Определение № 499 от 28.10.2024, Окръжен съд - Ловеч
- Съд
- Окръжен съд - Ловеч
- Дело
- Частно наказателно дело 423/2024
- Вид
- Определение № 499
- Подписан
- 28.10.2024
- В сила
- 05.11.2024
- Състав
- ЕМИЛ ДАВИДОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 155 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 156 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 70, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.437 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 439а · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 440, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 499 гр. Ловеч, 28.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ЕМИЛ ДАВИДОВ при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА в присъствието на прокурора В. Ст. В. като разгледа докладваното от ЕМИЛ ДАВИДОВ Частно наказателно дело № 20244300200423 по описа за 2024 година и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл.437 и сл. от НПК.
Постъпила е молба от Г. Д. И., с която моли да бъде условно предсрочно освободен. Посочва, че няма наказания, има награди, участвал е в спортни мероприятия, както и че е ходил доброволно на психолог. Моли да му бъде назначен служебен защитник.
Упълномощеният от началника на Затвора Ловеч инспектор РД Г. Д. счита, че не са налице доказателства за окончателното поправяне на лишения от свобода и поддържа становището на началника на Затвора – Ловеч, същият да не бъде условно предсрочно освобождаван.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч, окръжен прокурор В.
В. изразява становище, че не следва да бъде уважавана молбата, тъй като лишеният от свобода не е дал достатъчно доказателства за поправянето си.
Служебно назначения на лишения от свобода защитник адв. М. В. от АК – Ловеч, моли молбата на подзащитния й да бъде уважена.
Лишеният от свобода Г. Д. И. участва в процеса лично и моли молбата му да бъде уважена.
Настоящата инстанция, като съобрази постъпилата молба, становището на страните в съдебно заседание и събраните по делото доказателства, намира 1 за установено следното:
В момента Г. Д. И. изтърпява наказание „Лишаване от свобода“, наложено с Определение № 2616 от 16.11.2023 г. по ЧНД № 1884/2023 год. по описа на РС – Русе, в размер на 1 /една/ година и 8 /осем/ месеца лишаване от свобода /втора група общо наказание/, влязло в законна сила на 17.10.2023 г., от което наказание към днешна дата е изтърпял 1 /една/ година и 11 /единадесет/ дни; от предварителен арест от 29.11.2022 г. до 02.12.2022 г. – 3 дни + дом.арест от 02.12.2022 г. до 30.12.2022 г. – общо 17 дни; фактически – 1 /една/ година и 28 /двадесет и осем/ дни; от работа 4 /четири/ месеца и 23 /двадесет и три/ дни или всичко 1 /една/ година, 5 /пет/ месеца и 21 /двадесет и един/ дни, и има остатък към 28.10.2024 г. – 2 /два/ месеца и 9 /девет/ дни.
Съдът, като съобрази постъпилата молба от лишения от свобода, становището от Затвора – Ловеч и доказателствата по делото счита, че молбата на Г. Д. И. е неоснователна, и следва да бъде оставена без уважение.
Видно от становището на началника на Затвора – Ловеч действително е установено, че към датата на съдебното заседание лишения от свобода е изтърпял фактически повече от 1/2 от наложеното му наказание лишаване от свобода. Анализът на всички доказателства за цялостното поведение на И. обосновават извод, че не са налице предпоставките, визирани в чл. 70, ал. 1 от НК за допускане на условно предсрочно освобождаване на същия, тъй като не е налице втората предпоставка, необходима за уважаване на молбата му.
Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал.1 от НК, лицето следва да е дало доказателство за своето поправяне. Законът е дал ясна дефиниция за доказателства за поправяне в нормата на чл. 439а от НПК. Доказателствата за поправянето се установяват в оценките на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от същия закон, както и всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяването на наказанието. Това налага изследване на цялостното поведение на осъденото лице по време на престоя му в затвора.
От приложеното към делото становище от Затвора – Ловеч е видно, че първоначалната оценка на риска от рецидив при И. е в средните стойности – 52 точки, като основните проблемни зони са „Отношение към правонарушението“ – недооценява сериозността на извършеното от него 2 деяние, с криминални нагласи и фиктивна мотивация за промяна; „Умения за мислене“ – не успява да анализира проблемите в дълбочина, не умее да предвижда последствията от действията си. Граничните зони са „Криминално минало“ – осъждан за кражби, бил е обект на детска педагогическа стая;
„Управление на финансите и доходите“ – разчита на семейството си, с нелегални доходи; начин на живот и обкръжение“ – податлив на негативно влияние, кражби, залагания в казина, безразсъдно и рисково поведение.
Рискът от сериозни вреди е със средни стойности, засягащ самия него и ескалира при неблагоприятно референтно обкръжение. Прогнозата за позитивна промяна и осъзнаване е отчетена като неблагоприятна.
Актуалната оценка на риска от рецидив, изготвена на 04.10.2024 г. отчита среден риск от рецидив – 60 точки, като са отчетени завишения в зоните „Настоящо правонарушение“, „Начин на живот и обкръжение“ и снижаване в риска на зоната на „Отношение към правонарушението“. След преоценката, проблемните зони в риск са „Настоящото правонарушение“, „Отношение към правонарушението“, „Начин на живот и обкръжение“ и „Умения за мислене“.
Видно от становището към момента се отчита среден, клонящ към висок риск от вреди, насочен към обществото и се изразява в извършване на престъпления против собствеността. В местата за лишаване от свобода има среден риск за самия лишен от свобода – включване в хазартни игри и опасения за извършване на други нарушения. Рискът от сериозни вреди към служителите на затвора е нисък, а по отношение на останалите лишени от свобода, е среден. В условията на строг контрол /закрит тип/ по отношение на опасения за бягство/отклонение, рискът е снижен на нисък.
По отношение на изпълнение плана на присъдата е налице фиктивнавотивация – има пренебрежително отношение към норми, склонност към ситуативни решения, личностово незрял, със занижени възможности за ефективна рефлексия регулация и самоконтрол. В тази връзка в бъдеще се залагат дейности, насочени към причините, които са го довели за пореден път в местата за лишение от свобода, осъзнаване на негативните последици за него, близките му и пострадалите лица, както и мотивиране аз промяна на приятелското му обкръжение и отказ от употреба на ПАВ предвид негативното влияние върху поведението му.
3
Лишеният от свобода И. е полагал доброволен труд по почистване района на затворническо общежитие „П., както и като дежурен по кухня от 04.08.2023 г. до 21.12.2023 г. в затворническо общежитие „А.“. От 22.12.2023 г. е устроен на домакински щат като *****, като на 29.07.2024 г. е спрян от работа в затворническата кухня. От 03.09.2024 г. работи във фирма „Е.“ ООД, където изпълнява трудови задължения и към момента. Участвал е в спортни турнири и е включван в специализирана програма за умения за асертивно поведение от 27.07.2023 г. до 05.09.2023 година.
От мотивираното становище на началника на затвора е видно, че И. изтърпява наказание лишаване от свобода за първи път, като е осъждан многократно и не си е взел поука от допуснатите грешки. Мотивацията за промяна на собственото му поведение е фиктивна и към настоящия момент режимът му не е променян и в момента е „Строг“. Не е наказван дисциплинарно, но не е и награждаван.
В подкрепа на становището на началника на затвора в гр. Ловеч и е доклада на инспектор Ц. К.а, съгласуван с инспектор М. П. и гл. инспектор Н.
Н., която счита, че е нужно с лишения от свобода И. да се продължи работата по преосмисляне на миналото му поведение, осъзнаване на грешките, които са го довели отново в местата за лишаване от свобода,постигане на по-висока степен на осъзнаване на негативните последици за него, родителите му и пострадалите лица.
Съгласно чл. 70, ал. 1 от НК, за да бъде постановено условно предсрочно освобождаване на лишения от свобода И., следва същият да е изтърпял 1/2 от наложеното му наказание. В настоящия случай това формално изискване е налице. Фактически изтърпяването на 1/2 от наложеното наказание не е единственият и решаващ критерий, който следва да се отчита при преценка за допускането на условно предсрочно освобождаване.
Съдът приема, че не са налице доказателства за трайни положителни промени в поведението на осъдения. Съгласно установената съдебна практика – ПВС № 7/85 г. изм. с ПВС № 8/87 г. констатацията, че осъденият е показал примерно поведение следва да се основава на данни за съзнателно и активно положително отношение към режимните изисквания, вътрешния ред и дисциплина. От значение са изводите за постигане на целите на наказанието, с оглед промяната на личността и поведението на осъденото лице, както и 4 липсата на рискове, което е в защита на обществения интерес. Съдът приема, че е необходимо да продължи поправителното въздействие по отношение на И., тъй като не са налице трайни доказателства за промяна в неговото поведение, които да сочат, че същият се е превъзпитал и поправил, не са постигнати целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК с изтърпяната част от наложеното наказание, поради което не е налице втората кумулативна дадена предпоставка, посочена в чл. 70, ал. 1 от НК.
В тази връзка настоящата инстанция приема предвид посочените погоре доказателства, че не са налице останалите изисквания за условно предсрочно освобождаване. С поведението си не е доказал, че наказанието лишаване от свобода му е оказало нужното корекционно въздействие.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че следва да бъде оставена без уважение молбата на лишения от свобода Г. Д. И. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от 2-два месеца и 9-девет дни от наложеното му наказание „Лишаване от свобода“ с Определение № 2616 от 16.11.2023 г. по ЧНД № 1884/2023 год. по описа на РС – Русе, в размер на 1 /една/ година и 8 /осем/ месеца лишаване от свобода.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 440, ал.1 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Г. Д. И. – роден на **.**.**** г. в гр. Р., с постоянен адрес в *** и настоящ адрес ***, български гражданин, с ***** образование, *******, в момента в Затвора – Ловеч, осъждан, ЕГН **********, за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от 2-два месеца и 9-девет дни от наложеното му наказание „Лишаване от свобода“ с Определение 2616 от 16.11.2023 г. по ЧНД № 1884/2023 год. по описа на РС – Русе, в размер на 1 /една/ година и 8 /осем/ месеца лишаване от свобода.
Определението подлежи на обжалване от осъдения, от началника на Затвора - Ловеч и на протест от прокурора в 7-мо дневен срок от днес пред Апелативен съд – гр. Велико Търново, по реда на Глава XXII.
Определението се изпълнява незабавно след изтичане срока за обжалване освен, ако е подаден протест, което не е в интерес на осъдения.
5
Препис от определението да се изпрати на лишения от свобода, на Ловешка окръжна прокуратура и Затвора - гр. Ловеч.
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________ 6