Решение № 53 от 23.05.2024, Районен съд - Елена
- Съд
- Районен съд - Елена
- Дело
- Гражданско дело 109/2023
- Вид
- Решение № 53
- Подписан
- 23.05.2024
- В сила
- 07.02.2026
- Състав
- Пейо Иванов Приходков
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 16, ал. 1 т. 6 · Закон за здравословни и безопасни условия на труд
- чл. 117 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 60, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 200, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 200, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 201, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 134, ал. 1 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 53 гр. Елена, 23.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛЕНА в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Пейо Ив. Приходков при участието на секретаря Светлана В. Пашова като разгледа докладваното от Пейо Ив. Приходков Гражданско дело № 20234130100109 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ.
Постъпила е искова молба от С. Н. С. от гр. З., чрез адв. С. Н. И. от ВТАК, против „Ф. И К.“ ЕООД гр. З., представлявано от К.Н.А.. В нея се излага, че между ищеца и ответника било налице трудово правоотношение, за което бил сключен трудов договор № 93/09.05.2019 г., по силата на който първият заемал длъжността „леяр“. Съгласно длъжностната му характеристика той имал задължение да създава и поддържа оптимални условия за получаване на стопилка, сортиране, зареждане с шихта, приготвяне на флюси, почистване на шлака и метални примеси по време на топене, вземане на проба за химически анализ, разлИ.е на стопения метал, основно почистване на пещта от метални примеси в края на работната седмица след изстИ.е на пещта и опаковане на готовата продукция.
Твърди се, че на 12.01.2023 г. около 14.00 ч. ищецът участвал в отлИ.ето на алуминиеви сплави, като разтопеният от пещта метал се изливал във форми, поставени на колички. Същият изваждал формите от първата разлята количка, след което връщал количката за второ разлИ.е, като разтопеният метал, който следвало да се разлива в количките, се намирал в канче, държано от него. Когато ищецът изливал разтопения метал от канчето 1 във формите на върнатата за ново разлИ.е първа количка, се получил взрив.
Вследствие от него пръски от разтопения метал попаднали в очите на ищеца и същият получил термично изгаряне на корнеята и конюнктивалния сак на двете очи. Заради получената травма на ищеца се наложило да посети медицински център, където да му бъде извършен преглед. Видно от епикриза ИЗ № 592/2023 г. на Отделение по очни болести при МОБАЛ „Д-р С.
Черкезов“ АД – Велико Търново, на същия била поставена окончателна диагноза термично изгаряне на корнеята и конюнктивалния сак. При извършения преглед на дясното око на ищеца била установена стеснена клепачна цепка, деепителизация на кожата на горния и долния клепач, блефароспазъм, фотофобия, епифора, булб в нормотонус с изразена смесена инекция, деепителизация на епитела на конюктивата със забити множество твърди метални частици (алуминий) под горния и долния клепач. По отношение на роговицата било установено деепителизация на епитела, оток с гънки по десцеметовата мембрана, ПК – нормално дълбока с /+/ Тиндалов ефект, ирисът - хиперимиран, зеницата – кръгла, реагираща, не се поддава на максимална медикаментозна мидриаза, а лещата - частично помътнена. При извършения преглед на лявото око на ищеца била установена стеснена клепачна цепка, деепителизация на кожата на горния и долния клепач, блефароспазъм, фотофобия, епифора, булб в нормотонус с изразена смесена инекция, деепителизация на епитела на конюктивата със забити множество твърди метални частици (алуминий) под горния и долния клепач. По отношение на роговицата било установено деепителизация на епитела, оток с гънки по десцеметовата мембрана с дефект в долната половина, багрещ се от флуоресцеин, ПК – нормално дълбока с /+/ Тиндалов ефект, ирисът – с базална иридектомия на два часа, зеницата – тясна, разкръглена, не се поддава на максимална медикаментозна мидриаза.
Излага се, че ищецът бил във временна неработоспособност, следствие от претърпяната злополука, като първоначално имал издаден болничен лист № Е20230152267/23.01.2023 г. за общо четиридесет и два дни, от които дванадесет дни при болничен режим и тридесет дни при домашен режим. Впоследствие същият е бил в болничен още тридесет дни, съгласно представения болничен лист № Е20223873775/27.02.2023 г., издаден от Медицински център „Аура“ ООД с определен домашен режим на лечение.
Към настоящия момент ищецът все още е в болничен, видно от болничен 2 лист № Е20223873822/27.03.2023 г., издаден от Медицински център „Аура“ ООД.
Твърди се, че с Разпореждане № 5104-04-10/28.02.2023 г. на ТП на НОИ – Велико Търново злополуката от 12.01.2023 г. била обявена за трудова.
Излага се, че към настоящия момент ищецът изпитвал болка и трудности, причинени вследствие от злополуката, тъй като били засегнати жизненоважни органи – неговите очи, макар преди злополуката да е бил напълно трудоспособен. Периодът му на възстановяване продължава и досега, като същият провежда лечение.
Излага се, че в настоящия случай са налице предпоставките, предвидени в чл. 200, ал. 1 КТ, за реализиране на отговорността на работодателя, а именно: трудово правоотношение между ищеца и ответната страна към момента на злополуката; злополука, обявена за трудова от компетентния орган; неработоспособност; настъпили неимуществени вреди и причинна връзка между злополуката и вредите.
Твърди се, че ищецът и ответникът се намират в трудово правоотношение по силата на сключен трудов договор № 93/09.05.2019 г. По време и във връзка с изпълняваната трудова функция първият е претърпял злополука, като вследствие от взрив при разлИ.е на разтопен метал получил термично изгаряне на корнеята и конюнктивния сак. Ищецът е бил осигурен за риска „трудова злополука“. След подадена декларация злополуката била обявена за трудова с Разпореждане № 5104-04-10/28.02.2023 г. на ТП на НОИ – Велико Търново след подадена декларация.
Твърди се, че вследствие от злополуката ищецът е неработоспособен, което било видно от представените към искова молба епикриза и болнични листи. Същият е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, силен стрес, дискомфорт от получените травми вследствие от злополуката и при възстановяването. Налице е сериозна травма, която му пречи да живее пълноценно и нормално, както го е правел преди нея, тъй като изпитва постоянна болка и дискомфорт и има затруднения със зрението. Периодът на възстановяването е продължителен и е съпътстван с продължителни болки и страдания и към настоящия момент не е ясно дали ищецът ще се възстанови напълно. Налице е причинна връзка между злополуката и настъпилите вреди, доколкото те са пряка и непосредствена 3 нейна последица.
Излага се, че макар отговорността на ответника да е обективна, то изключителна вина за настъпване на злополуката има работодателят, доколкото същият не е изпълнил задълженията си да осигури здравословни и безопасни условия на труд за ищеца. Не са налице нормални условия за осъществяване на специфична трудова дейност, като се съобрази характера й и че е източник на висока опасност. Освен това липсват инструкции и указания за извършване на тази работа. Не са осигурени и предпазни средства на ищеца, доколкото същият борави с разтопен метал. Това се потвърждава от приложения Протокол № 5103-04-1/16.02.2023 г. за резултатите от извършено разследване на злополуката.
Твърди се, че изложеното обосновава правния интерес за ищеца да предяви искове за реализиране на отговорността на работодателя при настъпили неимуществени вреди от трудова злополука. Последната е обективна по своя характер и има социална функция, като се цели по-пълно възстановяване на настъпилите вреди при или по повод изпълнение на работата на работника или служителя.
Моли се съда да постанови решение, в което на осн. чл. 200, ал. 1 от КТ да осъди ответника „Ф. И К.“ ЕООД гр. З., представлявано от управителя К.Н.А., да заплати на ищеца С. Н. С. от гр. З., обл. Велико Търново сумата 50000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие от трудова злополука от 12.01.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на злополуката до окончателното й изплащане.
Моли се съда на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. да присъди адвокатско възнаграждение съобразно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Във визирания едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба от страна на ответника „Ф. И К.“ ЕООД гр. З., представлявано от К.Н.А., чрез адв. М. К. И. от ВТАК. Намира предявеният иск за допустим.
Излага, че искът е неоснователен по отношение на твърденията на ищеца, че изключителна вина за настъпване на злополуката има работодателят, доколкото същият не е изпълнил задълженията си да осигури здравословни и безопасни условия на труд. Твърди, че настъпилият инцидент се дължи 4 единствено на грубата небрежност на ищеца, тъй като същият не е положил дължимата грижа за безопасност и по този начин е съпричинил вредоносният резултат от настъпилата злополука. Ответникът счита, че са налице предпоставките визирани в чл. 201, ал. 2 от КТ. В случая поведението на пострадалия е в причинна връзка с настъпването на злополуката, на вредите, съответно за увеличаване на размера на вредите, като поведението на пострадалия е противоправно и проведено при условията на груба небрежност. В настоящият случай счита, че грубата небрежност на работника е неговото субективно отношение към предприетите от него действия, допринасящи за настъпване на вредоносния резултат. Твърди, че в случая ищецът е знаел, че с тези действия би допринесъл за вредоносния резултат, но се е надявал, че ще ги предотврати – модел на поведение в гражданското право, свързан с неполагане на дължимата грижа. В случая наличието на такова субективно отношение у ищеца, установяващо се от обективните му прояви – неполагане на грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка, следва да ангажира прилагането от страна на съда на разпоредбата на чл. 200, ал. 2 от КТ при установено нарушение на някое от правилата за безопасност на труда.
Ответникът не оспорва факта, че между ищецът и него към датата на настъпване на инцидента е било налице валидно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „леяр“. Уточнява, че ищецът е в трудови правоотношения с ответното дружество от 2015 г., а не както се твърди в ИМ от 2019 г.
Ответникът оспорва обстоятелствата изложени относно описаният механизъм на настъпването на инцидента.
Твръди, че действително на 12.01.23 г. С. извършвал своите трудови задължения като участвал в отлИ.ето на алуминиеви сплави. Заедно с друг служител на дружеството – Н.К., правили отвор на пещта, в която се подготвял разтопеният метал. При самата направа на отвора част от пръста, с която е била запечатана пещта попаднала в първата и втората форма (наричани от работещите „кокили“). Тъй като всички служители занимаващи се с производственият процес в дружеството са инструктирани, че при наличието на какъвто и да е материал (твърд или течен) не трябва да наливат течен алуминий във формите, поради това при извършване на разлИ.ето на 5 метала в първата количка, ищецът и К. пропускат 1-та и 2-та формички (кокили) и разливат разтопеният метал в останалите 62 формички (кокили). В този момент С. е бил напълно наясно, че в 1-та и 2-та форми е имало материал, който не позволява в тях да се разлива разтопен материал, поради опасност от взрив. Към този момент С. е бил наясно, че пръста, която се е намирала в първата и втората форми на количката е оставила влага в тях, и не следва те да се запълват с течен метал, поради опасност от инцидент.
Въпреки това, С. започва да разлива отново течният метал във формите на същата количка, подготвена за второ зареждане. По неясни причини този път, С. започва разлИ.ето от 1-та и 2-та форма на количката, въпреки че при първото зареждане е знаел и е бил съвсем наясно, че тези две форми не са чисти и не следва в тях да се разлива. Така настъпва и самият инцидент, който е в резултат от грубата небрежност на ответника, който не проявява никаква грижа за това да подготви всички форми така, че да са готови за налИ.е в тях на течен метал, или знаейки, че първите две форми не са били пригодни за разлИ.е само минути преди това е допуснал те да бъдат попълнени с горещ метал, който в съприкосновение с влагата или непочистената пръст, е предизвикал и процесният взрив.
Ответникът твърди, че ищецът е имал проблеми със зрението в своето ляво око, поради инцидент в детството, което е увредил трайно неговото ляво око, и той е имал проблем със зрението още от преди инцидента. Тези обстоятелства самият С. признал и посочил при постъпването си за лечение в МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов“ АД – В. Търново.