Решение № 75 от 04.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Пловдив, 04.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20235330101740 по описа за 2023 година

„Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив е предявило установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника М. Т. М., че последният дължи на ищеца сумата от 781,37 лева, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от **** г. за обект, находящ се в гр. П., ул. „***” № **, ап. *, както и мораторна лихва в размер на 86,47 лева за периода **** г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 08.12.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от № 8774/12.12.2022 г. по ч. гр. д. № 17903 по описа за 2022 г. на Районен съд Пловдив, I гр.с.

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги с № **** за обект, находящ се в гр. П., ул. „***” № **, ап. *, доколкото се явявал собственик на същия. Отчетът в обекта бил извършван при условията на липсващо измервателно устройство. Доколкото от страна на ответника не било изпълнено задължението за заплащане на консумирана питейна и 1 отведена канална вода за периода от ***** г., ищецът поискал издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу ответника, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 17903 по описа за 2022 г. на Районен съд Пловдив, I гр.с. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което за заявителя е възникнал правния интерес от предявяване на настоящия иск. Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното производство.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника М.

М. чрез назначения му особен представител – адв. П. – А., с който се изразява становище за нередовност на депозираната искова молба, доколкото в същата ответникът фигурирал с два различни ЕГН. Липсвало и посочване на доказателства и конкретните обстоятелства, които ще установява ищеца с тях.

Възразява се, че по делото липсват доказателства, обуславящи собствеността на процесния обект, респ. качеството на потребител на ответника. Посочва се, че не се установява и поради каква причина ищецът е начислявал по ** куб. м. вода за процесния период, доколкото не се установява в имота да са живяли двама души. От представените по делото карнети било видно, че липсва подпис на потребителя. В заключение се посочва, че претенцията на ищеца е неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена.

С молба вх. № **** г. по описа на Районен съд Пловдив, се конкретизира ЕГН-то на ответника, като се посочва, че същият е сключил споразумение за разсрочване на задължението, предмет на настоящото производство.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявените искове :

Видно от приложеното ч. гр. д. № 17903 по описа за 2022 г. на Районен съд

Пловдив, I граждански състав, образувано по депозирано от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед № 8774/12.12.2022 г. Заповедта е била връчена на 2 длъжника на основание чл. 47 ал.5 ГПК, поради което с разпореждане съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са допустими.

По основателността на предявените искове:

За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване на основание чл.154, ал.1 ГПК наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, че ответникът е потребител на услугите за исковия период на обекта, находящ се в гр. П., ул. „***” № **, ап. *, че ищецът е изправна страна по договора, както и да установи размера на претенциите.

Възникването на облигационно правоотношение между страните по спора се основава на това дали ответникът има качеството на „потребител” по смисъла на § 1, т.2 от ДР към Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). За да възникне посоченото качество, ответната страна следва да е собственик или ползвател на имот, за който се предоставят В и К услуги. В тази връзка, то следва да се посочи, че в хода на съдебното дирене пред настоящата инстанция, се представи споразумение за разсрочване на задължение № **** г., сключено между страните, по силата на което ответникът се е съгласил доброволно да заплати процесните суми, като са уговорени десет месечни погасителни вноски – в срок до **** г. Към датата на приключване на съдебното дирене пред настоящата съдебна инстанция, ищецът признава, че ответницата е заплатила част от претендираните суми, като незаплатен остава остатък от 357,75 лева – главница, и 16,33 лева - обезщетение за забава. Посоченото се признава от ответника, поради което и с протоколно определение от *** г., посоченият факт е отделен за безспорен. От една страна, частичното погашение на дълга и сключването на споразумение за разсрочване на плащането по същия налага разбирането, че ответникът признава иска по основание и размер и от друга води до необходимост от частично отхвърляне на исковата претенция, но 3 поради осъщественото частично изпълнение в хода на процеса.

По отношение на разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл.78, ал.1 ГПК в пълен размер, доколкото ответникът е дал повод за завеждане на делото. Такива в исковото производство се следва да се присъдят в размер на 575 лева, от които 400 лева – депозит за особен представител, 100 лева – юрисконсултско възнаграждение, и 75 лева – държавна такса.

Следва да се присъдят и сторените разноски в заповедното производство, а именно – сумата от 75 лева, като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М.

Т. М., ЕГН: **********, дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: 115010670, следните суми: сумата от 357,75 лева (триста петдесет и седем лева и седемдесет и пет стотинки), представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от ***** г. за обект, находящ се в гр. П., ул. „***” № **, ап. *, както и обезщетение за забава в размер на 16,33 лева (шестнадесет лева и тридесет и три стотинки) за периода 29.02.2020 г. – 31.10.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 08.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 8774/12.12.2022 г. по ч. гр. д. № 17903 по описа за 2022 г. на Районен съд Пловдив, I гр.с., КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцииите за заплащане на сумата над 357,75 лева до пълния претендиран размер от 781,37 лева, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от ***** г. и за обезщетение за забава върху главницата за разликата над 16,33 лева до пълния претендиран размер от 86,47 лева за периода ***** г., поради изпълнение на задълженото в хода на производството.

4

ОСЪЖДА М. Т. М., ЕГН: **********, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: 115010670 сумата от общо 575 лева (петстотин седемдесет и пет лева) - съдебноделоводни разноски в исковото производство и 75 лева (седемдесет и пет лева) – разноски в заповедното производство, сторени по ч. гр. д. № 17903 по описа за 2022 г. на Районен съд Пловдив, I гр.с.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.

Да се издаде РКО на особения представител на ответника М. М. – адв.

М. П. – А. за сумата в размер на 400 лева за осъщественото процесуално представителство.

След влизане в сила на решението, препис от същото, ведно с изисканото ч. гр. д. № 17903/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив, да се върнат, поради отпадане на необходимостта от същото.

Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________ 5