Решение № 13 от 15.01.2026, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. *, 15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – *, ВТОРИ ВЪЗЗИВННО-ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Таня Живкова

Албена Миронова при участието на секретаря Соня Д. Г. като разгледа докладваното от Албена Миронова Въззивно гражданско дело № 20251600500387 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 210 от 16.05.2025 г., постановено по гр. дело № 80 по описа за 2025 г. Районен съд-* е ОТХВЪРЛИЛ изцяло, като неоснователни и недоказани предявените от Н.М., ЕГН ********** с адрес: гр. *, ул. ,,*‘‘ №*, ет.*, ап.* срещу ЛТГ- гр. *, обл. *, с адрес: кв. *, ул.,,*‘‘ №*, представлявана от Х.Х.-Директор четири обективно кумулативно съединени осъдителни иска с правно основание: чл. 128, т.2 от КТ, чл. 222, ал.3 от КТ, чл. 224, ал.1 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД със следния петитум: ЛТГ- гр. *, обл. * да бъде осъдена да заплати на ищцата сумите, както следва:-1 526,15 лв., която сума представлява разликата от 15% за неизплатеното 15%-но увеличение на работната заплата за периода от 01.01.2023 г. до 01.07.2023 г.;-3 756,28 лв., представляваща разликата между полученото обезщетение и увеличението от 15%, което на базата на индексирането на трудовото възнаграждение не е било получено като повишен размер на въпросното обезщетение от ищцата;-1 567,52лв.намален размер на полученото обезщетение от ищцата по чл. 224, ал.1 от КТ за 101 работни дни;-1 377,78лв. мораторна лихва, начислена за периода от 01.07.2023 г. до 17.12.2024 г. включително.

Така постановеното решение е обжалвано от Н.М., ЕГН ********** от гр. *, която чрез процесуалния си представител адв. Б. Б., АК * излага доводи за неправилност.

Твърди, че съдът неправилно е приел, че с приетото изменение на КТД с анекса от 10.08.2023 г. и на § 2 и § 3 от Наредбата за изменение и допълнение 1 на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда на МОН от 01.09.2023 г. са само възникналите в предходен период и още съществуващи трудови правоотношения.

Изтъква, че в съдържанието на Анекса към КТД е изрично предвидено то да се прилага по отношение на педагогическите специалисти, заемали съответната длъжност към 01.01.2023 г., без да е поставяно условие длъжността да се заема и към 10.08.2023 г., на която дата е подписан анексът.

В тази връзка сочи, че страните са придали сила на КТД от дата, различна от тази, на която е сключен анексът, а именно 01.01.2023 г.

Моли съда да отмени атакуваното решение и да реши спора по същество, като уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ЛТГ- гр. *, чрез своя пълномощник адв. Ж. С., МАК, с който същата се оспорва като неоснователна.

Изтъква, че изменения текст на чл. 27, ал. 2 от КТД касае педагогическите специалисти и непедагогически персонал в системата на предучилищното и училищното образование, които към 10.08.2023 г. имат валидни трудови правоотношения. Също така посочва, че датата 01.01.2023 г. не представлява дата на влизане на договорните клаузи с обратна сила, а определя началния момент, от които се увеличават работните заплати на лицата, които са педагогически специалисти и в този смисъл възраженията на въззивника за неравно третиране счита за неоснователни.

Съобразно изложеното иска от съда да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Във въззивното производство не са събирани доказателства.

В откритото съдебно заседание въззивника Н. М. се представлява от адв. Б. Б., АК *, който поддържа жалбата. Подробни съображения излага в писмено становище. Моли за отмяна на обжалваното решение на РС * и уважаване на предявените искове като основателни и доказани. Претендира разноски за двете инстанции. Представя списък по чл. 80 ГПК.

Въззиваемата страна ЛТГ- гр. * се представлява от адв. Ж. С., МАК, която оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Представя писмена защита. Претендира разноски за въззивното производство. Представя и списък по чл. 80 ГПК.

Окръжен съд-*, като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, предвид събраните по делото доказателства и въз основа на закона, приема следното:

Въззивната жалба е допустима като подадена в срок от легитимирано лице, имащо правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт, като по същество е основателна.

Съображенията за това са следните: За да постанови своето решение, първоинстанционният съд приел, че изменената с Анекса от 10.08.2023 г. разпоредба на чл. 27 от КТД не се отнася за работните заплати на всички заети към 01.01.2023 г. педагогически специалности и непедагогически персонал в 2 сферата на предучилищното и училищното образование, предвиждащо нов размер на основните възнаграждения, считано от 01.01.2023 г., а само за тези, които към 10.08.2023 год. са заемали съответните длъжности.

Приел, че в КТД не е изрично уточнено, че това увеличение не засяга лицата с прекратено ТПО. Съобразно това приел, че придаденото ретроактивно действие на нормата не може да се тълкува разширително и се отнася само до лицата, които в този период са полагали труд в учебните заведения, намирали са се и се намират към 10.08.2023 год. в редовни ТПО.

Поради тези съображения приел, че същото следва да намери приложение и за исковете по чл. 222 и чл. 224 от КТ, тъй като те са обвързани от размера на трудовото възнаграждение.

Окръжен съд-*, като взе предвид доказателствената съвкупност, намира, че от фактическа стана се установява следното:

Не е спорно между страните, а и е установено от ангажираните писмени доказателства съществуването на ТПО между тях, както и прекратяването му със Заповед № 568/21.06.2023 г., считано от 01.07.2023г. на осн. чл. 325, ал.1, т. 1 от КТ, както и че ищцата Н. М., считано до 30.06.2023 г. е била член на Синдикалната организация към ОБКС на СБУ при ЛТГ гр.*.

Ищцата е заемала длъжността „*“. Трудовото правоотношение е било прекратено с посочената заповед на осн. чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, като на ищцата са изплатени следните обезщетения: на осн. чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 31, ал. 1, т.

2 КТД – 11 брутни заплати – 25482,16 лева и на осн. чл. 224, ал. 1 КТ – за неползван отпуск 101 дни – 10635,12 лева.

От заключението на приетата в първоинстанционното производство и неоспорена от страните, изменена в о.с.з. от 25.04.2025 год. съдебноикономическа експертиза, изготвена от в.л. К. И.а се установява, че точният размер на последното брутно трудово възнаграждение на ищцата съобразно увеличението, договорено с Анекс № Д01-192/10.082023 год. е 2658,04 лева, или увеличението с 341,48 лева. В този вариант точният размер на дължимата сума – разликата между изплатеното и реално дължимото възнаграждение, намалена с дължимите осигурителни вноски и ДОД е 1526,15 лева (лихва 306,97 лева). Т.е. размерът на увеличенията спрямо изплатените обезщетения е 523,80 лева, от които: 3756,28 лева – по чл. 222, ал. 3 КТ – 11 брутни заплати (лихва 755,53 лева) и 1567,52 лева – по чл. 224, ал. 1 КТ – 101 дни платен отпуск (лихва 315,28 лева). Законната лихва върху неплатените парични суми за периода 01.07.2023 год. – 17.12.2024 год. (датата на предявяване на иска) е общо 1377,78 лева.

С Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № Д 01-269 от 06.12.2022 г., е изменена разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от КТД, уреждаща минималните основни работни заплати за системата на образованието, считано от 01.01.2023 г.

В изменената ал. 2 е записано, че осигурените средства от държавния бюджет на Република България за 2023 г. в размер на 524 млн. лв. се изразходват единствено и само за увеличение, считано от 01.01.2023 г., на 3 индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование педагогически специалисти и непедагогически персонал и съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя.

В ал. 3, т. 2 е предвидено, че част от средствата по ал. 2 се разпределят по следния начин: индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са повисоки от тях, се увеличават с не по малко от 15 %.

При така установената фактическа обстановка от правна страна МОС приема следното: Правната квалификация на предявения иск е чл. 128, т. 2 вр. чл. 59 КТ.

За уважаването му следва да се установи наличието на следните материални предпоставки: 1/ наличие на валидно трудово правоотношение между страните за исковия период; 2/ ищецът да е престирал в полза на ответника работна сила за исковия период; 3/ неизпълнение на задължението на ответника да заплати на ищеца трудово възнаграждение в пълния му дължим размер.

Между страните не се спори, че в процесния период ищцата Н. М. е заемала в ответното училище длъжността „*“ и е била член на Синдикалната организация към ОбКС на СБУ при ЛТГ гр. *.

При това е безспорно, че тя има качеството на служител, спрямо когото Колективният трудов договор /КТД/ се прилага.

Спорният по делото въпрос е правен и се свежда до това, дали Анексът към КТД, с който са определени минималните основни работни заплати на служителите със задна дата – считано от 01.01.2023 г., се прилага и по отношение на тези служители, чието трудово правоотношение е прекратено към датата на приемане на Анекса.

Настоящият съдебен състав намира, че за да се отговори на този въпрос следва да се съобрази следното: С разпоредбата на § 46 от ПЗР на Закон за държавния бюджет на Република България за 2023 г . (обн. ДВ. бр. 66 от 01.08.2023 г.) е предвидено, че законът влиза в сила от 1 януари 2023 г. (с изключение на конкретно посочени параграфи от ПЗР, които нямат отношение към настоящия казус).

Министърът на образованието и науката, на основание чл. 22, ал. 9 във вр. чл. 22, ал. 2, т. 18 от ЗПУО, е издал Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда (обн. ДВ. бр. 75 от 01.09.2023 г.). С разпоредбата на § 2 от тази наредба е изменено Приложение № 3 относно минималните размери на основните месечни работни заплати на педагогическите специалисти, като за педагогически специалист на длъжността „*“ е предвидена сумата от 1763 лева. В § 3 от Заключителните разпоредби е предвидено, че Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в „Държавен вестник“, с изключение на § 2, който влиза в сила от 01.01.2023 г.

4

Именно на посочената Наредба е придадена обратна сила по смисъла на чл. 14 от ЗНА.

С фикцията на обратното действие са преуредени вече възникналите в предходен момент правоотношения между правните субекти. В случая именно забавеното приемане на Закона за държавния бюджет за 2023 г. е обстоятелството, обусловило волята на нормотвореца да придаде обратно действие на предвиденото увеличение, считано от 01.01.2023 г., а не от датата на влизане в сила на Наредбата.

Изменението на КТД с Анекс от 10.08.2023 г. също е обусловено от забавеното приемане на Закона за държавния бюджет за 2023 г. Така изложеното налага, че договорните клаузи от КТД, предвиждащи увеличение на минималните основни работни заплати, следва да се прилагат и по отношение на лицата, които към 01.01.2023 г. са били заети в системата на училищното и предучилищно образование и са били членове на синдикални организации, които са страни по КТД, каквато е била и виззивницата за периода до 30.06.2023 г.

Съществен аргумент в тази насока е, че КТД не може да съдържа клаузи, които са по-неблагоприятни за служителите от установените в закона /чл. 50, ал. 2 КТ/. Ако се приеме обратното становище, то би се стигнало до ситуация, в която с Наредбата за нормиране и заплащане на труда се уреждат същите отношения, досежно възнагражденията, считано от 01.01.2023 г., а КТД предвижда допълнително изискване служителят да е бил в трудово правоотношение към 10.08.2023 г., когато е сключен анексът. Подобно тълкуване несъмнено би довело в ситуация, в която служителят е поставен в по-неблагоприятно положение, което всъщност е недопустимо. Не може да бъде допуснато служители на същата длъжност, полагали еднакъв по естеството си труд, при един и същи работодател, да бъдат третирани различно. Следващ аргумент в тази насока, е че в чл. 27, ал. 1 от Анекса към КТД е предвидено, че минималните основни работни заплати се определят, считано от 01.01.2023 г. Трябва бъде отчетена и разпоредбата на чл. 54, ал. 1 КТ, която гласи, че Колективният трудов договор влиза в сила от деня на сключването му, освен ако не е уговорено друго.