Решение № 3307 от 30.08.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 17159/2025
- Вид
- Решение № 3307
- Подписан
- 30.08.2026
- В сила
- 24.09.2026
- Състав
- ГАЛИНА ГЕОРГИЕВА ГОСПОДИНОВА СТЕФАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 2, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 183, ал. 5, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 6, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 3307 гр. София, 30.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 147-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА
СТЕФАНОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Б. ЛЮБЕНОВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА СТЕФАНОВА Административно наказателно дело № 20251110217159 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН . Образувано е по жалба на В. Г. В. ЕГН:********** срещу наказателно постановление (НП) 254332-000147/23.01.2025г., издадено от началник сектор в Отдел "Пътна полиция" към Столична дирекция на вътрешните работи (ОПП-СДВР), с което на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
В жалбата са изложени твърдения, че НП е издадено при съществени процесуални нарушения и е незаконосъобразно. Моли за отмяна на обжалваното НП.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не се явява и не се представлява. По делото е депозирано писмено становище, в което се иска обжалваният акт да бъде потвърден в цялост и се претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като служебно провери обжалвания акт, доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Н а 04.01.2025 г. около 12:37 часа жалбоподателят В. Г. В.
ЕГН:********** управлявал лек автомобил марка *** с регистрационен номер ********,собственост на "*****" ЕООД в гр. София, по по булевард 1
„Шипченски проход“ с посока на движение от улица „Хемус“ към булевард „Михай Еминеску ". На кръстовището, образувано от булевард „Шипченски проход“ и булевард „Михай Еминеску“ В. Г. В. предприел и извършил маневра десен завой , като навлязъл и преминал през кръстовището на червен забранителен сигнал на работещата в автоматичен режим светофарната уредба.
Поведението на В. Г. В. било забелязано от св. С. и К. С. С., на длъжност автоконтрольори към отдел "Пътна полиция" при СДВР, които по същото време се движили със служебния си автомобил в дясната лента на бул.
„Шипченски проход“ посока десен завой към Румънското посолство и спрели на светофара. Последните забелязали как автомобила пред тях извършил маневра на дясно и навлязъл в кръстовището при червен сигнал на светофарната уредба. След което го настигнали, подали светлинен и звуков сигнал, за да бъде спрян. Полицейските служители обяснили на жалбоподателя причината, поради която го спират, а именно. че е преминал в кръстовището при червен сигнал на светофарната уредба.
За констатираното нарушение С. съставил на жалбоподателя АУАН .
Нарушението било квалифицирано като такова по чл. 6, т. 1 от ЗДвП .
Въз основа на така съставения АУАН, при идентично словесното описание на нарушението и същата правна квалификация, било издадено обжалваното НП.
Горната фактическа обстановка съдът възприе след анализ на събраните по делото свидетелски показания и събраните по делото писмени доказателства, както следва гласни показанията на свидетелите С. и К. С. С. и писмени – материалите по амминистратвно0наказателаната преписка.
Съдът кредитира показанията на свидетелите С. и К. С. С.. доколкото в хода на разпита демонстрират ясно съхранен спомен за процесното деяние, а показанията им са логични, последователни и непротиворечиви. Времето и мястото на извършване на нарушението и неговото авторство от страна на жалбоподателя се установяват безпротиворечиво посредством показанията на разпитаните свидетели. Същите са очевидци на деянието, пряко са възприели и в достатъчна степен подробно изложиха обстоятелствата около поведението на жалбоподателя, и по-конкретно, че последният, макар и имайки обективна възможност да спре, е преминал на забранителен червен сигнал на светофарната уредба, работеща в автоматичен режим.
Тук е мястото да бъде отбелязано, че съдът възприе твърденията на жалбоподателя в жалбата изцяло като защитна версия на същия, доколкото за изложеното от него последният не е ангажирал доказателства. Едновременно с това същите противоречат на събраните по делото такива.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана от процесуално легитимирано лице в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване акт, поради което 2 същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Както съставеният АУАН, така и издаденото въз основа на него и оспорвано НП са издадени от компетентни органи. Материалната компетентност на актосъставителя по констатиране на нарушения и съставяне на актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП, както и компетентността на административнонаказващия орган по издаване на НП, следват съгласно длъжностните им качества, респективно правомощията, предоставени им по силата на приложените по делото заповед на директора на СДВР и заповед на Министъра на вътрешните работи.
АУАН и обжалваното НП са издадени при спазване на сроковете по чл.
34 от ЗАНН. Спазени са правилата за съставяне и връчване на АУАН и НП.
Процесните АУАН и НП отговарят на законоустановените изисквания относно съдържание и форма съобразно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН .
Същите съдържат всички законоустановени реквизити, а нарушението е описано достатъчно пълно и ясно, за да гарантира правото на жалбоподателя да разбере на база на какви факти е ангажирана административнонаказателната му отговорност.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че в хода на производството не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са самостоятелно основание за отмяна на обжалвания акт.
Въз основа обсъдените по-горе доказателства съдът прие, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му нарушение на разпоредбата на чл. 6, т. 1 ЗДвП, като на посоченото време, навлизайки и преминавайки през кръстовището, образувано между булевард „Шипченски проход“ и булевард „Михай Еминеску“ В. Г. В. при забранителен червен сигнал на работещата в автоматичен режим светофарна уредба, е нарушил задължението си в качеството на участник в движението по пътищата да съобразява поведението си със светлинните сигнали, в частност с червения сигнал, означаващ "преминаването е забранено", и вменяващ му задължение да спре.
Нарушението е от категорията на формалните, поради което настъпването на вредоносни последици като резултат от извършването му не се изисква като елемент от обективната съставомерност.
Не може да обуслови липса на съставомерност и твърдението на жалбоподателя, че жълтият сигнал на светофарната уредба преминал много бързо. Жалбоподателят е бил задължен да управлява мотоциклета с такава скорост, че да може да реагира навреме и да успее да спре при визуализиране на жълтия сигнал.
Нарушението е осъществено при форма на вината пряк умисъл, тъй като възприемайки светещата в червен сигнал светофарна уредба, като правоспособен водач на МПС, запознат с правилата за движение по пътищата, жалбоподателят е съзнавал задължението си да спре и въпреки това не го е 3 направил.
Административнонаказващият орган правилно е определил размера на наложената глоба, която съгласно санкционната норма на чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП е предвидена в абсолютен размер от 100 лева.
Предвид това атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, право на разноски има въззиваемата страна.
Такива са поискани и следва да бъдат присъдени в минимален размер на основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН , определено по реда н чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ – 66, 47 евро.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН , съдът РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление
(НП)
25-4332000147/23.01.2025г., издадено от началник сектор в Отдел "Пътна полиция" към Столична дирекция на вътрешните работи (ОПП-СДВР), с което на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на В.
Г. В. ЕГН:********** е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА В. Г. В. ЕГН:********** да заплати в полза и по сметка на СДВР сумата от 66, 47 (шестдесет и шест евро и четиридесет и седем евроцента) евро, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от АПК- пред Административен съд - София град в 14-дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му и на основанията, предвидени в НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4