Решение № 160 от 23.03.2023, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. Смолян, 23.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Райна Русева при участието на секретаря Татяна Кишанова като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело № 20235440100006 по описа за 2023 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на делото са предявените искове от ищеца С. П. К. срещу ответника Регионална дирекция „***“- Смолян, с правното основание на чл.178, ал.1, т.3 във вр. с чл.187 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД, за осъждане на ответника да му заплати сумите в размер на 4 322,59 лева- за положен извънреден нощен труд за периода 03.01.2020г. до 31.12.2022г., 601,98 левамораторна лихва, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда 03.01.2023г. до изплащане на вземането.

В съдебно заседание за ищеца процесуалният му представите адв.М. поддържа исковете.

За ответника юриск.Х. оспорва исковете. Представя писмени бележки.

В постъпилия в срока по ГПК отговор от ответника исковете се оспорват.

Правят се възражения, че следва да се вземе предвид законодателната промяна през сочения от ищеца период 04.01.2020г.- 31.12.2022г.

Неоснователни са изложените в исковата молба аргументи за наличието на празнота в ЗМВР и издадените въз основа на него наредби и тази празнота да бъде запълнена от КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. В ЗМВР няма препращаща норма, която да даде основание да се прилагат субсидиарно както разпоредбите на КТ, така и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Предвиденото в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ (за която наредба изрично е посочено в чл. 2, ал. 3, че не се прилага за служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл. 107а от КТ, и в този смисъл още по-малко тази наредба е приложима за държавните служители по ЗДСл и ЗМВР) превръщане на нощния труд в дневен цели да установи дали в рамките на съответния отчетен 1 период има положен извънреден труд. С оглед предвидената в чл. 187 от ЗМВР еднаква нормална продължителност на часовете дневен и нощен труд, в специалната нормативна уредба - ЗМВР и подзаконовите му актове не е налице празнота, която да подлежи на запълване. При паралелното действие на норми, уреждащи една и съща материя, приложение намират специалните норми, които изключват действието на общите. В ЗМВР не е предвидено допълнително възнаграждение за нощен труд извън такова в изрично фиксиран размер на отработен нощен час и ясно е определено как става установяването на положен извънреден труд, дължимостта на допълнително възнаграждение за същия и компенсирането му по друг начин. В КТ, НРВПО и НСОРЗ също ясно са разграничени допълнителните възнаграждения за нощен и извънреден труд, основанието за дължимостта им и начинът на формиране на размера им. Коефициентът, предвиден в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ за превръщане на нощния труд в дневен, и при трудовите правоотношения няма отношение към допълнителното възнаграждение за нощен труд, а при определени хипотези /чл. 9, ал. 1 и ал. 3 от НСОРЗ/ е относимо към увеличаване размера на трудовото възнаграждение и при сумираното отчитане на работното време - към установяване полагането на извънреден труд. За държавните служители, работещи по ЗМВР е създадена специална нормативна уредба, съдържаща редица привилегии, заради и в съответствие със специфичния труд, който полагат, като работното им време се организира по специално уреден ред в нарочно издадени за целта нормативни актове.

Специалната регламентация е създадена, за да компенсира особената тежест на полагания нощен труд на работещите в публичния сектор полицаи и пожарникари, поради което няма неравностойност на положението на същите спрямо работещите, за които се прилага КТ и издадените въз основа на него нормативни актове. Различието на двете уредби е обяснимо със спецификата на функционалните задължения на служителите по чл. 142, ал. 1. т. 1 от ЗМВР. пряко обусловена от значимостта на обществените отношения, с които е свързано изпълнението на техните функции. Тази специфика обуславя и редица други различия именно по отношение обема на полагания труд, които обаче не аргументират извод за дискриминационно третиране на конкретната категория служители, защото адекватно па по-неблагоприятните условия, завишени изисквания и ограничения при полагане на труд в сравнение с работещите по трудови правоотношения лица и другите държавни служители, за служителите в ЗМВР са предвидени редица компенсационни механизми, допълнителни материални стимули и нематериални блага, от каквито нито работещите по трудови правоотношения, включително и тези в системата на МВР, нито останалите държавни служители се ползват. В този смисъл са и съображения и направените изводи в решението на Съда на Европейския съюз по преюдициално дело № С-262/2020 г., постановено на 24.02.2022 г.

Видно от диспозитива на цитираното решение „ 1) Член 8 и член 12, буква а) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време трябва да се тълкуват в смисъл, че не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня. При всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни 2 придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд. 2) Членове 20 и 31 от Хартата на основаните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на тази цел“. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 107а, ал. 18 от КТ на служителите, работещи по трудово правоотношение в държавната администрация, не може да се определят допълнителни възнаграждения на основания, различни от посочените в КТ, като такива не може да се определят за тях и в други закони.

Предвид неоснователността на главния иск, неоснователни са и акцесорните искове.

В постъпили в срока по ГПК отговор от ответника исковете се оспорват.

Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба, отговора, становищата за съдебно заседание, писмените бележки на ответната страна, и като обсъди събраните по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа и правна страна:

По делото няма спор, че ищецът работи при ответника по служебно правоотношение. От заключението по назначената съдебно- счетоводна експертиза се установява, че през процесният период размера на основното месечно възнаграждение на ищеца С. П. К. е променян както следва: от 03.01.2020 г. до 31.12.2020 г. - 1263,00 лева; от 01.01.2021 г. до 30.06.2022 г. 1452,00 лева. от 01.07.2022 г. до 31.12.2022 г. - 1742,00 лева. Часовата работна заплата за всяка календарна година в рамките на процесния период е както следва: За 2020 г. - 9,18 лв. За 2021 г. - 9,63 лв., За 2022 г. — 9,25 лв.

Според заключението по ССчЕ отработените от ищеца нощни смени през процесния период са 233. За целият период от 03.01.2020г. до 31.12.2022г., ищецът С. П. К. е положил 1864 часа нощен труд, от които 212 часа нощен труд през официални празници, които са му заплатени заедно с дневния без същите часове нощен труд да бъдат превръщани в дневни, съгласно НСОРЗ.

При подневно отчитане на работното време и при работа на смени, чиято нощна продължителност на работното време е по-малка от тази на дневното, трудовото възнаграждение, заработено по трудови норми, се увеличава с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време. При сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. При сумирано изчисляване на работното време трудовото възнаграждение, заработено по трудови норми, се увеличава с коефициент, равен на отношението между часовете, получени след превръщането на нощните часове в дневни, и действително отработените часове през месеца или установения друг период. Когато се полага нощен труд, сборът от работните часове на работника или служителя се изчислява след превръщане на нощните часове в дневни с коефициент равен на отношението на нормалната продължителност на дневното и нощно работно време 1,143 (8:7) установени за подневно отчитане на работното време (чл.9а, 3 ал.4 от НСОРЗ). Размерът на отработените часове нощен труд след приравняването им по методологията в „Наредба за структурата и организацията на работната заплата“ е 1888 часа, или, разликата в часовете отработен нощен труд след приравняването им по Наредбата е 236 часа.

Според заключението общата сума на неначислените и неизплатени възнаграждения за положен нощен труд за исковия период е на стойност 4322,59 лева по часовите ставки за отделните месеци. Размерът на законната лихва за забава, дължима на всеки тримесечен период върху сумата за разликата между положения нощен труд и преизчисления съгласно „Наредба за структурата и организацията на работната заплата“, изчислен от първо число на месеца, следващ тримесечието, за което се отнася до датата на предявяване на иска (03.01.2023г.) по тримесечия е 601,98 лева.

Съдът намира, че предявените искове подлежат на отхвърляне.

Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, съгласно чл. 187,ал.1 от ЗМВР. Разпоредбата на чл.187,ал.3 от ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени сумирано за тримесечен период. Според ал.10 на чл.187 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл.

142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

За положения над определеното работно време труд държавните служители в МВР, работещи на смени, имат право на възнаграждение за извънреден труд, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение- чл.187, ал.7 от ЗМВР. Според чл. 187а, ал. 4 ЗМВР редът за полагане, компенсиране и отчитане на извънреден труд над ограниченията по чл. 187, ал. 8 се регламентира с наредбата по чл. 187, ал. 10.

През исковия период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (д.в. бр. 60 от 02.08.2016 г.) за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители (отм.). Преди цитираната наредба е действала Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г., която е отменена с Решение № 8585/11.07.2016 г. по адм. д. № 5450/2016 г. на ВАС. От своя страна с Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. е отменена Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., чл. 31, ал. 2 от която постановява, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22: 00 и 06: 00 ч. за отчетния период се умножава по 0. 143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период, каквото правило не се съдържа в издадените впоследствие наредби. Последното не е предвидено в действалата през исковия период нормативна уредба.