скица е посочено, че УПИ VII – 448 УПИ , VIII– 448, УПИ IX – 448 и УПИ X – 448 са идентични съответно с парцели VII – 450, VIII - 450, IX – 450 и X – 450, кв. 53 в село В. от нот. акт № 11/1996 г., том 10, нот. дело № 3107/1996 г..

С оглед така представените удостоверение и скица, настоящият съд намира за несъмнено установено, че ищцата легитимира наследодателите си В. и К.Ч.и, като собственици на 5/6 ид.ч. от процесните ПИ с идентификатори ***; *** и *** – 1/6 ид.ч. на В. на основание наследство от В. Н., останалите 4/6 ид.ч. - на В. и К. на основание договора за покупко- продажба по казания н.а. № 11/1996 г., том 10 , н.д. № 3107/1996 г.. Този извод не се променя от представения от жалбоподателите пред въззивния съд отговор на Община Марица на тяхно запитване от 17.01.2025 г.. В същия е посочено, че регул. план на селото досежно процесните имоти, съставляващи УПИ VII – 448 , УПИ VIII– 448 и IX – 448 и X – 448 - кв. 53, е одобрен със Заповед № РД – 09 – 409/27.09.1995 г. и е и сега действащия – без изменение. Тези имоти са идентични с посочените такива в Удостоверението за идентичност от 09.12.2021 г. / казаното по горе / т.е. с посочените в удостоверението УПИ VII – 448 , УПИ VIII– 448 и IX – 448, кв. 53 – по н.акт № 11/1996 г., том 10, н.д. № 3107/1996 г., като парцели VII – 450 , УПИ VIII– 450 и IX – 450 и X – 450 в кв. 53 / тези по н.а. № 11/1996 г. / не се идентифицират. Последно посоченото означава, че парцели с номерация VII – 450 , УПИ VIII– 450 и IX – 450 в кв. 53 не съществуват по плана, т.к. те са заснети като VII – 448 , УПИ VIII– 448 и IX – 448 в кв. 53 / скицата № 1467/1996 г. на л. 19 от първоинстанционното дело / , а не че съществуват като отделни имоти, различни от тези, предмет на издадения нот.акт № 50/07.02.2022 г. по н.д. № 51/2022 г. на нотариус рег. № 36, с който ответниците се легитимират като собственици на основание давностно владение, осъществявано от техните наследодатели К. В. П. и К.ка Р.