Определение № 1087 от 22.04.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1087 гр. София, 22.04.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова

Членове:

Петя Алексиева

Иванка Иванова като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно частно гражданско дело № 20251000500757 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274-чл.279 от ГПК.

Образувано е по частна въззивна жалба вх.№ 123296/11.11.2024 г. на П.

Ж. П. срещу Определение № 16585 от 22.10.2024 г., постановено по гр.д. № 473/2024 г. по описа на СГС, І-12 състав, с което е оставено без уважение искането на ищеца да му бъде предоставена безплатна правна помощ.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК (препис от обжалваното определение е връчен редовно на 31.10.2024 г., а жалбата е подадена по пощата на 04.11.2024 г.) Жалбата е подадена лично от ищеца, който е освободен на основание чл.83, ал.2 от ГПК от внасяне на държавна такса с определение № 5139/14.03.2025 г. на първоинстанционния съд.

Препис от тази частната жалба не се връчва на ответната страна в процеса (каквато все още не е и конституирана), тъй като не се накърняват нейни права и законни интереси - в този случай възниква правоотношение само между държавата и страната, нуждаеща се от правна помощ.

С оглед на горното частната жалба е редовна.

Жалбоподателят не излага относими към спора възражения.

Съдът като взе предвид твърденията на страната и приложеното гр.д. № 473/2024 г. по описа на СГС, І-12 състав намира следното.

От фактическа страна:

1

Софийският градски съд е бил сезиран с искова молба подадена от П. Ж.

П., изписана на места саморъчно върху съдебен акт Определение № 650/28.12.2023 г., постановено по гр.д. № 126/2023 г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик. Няма изложени конкретни факти и твърдения, няма формулиран ясен петитум.

Исковата молба е нередовна и изключително неясна, но изцяло написана в стила на този ищец.

С Разпореждане № 19987/19.08.2024 г., съдията-докладчик правилно и законосъобразно и във връзка с искането за предоставяне на безплатна правна помощ е указал на ищеца, в едноседмичен срок от получаване на разпореждането да попълни и представи в оригинал подписана от него декларация за семейно /имотно/ материално състояние.

Препис от разпореждането е връчен редовно на ищеца на 26.08.2024 г., като в указания срок, указанията на съда не са изпълнени.

С обжалваното определение и предвид неизпълнение указанията на съда и приемайки, че ищецът злоупотребява с процесуални права, първоинстанционният съд е отказал да му предостави правна помощ.

При така установените факти, съдът приема следното от правна страна:

Частната жалба е подадена от надлежна страна-ищец в първоинстанционното производство и в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу допустим и валиден съдебен акт, който подлежи на обжалване.

Предвид горните съображения частната въззивна жалба е процесуално допустима, но по същество е неоснователна.

За да бъде предоставена правна помощ е необходимо не само страната да няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, но и интересите на правосъдието да изискват това /чл. 23, ал. 2 ЗПП/, както и предоставянето на правна помощ по чл. 21, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗПП следва да е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за такава чл. 24, ал. 1, т. 1 ЗПП.

Както е прието в съдебната практика на ВКС, правна помощ, която се състои в осигуряване на безплатна адвокатска защита, под формата на процесуално представителство се предоставя на лица, които поради 2 материалното си състояние нямат възможност да ползват такава и когато това е в тяхна полза. Съдът обаче няма задължение да предостави такава помощ безусловно, а преценява доколко това би било от полза за молителя и доколко заявената претенция е допустима, обоснована и вероятно основателна.

С оглед поведението на ищеца и неизпълнение указанията на съда да предостави в оригинал подписана декларация за семейно /имотно/ материално състояние, въззивният съдът приема, че последният отказва да декларира пред съда действителния обем на имуществото си, с което на практика съдът е лишен от възможността да прецени съотношението между притежаваното имущество и възможността ищецът да заплати адвокатско възнаграждение. В този смисъл е и Определение № 96 от 22.02.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2639/2016 г., II т. о., ТК, което макар и постановено във връзка с искане за освобождаване от държавна такса е приложимо по аналогия, с оглед характера и на двете производства.

На следващо място, ищецът-жалбоподател не е изложил в исковата молба, конкретни твърдения за факти и обстоятелства, не е формулирал петитум и поради това не е ясен предмета на делото. Липсва яснота какви са претендираните от ищеца права, съответно дали предявеният иск е допустим.

С оглед на това въззивният съд преценява, че интересите на правосъдието не изискват предоставяне на правна помощ. В този смисъл е и Определение № 26 от 17.01.2018 г. по гр.д. № 4481/2017 г., Г.К., ІV Г.О. на ВКС, в което съставът на ВКС е приел: „Освен посоченото съдът съобразява и обстоятелството, че само при изложените в исковата молба твърдения, без формулирано искане/петитум/ ищецът-жалбоподател още пред първоинстанционния съд е поискал предоставяне на правна помощ, за да конкретизира исковата молба, съответно да посочи искане, т.е. ищецът цели да внесе яснота за търсената защита, като посочи петитум и факти, от които да го изведе. Това искане на ищеца попада в хипотезата на чл.21, т.2 от Закона за правната помощ подготовка на документи за завеждане на делото. Касае се за друг вид правна помощ и реда за предоставянето й е заявяване на искане до председателя на Националното бюро за правна помощ на основание чл. 25, ал. 2 ЗПП. Съдът следва да се произнесе по искане за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство, когато е предявен иск и е налице ясен предмет на този иск, за да извърши преценка и за наличие на предпоставките по чл. 24, т. 1 и т. 2 ЗПП. При липса на яснота за предмета на 3 исковата претенция, за вида на търсената от ищеца защита не следва да се допусне правна помощ под формата на процесуално представителство, тъй като интересите на правосъдието не изискват това. При неясен предмет на исковата претенция е невъзможна и преценката на съда по чл. 24, т. 1 и т. 2 от ЗПП.“.

Настоящият въззивен състав напълно споделя горното разрешение.

Предвид гореизложеното частната въззивна жалба се явява неоснователна и като такава ще следва да бъде оставена без уважение, а определението на СГС като правилно и законосъобразно ще следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Апелативен съд – София, 8-ми граждански състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 16585 от 22.10.2024 г., постановено по гр.д. № 473/2024 г. по описа на СГС, І-12 състав.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4