Акт от 09.03.2017, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш

Е Н И Е

№ гр.

Варна , 2017 г..

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД , ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на 21.02.2017 г. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юлия Бажлекова

ЧЛЕНОВЕ: Т.

Макариева

Светлана Цанкова при секретаря Е.И. като разгледа докладваното от съдията Т.Макариева в.гр.дело № 3064 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

С Решение на ВКС № 125 от 04.11.2015 г. по гр.д.№ 5502/2013 г. е отменено Решение № 1182/05.06.-2013 г. по в.гр.д.№ 1146/2013 г. на ВОС, с което е потвърдено решение на ВРС по отхвърления иск на Г.А.П. срещу

И.К.Т. и Т.М.Т., за възстановяване нарушеното владение върху 1/2 ид.ч. от парцел ІV-50 в кв. 57 по плана на с. Осеново, община Аксаково с площ от 2520 кв.м., при граници: от две страни улици, общинско място, Л.Б., разделен с действащия РП, одобрен със Заповед № 1074/20.06.1984 г. на Председателя на ОНС – Варна на УПИ № VІ-191 в кв. 10 по РП на селото с площ от 1120 кв.м. и на УПИ № V-191 с площ от 1400 кв.м., ведно с изградената двуетажна жилищна сграда с РЗП 239 кв.м. и складова част от 55 кв.м. и тераси с площ от 19 кв.м. и разположения з западната част гараж и в източната част – складови помещения с площ от 90.30 кв.м., както и с подобренията в имота, представляващи малък басейн, тенис корт, оранжерия и производствен комплекс – гъбарник. Дадени са указания относно изясняване на въпроса за секвестируемостта респ. несеквестируемостта на имуществото на длъжник, по отношение на когото е предприето индивидуално принудително изпълнение като следва да се отграничат обектите попадащи под защитата съответно на чл.444 т.5 ГПК или на чл.444 т.7 ГПК с помощта на експертно становище.

Призводството е образувано по повод на въззивна жалба на На Г.П. Срещу Решение № 411/06.02.2013 г., постановено по гр.д. № 3414/2012 г. на ВРС, с което е отхвърлен искът на Г.А.П., ЕГН **********, с адрес: *** срещу И.К.Т., ЕГН ********** и Т.М.Т., ЕГН **********, двамата с адрес: *** за възстановяване нарушеното владение върху 1/2 ид.ч. от парцел ІV-50 в кв. 57 по плана на с. Осеново, община Аксаково с площ от 2520 кв.м., при граници: от две страни улици, общинско място, Л.Б., разделен с действащия РП, одобрен със Заповед № 1074/20.06.1984 г. на Председателя на ОНС – Варна на УПИ № VІ-191 в кв. 10 по РП на селото с площ от 1120 кв.м. и на УПИ № V-191 с площ от 1400 кв.м., ведно с изградената двуетажна жилищна сграда с РЗП 239 кв.м. и складова част от 55 кв.м. и тераси с площ от 19 кв.м. и разположения з западната част гараж и в източната част – складови помещения с площ от 90.30 кв.м., както и с подобренията в имота, представляващи малък басейн, тенис корт, оранжерия и производствен комплекс – гъбарник, като неоснователен, на основание чл. 75 от ЗС.

Във въззивната жалба се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение. Счита , че е доказано незаконосъобразността на извършеното от ЧСИ изпълнително действие въвод в недвижим имот, върху който владение упражнява въззивникът. ЧСИ не е извършил преди това проверка за секвестируемост на имота , а се установява от доказателствата , че длъжникът в изп.производство е земеделски производител и имотът се използва за извършване на земеделска дейност и този факт е налице към момента на издаване на постановление за възлагане на имота. Имотът е разделен на два УПИ и само в единия се намират постройките, които се ползват за земеделска дейност , а другият представлява семейна градина. Моли за отмяна на атакуваното решение на ВРС и постановяване на друго , с което се уважи искът по чл.75 ЗС.

Въззиваемите страни И.К.Т. и Т.М.Т. оспорват основателността на въззивната жалба.

Претендират разноски по спора.

ВОС прецени следното:

В исковата си молба Г.П. излага , че от 1980г. владее процесния имот : парцел ІV-50 в кв. 57 по плана на с.

Осеново, община Аксаково с площ от 2520 кв.м. Ответниците като купувачи на публична продан са въведени във владение на 1/2 ид.ч. от имота от ЧСИ по изп.д. № 20087180400130 с протокол от 13.09.2011г. Твърди , че не са налице основания за извършване на въвода , тъй като са налице условията по чл.444 , т.5 ГПК за несеквестируемост на имота : ищецът като длъжник по изп.дело е регистриран като земеделски производител и процесният имот се използва за земеделска дейност. Неправилно ЧСИ е приел , че имотът е разделен на два УПИ, в който има басейн и тенис-корт. Моли да се осъдят ответниците да предадат на ищеца владението върху ½ ид.ч. от така посочения имот.

Ответниците И.К.Т. и Т.М.Т. оспорват основателността на иска. Считат , че не са налице незаконосъобразности при извършване на въвода.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

В рамките на предметните предели на въззивната проверка и при така наведените твърдения, настоящият състав на ВОС намира предявеният иск за допустим и основателен поради следните съображения:

Не се спори между страните и предвид представения НА № 68/1980г. обективиращ договор за покупко-продажба с купувач Г.П. и показанията на св. И. Г. А. и св. Д. А. С. се установява, че въззивникът е във владение на процесния парцел ІV-50 в кв. 57 по плана на с. Осеново, както и построената в него жилищна сграда, стопанска сграда и подобрения, от посочената година.

От удостоверение изх. №

07527/14.08.2009 г. на ЧСИ Станимира Данова, рег. №

718 на КЧСИ, с район на действие ВОС е видно, че изп.д. № 20087180400130 е образувано въз основа на изпълнителен лист от 27.09.2000 г., издаден по гр.д. № 1495/2000 г. по описа на ВРС, ХVІІ състав, с който Г.А.П. е осъден да заплати в полза на И.К.Т. и Т.М.Т. сумата от 35 137.44 лева., ведно със законната лихва, считано от 12.09.2000 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 705.50 лева

- разноски.

С влязло в законна сила Постановление за възлагане на недвижим имот от 20.01.2009 г. по изп.д. № 20087180400130 на И.К.Т. и Т.М.Т. е възложен следният недвижим имот: 1/2 ид.ч. от парцел

ІV-50 в кв. 57 по плана на с. Осеново, община Аксаково с площ от 2520 кв.м., при граници: от две страни улици, общинско място, Л.Б., разделен с действащия РП, одобрен със Заповед № 1074/20.06.1984 г. на Председателя на ОНС – Варна на УПИ № VІ-191 в кв. 10 по РП на селото с площ от 1120 кв.м. и на УПИ № V-191 с площ от 1400 кв.м., ведно с изградената двуетажна жилищна сграда с РЗП 239 кв.м. и складова част от 55 кв.м. и тераси с площ от 19 кв.м. и разположения з западната част гараж и в източната част – складови помещения с площ от 90.30 кв.м., както и с подобренията в имота, представляващи малък басейн, тенис корт, оранжерия и производствен комплекс – гъбарник.

Съгласно протокол за принудително отнемане на недвижим имот от 13.09.2011 г. взискателите И.К.Т. и Т.М.Т. са въведени във фактическо владение на 1/2 ид.ч. от парцел ІV-50 в кв. 57 по плана на с. Осеново, община Аксаково с площ от 2520 кв.м., при граници: от две страни улици, общинско място, Л.Б., разделен с действащия РП, одобрен със Заповед № 1074/20.06.1984 г. на Председателя на ОНС – Варна на УПИ № VІ-191 в кв. 10 по РП на селото с площ от 1120 кв.м. и на УПИ № V-191 с площ от 1400 кв.м., ведно с изградената двуетажна жилищна сграда с РЗП 239 кв.м. и складова част от 55 кв.м. и тераси с площ от 19 кв.м. и разположения з западната част гараж и в източната част – складови помещения с площ от 90.30 кв.м., както и с подобренията в имота, представляващи малък басейн, тенис корт, оранжерия и производствен комплекс – гъбарник.

От заключението на вещото лице по депозиратана пред ВРС ССЕ, кредитирано като обективно и компетентно дадено се установява, че по действащия РП за с. Осеново за ПИ № 191 с площ от 2935 кв.м. са отредени УПИ № VІ-191 в кв. 10 с площ от 1120 кв.м. и УПИ № V-191 в кв. 10 с площ от 1400 кв.м. На място имотът представлява дворно място, застроено с жилищни и стопански сгради, като частите от имота предвидени за улица – 415 кв.м. не са отнети и същите не са приложени. В имота има открит басейн с форма на шестостен, който към момента на огледа се използва като резервоар за вода. В имота има изграден гъбарник, като покрива на същия представлява част от бетонова площадка, разграфена и предвидена за тенис корт. В процесния имот има следното застрояване: гараж със ЗП от 22.30 кв.м., масивна двуетажна жилищна сграда със ЗП от 57.20 кв.м., работилница със ЗП от 32.90 кв.м., полумасивна жилищна сграда със ЗП от 8 кв.м. и паянтова постройка със ЗП от 4 кв.м., гъбарник със ЗП от 247 кв.м.

Видно от служебна бележка № 4170/07.12.2009г., издадена от Директор на Областна дирекция „Земеделие”- Варна, Г.А.П. е бил регистриран като земеделски производител в регистъра на Наредба №3/1999г. като ЕТ „Г.П.” с дата на регистрация 01.01.2000г. и като физическо лице Г.П. с нач. регистрация 10.01.2005г. и пререгистрация на 18.03.2009г.

При така установената фактическа обстановка и като съобрази приложимият закон, Варненският окръжен съд намира следното от ПРАВНА СТРАНА:

Предявеният иск е с правно основание чл. 75 от ЗС.

Съгласно чл. 294, ал. 2 от ГПК (отм.) - в производството по чл. 75 от ЗС - ищецът следва да установи само два факта - на владението и на нарушението. Други права на страните върху имота не подлежат на изследване в това производство (Р-3941/82 г. на I г. о.). Следва да се установи и че владението е продължило повече от шест месеца преди нарушението, както и че самото нарушение е било извършено по-малко от шест месеца преди предявяване на иска. За установяване на продължителността на владението е достатъчно да се докажат началния и крайния му момент, защото съгласно чл. 83 от ЗС, - който докаже, че е владял в различни времена, се предполага, че е владял и в промеждутъка, ако не се докаже противното.

В настоящия случай се установява безпротиворечиво, че към момента на извършване на въвода въззивникът е бил във владение на процесния имот повече от 6 м. Отнемането на владение е осъществено въз основа на постановление на ЧСИ по реда на чл.498 ГПК след като взискателите по изп.дело са били обявени за купувачи на публичната продан и им е бил възложен продаваният имот. Въводът е осъществен срещу длъжника в изпълнителното производство.

Основно възраженията са по отношение на насочване на изпълнението върху имот , който е несеквестируем.

За преценка на условията по чл.444,т.5 ГПК е представена служебна бележка с дата 07.12.2009г.

.

Всяко физическо лице извършващо земеделска дейност в земеделско стопанство на територията на страната , което е регистрирано по реда на Наредба № 3/29.01.1999 г. притежава качеството земеделски стопанин и неговите права попадат под закрилата на чл.444 т.5 ГПК при индивидуално принудително изпълнение. Липсата на надлежна регистрация към момента на налагане на възбраната не земеделските земи не лишава лицето , което развива стопанска дейност и твърди, че се издържа от същата от закрилата на закона . Законодателният термин „земеделски стопанин „ по см. на чл.444 т.5 ГПК не следва да се тълкува ограничително само съгласно легалната дефиниция на пар. 1 от ДР на Закона за подпомагане на земеделските производители в т.23 и т.24 т.е на физическо или юридическо лице , което има регистрацията съгласно изискванията на закона.

Писмените доказателства установяващи регистрацията на Г.П. като земеделски производител не са оспорени. От друга страна няма спор , че лишаването на владелеца от осъществяваната от него фактическа власт върху процесния имот съставлява нарушение на владението по см. на чл.75 ЗС .

Решението на ВРС е неправилно и следва да бъде отменено. След връщане на делото от ВКС бе допусната и приета Съдебно техническа експертиза, от която се установява , че жилищната сграда не може да бъде самостоятелно отделена като самостоятелна такава от съществуващите стопански постройки , както и че е невъзможно да се осигури достъп до жилищната сграда. След събиране на тези доказателства съдът намира , че изпълнението не може да бъде насочено върху земите на длъжника физическо лице - земеделски стопанин, чието занятие е свързано със земеделското производство като основно средство за препитанието му и попадат под защитата на чл.444 т.5 ГПК . Същите са несеквестируеми от гледна точка на установените критерии за площ от законодателя. Изложеното мотивира съда да приеме подадената жалба за основателна.