Решение № 438 от 22.10.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 438 гр. Русе, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Доротея Мл. Димова-Северинова при участието на секретаря С. Е. като разгледа докладваното от Доротея Мл. Димова-Северинова

Административно наказателно дело № 20264520201377 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на „Цвети М 66“ ООД, ЕИК 206752079, депозирана против Наказателно постановление № 895532-F876250/12.06.2026 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“-Варна, Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“, с което на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 512,00 евро за нарушение по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите, във вр. с чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС.

В жалбата се претендира атакуваното наказателно постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, а в условията на евентуалност да бъде отменено при приложението на чл. 28 от ЗАНН.

Жалбоподателят, редовно призован явява се управителят Ц Г. като поддържа жалбата и моли за нейното уважаване по подробно изложените в същата съображения.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява като се представлява се от главен юрисконсулт Е. Т., която оспорва изложеното в жалбата и моли обжалваното наказателно постановление да се потвърди като правилно и законосъобразно, като в тази насока развива подробни съображения и представя писмени бележки.

Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, а в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата, инициирала настоящото производство,

1 е депозирана от активно процесуално легитимирано лице, което е адресат на издаденото наказателно постановление, имащо право и интерес от обжалване на същото. Представляващият дружествотожалбоподател е получил препис от наказателното постановление на 25.08.2026 г., а жалбата е депозирана на 03.09.2026 г. с вх. № Ж-18-93/03.09.2026 г. Същата е подадена в преклузивния срок за обжалване и е в съответствие с изискванията за редовност, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество относно нейната основателност.

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

От фактическа страна:

На 08.03.2026 г. органите на НАП извършили проверка на обект (магазин за цветя), находящ се в гр. Русе, ул. „Даме Груев“ № 4, стопанисван от жалбоподателя, във връзка със спазването на разпоредбите на чл. 15, ал. 4 и чл. 20 от ЗВЕРБ. При извършената проверка органите по приходите изискали представяне на документи по електронен път. При проверката приходните органи извършили контролна покупка на 1 бр. саксийно цвете „Гузмания“, за която бил издаден фискален касов бон /ФКБ/ № 0004492/08.03.2026 г. от наличното, въведено в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство „DP-150“, с рег. № 4533752, с индивидуален № DT438435 и с № на фискална памет 02438435, с маркирана/регистрирана продажба с наименование „цветя“ на стойност 10,00 евро, в който не се съдържали необходимите задължителни реквизити съгласно чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредбата.

Въз основа на така установените факти, актосъставителят и свидетел по делото К. Д. приел, че търговецът-жалбоподател е осъществил състав на административно нарушение по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, а именно: „наименование на стоката по видове закупени стоки“ и издал АУАН № F876250/15.03.2026 г. Актът бил връчен на представляващ търговеца-нарушител. Жалбоподателят представил възражения по акта в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, който представил и „отчет параметри на артикули“ от ФУ.

Началникът на отдел „Оперативни дейности“-Варна, Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ въз основа на акта, издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС наложил на жалбоподателя административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 512,00 евро за нарушение по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите, във вр. с чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС. В процесното наказателно постановление наказващият орган описал фактическа обстановка напълно идентична с описаната в АУАН.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства - Наказателно постановление № 895532-F876250/12.06.2026 г., АУАН № F876250/15.03.2026 г., Протокол сер. АА № 0137451/08.03.2026 г., Опис на парични средста, Съкратен отчет от фискална памет – 2 бр., ФКБ № 0004492/08.03.2026 г., Дневен отчет от фискална памет, ФКБ от 09.10.2025 г., 10.10.2025 г. и 08.03.2026 г., Писмо изх. № 55-18-1522/06.03.2026 г., Заповед № З-ЦУ-30-575/02.04.2026 г., Пълномощно № ВК-03-3192/14.07.2026 г., както и гласни доказателства, приобщени чрез разпит на св. К. Р. Д..

Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в приобщената по делото доказателствена съвкупност, които да налагат излагане на подробни мотиви, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК, приложима на основание чл. 84 от ЗАНН, досежно това кои доказателствени средства съдът кредитира и кои отхвърля, тъй като всички доказателства се намират в корелативно единство и безспорно подкрепят приетите за осъществили се факти от обективната действителност, включени в предмета на доказване по настоящото дело.

2

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 63, ал. 1, във вр. с чл. 84 от ЗАНН, вр. с чл. 314 от НПК предвижда, че в настоящото производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН.

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на санкционираното лице.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. На основание чл.

118, ал. 2 и 4 от ЗДДС е издадена съответно Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. Чл. 26, ал. 1, т. 7 от същата задължава лицето по чл. 3 да издава фискалната касова бележка от ФУ, която трябва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа задължително следните реквизити: т. 7 „наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги; наименованието трябва да позволява най-малко идентифицирането на вида на стоката/услугата; в случай че се продават стоки от един и същи вид, които са с различни цени, във фискалния бон всяка стока се отразява поотделно със съответната стойност“.

От събраните по делото доказателства се установи, че жалбоподателят действително е осъществил състава на вмененото му нарушение по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н18/13.12.2006 г. на МФ. В стопанисвания от жалбоподателя обект – магазин за цветя в гр.

Русе, на ул. „Даме Груев“ № 4 на 08.03.2026 г. е бил издаден фискален касов бон № 0004492/08.03.2026 г. за продажба на обща стойност 10,00 евро с посочена стока - „цветя“.

Горното обосновава извода, че търговецът не е изпълнил задълженията си по чл. 26, ал. 1, т.

7 от наредбата, а именно в касовата бележка да се съдържат наименование на стоката, количество и стойност по видове закупени стоки (като в случай, че се продават стоки от един и същи вид, които са с различни цени, във фискалния бон всяка стока следваше да се отрази поотделно със съответната стойност). В случая обозначението „цветя“ е прекалено общо. То сочи всички видове цветя (саксийно цветя, букет, рязък стрък и т. н.), без диференциация по вид и количество. Следователно нарушението на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18 е доказано от обективна страна.

В случая се касае за нарушение извършено от дружеството-жалбоподател, чиято 3 отговорност по арг. от чл. 83 от ЗАНН е обективна и безвиновна. Поради това деянието не следва да се доказва изобщо от субективна страна и да се изследва знаел ли и съзнавал ли е деецът елементите от фактическия състав на сочената като нарушена правна норма.

Жалбоподателят е бил длъжен при осъществяване на дейността си като търговец да изпълни задълженията, които му вменява законът и като не е сторил това е извършил административно нарушение.

Законосъобразно е приложена административнонаказващата норма на чл. 185, ал. 2, във вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Текстът на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС предвижда, че извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.

118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 600 до 2 000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 6 000 до 20 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1, които за юридическите лица и едноличните търговци са имуществена санкция в размер от 1 000 до 4 000 лв. Доколкото в случая нарушението не води до неотразяване на приходи, то правилно санкцията е наложена на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, която препраща към размерите по ал. 1. Наказанието е изключително близко до минималния предвиден от закона размер от 1 000 лв. (равностойността на 511,29 евро) - 512 евро и съдът не вижда основание да го намали предвид и правилото на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН.

Поради изложено, извършеното от санкционираното лице нарушение на изискванията по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н - 18/ 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, е установено и доказано по безспорен начин, както и че това деяние правилно е квалифицирано като административно нарушение по чл. 185, ал. 2, предл. второ от ЗДДС, при съответно на закона налагане на санкция при прилагането на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.

Съдът намира за необходимо да посочи, че необсъждането на наведени възражения по чл. 44 от ЗАНН (какъвто е и настоящия случай) от страна на административнонаказващия орган не води автоматично до извод за наличие на съществено процесуално нарушение. По друг начин казано, отсъствието в НП на нарочни мотиви касателно депозирано възражение само по себе си не представлява съществено процесуално нарушение, водещо непременно до отмяна на обжалваното постановление (вж.