Решение № 41 от 28.01.2020, Районен съд - Казанлък

Р Е

Ш Е Н

И Е гр. К., 28.01.2020 година

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд-К., гражданска колегия, в публично заседание на 27.01.2020 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЙКО НЕЙКОВ при участието на секретаря Детелина Димитрова като разгледа докладваното от съдия Нейков гр. дело № 1973/2019 година по описа на РС – К., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от „Е.Х.Б.“ ЕООД (ЕХБ-ЕООД), ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, с управител А.А.Е., против „Л.П.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** с правно основание чл.79, ал.1 33Д, с цена 1896,51 лева и чл.86 ЗЗД, с цена 577,43 лева. Обща цена на исковете: 2473,94 лева

Ищецът твърди, че съществували договорни отношения между страните - по сключена търговска сделка за продажба на стоки на 31.10.2012 г. ищецът „ЕХБ“ ЕООД /като продавач/ изпълнил към ответника „Л.П.“ ЕООД, с тогавашно фирмено наименование „Д.Л.“ ЕООД, /като купувач/, доставка на стоки - хидравлични части, на обща стойност 7396,51 лева с включен ДДС. Доставката била извършена на 31.10.2012 г., като продадените стоки били предадени от ищеца и получени от ответника в склад на „ЕХБ“ в гр. К.. В деня на изпълнение на доставката - 31.10.2012 год., доставчикът „ЕХБ“ ЕООД съставил и двете страни подписали фактура № ***, в която били посочени доставените стоки и тяхната стойност с ДДС: 7396,51 лева.

Сочи, че съгласно чл. 200, ал. 1 ЗЗД, чл. 327, ал. 1 ТЗ - преди изменението на ТЗ със ЗИДТЗ, обн. в ДВ бр.20/2013 г., и посоченото в подписаната от двете страни фактура № ***, падежът на задължението на ответника към ищеца за заплащане на цената на доставката бил в деня на предаването на стоките - на дата 31.10.2012 г.

Твърди, че ответникът не изпълнил на падежа задължението си към ищеца за плащане цената от 7396,51 лева на стоките, доставени му на 31.10.2012 г.

С три плащания, както следва на 10.06.2013 г. - сумата 4000,00 лева, на 02.07.2013 г. - сумата 500,00 лева, на 30.05.2014 г. - сумата 1000,00 лева, ответникът превел по банкова сметка ***ните стоки по фактура № *** от 31.10.2012 г. в размер на сумата 5500,00 лева. Неплатеният дължим остатък от цената на доставените стоки възлизал на сумата 1896,51 лева.

Дължимият остатък от паричното вземане на „ЕХБ“ ЕООД към ответника по фактура № *** от 31.10.2012 г. - в размер на 1896,51 лева, бил изрично потвърден и признат от ответника към дата 31.12.2014 г. в разменената през месец януари 2015 г. между двете страни кореспонденция за потвърждение на разчети във връзка с проверка на финансови отчета и провеждане на годишна инвентаризация на разчети.

Сочи, че на 18.03.2016 г. в Търговския регистър били вписани следните нови обстоятелства за ответника-купувач: Промяна на фирмата на дружеството - от „Д.Л.“ ЕООД на „Л.К.“ ЕООД; Промяна на седалището и адреса на управление на дружеството; Промяна на ЕС на капитала и управител на дружеството.

Въпреки, че купувачът-ответник получил на 31.10.2012 г. доставените му от ищеца „ЕХБ“ ЕООД стоки по издадената фактура, въпреки настъпилият падеж на задължението за плащане цената на доставените стоки, въпреки изричното писмено признание и потвърждение на паричното вземане на ищеца, до момента ответникът-купувач не заплатил на продавача-ищец „ЕХБ“ ЕООД дължимия остатък от цената на доставените стоки по посочената фактура в размер на 1896,51 лева. Поради изпадането му в забава, на основание чл. 86 от ЗЗД ответникът дължал на ищеца върху просрочената главница 1896,51 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва. За период 3 години назад - от 15.07.2016 г. до подаване на настоящата искова молба в съда, дължимото от ответника обезщетение по чл.86 ЗЗД възлизало на сумата 577,43 лева.

Банкова сметка ***: ***, при *** ; BIC: ***.

Моли съда да постанови решение, с което на осн. чл. 79, ал.

1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, да осъди: „Л.П.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на „Е.Х.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, следните суми: главница в размер на 1896,51 лева, представляваща дължим остатък от цената за доставени стоки по фактура № *** от 31.10.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата 1896,51 лева считано от подаване на исковата молба в съда до издължаване на сумата; обезщетение за забава в размер на законната лихва върху просрочената главница 1896,51 лева за период 3 години назад - от 15.07.2016 г. до 15.07.2019 г. - до подаване на исковата молба, в размер на 577,43 лева.

Претендира разноски в исковото производство.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е депозиран писмен отговор от ответника.

На същия са връчени препис от исковата молба и приложенията към нея на осн. чл. 50, ал. 2 ГПК.

На ответника редовно са връчени препис от исковата молба и документите към нея. В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника и същият не взема становище по иска. Ответникът е редовно призован за съдебното заседание на 27.01.2020 г., като не се е явил и не е направил искане делото да бъде гледано в негово отсъствие.

Към исковата молба са представени писмени доказателства, заверени копия на: Фактура № *** от 31.10.2012 г.; 3 броя извлечения от банковата сметка на ищеца в „***“ АД за извършени преводи от ответника; Справка от лихвения калкулатор на НАП за изчисляване размер на законна лихва; Заявления от 10.01.2015 г. на ответника и на ищеца за потвърждаване на разчети между страните към 31.12.2014 г.

В първото по делото съдебно заседание ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение по спора.

С протоколно определение от 27.01.2020 г. съдът е приключил съдебното дирене и е пристъпил към постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Съдът като съобрази събраните по делото доказателства и процесуалното поведение на страните намира, че са налице предпоставките, предвидени в чл. 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК за постановяване по делото на неприсъствено решение, поради следните съображения:

Съгласно чл.

239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество, като в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е представил писмен отговор. Ответникът е редовно призован за съдебното заседание на 27.01.2020 г., като не изпраща процесуален представител и не е направил искане делото да бъде гледано в негово отсъствие.

От върнатите по делото призовки е видно, че на ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание.

Освен това исковете се явяват вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК, поради което следва да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника, като предявените искове бъдат уважени изцяло.

По отношение на претендираните от страната разноски, съдът възприема следното:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер общо на 698,96 лева, представляващи платена държавна такса за образуване на исковото производство – 98,96 лева и възнаграждение за един адвокат – 600.00 лева.

Воден от горното и съобразно чл. 239 от ГПК, съдът

Р Е Ш И

ОСЪЖДА „Л.П.“

ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от М.А.И. да заплати на „Е.Х.Б.“ ЕООД (ЕХБ-ЕООД), ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, с управител А.А.Е., сумите: 1 896,51 лева /хиляда осемстотин деветдесет и шест лева и 51 стотинки/, представляваща дължим остатък от цената за доставени стоки по фактура № ***/31.10.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба /15.07.2019 г./ в съда до издължаване на сумата и 577,43 лева /петстотин седемдесет и седем лева и 43 ст./ - представляваща обезщетение за забава за период от 15.07.2016 г. до 15.07.2019 г.

ОСЪЖДА „Л.П.“

ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от М.А.И. да заплати на „Е.Х.Б.“ ЕООД (ЕХБ-ЕООД), ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, с управител А.А.Е., разноски по делото в общ размер от 698,96 лева /шестстотин деветдесет и осем лева и 96 ст./.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал.

4 ГПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: