Решение № 12099 от 18.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12099 гр. С-я, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

С-ЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. Т. като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20241110140540 по описа за 2024 година

Предявени са искове по чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, във връзка с чл.149 от ЗЕ и по чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове от „Т-я С-я“ ЕАД срещу И. Л. С., както следва:

-иск с правно основание чл.422, ал.1, във връзка с чл.415, ал.1 ГПК, във връзка с чл.149 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за установяване съществуване на вземане за сумата 615.07 лева, представляваща главница/цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 33, находящ се в гр.С-я, ул. „Костенски водопад“, бл.7А, вх.Б, ет.4, абонатен № 254320, за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението- 02.04.2024 г. до окончателното плащане;

-иск с правно основание чл.422, ал.1, във връзка с чл.415, ал.1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване съществуване на вземане за сумата 72.95 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за потребена топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 11.03.2024 г.;

-иск с правно основание чл.422, ал.1, във връзка с чл.415, ал.1 ГПК, във връзка с чл.149 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за установяване съществуване на вземане за сумата 48.12 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението- 02.04.2024 г. до окончателното плащане;

-иск с правно основание правно основание чл.422, ал.1, във връзка с чл.415, ал.1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване 1 съществуване на вземане за сумата 9.65 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 11.03.2024 г.

Ответникът И. Л. С. е получила препис на исковата молба и в срока по чл.131 ГПК е подал писмен отговор. Заявява, че не ползва услугите на „Т-я С-я“ ЕАД. Твърди, че няма нищо общо с „Т-я С-я“ ЕАД.

С Определение № 25203/04.02.2025 г., на основание чл.219, ал.1 от ГПК, като трето лице-помагач на страната на ищеца по делото е конституирано „ТС“ ЕООД.

С-йски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:

Представен е Протокол от 10.06.2002 г. за проведено Общо събрание на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето решение за сключване на договор с фирма за дялово разпределение /топлинен счетоводител/ за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. В изпълнение на взетото решение е сключен Договор № 492/08.07.2002 г., между Етажната собственост, където се намира процесното жилище и Фирмата за дялово разпределение. По делото е прeдставен Договор № Д-О-67/03.06.2020 г. между ищец и фирмата за дялово разпределение, от което е видно, че ищеца и третото лицепомагач са били валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и точно отчитане на доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на етажната собственост.

Предвид изложеното, съдът намери за доказано, че имота е топлоснабден. А и ответникът не възразява, че процесния имот е топлоснабден.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г., следователно и към процесния период) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия е физическо лице - ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Следователно тази законова уредба свързва качеството потребител с лицето, което е носител на право на собственост или ограничено вещно право на ползване по отношение на топлоснабдения имот. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.

От представените по делото Молба-декларация от И. Л. С. до Директора на ТР „Земляне“ („Т-я С-я“ ЕАД) и Писмо от 07.02.2024 г. на Кмета на район „Триадица“ до „Т-я С-я“ ЕАД се прави основателна индиция, че ответника И. Л. С. е ползвател на процесното жилище, което е общинско- апартамент № 33, находящ се в гр.С-я, ул. „Костенски водопад“, бл.7А, вх.Б, ет.4. В тази насока са и Фактура № 1021590215/31.07.2022 г. и Фактура № 2

1027864826/31.07.2023 г., чиито получател е именно И. Л. С.. Още повече, че ответника не проведе обратно доказване. В открито съдебно заседание на 25.06.2025 г. същият заявява „Апартамента е на общината. Две стаи, едната стая съм аз, нямам договор с Т-я, не ползвам услугите. В другата стая живее друг човек, той ползва.“

В мотивите на Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК при ВКС е прието, че предоставяйки съгласието си за топл-циране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие.

В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди ( чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.

Предвид изложеното, ответникът се явява потребител по смисъла на закона на доставената за имота топлинна енергия и е страна по облигационното правоотношение с „Тя С-я“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба, приети с Решение по Протокол №7/23.10.2014 г. на СД на „Т-я С-я“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/, в сила от 10.07.2016 г.

Според приетите и неоспорени съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи задължението за топлинна енергия, включва сума за отопление от 521.33 лева; сума за битово-горещо водоснабдяване от 57.17 лева и сумата от изравнителните сметки (за доплащане) от 64.62 лева /изчислена от ССЕ/. Така се получава общо сумата от 643.12 лева, включваща сумите за отопление, за битово-горещо водоснабдяване и за изравнителни сметки (за доплащане), както и лихва от 112.08 лева, считана от първия ден след срока на забавата за плащане на задължението до 11.03.2024 г.

В тази връзка и предвид приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза, предявеният иск следва да бъдат уважен за цялостния размер от 314.48 евро (равностойността на 615.07 лева), представляваща главница за консумирана топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. Последица от уважаването на иска е и присъждането на законната лихва от датата на заявлението- 02.04.2024 г. до окончателното плащане.

3

Съобразно Общите условия, приети от „Т-я С-я“ ЕАД и одобрени с ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/, в сила от 10.07.2016 г. и приложими за процесния период, включително с оглед твърденията на ищеца в исковата молба), клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В случая по делото липсват доказателства, че ответника е изпълнил надлежно и своевременно задълженията си, като с оглед клаузата от Общите условия и предвид нормата на чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД (въвеждаща принципа dies interpellat pro homine), следва да се направи извод, че ответника е изпаднал в забава, поради което дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съобразно приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза, размера на дължимата лихва, върху главницата от 643.12 лева и за периода от 15.09.2022 г. до 11.03.2024 г. е 112.08 лева. В тази връзка и предвид правилото на диспозитивното начало, регламентирано в чл.6 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че предявения иск за мораторна лихва следва да бъде уважен за цялостния предявен размер от 37.30 евро (равностойността на 72.95 лева).

Съобразно правилото на чл.149б, ал.3 ЗЕ услугата дялово разпределение се извършва от и за сметка на доставчика, т.е. на ищеца. В тази връзка предявения иск за сумата от 48.12 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Щом като е неоснователен иска за главницата, то неоснователен се явява и иска за сумата от 9.65 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 11.03.2024 г.

По разноските:

С оглед изхода на спора и двете страни имат право на разноски.

На ищеца на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, следва да му бъде присъдена сумата о т 542.44 евро (равностойността на 1060.92 лева), представляваща разноски- за държавна такса от 92.25 лева, възнаграждения за вещи лица от 830.28 лева и юрисконсултско възнаграждение от 138.39 лева, съразмерно на уважената част от исковете.

На ответника не следва да се присъждат разноски, тъй като няма доказателства такива да е сторил, а и не е поискал да му се присъдят.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения от „Т-я С-я“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С-я, ул. „Ястребец” № 23Б, против И. Л. С., ЕГН **********, с адрес: гр.С-я, ж.к.“Костенски водопад“бл.8А, вх.Б, ет.4, ап.33, иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 ЗС, във връзка с чл. 149 ЗЕ, съществуване на вземането за сумата от 314.48 евро (равностойността на 615.07 лева), 4 представляваща главница за консумирана топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 02.04.2024 г. до окончателното изплащане.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения от „Т-я С-я“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С-я, ул. „Ястребец” № 23Б, против И. Л. С., ЕГН **********, с адрес: гр.С-я, ж.к.“Костенски водопад“бл.8А, вх.Б, ет.4, ап.33, иск по иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД, съществуване на вземането за сумата от 37.30 евро (равностойността на 72.95 лева), представляваща лихва за забава върху главницата за потребена топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 11.03.2024 г.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т-я С-я“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С-я, ул. „Ястребец” № 23Б, против И. Л. С., ЕГН **********, с адрес: гр.С-я, ж.к.“Костенски водопад“бл.8А, вх.Б, ет.4, ап.33, иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 ЗС, във връзка с чл. 149 ЗЕ, за установяване съществуване на вземането за сумата от 48.12 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението-02.04.2024 г. до окончателното изплащане.