Решение № 252 от 07.11.2019, Окръжен съд - Ловеч

Р Е Ш

Е Н И Е гр. Ловеч, 7.11.2019 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Ловешкият окръжен съд гражданска колегия в публично заседание на петнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА МИТЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1.ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

2.

КРИСТИАН ГЮРЧЕВ при секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА като разгледа докладваното от съдията ПАВЛОВА в.гр. д №541 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази :

Производството с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от „***”ЕАД-София против решение №93/20.05.2019 г. постановено по гр.д.№170/19 г. по описа на ТРС. Твърди, че с обжалваното решение ТРС неправилно е приел, че исковете му следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Счита атакуваният акт за незаконосъобразен и неправилен, поради което моли да бъде отменен.

Твърди, че първоначално производството е било образувано въз основа на заповед за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, с което ищецът е потърсил защита на своите права и въз основа на това заявление е било образувано ч.гр.д.№1058/18 г.по описа на ТРС, в хода на което е била издадена Заповед за изпълнение, с която А.Р.Д., с ЕГН **********, е осъдена да заплати на „***" ЕАД следните суми: 594,10 лева - главница; 59,66 лева - законна лихва за забава, изчислена върху сумата от 418,37 лева за периода от 10.02.2017 г. до 21.11.2018 г.; законна лихва за забава върху размера на главницата от дата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 23.11.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.; 26,00 лева - съдебни разноски, изразяващи се в заплатена държавна такса и банкова комисионна. Сочи, че видно от Разпореждане № 41 от 09.01.2019 г. по ч.гр.д. 1058/2018 г. по описа на Районен съд Тетевен, за което ищецът е надлежно уведомен на 21.01.2019 г., длъжникът А.Р.Д. е получила заповедта при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и в резултат, той, в качеството си на заявител, се е възползвал от предвидената в чл. 415 от ГПК възможност да предяви установителен иск. Сочи, че в настоящия случай, ищецът е изпълнил задължението си за предоставяне на електронни съобщителни услуги и продукти, като от своя страна ответникът не е изпълнил задължението си да заплати ползваните услуги и продукти по издадените от ищеца фактури.

Излага, че по делото са представени безспорни доказателства, събрани по установения от закона ред, които подкрепят и доказват претенциите му,но тези доказателства обаче, не са съобразени от съда при постановяване на обжалвания съдебен акт.Твърди, че първоинстанционният съд е приел, че ищецът не е установил по безспорен начин вземането си към ответника, тъй като от представените доказателства -главно процесиите фактури, не било ясно как и откъде произтича вземането му.

Сочи, че от фактурите не ставало ясно, как са формирани задълженията на ответника, за какви периоди и на какво основание. Счита тези съображения за неправилни. Смята, че правилно първоинстанционният съд е приел, че фактурите сами по себе си не представляват източник на задължения и същите единствено обективират такива, които са възникнали на друго основание - в настоящия случай договори за електронни съобщителни услуги и продажба на изплащане. Твърди обаче, че тези договори обаче, очевидно не са взети предвид от районния съд при/-постановяване на решението му, въпреки че същите са приложени в заверени преписи като доказателства. Сочи, че както е посочено и в исковата молба, процесните два договора са с рамков характер - № М4436172 от 18.02.2015 г. и № М4859931 от 03.02.2016 г, като въз основа на същите са предоставяни различни услуги и продукти чрез подписването на допълнителни индивидуални договори, анекси и приложения. Излага, че за предоставените услуги/продукти ищецът е издавал фактури на месечна база. Сочи, че претендираната сума за предоставени услуги/продукти по всеки един рамков договор представлява сбора на сумите по всяка една издадена, но незаплатена от длъжника фактура (посочени в съответните таблици 1 и 2 в исковата молба). Излага, че всички дължими суми за услугите и продуктите, предоставени въз основа на съответния рамков договор, са фактурирани към самия него и във фактурите са отразени и месечните вноски за предоставения апарат на изплащане. Изтъква, че номерата на рамковите договори -М4436172 или М4859931 са посочени в горния ляв ъгъл на всяка една фактура и същите, представляват индивидуални клиентски номера и реферират към услугите, които ползва абонатът, като на един клиентски номер може да се предоставят множество услуги. Сочи, че по тези клиентски номера се издават месечните сметки/фактури, а другият индивидуализиращ признак на абоната е ID номер (Account ID), с който клиентът се въвежда в системата на оператора.

Сочи, че под този ID номер се завеждат всички договори и приложения, сключени между ищеца и абоната. Твърди, че в настоящия случай, абонатът А.Р.Д. фигурира в системата на ищеца под индивидуален абонатен номер (ID) *********, като същият номер фигурира в съответните приложения/договори, с които са предоставяни съответните услуги и продукти. Излага, че в обстоятелствената част на исковата молба, по точно в раздел 2 от същата, подробно са посочени всички предоставени на абоната услуги и продукти. Сочи, че са посочени също и тези услуги по какъв начин са предоставени - с кои точно договори и/или приложения, както и различните параметри на всяка една предоставена услуга - за коя точно SIM карта с телефонен номер, тарифния план, цената, периода на предоставяне.

Излага, че видно от представените фактури, посочените в договорите обстоятелства съответстват на отразените такива в съответните фактури и сочи пример - по рамков договор - № М4436172 от 18.02.2015 г. - с Приложение № 1 към същия от същата дата е предоставена мобилна гласова услуга (SIM карта с телефонен номер) за телефонен номер **********. Твърди, че е избран тарифен план Mob. Internet L 100% повече MB с месечна абонаментна такса от 24,90 лв. (20,75 лв. без ДДС) за срок от 24 месеца (с крайна дата 18.02.2017 г.). Сочи, че съгласно чл. 5.2.3 от приложението, договорът е продължил действието си за неопределен период от време, като съгласно цитираната разпоредба, в случай, че в месеца в който срокът на договора изтича, абонатът не уведоми писмено оператора, че го счита за прекратен, договорът продължава действието си при същите условия безсрочно.

Излага, че в настоящия случай, е налице описаната хипотеза и абонатът е продължил да ползва услугите по договора и предоставената му SIM карта няколко месеца след първоначалния срок. Твърди, че за предоставените на абоната услуги ищецът е издал шест броя фактури за периода от 25.01.2017 г. до 26.06.2017 г., посочени в таблица 1 от исковата молба. Сочи, че видно от представените фактури, безспорно се установява, че същите са издадени на основание сключения рамков договор № М4436172 от 18.02.2015 г, като номерът на договора е посочен във фактурите, както и телефонен номер **********, Договорената месечна абонамента такса от 24,90 лв. (20,75 лв. без ДДС) също е отразена във всяка една фактура. Излага, че както е упоменато и в исковата молба, съгласно чл. 4.9 от съответното Приложение № 1, всички допълнителни услуги използвани от абоната извън избрания тарифен план и които не са посочени изрично в съответното приложение, се таксуват, съгласно действащия ценоразпис на ищеца за съответната услуга, публикуван на интернет адреса на мобилния оператор. Сочи, че цените на услугите, които са приложими към конкретните услуги, ползвани от абоната въз основа на приложението, но не са включени в избрания тарифен план, са посочени в отделно Приложение № 3 (приложено в заверен препис като доказателство). Твърди, че под тези допълнителни услуги се има предвид проведени от абоната допълнителни телефонни разговори, изпратени SMS/MMS съобщения, използван мобилен интернет, които надвишават лимитите, установени в договора и избрания тарифен план. Сочи, че във фактурите подробно са описани всички ползвани от абоната такива услуги - колко проведени телефонни разговори, към кой оператор, времетраене, брой изпратени съобщения, използван допълнително мобилен интернет и пр. Твърди, че следва да се вземе предвид и че съгласно т.

26.6 от приложимите общи условия за взаимоотношенията между „М." ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на "М." ЕАД, по стандарти GSM, UMTS и LTE, месечните сметки на потребителя могат да бъдат оспорени пред мобилния оператор в 6 (шест) месечен срок след датата на издаване на фактурата, но такова оспорване не е извършено от страна на ответника, което по презумпция води до извода, че същият е запознат с фактурираните суми и признава дължимостта им, като аналогично е положението й с другия рамков договор № М4859931 от 03.02.2016 г.

С оглед изложените обстоятелства счита, че съдът неправилно е отхвърлил иска на Доверителя ми като недоказан. Сочи, че видно от представените договори, ищецът се е задължил и е предоставил електронни съобщителни услуги и продукти на изплащане на абоната при определени условия.

Счита, че с издадените процесни фактури, пък вземането на ищеца е станало ликвидно, което е основание да претендира суми в размерите, посочени в заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Твърди, че ТРС е приел, че в исковото производство ищецът е въвел ново основание, непосочено в заповедното производство - договори от 08.11.2016 г. Не споделя това виждане - както е изложено и в исковата молба договорът с № М4859931 от 03.02.2016 г. е с рамков характер, като услугите по него се предоставят чрез подписването на допълнителни приложения или сключването на нови договори, които стават неразделна част от рамковия договор.

Сочи, че това обстоятелство е изрично предвидено в чл. 3.2 от договора, във връзка с чл. 5.1. и вследствие на това договорът от 08.11.2016 г. е сключен към рамковия № М4859931 от 03.02.2016 г.

Твърди, че съгласно чл. 4.2 от договора от 08.11.2016 г. -„Страните се съгласяват, че този Договор представлява цялото споразумение, което урежда правоотношенията, възникнали във връзка с ползваните от абоната услуги. Всички предишни договори, които са подписани от страните преди датата на подписване на този Договор и които не са прекратени, стават неразделна част от договора и се идентифицират с неговия уникален номер ("Клиентски номер" - е случая М4859931). Условията, посочени в предишни договори, запазват силата си, доколкото в този Договор не е предвидено друго и доколкото не се изменят от този Договор и от приложенията към него." В тази връзка не смята, че договорът от 08.11.2016 г. представлява отделно основание, при положение, че е неразделна част от рамковия договор № М4859931 от 03.02.2016 г. (който е посочен в заповедното производство). Счита, че нещо повече, както е обяснено и по-горе, всички дължими суми за услугите и продуктите, предоставени въз основа на съответния рамков договор, са фактурирани към самия него, като това означава, че в една фактура фигурират дължими суми за повече от една услуга. Сочи, че видно от представените процесни фактури, издадени въз основа на втория рамков и посочени в таблица 2 от исковата молба, в същите са отразени месечни абонаментни такси за две SIM карти с телефонни номера - за *** и ***. Твърди, че първата SIM карта е предоставена с първоначалния договор № М4859931 от 03.02.2016 г., а втората - с договора от 08.11.2016 г. Сочи, че претендираните в заявлението за издаване на заповед за изпълнение суми, за ползвани услуги по всеки един рамков договор, представляват сбора на сумите на незаплатените фактури, издадени въз основа на същите, за съответния период. Твърди, че претендираните неустойки за неизпълнение представляват общия сбор на начислените неустойки по всеки един договор. Излага, че сумите за главници и неустойки по всеки един договор, както и периодите, посочени в заявлението за издаване на заповед за изпълнение и впоследствие в издадената заповед, съответстват на посочените такива в исковото производство, явяващо се продължение на заповедното, видно от описаните обстоятелства и представените доказателства. Излага, че заповедното производство е уредено като съдебна процедура, която цели заявителят -кредитор да събере по бърз начин вземането си, по опростен ред, поради липсата на правен спор по него. В тази връзка твърди, че ищецът в заявлението за издаване на заповед за изпълнение е посочил единствено основните договори, сумите по тях и за кой период се дължат, предвид презумпцията, че вземането му е основателно, длъжникът знае за него и го признава. Сочи, че в исковата молба, ищецът е прецизирал допълнително всяко едно от вземанията си, посочени в заповедта за изпълнение. Излага, че схващането на съда, че договорът от 08.11.2016 г. представлява ново основание, невключено в заповедното производство, е неправилно. Твърди, че услугите се предоставят чрез подписването на приложения и/или допълнителни договори, но това не променя главното основание, въз основа на което се подписват/сключват рамковите договори. Сочи, че по отношение на изложеното от съда, че договорът за продажба на изплащане, също от 08.11.2016 г., представлява ново основание, сочи, че в заявлението за издаване на заповед за изпълнение изрично е посочено, че във вземането се включват и продукти на изплащане. Сочи, че за договора за продажба на изплащане важи същото както и за другия договор от 08.11.2016 г. - сключен е към рамковия и представлява неразделна част от същия. В допълнение твърди, че специфичното при договора за продажба на изплащане е, че същият се сключва за предоставяне на устройство на преференциални условия, в случай че абонатът има сключен и договор за електронни съобщителни услуги (в случая това е договора от 08.11.2016 г., с който е предоставена SIM карта с телефонен номер **********) и за това обстоятелство свидетелства чл. 3 от договора за продажба на изплащане - „закупуването на вещта при условията на договора е обвързано с ползването на електронни съобщителни услуги, предоставени на абоната на основание договор за услуги, сключен с мобилния оператор."Сочи, че това обуславя и сключването на договорите по едно и също време - 08.11.2016 г. Твърди, че във връзка с описаното, неустойката в размер на 84,10 лв., представляваща отстъпка от цена на устройство, претендирана на основание договора от 08.11.2016 г., също се явява допустима и основателна, а не както противно приема първоинстанционният съд. Смята, че още повече, че същата е включена в общия размер на неустойката, посочен в заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 175,73 лв. и е посочена изрично като вид - „отстъпки от цена на устройство".