Решение № 456 от 16.05.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 456 гр. Бургас, 16.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Даниела Д. Михова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело № 20202100502066 по описа за 2020 година

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба на Главна дирекция „Национална полиция“ на МВР – София, против Решение №1570/08.07.2020г., постановено по гр.д.№710/2020 г. по описа на Бургаски районен съд, с което въззивникът е осъден да заплати на С. М. М., сумата от общо 830.64 лв., представляваща допълнително възнаграждение за извънреден труд, положен от 01.01.2017г. до 31.12.2019г. - общо 119.83 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1.143; сумата 148.35 лв. – обезщетение за забавено плащане за времето до 03.02.202г., както и сумата 350 лв. – платено адвокатско възнаграждение, а по сметка на РС Бургас - държавна такса в размер на 100.00 лв. и 200 лв. за ССЕ.

На осн. чл.38, т.3 ЗМВР и §83, ал.2 ПЗР ЗЗИЗМВР, е създадена Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“, правоприемник на Главна дирекция

„Национална полиция“. С Определение №464/28.02.22г. вместо ГД

„Национална полиция“ на МВР е конституирана като страна ГД „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“.

Въззивникът изразява недоволство от постановеното решение, като счита същото за неправилно и незаконосъобразно и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде отхвърлен. Излагат се подробни съображения, основани на разпоредбите на ЗМВР и специалните подзаконови нормативни актове - Наредба №8121з407/11.08.14г., Наредба №8121з-592/15г. и Наредба №8121з-776/29.07.16г. Оспорват изводите на съда за непълнота на законодателството в последващите наредби, уреждащи тези обществени отношения и за субсидиарната приложимост на трудовото законодателство 1

– КТ, НСОРЗ спрямо служебните правоотношения на държавните служители в системата на МВР, предвид специалните норми на ЗМВР, уреждащ допълнителните възнаграждения на служителите.

Препис от въззивната жалба на ответника е връчен на ищеца С. М. М., чрез адв.Балбазанова. В срока по чл.263, ал.1 ГПК е подаден писмен отговор. В него се аргументира тезата за субсидиарно приложение на трудовото законодателство по отношение на служебното правоотношение на ищеца.

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради което същата е допустима.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори, че в процесния период – 01.01.2017г. – 3 1.12.19г., в изпълнение на задълженията си на длъжност “младши експерт “ в отдел „Охрана на банкови обекти и сигурност“ - Бургас, в структурата на Главна дирекция „Национална полиция”, е полагал труд на 12-часови смени по график, включително и през нощта – за времето от 22,00 ч. до 06,00 ч., при сумирано изчисляване на работното време и при предварително определен график за всеки месец. Ищецът твърди, че в този период е положил общо 838 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.143, възлиза на 957.83 часа дневен труд. Според ищеца преизчисляването на нощния към дневен труд е довело до полагане на извънреден труд от 119.83 часа, за който не му е заплатено съответното възнаграждение. Претендира осъждане на ответника да му го заплати, в размера на исковата сума – 830.64 лева и 148.35 лева обезщетение за забава.

Според ответника, положеният от ищеца труд е надлежно начислен и заплатен своевременно в съответствие с Наредба №8121з-407/11.08.2014 г., Наредба №8121з592/25.05.2015г. Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. и за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.

Видно от извършената съдебно - икономическа експертиза, основата на данните платежни бележки/фишове за заплати, протоколи за положен труд от държавни служители, работещи на смени между 22,00 часа и 06,00 часа, за периода 01.01.2017г. – 31.12.2019г., ищецът е отработил общо 838 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.143, възлиза на 957.83 часа дневен труд. Преизчисляването на нощния към дневен труд е довело до полагане на извънреден труд от 119.83 часа, за което се дължи възнаграждение, в размер на 830.64 лева и лихва за забава, в размер на 148.35 лева.

Бургаският окръжен съд, при служебна проверка на обжалваното решение, извършена на осн. чл.269 ГПК, намира, че не са налице основания за неговата нищожност 2 или недопустимост, следователно решението е валидно и допустимо. Като взе пред вид събраните поделото доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона съдът намира, че първоинстанционното решение е частично неправилно и незаконосъобразно.

Решаващите мотиви на първоинстанционния съд, досежно субсидиарното приложение на нормите на трудовото законодателство по отношение на служебните правоотношения на служителите в МВР, въззивната инстанция споделя на осн. чл.272 ГПК.

В допълнение следва да се каже: Нормите на чл.176 и чл.178 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) определят елементите на месечно възнаграждение на държавните служители на МВР - основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, в т.ч. и за извънреден труд. Нормата на чл.187 ЗМВР определя продължителността на работното време на държавните служители в МВР подневно и на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 06,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

В рамките преди, през време и след процесния исков период от 01.01.2017г. – 31.12.2019. са действали както следва: Наредба №8121з-407/11.08.2014 г., Наредба № 8121з592/25.05.2015 г. - отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. (влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59). С § 4 от заключителните разпоредби; Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. Наредба №8121з908/02.08.2018г. Наредба №8121з-1059/26.09.2019 г. Според нормата на чл.31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период – т.е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с коефициент 1,143. В Наредба №8121з592/25.05.2015 г. и последващите наредби липсва такова изрично правило.

Съгласно разпоредбата на 67, ал.3 от Закона за държавния служител, минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени, размерите на допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за получаването им се определят с норедба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство.

Нормите на чл.143, ал.1 и чл.142, ал.2 КТ дефинират понятието извънреден труд и правото на работодателят да установява сумирано изчисляване на работното време – седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 3 месеца. В чл. 9б (нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2018 г.) от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) се регламентира определяне на норма при сумирано изчисляване на работното време по чл.142, ал.2 от КТ.

Съгласно чл. 9а, ал.4 (нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) от НРВПО когато се полага нощен труд, сборът от работните часове по графика на работника или служителя се изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд с коефициента по чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. В чл. 9, ал. 5 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж (НТКТС) се определя пресмятането на трудовия стаж при сумирано работно време – с превръщане на нощните часове в дневни за смените с повече от 4 нощни часа.

Въз основа на тези разпоредби, при логическо и сравнителноправно тълкуване на закона, съдът намира, че волята на законодателя е да признае нощните часове, преизчислените в дневни с коефициент 1,143, както за целите на изчисляване на отработените дни и пресмятане на трудовия стаж, така и за отчитането на извънредния труд, което е намерило израз в новата редакция на чл. 9г (изм. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018 г.) от НРВПО.

Според съда, в нормите на ЗМВР и подзаконовите актове, посочени по-горе, е налице празнота, която следва да се преодолее съобр. чл.67, ал.3 ЗДС, чрез субсидиарното приложение на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), според която, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време - 1,143 получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното (8 часа) и нощното (7 часа) работно време. Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и подзаконовите нормативни актове.

С Определение №2301/25.08.20г., настоящото производство бе спряно на осн. чл.633, вр. чл.631, ал.1, изр.1 ГПК, до произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело №С-262/20. След произнасянето на СЕС с Решение от 24.02.22г., производството бе възобновено.

В Решението на СЕС е прието, че чл.8 и чл.12, буква а/ от Директива 2003/88ЕО не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работници в публичния сектор е по-кратка от нормалната продължителност на труда през деня. Във всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволят да се компенсира особената тежест на нощния труд.

В исковия период и до 2020г., в българското законодателство не съществува норма, определяща нормалната продължителност на нощния труд на държавните служители в 4 системата на МВР. Предвиденото заплащане на нощния труд от 0,25 лв за всеки отработен час и ободряващи напитки, според настоящата инстанция не са такива компенсаторни механизми, каквито сочи СЕС, с тях не може да компенсира особената тежест на нощния труд.

Освен казаното, посочената ставка е определена и в чл.8 от НСОРЗ, следователно работниците по трудово правоотношение също получават допълнително възнаграждение в този размер за всеки отработен част нощен труд. Това налага извод, че в това отношение е налице равно третиране между държавните служители в МВР и работещите по трудово правоотношение. Остава различното третиране на двете категории лица по отношение на преобразуването на нощните часове в дневни. Следователно допълнителното заплащане от 0,25 лв. на час не съставлява компенсаторен механизъм за служители в МВР по начин, различен от прилагания за работещите по трудово правоотношение. Останалите придобивки - ранно пенсиониране, безплатна храна, униформено облекло, обезщетения при прекратяване на служебното правоотношение в по-голям размер и др. съдът не счита като такива, компенсиращи конкретно тежестта на полагания нощен труд. Налага се извод за липсата на такъв механизъм за гарантиране на защитата на здравето и безопасността на служителите в МВР, с оглед по –голяма продължителност на нощния труд.