Решение № 1138 от 31.07.2020, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№………/…….… 2020г.

Година 2020 Град Варна

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Варненският районен съд двадесет и седми състав

На двадесет и осми юли

Година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИВЕЛИНА ХРИСТОВА- ЖЕЛЕВА

Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА като разгледа докладваното от съдията АНД № 2789 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Р.Й.Р. с ЕГН **********, против Наказателно постановление № 20-0819-002067/25.06.2020 г. на Началник група към ОД на МВР-Варна, Сектор „Пътна полиция“-Варна, с което му е наложено: административно наказание “Глоба” в размер на 200 /двеста/ лв., на основание чл.177, ал.1, т.4, пр.1 от ЗДвП , за нарушение на чл. 5, ал.3, т.2 от ЗДвП.

С жалбата се иска отмяна на НП, като се сочи, че то е незаконосъобразно и необосновано, издадено в нарушение на приложимия материален закон. Твърди се, че още с възражението срещу предхождащия АУАН Серия GA № 231062 от 01.06.20 е обърнато внимание на наказващия орган, че управителя на търговското дружество, собственик на автомобил Пежо Боксер с peг. № В3093НА - не е бил уведомяван за „спирането му от движение". Фактически той узнал за това обстоятелство в деня на съставяне на АУАН.

Съобразно Наредба № 1-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистриране на пътни превозни средства - на временно спрените от движение превозни средства се изземва част втора на свидетелството за регистрация и се поставя знак „Спрян от движение" (чл.40, ал.2).В процесния случай нямало доказателства за изпълнение на горните условия. Част втора на свидетелството за регистрация на превозното средство не било иззето. Не бил поставен и изискуемия знак „Спрян от движение". Не ставало ясно дори на какво основание автомобилът е спрян от движение (техническа неизправност, несъответствие във връзка с превоз на опасен товар и др.).

От посочените в

НП дата и година (02.12.2016) автомобила бил преминал успешно всички технически прегледи без забележки. Последното издадено удостоверение за техническа изправност било валидно до 28.08.20 г. Сочи се, че НП е издадено в грубо нарушение на приложимия закон - при липса на административно нарушение.

В съдебно заседание възз. се явява и с надлежно упълномощен процесуален представител -адв.Г., който поддържа жалбата. В хода по съществото на делото моли за отмяна на НП, на основанията посочени в жалбата.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща процесуален представител. По делото са постъпили писмени бележки от надлежно упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 23.11.2012г., товарен автомобил „Пежо Боксер“ с рег.№В3093НА бил регистриран в Сектор ПП-Варна на ЮЛ „Пандора“ ЕООД с управител Т.Г.Н..

На

30.11.2016г. горепосоченият товарен автомобил бил управляван от водач Н.Г.Р..

Около 12.15ч., на същата дата, той бил спрян за проверка от органите на Сектор ПП-Варна, които констатирали, че за автомобила няма сключена валидна застраховка ГО на автомобилистите. Срещу водача Р. бил съставен АУАН по чл.368, ал.3 от КЗ.

На същата дата-30.11.2016г. срещу управителя на дружеството собственик на МПС, на основание чл.171, т.2, б.“В“ от ЗДвП, била издадена ЗППАМ №16-0819-003145/30.11.2016г. Със ЗППАМ на собственика била наложена санкция „временно спиране от движение на МПС до сключване на застраховка ГО“.

На

01.12.2016г. в Сектор ПП-Варна била извършена справка в Гаранционния фонд, при която било констатирано, че на 30.11.2016г. в 12.41 мин., тоест по-малко от 20 минути след проверката, при която била констатирана липса на ГО, бил сключен и регистриран активен договор за застраховка ГО за автомобила с начална дата на покритие 30.11.2016г, 12:46ч. и крайна дата на покритие 29.11.2017г., 23:59ч.

Въпреки тази констатация, обективирана с отбелязване върху справката „не е спрян от движение“

, на 01.12.2016г. на собственика на автомобила било изпратено уведомление на основание чл.61, ал.1 от АПК, че в тридневен срок от получаването му следва да се яви в Сектор ПП-Варна за получаване на ЗППАМ.

Впоследствие, нито заповедта, нито уведомлението били връчени на собственика на процесния автомобил. Въпреки това на

02.12.2016г, в 13.19ч. , в Сектор ПП-Варна била извършена служебна промяна на регистрацията и автомобилът бил спрян от движение.

На

18.08.2019г. за горепосочения автомобил била сключена валидна застраховка ГО с покритие от 18.08.2019г. до 23:59ч. на 17.08.2020г.

На

28.08.2019г. автомобилът преминал технически преглед, с валидност до 28.08.2020г.

На

19.02.2020г. бил заплатен в полза на Община Варна местен данък върху превозното средство за 2020г. в размер на 2 436, 97 лв.

На

21.02.2020г. за превозното средство бил закупен и винетен стикер , с крайна дата на валидност 21.02.2021г.

Така, с налични изискуеми от закона и валидни документи, в това число и с валидна ГО , на 01.06.2020г. т.а. „Пежо Боксер“ с рег.№В3093НА се управлявал в гр.Варна от въззивника Р.. Около 08.50 ч. той се движел по бул.“Христо Ботев“, посока изхода на града, където до автобусна спирка „Корабостроител“ бил спрян за проверка от органите на Сектор ПП-Варна, сред които и св.Ж.М.. В хода на проверката органите на реда установили, че управляваният от възз. автомобил има поставени регистрационни табели, няма поставен стикер за спиране от движение. При проверката в информационните масиви, било констатирана, че автомобилът е собственост на ЮЛ „Пандора“ ЕООД с управител Т.Г.Н., както и че същият е спрян от движение от дата 02.12.2016г..

За констатираното св. М. съставил АУАН с бл. № 231062, в който посочил горните факти, квалифицирайки ги като нарушение по чл. 5, ал.3, т.2 ЗДвП. Актът бил предявен на водача, който го подписал и получил препис от него, без да направи възражения.

В законоустановения срок възз. депозирал възражения по АНП, като представил на АНО удостоверение за техническа изправност на МПС, полица за сключен валиден договор за застраховка ГО, платежно нареждане за платен местен данък за МПС за 2020г. Във възраженията възз. посочил, че собственикът на МПС не е бил информиран за издадената срещу него ЗППАМ и не е получил същата, посочил, че автомобилът притежава всички изискуеми документи, както и че големият и малкият талон на т.а. не са иззети.

По постъпилите възражения АНО сформирал комисия от пет служители на Сектор ПП-Варна, в това число и началник група към същата структура. След като се запознала с възраженията, с представените от възз. доказателства и с отразеното в информационните масиви на Сектор ПП, комисията сформирала извод, че т.а. бил спрян от движение със ЗППАМ №16-0819-003145/30.11.2016г. до представяне на сключена застраховка и въпреки че такава била налична, той все още се водел със статут „спрян от движение“. С тези изводи, комисията излязла със становище , че АУАН е правомерен и законосъобразен,

Въз основа на съставения АУАН, материалите по АНП, в това число и становището на сформираната комисия, Началник Група към ОД на МВР-Варна, Сектор „ПП“, на 25.06.2020г. издал обжалваното НП. АНО възприел изцяло фактическите и правните констатации на актосъставителя и на комисията и на основание чл.177, ал.1, т.4, пр.1 от ЗДвП наложил на възз. глоба в размер на 200лв.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания на свидетеля Ж.М., които съдът кредитира изцяло, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, заповед, както и изисканите и приобщени служебно от страна на въззивния съд справка от Сектор ПП, извадки от информационната система на Сектор ПП, справка за собственост на МПС, ЗППАМ, уведомление, АУАН бл.№819631 от 30.11.2016г., справки от Гаранционния фонд и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник Група към ОД на МВР-Варна, съгласно заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган –мл.автоконтрольор, оправомощен съгласно същата заповед. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. Обжалваното наказателно постановление е издадено от Отдел „Охранителна полиция“ при

ОД на МВР, оправомощен с това правомощие със

Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, копие от която е приложена към делото. Видно от същата е, че заповедта е подписана министъра на вътрешните работи, компетентно лице да издава такава заповед съгласно ЗДвП. С оглед на това и съдът счита, че НП е издадено от компетентен орган с надлежно делегирани правомощия по ЗДвП от изпълняващо длъжността министър на вътрешните работи лице.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и един свидетел. Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е съществено, т.к. не ограничава правото на защита.

При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от

ЗАНН – относно описание на нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушенията, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които са извършени. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени.

Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – трите имена, адрес и ЕГН.

Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено.

Въпреки горното съдът намира, че НП е издадено при допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗАНН, НП се издава тогава, когато са установени по безспорен начин нарушението, нарушителят и неговата вина.

С НП на въззивника е наложено административно наказание“Глоба” в размер на 200 /двеста/ лв. на основание чл.177, ал.1,т.4, пр.1 от ЗДвП , за нарушение на чл. 5, ал.3, т.2 от ЗДвП.В случая, нарушението по чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП, за което е ангажирана отговорността на възз. и за което е издадено процесното наказателно постановление, е свързано с императивната забрана за водачите на пътно превозно средство да управляват пътно превозно средство, спряно от движение. За това нарушение е предвидена и изрична санкция в чл. 177, ал.1, т.4, пр.1 от ЗДвП(Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.), който предвижда наказание глоба от 100 до 300 лв., за този който управлява моторно превозно средство, спряно от движение.