Решение № 260021 от 09.10.2020, Окръжен съд - Търговище
- Съд
- Окръжен съд - Търговище
- Дело
- Въззивно гражданско дело 168/2020
- Вид
- Решение № 260021
- Подписан
- 09.10.2020
- Състав
- МАРИАНА НИКОЛАЕВА ИВАНОВА, ТИХОМИР ПЕНКОВ ПЕТКОВ, АНГЕЛ ГЕОРГИЕВ ПАВЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 109 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 161 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269-272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269-272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269-272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269-272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 294 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 3 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 127 · Конституция на Република България
- чл.26 · Наказателен кодекс
- чл. 319а, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.109 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 111, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 111 ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 113 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 209 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 234, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 46 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 25а, ал. 3 · Наредба за заплащането на правната помощ
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 09.10.2020 г. гр.Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
ТЪРГОВИЩКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ІІІ състав На десети септември 2020 година
В публичното съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТИХОМИР ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ИВАНОВА
АНГЕЛ ПАВЛОВ секретар Станка Желева разгледа докладваното от съдия Иванова
В.гр.д. № 168 по описа на съда за
2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано след като с решение № 74/02.07.2020 г. на ВКС по гр.д. № 2701/2019 г., ГК, ІІІг.о., на осн.чл. 281 т. 3 от ГПК е отменено решение № 65/03.05.2019 г., постановено по гр.д. № 107/2019 г. по описа на ОС-Търговище и делото е върнато за ново разглеждане.
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на ищеца Д.Д.К. *** против решение № 20/15.02.2019 г., постановено по гр.д.№ 390/ 2018 г. на Районен съд-Попово, с което е отхвърлен предявеният от него срещу Прокуратурата на Република България-гр.София, БУЛСТАТ ********* иск по чл.49 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 23 456.78 лв., поради лишаването му от ползването на собствени движими вещи- мултимедиен плейър iPod touch 8GB (2nd Generation), сериен № 1A950WGJ75J и карта памет Olympus xD-Picture Card, xD карта M+ 2Gb, за периода от 10.06.2014 г. до 22.10. 2015 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, като на ответника е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. С доводи за нарушения на закона и за необоснованост, въззивникът моли за отмяна на решението и уважаване на претенцията му в размер на 23 456.78 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, претендира разноски.
Изложените съображения и доводи в жалбата се свеждат основно до следното:
-неправилно съдът е квалифицирал иска като такъв за ангажиране на деликтна отговорност. Предявеният иск е основан на чл. 49 ЗЗД за ангажиране на гаранционна отговорност на Прокуратурата на Република България за чужди виновни противоправни действия;
-неправилен е извода на съда, обосновал и отхвърлянето на предявения иск, че е била налице необходимост от по-нататъшното задържане именно на процесни вещи (плеър и карта памет) с оглед нуждите на досъдебното наказателно производството, след като още с първата експертиза от 15.05.2014 г. е установено, че същите не са нужни за разследванията и не са относими към никакво престъпление, наблюдаващите прокурори са били наясно, че няма да извършват други процесуално-следствени действия по отношение на вещите, и последваща експертиза не е извършвана;
-противоправността на състоянието, което наблюдаващите прокурори са поддържали, се изразява в липсата на законово основание за задържане на процесните две вещи и бездействието им по осъществяване на ръководство на досъдебната фаза и конкретно връщането им;
-неправилен е извода на съда, че не е доказана вреда, позовавайки се на ТР 3-20212-ОСГТК, което касае договорната отговорност, а не за непозволено увреждане;
-неправилно съдът е приел правото на собственост като елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, предвид разпоредбата на чл. 111 ал. 2 НПК, съгласно която вещите се връщат „на правоимащите , от които са отнети“, а и никога не е имало спор за собствеността на вещите;
С писмен отговор по реда и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна оспорва основателността на въззивната жалба и моли за потвърждаване на решението. Изразява се становище, че ищецът не е доказал деяние, което да е извършено от ответника (прокуратурата), в резултат на което да е претърпял реални имуществени вреди на собствени му движими вещи; не е доказал, че това деяние е противоправно, а именно, че вредите са настъпили в резултат на незаконен акт, действие и/или бездействие на служители на ПРБ, при или по повод възложена им работа, причинно-следствената връзка между деянието и вредите, както и размера на реално претърпените вреди, поради което решението на Районен съд Попово се явява правилно, законосъобразно и обосновано, и моли за потвърждаването му. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
При новото разглеждане на делото пред въззивната инстанция, в съответствие с указанията на ВКС в отменителното решение, е назначена, изслушана и приета съдебно-оценъчна експертиза, която въз основа на всички събрани по делото доказателствата, в това число приложеното ДП 3/2014 по описа на ДАНС-Н-21; № 662/2014 г. РП-Попово, съобразявайки характеристиките на процесните две вещи, е дала заключение със задача: Какъв е размерът на имуществената вреда, в това число какъв е средният пазарен наем за всяка една от вещите: мултимедиен плеър Apple iPod touch 8GB (2nd generation) и карта памет Olympus М+ 2 GB, за периода от 10.06.2014 г. до 22.10.2015г. (помесечно).
След насрочване на о.с.з. пред въззивната инстанция е постъпила молба от въззивника Коначев, по която въззивният съд се е произнесъл с определение № 243 от 10.08.2020 г., с което е оставил без уважение като неоснователни исканията на въззивника в депозираната от него молба вх. № 2895/04.08.2020 г.: да бъде обявен за ненуждаещ се от доказване ФАКТ размера на претендираната с исковата молба вреда – 23 456.78 лв. на осн.чл. 146 ал. 1 и на осн.чл. 161 от ГПК; както и за допълване задачата на назначената съдебно-оценителна техническа експертиза, като след „наем“ се добави:
„средната пазарна лизингова вноска за всяка една от вещите за период от един месец“.
В проведеното съдебно заседание пред въззивния съд въззивникът се явява лично, поддържа депозираната жалба, като моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд, като постанови ново по съществото на спора, уважавайки предявения иск в размер, съобразно приетото заключение на назначената съдебно-оценъчна експертиза. Въззиваемата страна, редовно призована не е изпратила представител, не е депозирала становище.
След проверка по реда на чл.269-272 от ГПК, въззивният съд констатира следното:
Решението е валидно и допустимо.
Въззивната жалба е допустима.
Разгледана по същество – е частично основателна.
За да се произнесе по същество, съдът съобрази следното:
Предявената искова претенция, намираща своето правно основание в разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД за сумата 23 456.78 лв. с уточненията й, е обоснована с обстоятелствата, че по повод наказателно разследване, на 10.12.2013 г. от дома на ищеца в гр.Попово, служител на ДАНС-Н-21-Търговище е иззел с протокол, като веществени доказателства, негови собствени движими вещи - мултимедиен плейър iPod touch 8GB (2nd Generation), сериен № 1A950WGJ75J и карта памет Olympus xD-Picture Card, xD карта M+ 2Gb, които след 10.06.2014 г. до връщането им със съответни протоколи на 22.10.2015 г. са били задължани, без законно основание, представители на Прокуратурата, в резултат на което ищецът е лишен от ползването и са му причинени имуществени вреди, в размер на наемната им цена за посочения период, която ищецът определя на 23 456.78 лв.
С писмен отговор в срока и по реда на чл.131, ал.1 от ГПК ответникът е оспорил исковете с възражения за липса на предпоставките по чл. 49 от ЗЗД за присъждане на претендираното обезщетение.
След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд прие за установено следното:
Съгласно материалите по приложеното
ДП № 1/2014 г. на ДАНС-Н-21-Търговище, същото е образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 319а, ал. 1 от НК и по сигнал на Аделина Георгиева от гр.София за осъществен на 27.07.2013 г. нерегламентиран достъп до електронната й пощенска кутия в пощенския сървър на abv.bg от IP адрес:
77.85.132.70, ползван от ищеца Д.К.. С протокол за претърсване и изземване от 10.12.2013 г. от дома му са иззети предмети, твърди дискове на компютърни конфигурации, GSM-апарати и други носители на информация, включая процесните мултимедиен плейър iPod touch 8GB (2nd Generation), сериен № 1A950WGJ75J и карта памет Olympus xD-Picture Card, xD карта M+ 2Gb.
В хода на разследването с Постановление от 25.03.2014 г. (л.63 от приложеното ДП1/13 г.) е назначена компютърно-техническа експертиза, извършена на 15.05.2014 г., съгласно която в процесните вещи (разгледани като обект № 4) не е намерена информация за влизане в горепосочената електронна поща ( л. 66-74). С Постановление от 27.06.2014г.е назначена съдебна авторскоправна експертиза за установяване на авторство и оценка на инсталираните програми, извършена на 07.07.2014 г. (л. 79-106), като процесните вещи не са били обект на изследване от тази втора експертиза. Доколкото последната е установила, че в определени иззети вещи са възпроизведени обекти на авторско право на стойност 12 000 лв., без необходимото по закон съгласие на носителя на това право, с постановление на Окръжна прокуратура гр.Търговище от 02.10.2014 г. е образувано и са отделени материали в друго досъдебно производство - ДП №3/2014 г. на ДАНС-Н-21-Търговище, срещу неизвестен извършител, за престъпление по чл.172а, ал. 1, във вр. с чл.26 от НК, към което са приобщени всички веществени доказателства, иззети по първоначалното ДП № 1/2013 г. на ДАНС-Н-21-Търговище, в това число и процесните две вещи;
Ищецът е подал две молби за връщане на процесните вещи (първата с вх. №753/06.11.2014 г.), които са били отхвърлени с прокурорски постановления от 14.11.2014 г. и от 04.03.2015 г., с мотиви, че не е завършено производството и ще се затрудни разкриването на обективната истина, които постановления са потвърдени, съответно: с Определение на РС-Попово от 09.12.2014г. по ЧНД №248/ 2014 г. и с Определение №13/14.04.2015г. по ЧНД №65/2015г. по описа на РС-Попово);
На 14.07.2015 г. ищецът е разпитан като свидетел по въпроси за закупуването на иззетите от дома му настолен и преносим компютър, за инсталирания и поддържан софтуеър на тях и за общо 11 бр. дискове; като въпроси във връзка с процесните вещи не са били задавани;
С Постановление от 07.08.2015 г. на РП-Попово е спряно отделеното ДП № 3/2014 г. на ДАНС-Н-21-Търговище, вх.№662/2014г. по описа на РП-Попово.
За трети път, с молба вх. № 662/2014 от 11.09.2015 г., ищецът е поискал да му бъде върнат мултимедиен плейър iPod touch, иззет от дома му. На същата дата -11.09.2015 г. е поискал да му бъде върната карта памет Olympus M+ 2Gb.
С Постановление от 24.09.2015 г. на РП-Попово е разпоредено връщането на карта памет Olympus M+ 2Gb на ищеца Д.Д.К., а на баща му- 1бр. мултимедиен плейър iPod с метален корпус, предадени с приемно-предавателен протокол на 22.10.2015 г. в РУП-Попово.
Съгласно приетата във въззивното производство съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, приета и от съда като компетентна и обоснована, имуществената вреда е равна на стойността на пазарния наем на двете вещи за процесния период 10.06.2014 г. – 22.10.2015 г., в размер на 163.78 лева, като вещото лице е посочило за всяка една от двете вещи, помесечно, пазарен наем.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
За да възникне в полза на увреденото лице притезателното право на обезщетение за причинените му имуществени или неимуществени вреди по чл. 49 ЗЗД, трябва да са налице следните материалноправни предпоставки: 1) наличие на имуществени или неимуществени вреди, причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение (действие или бездействие); 2) виновното лице да е причинило вредите при или по повод изпълнение на възложената му от ответника/негови органи работа; 3) причинна връзка между противоправното поведение и настъпилите вреди.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е гаранционно-обезпечителна по своя характер.
Касае се за отговорност за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тя възниква за възложителя, когато от действие или бездействие на лице, комуто той е възложил извършването на определена работа, настъпят вредоносни последици. Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
Разпечатката съдържа 49 от 81 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6ad09ccf-95e9-427b-800b-6b3f4160a6f4