Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 625 от 25.10.2022, Районен съд - Враца

Съд
Районен съд - Враца
Дело
Гражданско дело 1338/2022
Вид
Решение № 625
Подписан
25.10.2022
В сила
12.05.2023
Състав
Биляна Росалинова Скорчовска Петкова

Цитирани разпоредби

  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.433, ал.1, т.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 191 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 625 гр. В., 25.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Биляна Р. Скорчовска Петкова при участието на секретаря Стефка Б. Радева като разгледа докладваното от Биляна Р. Скорчовска Петкова Гражданско дело № 20221420101338 по описа за 2022 година

А. Х. А., ЕГН ********** от гр. В., ул. “М.О.” ******* със съдебен адрес:гр.

С. - 1000, ул. “Х.А.” № ***, Адвокатска кантора “Милованови”,Адвокатско дружество “В. и Л.”, Адвокат Г. В. е предявил иск против “Фронтекс Интернешънъл” ЕАД,ЕИК *******,гр.С., ул. “ул. Х.И.” № 15, представлявано от Л.Д. и К.И. , с който се иска да се признаете за установено, че А. Х. А., ЕГН **********, не дължи на “Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК *******, сумите по заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 56347/2010г. по описа на СРС, 70 с-в, въз основа на която е издаден изпълнителен лист от 15.12.2010г., поради погасяването им по давност, а именно: 2015.62 лева - главница по Договор за кредитна карта, ведно със законната лихва върху главницата от 18.11.2010 г. до окончателното й изплащане,506.44 лева - договорна лихва,76.03 лева наказателна лихва от 21.12.2009г. до 22.11.2010 г., 51.96 лева - държавна такса 261.53 лева - адвокатско възнаграждение.

Претендира се присъждане на разноски.

Предявения иск е с правно основание чл.439 във вр.с чл.124, ал.1 ГПК.

В срока по чл.131 ГПК ответника е депозирал писмен отговор ,с който оспорва исковата претенция с искане за отхвърлянето и като неоснователна и 1 недоказана по съображения подробно изложени в отговора с присъждане на разноски.

Съдът с оглед събраните по делото доказателства, приема следното:

На 15.12.2010г., на основание заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 56347/2010г. по описа на СРС, 70 св е издаден изпълнителен лист. На 10.01.2011г., въз основа на гореописания изпълнителен лист по молба на взискателя ОББ АД е образувано и.д. № 129/2011 г. по описа на ЧСИ С.Я., рег.№ 844, район на действие СГС.На 04.07.2011 г. е изпратена Покана за доброволно изпълнение до А. А. на адреса му в в гр. С., ж.к. “Д.”, бл. 29, ап. 7. Призовкарят е отбелязал, че лицето не живее на адреса и е залепил уведомление по чл. 47 от ГПК на 06.07.2011 г.На 04.07.2011 г. е изпратено запорно съобщение до Ю..На 01.08.2011 г. в кантората на ЧСИ е съставен протокол, според който А. се е запознал с делото и е отказал да получи ПДИ.На 01.08.2011 г. е постъпило удостоверение от НАП по чл. 191 от ДОПК за дължими от А. публични задължения в размер на 450 лева, които са присъединени за събиране по делото.На 08.11.2011 г. взискателят е поискал налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в “КМБ България” ЕООД.На 29.01.2013 г. взискателят е поискал да се извърши справка за трудови договори и евентуално да се наложи запор върху трудовото възнаграждение и да се насрочи опис на движими вещи на длъжника, както и да се извършат други справки и да се предприемат съответните изпълнителни действия.На 20.02.2013 г. ЧСИ е разпоредил да се извърши опис на движими вещи. Изпратена е призовка за принудително изпълнение, като на 01.03.2013 г. е залепено уведомление по чл. 47 от ГПК.На 01.03.2016г. с молба “Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД е поискало да бъде конституирано като взискател по делото. Съдебният изпълнител е конституирал новия взискател на същата дата.

В продължение на повече от 2 години - от 20.02.2013г. по и.д. № 129/2011г. по описа на ЧСИ С.Я., рег.№ 844, р-н на действие СГС, не са предприемани валидни изпълнителни действия, поради което същото се е прекратило по силата на закона, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Съгласно приетото в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, новата погасителна давност за вземанията, предмет на изпълнителното производство. започва да тече от датата, на която е поискано или е 2 предприето последното валидно изпълнително действие - в настоящия случай от 20.02.2013г. Вземането, предмет на изпълнителния лист, въз основа на който е образувано процесното изпълнително дело, произтича от договор за кредитна карта. Изпълнителният лист е издаден въз основа на Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК. Заповедта за изпълнение се ползва с изпълнителна сила, но не и със сила на присъдено нещо и за вземанията по изпълнителния лист се прилага съответно общата 5-годишна давност за задълженията за главница, и 3-годишна давност за задълженията за лихва.

Погасителната давност за задълженията за главница е изтекла на 20.02.2018г. а за тези за лихва - 20.02.2016г.

Видно от приложеното изпълнително дело следващото валидно изпълнително действие по смисъла на тълкувателното решение би било изпращане на запорно съобщение до ЦКБ на 14.08.2019г.,но към тази дата вече е била изтекла давността както по отношение на главницата ,така и по отношение на лихвата.Респективно както вече бе изложено по-горе в настоящия съдебен акт производството по делото е следвало и се счита прекратено на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК,считано от 21.02.2015г.

С оглед на изложеното исковата претенция е основателна и доказана и следва да бъде уважена така както е предявена.

С оглед уважаване на исковата претенция следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца деловодни разноски за настоящата инстанция за внесена държавна такса в размер на 116.46 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 420 лв. с ДДС.Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно същото е в минимален размер съгласно чл.7, ал.2,т.2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от гореизложеното,съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. Х. А., ЕГН ********** от гр. В., ул.

“М.О.” ******* не дължи на “Фронтекс Интернешънъл” ЕАД,ЕИК *******,гр.С., ул. “ул. Х.И.” № 15, представлявано от Л.Д. и К.И., сумите по 3 заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 56347/2010г. по описа на СРС, 70 с-в, въз основа на която е издаден изпълнителен лист от 15.12.2010г., поради погасяването им по давност, а именно: 2015.62 лева - главница по Договор за кредитна карта, ведно със законната лихва върху главницата от 18.11.2010 г. до окончателното й изплащане,506.44 лева - договорна лихва,76.03 лева - наказателна лихва от 21.12.2009г. до 22.11.2010 г., 51.96 лева - държавна такса 261.53 лева адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА “Фронтекс Интернешънъл” ЕАД,ЕИК *******, гр.С., ул. “ул. Х.И.” № 15, представлявано от Л.Д. и К.И. да заплати на А. Х. А., ЕГН ********** от гр. В., ул. “М.О.” ******* деловодни разноски за настоящата инстанция внесена държавна такса в размер на 116.46 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 420 лв. с ДДС.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Вр.окръжен съд в дву седмичен срок от съобщението до страните за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – В.: _______________________

4