Решение № 303 от 05.09.2024, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 306/2024
- Вид
- Решение № 303
- Подписан
- 05.09.2024
- В сила
- 03.09.2024
- Състав
- Евгения Тодорова Генева, Магдалена Димова Инджова, Георги Стоянов Мулешков
Цитирани разпоредби
- чл. 435 - 438 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 1-5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 1-5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 1-5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 1-5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 - 438 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 - 438 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 - 438 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 444, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 468, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 485 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 485, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- § 5, т. 30 · Закон за устройство на територията
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 303 гр. София, 03.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на трети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Евгения Т. Генева
Членове:
Г. Ст. Мулешков
Магдалена Д. Инджова като разгледа докладваното от Магдалена Д. Инджова Въззивно гражданско дело № 20241800500306 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 435 - 438 от ГПК.
Образувано е по жалба на В. Г. Г. и Г. К. Г. – длъжници по изпълнително дело № 20148440400126 по описа на частен съдебен изпълнител Стоян Якимов, рег. № 844 по описа на КЧСИ, срещу насочването на изпълнение върху имущество, което жалбоподателите смятат за несеквестируемо, а именно насрочване на публична продан с времетраене от 21.02.2024 г. до 21.03.2024 г. на ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр.Б., област София, с площ 859 кв.метра.
Жалбоподателите поддържат, че вещта, срещу която е насочено изпълнението чрез насрочване на публична продан от 21.02.2024 г. до 21.03.2024 г., попада под закрилата на чл. 444, т. 7 ГПК, тъй като те не притежават друго жилище и за тях имотът, макар и незастроен, за тях се явява имот за жилищно строителство, върху който те могат да осъществят строеж за жилищни нужди. Изразяват несъгласие с оценката на недвижимият имот и твърдят, че началната цена за публичната продан на имота била занижена. В тази връзка се оспорва и компетентността на вещото лице, тъй като се твърди, че оценката не имота не съответства на пазарната цена на имота. Сочат още, че не е следвало да бъдат извършвани изпълнителни действия, тъй като решението по което е издаден изпълнителният лист е обжалвано. Ето защо считат действията по насочване на изпълнението срещу този имот за незаконосъобразни и молят да бъдат отменени.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК взискателят „Б.Д.“ АД е изразил становище за неоснователност на жалбата.
1
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява становище за неоснователност на жалбата.
Софийски окръжен съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното:
Жалбата е частично допустима – същата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от длъжник по изпълнителното дело.
В раздел първи от глава тридесет и девета от ГПК – „Защита срещу изпълнението“, законодателят е предвидил възможността за обжалване на действията на съдебния изпълнител. В чл. 435 ГПК изрично са изброени кои действия и от кои лица подлежат на обжалване. Нормата е процесуална, поради което следва да се тълкува стриктно.
Съгласно чл. 435, ал. 1 ГПК взискателят може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да образува изпълнително дело, да извърши исканото изпълнително действие, да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 ГПК и чл. 485 ГПК, както и спирането, прекратяването и приключването на принудителното изпълнение. От тази легална уредба на възможността за обжалване на действията на съдебния изпълнител, следва извод, че част от жалбата, с която окръжният съд е сезиран, няма допустим предмет на съдебен контрол, тъй като оспореното от жалбоподателя действие по оценка на недвижимия имот не попада в никоя от хипотезите на чл. 435, ал. 1-5 от ГПК.
Не е налице отказ от страна на съдебния изпълнител да извърши нова оценка, поради което и подадената жалба в тази част, доколкото е подадена срещу неподлежащ на обжалване акт, е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Във връзка с оплакванията в жалбата следва да се посочи, че нормата на чл. 485 ГПК предвижда задължение за съдебния изпълнител да назначи вещо лице за определяне стойността на имота. Заключението на вещото лице трябва да бъде съобщено на страните, които в 7-дневен срок могат да го оспорят (чл.
485, ал. 2 ГПК). В случая заключението за пазарната оценка на имота е било надлежно съобщено на длъжниците. Доколкото в приложеното копие от изпълнителното дело липсват данни, а и в самата жалба няма твърдения, че длъжниците са упражнили право си да оспорят заключението на вещото лице, то настоящият съдебен състав намира, че въпросът относно съответствието на определената оценка на имота с действителната му пазарна цена не може да бъде разглеждан.
Разгледана по същество в останалата част жалбата е неоснователна по следните съображения:
Разпоредбата на чл. 444, т. 7 от ГПК установява несеквестируемост на жилището на длъжника, ако той и някой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него; ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членове на семейството му, определени с наредба на МС, надвишаващата част от него се продава, ако са налице условията по чл. 39, ал.
2 ЗС. Целта е да бъде изключена възможността изпълнението да бъде насочено върху единствено жилище на длъжника при определени условия.
2
Посочената разпоредба касае несеквестируемост само на жилище, не и на поземлен имот /дворно място/. Легалното определение на понятието „жилище“ се съдържа в § 5, т. 30 от Закона за устройства на територията, според което „жилище“ е съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди.
Видно от приложеното изпълнително дело, е насрочена публична продан върху ½ идеална част от празно дворно място. Няма данни по делото изпълнение да е насочвано към жилище на длъжника, каквито твърдения се съдържат в жалбата.
Предвид горното, жалбата в тази част следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Неоснователно е и последното възражение на жалбоподателите, относно липсата на годно изпълнително основание. Твърдението в жалбата, че решението, по което е издаден изпълнителният лист е обжалвано не намира основа в кориците по делото. Липсват доказателства същото да е обжалвано, а напротив по делото са приложени решения на Софийски градски съд и на Софийски апелативен съд, а също и определение на ВКС за недопускане до касационно обжалване и следователно от наличните по делото доказателства е видно, че вземането на взискателя е потвърдено със сила на присъдено нещо, поради което жалбата и в тази част следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на В. Г. Г. и Г. К. Г. – длъжници по изпълнително дело № 20148440400126 по описа на частен съдебен изпълнител Стоян Якимов, рег. № 844 по описа на КЧСИ, В ЧАСТТА, с която се оспорва размерът на оценката на недвижимия имот.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ в останалите части жалбата на В. Г. Г. и Г. К.
Г. – длъжници по изпълнително дело № 20148440400126 по описа на частен съдебен изпълнител Стоян Якимов, рег. № 844 по описа на КЧСИ.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3