Решение № 42 от 29.01.2026, Районен съд - Велинград
- Съд
- Районен съд - Велинград
- Дело
- Гражданско дело 1360/2024
- Вид
- Решение № 42
- Подписан
- 29.01.2026
- Състав
- МАЯ ГЕОРГИЕВА СРЕДКОВА-ПЕТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 31 · Закон за собствеността
- чл. 31, ал. 1 · Закон за собствеността
- чл. 31, ал.2 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 42 гр. гр.Велинград, 29.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА като разгледа докладваното от МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА Гражданско дело № 20245210101360 по описа за 2024 година
Образувано е по искова молба, депозирана от М. Р. Ф. с ЕГН ********** и постоянен адрес с. Драгиново, Община гр. Велинград *** и адрес за кореспонденция гр. Велинград *** против
Г. А. Б. с ЕГН ********** с адрес гр. Велинград ***, с която е предявен иск с правно основание по чл. 31, ал.2 от ЗС , с искане съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати обезщетение за лишаване от ползване на ½ ид.части от промишлена сграда - дърводелски цех с идентификатор ***, с площ от 191 кв., м. находяща се в местността „Реповица“, Драгиновско шосе, по КККР, одобрени със Заповед № РР-181214 от 06.06.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, за периода от 01.05.2022 г. до 31.12.2022 г., в общ размер на 3200 (три хиляди и двеста) лева или за 8 месеца по 400 лв. на месец, както и иск с правно основание по чл. 86 ЗЗД в размер на 887,59 лева, представляваща лихва за забава за периода от 07.05.2022 г. до 31.10.2024 г.
В исковата молба ищцата твърди, че съгласно Нотариален акт за учредяване право на строеж върху недвижим имот № 370, Том II от 15.08.2002 г. на Нотариус Г. Кръстев Халачев, вписан в Нотариалната камара под рег. № 156, с район на действие съдебния район на Районен съд гр. Велинград, вписан в Служба по вписванията под Акт №183, Том 2 ,Вх.рег. № 610/15.08.2002 г. лицата М. Н. К., с ЕГН **********, Илия Николов Кафеджиев, с ЕГН 32062335406 и Тодор Николов Кафеджиев с ЕГН **********, всичките в качеството на съсобственици на поземлен имот в земеделска територия с начин на трайно ползване НИВА, девета категория, находяща се в местността „Реповица", целия с площ от 3.602 (три цяло и 1 шестстотин и две хилядни) декара, съставляващ имот № 085097 (осемдесет и пет хиляди и деветдесет и седми),съставляващ Парцел № 97 (деветдесет и седми) в Масив 85 (осемдесет и пети) по картата на землището на гр.
Велинград ЕКАТТЕ 10450 са учредили право на строеж (суперфиция) на Г. А.
Б., с ЕГН 49060436545 и съпругата му Е. М. Б.а, с ЕГН **********, като последните да построят по утвърдени строителни проекти МАСИВНА ПОСТРОЙКА-ДЪРВОДЕЛСКИ ЦЕХ с приблизителна застроена площ от 200 (двеста) кв.м., като след приемане на кадастрална карта и кадастрални регистри за Община Велинград, одобрени със Заповед № РД18-1214/06.06.2018г. имотът е записан под идентификатор ***, а построената в него масивна сграда с предназначение - Промишлена сграда е с идентификатор ***.
Последните се снабдили с Разрешение за строеж № 3/06.02.2002 г. от Гл.
Архитект на Община Велинград и на практика реализирали строежа.
Масивната сграда - дърводелска работилница за производство на мебели е била ипотекирана в полза на Банка „Хеброс’’ АД, която по- късно през 2009 г. е била заличена.
Твърди, че в последствие срещу съсобственика на дърводелската работилница - Е. М. Б.а било образувано Изпълнително дело № 20208840400239 по описа за 2020 г. на Частен съдебен изпълнител Мария Ангелова, вписана в КЧСИ под рег. № 884 с район на действие съдебния район на Окръжен съд гр. Пазарджик, която е описала имота и е насочила принудително изпълнение срещу него.
Твърди, че на обявената за периода от 07.02.2022 г. до 08.11.2021 г. публична продан по Изпълнително дело № 20208840400239 е взела участие и е обявена за купувач за сумата от 8600 (осем хиляди и шестстотин) лева.
В предоставения му от съдебния изпълнител срок на 16.11.2021 г. е внесла дължимата цена, като съдебният изпълнител й възложил имота.
Постановлението за възлагане е вписано в Служба по вписванията под Акт № 31, Том XII, вх.рег. № 3069/13.12.2021г.
Сочи, че съгласно посоченото по-горе постановление за възлагане на недвижим имот реално е закупила ½ идеални части от сградата.
Твърди, че ответникът не само не я допуска да ползва собствената си идеална част и към настоящия момент не е заплатил обезщетение за това, въпреки че е бил надлежно поканен. Претендира и мораторна лихва за забава.
Претендират се разноски.
Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК изразява становище, че искът е допустим, но неоснователен. Оспорва го по основание и размер. Признава, че процесният имот е съсобствен.
Признава, че е получил покана на 26.01.2022 г., но същата е била със съдържание да се уредят доброволно имуществените отношения между страните и доброволно прекратяване на съсобствеността. Такова не било 2 постигнато. Твърди, че други покани не е получавал.
Поддържа, че на ищцата никога не е отказван достъп за ползването на имота и тя никога не е отправяла такова волеизявление, което да е достигнало до него. Излага, че той няма и не е имал против тя да използва сградата и никога не се е противопоставял на това. Претендира разноски.
След анализ на всички събрани доказателства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните не е спорно, а и от представените пред районния съд писмени доказателства, се установява, че ищцата и ответникът са съсобственици при равни права- по ½ идеални части на следния поземлен имот с идентификатор *** с площ от 191 кв.м., представляващ промишлена сграда- дърводелски цех, находящ се в местността „Реповица“, Драгиновско шосе, по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-1214/06.06.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК.
Ищцата е изпратила покана до ответника, получена от последния на 26.01.2022 г., видно от приложеното известие за доставяне, находящо се на л.
22 от делото, с която е поискано доброволно уреждане на имуществените им отношения досежно процесния имот, като му е определила срок за това – до 28.02.2022 г. /понеделник/, а след изтичането му претендира обезщетение за ползване на нейната част в размер на 470 лв. месечно.
Ответникът е отговорил на тази покана, че е болен и не работи в цеха, поради което и не дължи претендираното обезщетение.
Видно е от приетата като писмено доказателство по делото писмена покана, находяща се на л. 24, че ищцата е изпратила на 28.02.2022г. повторна покана до ответника, с която е поискано да бъде допусната да използва своята ½ идеална част от промишлената сграда. Видно от известието за доставяне от „Български пощи“АД тази покана е върната на 21.03.2022г като непотърсена.
От представената като писмено доказателство по делото искова молба с вх. № 4965/26.09.2022 г. се установява, че М. Ф. на 26.09.2022 г. е предявила сходна претенция срещу ответника, касаеща периода 01.02.2022 г. до 30.04.2022 г., като съобщението, заедно с разпореждане по чл. 131 ГПК и препис от исковата молба са били връчени на ответника Б. на 29.09.2022 г.
На 28.01.2022 г. Е. М. Б.а е дарила на Иванка Г.ева Б. поземления имот, в който е построена съсобствената между страните сграда.
На 13.12.2022 г. е сключен договор за дарение на недвижим имот, по силата на който Г. А. Б. и Е. М. Б.а даряват на внучка си Е. Р.а Кузманова ½ ид. ч.от сграда с идентификатор *** по КККР на гр.
Велинград.
На 30.09.2024 г. е изпратена поредна покана от ищцата спрямо ответника, но същата не е била връчена.
От приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-оценителна 3 експертиза, се установява, че за исковия период месечната наемна цена на ½ ид.част от процесния имот е в размер на 301.20 лв., а размерът на лихвата за забава за исковия период е в размер на 887,59 лв.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото са ангажирани и гласни доказателствени средства.
От показанията на свидетеля Б.а съдът намира за установено следното:
Свидетелят е съсобственик в поземления имот, върху който е построена съсобствената между страните сграда, считано от януари 2022 г. През същата година била безработна и се занимавала изцяло със земеделска работа именно в този имот, в който прекарвала целия ден, най-малко за времето от 08.00 ч. до 17,00 ч., а често оставала и след този час. През септември месец 2022 г. баща й получил препис от искова молба по гр. д. № 879/2022 г. по описа на РС Велинград. В този момент, а и след него, ответникът не посещавал изобщо сградата, тъй като бил болен. Нямал дори и телефон. През 2022 г. цехът не е бил заключван, както и оградата, водеща към двора. След като получили исковата молба, свидетеля Иванка Б.а отишла на среща с ищцата и свидетеля А. в техния цех в близост до „Детски играчки“ в гр. Велинград. Б.а ги попитала какви са исканията им към баща й. Предложила да ги води в имота, но ищцата отказала. Казано било, че има кучета и не искат да влязат. Заявила намерение, че желае да изкупи съсобствения на ответника дял. Получила съвет от адв. Д., че по-изгодно ще бъде имотът да бъде продаден, а не да се извърши доброволна делба. В последствие уговорката била променена, като се споразумели Ф. да продаде своята идеална част на семейство Б.и.
Последното не се случило, поради това, че продавачът се намирал в граждански брак, но в същото време нямала връзка със съпруга си, за да бъде сключена сделката.
От показанията на свидетеля А. А. се установява, че около месец – два след обявяването като купувач от публична продан на фактическия му съжител М. Ф., отишъл в имота, заедно с един негов работник. Само веднъж бил ходил там. Когато отишъл св. Б.а не го допуснала, защото заявила, че не знае за такава продажба. Никога не е разговарял с ответника, но веднъж го е виждал в имота, което било скоро след постановлението за възлагане. Не били поискали и извършване на въвод във владение. Смята, че сградата е била заключена, защото така изглеждала. Не стигнал до там. Сочи, че при посещението на място изобщо не било ставало въпрос да се предостави достъп сградата.
Съдът счита, че следва да се даде вяра на показанията на свидетеля Б.а изцяло, въпреки че същата е дъщеря на ответника, тъй като има преки впечатления, участвала е в срещите, а от друга страна изложеното е последователно, логично и съответства на събраните писмени доказателства.
Съдът се довери и на свидетеля А., макар че изложеното е на моменти непоследователно, тъй като казаното от него съответства на показанията на св. Б.а. Съдът намира, че свидетелят А. разказва за 4 случай, когато е посетил цеха още преди завеждане на първото производство с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС между същите страни, тъй като заявява, че е ходил само веднъж на място, датирайки го месец два след постановлението за възлагане, което видно от приетото като писмено доказателство ПВ, издадено то ЧСИ Мария Ангелова, последното е влязло в сила на 09.12.2021 г., а на 13.12.2021 г. е вписано в имотния регистър, т. е. посещението е във времето декември 2021 г. – януари 2022 г.
От правна страна, съдът намира за установено следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС. Този иск е частен случай на общата забрана по чл. 59 от ЗЗД за неоснователно обогатяване, приложима в отношенията между съсобственици по повод ползването на обща вещ. Съгласно чл. 31, ал. 1 ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им.
Препятстването от страна на ползващия съсобственик, макар и по силата на правомерно поведение, на възможността друг съсобственик да упражни субективното си материално право да ползва своята част от общата вещ, нарушава забраната по ал. 1 да не се пречи и поражда установеното в ал. 2 на чл. 31 от ЗС право на обезщетение. То е средството за защита на лишените от възможност пряко да си служат с общата вещ съобразно притежавания дял и е компенсация срещу неправомерното ползване на един от съсобствениците.
Поради това, че не може да получи реално ползване, съответстващо на правата му в съсобствеността, съсобственикът има право на парично обезщетение.
Задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ съсобственик. Писменото поискване по чл. 31, ал. 2 от ЗС е едностранно волеизявление за заплащане на обезщетение, на което законодателят е регламентирал формата, а именно – писмена, но не и съдържанието. Веднъж отправено, писменото поискване се разпростира неограничено във времето докато трае съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика. Приетата по делото писмена покана, съдържаща се на лист 19-20 от делото, безспорно е писмено поискване за заплащане на обезщетение по смисъла на чл. 31 от ЗС.
Разпечатката съдържа 47 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6ad20cb5-4200-4f0a-9a3b-b71088568ee6