Определение № 2886 от 17.09.2020, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 2886

Окръжен съд – Варна

16.09.2020 г.

Град Варна

II състав

На 16.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Ирена Н. Петкова

Наталия П. Неделчева

Лазар К. Василев като разгледа докладваното от Лазар К. Василев Въззивно гражданско дело № 20203100502530 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 47293/16.07.2020 г., депозирана от ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ – МВР с адрес: гр. София 1540, бул. „Христофор Колумб“ № 1, представлявана от главен комисар Светлан Кичиков, чрез главен юрисконсулт Агнес Николова, срещу Решение № 2276/11.06.2020 г., постановено по гр. д. № 16078 по описа на РС-Варна за 2019 г., ГО, 39 съдебен състав , с което на основание чл. 178, ал. 1, т.

3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД, въззивникът е осъден да заплати на И. Д. И. а с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ул. „Тодор Каблешков“ № 40, вх. Б ет. 10, ап. 60, сумата от общо 1 706,48 лв. /хиляда седемстотин и шест лева и четиридесет и осем стотинки/, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 07.10.2019г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 211,06 лв. /двеста и единадесет лева и шест стотинки/, представляваща сбор от дължимото обезщетение за забава върху всяко неплатено допълнително възнаграждение за положен в периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г. извънреден труд, изчислени, считано от първо число на месеца, следващ тримесечието на дължимото плащане до 07.10.2019г.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор с вх. № 263171/28.08.2020г. от въззиваемия И.

Д. И. а, действащ чрез адвокат Симеон Тодоров.

По допустимостта на въззивното производство:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, визиран в чл. 259, ал. 1 от ГПК. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради което е процесуално допустима.

Дължимата държавна такса за въззивното производство е внесена.

Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното решение на районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване акт при наличие на правен интерес от обжалване. Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.

1

По доклада на въззивната жалба и отговора:

Въз въззивната жалба се навеждат подробни доводи за това, че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния закон. Твърди се, че първоинстанционният съд не е взел предвид изложените в писмения отговор аргументи относно неприложимостта на НСОРЗ, която не следва да се прилага субсидиарно за служителите на МВР. Сочи, че по отношение на тях следва да се прилага Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., в която липсва изрична разпоредба, позволяваща превръщането на нощните часове положен труд в дневни, с определен за това коефициент. Твърди се, че по отношение на държавните служители, чиито трудови правоотношения се уреждат от ЗМВР, разпоредбата на чл. 9 от НСОРЗ е неприложима, тъй като не са налице две от нейните четири предпоставки – продължителност на нощното работно време по-малко от дневното и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми. Сочи се, че неправилно съдът е приложил субсидиарно разпоредбите на КТ и НСОРЗ, тъй като допълнителните възнаграждения на служителите на МВР са изрично уредени в чл. 178 от ЗМВР, а тяхното изчисляване е уредено в Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., като тези нормативни актове се явяват специални по отношение на общото трудово законодателство. Въззивникът твърди, че неправилно съдът е посочил, че осъжда ГД „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ да заплати горепосочената сума за положен и незаплатен извънреден труд, тъй като в МВР е разрешено полагане на 8 часа нощен труд, за разлика от другите държавни служители, на които е позволено да полагат до 7 часа нощен труд. Предвид това сочи, че е недопустимо да се прилага коефициентът, посочен в атакуваното решение. Заявява, че дори да се приложи коефициент за преизчисление, то коефициентът не е 1.143, а 1, доколкото съотношението между продължителността на дневното работно време (8 часа) и нощно такова (8 часа) дава този резултат. Въззивникът твърди, че ЗМВР е специален закон, който урежда статута на държавните служители в министерството, като обосновава различен метод на правно регулиране на работното време, трудовите възнаграждения и др.

ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ - МВР моли атакуваното решение да бъде отменено изцяло и вместо него съдът да постанови ново, с което да отхвърли предявените срещу нея искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл.

86 от ЗЗД. Претендира и сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на насрещната страна.

В отговора на въззивната жалба се твърди, че решението е правилно, обосновано и законосъобразно, което обуславя неоснователността на въззивната жалба. Въззиваемият моли за оставянето и́ без уважение, за потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски. Твърди се, че първоинстанционният съд правилно е приложил общите трудовоправни норми, доколкото в Наредба № 81213з776/29.07.2016 г., която е действала за процесния период, не е посочен алгоритъм за преизчислвване на положения от служителите на МВР нощен труд в дневен такъв. Счита, че е налице непълнота в специалните нормативни актове, които уреждат трудовите правоотношения на служителите в МВР, която съобразно съдебната практика и ТР 8/2013г. на ВКС следва да се запълни именно чрез субсидиарното прилагане на КТ. Сочи, че субсидиарното приложение на общите трудови закони намира още по-голяма необходимост при наличие на колизия между нормите на чл. 179, ал. 2 и чл. 188, ал. 2 от ЗМВР.

Претендира направените по делото разноски.

Страните не са направили доказателствени искания пред настоящия съдебен състав.

Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

2

Водим от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 47293/16.07.2020 г., депозирана от ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ – МВР с адрес: гр. София 1540, бул.

„Христофор Колумб“ № 1, представлявана от главен комисар Светлан Кичиков, чрез главен юрисконсулт Агнес Николова, срещу Решение № 2276/11.06.2020 г., постановено по гр. д.

№ 16078 по описа на РС-Варна за 2019 г., ГО, 39 съдебен състав.

НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 2530/2020 г. на ОС-Варна за 25.11.2020 г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение, а на въззивника да се връчи и препис от постъпилия отговор.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3