Решение № 1053 от 23.11.2022, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1049/2022
- Вид
- Решение № 1053
- Подписан
- 23.11.2022
- В сила
- 23.11.2022
- Състав
- Недялка Пенева Пенева, Даниела Дончева Михова, Александър Димитров Муртев
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3, предл.второ · Граждански процесуален кодекс
- чл.26, ал.1, предл.трето · Закон за задълженията и договорите
- чл.9 · Закон за задълженията и договорите
- чл.92 · Закон за задълженията и договорите
- чл.92, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.92, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.4 · Наказателен кодекс
- чл.286 · Търговски закон
- чл.309 · Търговски закон
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 1053 гр. Бургас, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Недялка П. Пенева
Членове:
Даниела Д. Михова
Александър Д. Муртев като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20222100501049 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК и е образувано по въззивната жалба на „КП-ПРОФИ“ ЕООД, ЕИК 202131235, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ***, ет.2, офис 6, против решение № 770 от 26.04.2022 г. по гр.д.8254/2021 г. на БРС, с което въззивното дружество е осъдено да заплати на С. И. Д., ЕГН ********** и Е. Р. Е., гражданин на ***, роден на *** г., сумата 10 000 евро, представляваща неустойка, дължима съгласно т.7.1 от предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и МПС от 11.09.2020 г., сключен между страните, ведно със законна лихва върху сумата от подаване на исковата молба на 24.11.2021 г. до окончателното й плащане, както и съдебни разноски в размер на общо 2 110,06 лв.
Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, поради съществено нарушение на процесуалния закон и необоснованост.
На първо място се твърди, че решението е постановено при допуснати от съда съществени нарушения на процесуалните правила довели до неизясняване на делото от фактическа страна. Твърди се, че изводът на първоинстанционния съд, че ищците са изправна страна претърпяла вреди от развалянето на предварителен договор, а ответното дружество е неизправна страна, която дължи неустойка, е направен от съда на база произволно избрани доказателства, без да бъдат обсъди в съвкупност всички доказателства, процесуалното поведение на страните и свидетелските показания, които биха установили, че ищците по делото са неизправна страна по процесния предварителен договор. Оспорва се 1 изводът на съда, че купувачът бил развалил предварителния договор съгласно чл.7.1 от предварителния договор. Твърди се, че в случая договорът е бил прекратен от ответната страна, с оглед нейната защита, тъй като тя до момента на получаване на исковата молба не е знаела дали изобщо този договор е подписан, дали има платена гаранция по него съгласно чл.3.1.2 и дали тя се съхранява от адвокат Кличанов. По отношение на гаранцията по чл.3.1.2 от предварителния договор се твърди, че действително по делото е доказано постъпването на сумата от 10 000 евро по сметката на адв.Кличанов, преведена на дата 11.09.2020 г. от С. И. Д., но не е доказано, че тази сума е била за имота предмет на предварителния договор; че сумата е била съхранявана от адв.Кличанов за период от една година; както и че продавачът е бил уведомен за това плащане.
На следващо място се твърди, че ищецът не е доказал на коя дата е подписан процесният предварителен договор.
Сочи се още, че по делото не е доказано, че ищцовата страна е изправна страна по договора, претърпяла вреди от прекратяването му, както и че ответното дружество е неизправна страна по същия този договор дължаща неустойка, поради което обратният извод на първоинстанционния съд е необоснован.
По отношение на необосноваността на решението се твърди и, че първоинстанционният съд не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства и процесуалното поведение на страните, както и неправилно е преценил и фактите по делото.
Твърди се, че изводът на първоинстанционния съд, че ищците са изправна страна по предварителния договор, които са претърпели вреди от несключването на окончателен договор, тъй като се лишили от ползването на платената по сметка на адвоката им гаранция в размер на 10000 евро за период от една година, е необоснован. Сочи се, че никой не е уведомил ответното дружество, че е налице сключен предварителен договор, че по него има платена гаранция, макар и по сметка на адвоката на ищците. Сочи се, че първоинстанционният съд не е съобразил изключително противоречивото процесуално поведение на ищците. Твърди се, че поради неяснота кога е бил подписан предварителният договор, той е бил своевременно оспорен от ответника като антидатиран, т.е. че не е подписан на 11.09.2020 г.
Оспорва се извода на първоинстанционния съд, че е налице безспорно установено неизпълнение на договорното задължение на продавача да прехвърли имота на купувачите. Твърди се, че след като уп равителят на ответното дружество не е разполагал с екземпляр от подписания предварителен договор, не би могъл да изпълни задължението си за прехвърляне на имота, тъй като не е ясно на кого следва да го прехвърли и срещу каква цена. Твърди се, че обстоятелството, че адв.Кличанов е ангажирал час за сделка при нотариус, не доказва, че ответното дружество е знаело за сделката; нито че купувачите по предварителния договор са се явили, а продавачът е отказал.
Сочи се, че от представеното по делото банково извлечение от банковата сметка 2 на С. И. Д. е видно, че на 17.08.2021 г . по сметката са получени 74 000 евро и 25 000 евро, а на 31.08.2021 г. (две седмици преди да получи изпратената от управителя на ответното дружество покана за разваляне на предварителния договор - на 13.09.2021 г.) ищцата е превела сумата от 98 000 евро към банкова сметка в Белгия.
По изложените съображения се твърди, че ищците не са изправна страна по договора.
Поддържа се заявеното и в първата инстанция възражение за нищожност на уговорената в договора неустойка на основание чл.26, ал.1, предл.трето от ЗЗД. Твърди се, че уговорената гаранция не защитава двете страни по договора. От текста на чл.7.2 от договора следва, че в случай, че ответното дружество желае да претендира претвидената неустойка, то би следвало да я претендира чрез иск срещу лице, което не е страна по договора (Адвокатско дружество „Кличеанов и Ко“) и не е задължено по него, докато купувачът, съгласно чл.7.1 от договора, има право да претендира неустойка от продавача, който е страна по договора.
Изложени са съображения досежно основанията за нищожност на договорните клаузи по чл.26, ал.1, предл.трето ЗЗД, цитирана е съдебна практика. Твърди се, че съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т.д.№ 1/2009 г., ОСТК, служебно правомощие на съда е да следи служебно за съответствието на уговорената в договор неустойка с добрите нрави, и се произнесе по релевираното с отговора на исковата молба възражение на ответниците за нищожност на спорната неустоечна клауза.
Алтернативно, в случай, че съдът не приеме, че договорната клауза за неустойка е нищожна, недължима като неоснователна, се възразява, че размерът на посочената в исковата молба сума за неустойка е прекомерен се претендира той да бъде намален, на основание чл.92, ал.2 от ЗЗД.
Твърди се, че доколкото в закона липсват конкретни предписания относно начина на определяне на неустойката, следва да се счете, че страните са свободни сами да изберат този начин - като глобална сума или като част (най-често процент) от главното задължение, както и да преценят дали плащането й да бъде еднократно или с периодично изпълнение, а съдът, с оглед разпоредбата на чл.92, ал.2 от ЗЗД, ако неустойката е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди, може да намали нейния размер. Позовава се на чл.74 от Конвенцията на ООН относно договорите за международна продажба на стоки, ратифицирана с Указ № 264 на ДС от 13.03.1990 г., и в сила за РБългария от 01.08.1991 г., а именно, че при определяне разумния размер на неустойката следва да се има предвид, че тя служи като обезпечение за вредите, които кредиторът ще претърпи при неточно изпълнение на задължението и като санкция за неправомерното поведение на длъжника. Цитирана е съдебна практика, като се твърди, че обжалваното решение е в противоречие с нея.
Претендира се съдът да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови решение, с което да отхвърли иска. Претендират се разноски. Няма искания по доказателствата.
3
Претендира се на основание чл.26, ал.1, предл.трето от ЗЗД, съдът да прогласи уговорената в договора неустойка за нищожна, евентуално да намали размера й на основание чл.92, ал.2 от ЗЗД.
В законовия срок против жалбата е подаден писмен отговор от въззиваемитеищци С. И. Д. и Е. Р. Е., с който жалбата се оспорва като неоснователна, недоказана.
Поддържа се изложеното в първоинстационното производство по отношение на добросъвестността на ответното дружеството. Твърди се, че наличието на облигационна връзка между страните не се отрича или оспорва, а наличието на валидно сключен предварителен договор е неоспорим факт, който е потвърден от ответника с неговите действия признавайки, че същия му е изпратен, т.е.налице е предложение, което е било прието и подписано, налице е и ответното волеизявление по приемане на същия от ответното дружество, като подписани оригинали от договора са изпратени и предадени на купувачите. Твърди се, че тези факти се потвърждават и от събраните гласни доказателства, както и от обстоятелството, че с нотариалната покана, изпратена от ответното дружество на С. Д. в ***, дружеството прекратява именно този предварителен договор, съществуването на който впоследствие оспорва. По отношение на датата се твърди, че е била поставена от ищците, когато са го подписали, и така договорът е предаден на купувачите. Твърди се, че датата на подписване на договора се установява както и от св.П., така и от нотариалната покана за прекратяването на предварителния договор, изпратена от ответно дружество, в която е посочено, че договорът е сключен през месец септември 2020 г. Твърди се, че самият въззивник и във въззивната жалба твърди, че е прекратил договора като защита, тъй като не бил го виждал и не знаел дали била платена гаранцията по него, т.е. ако предварителният договор не е бил предоставян на продавача, защо той не го е поискал писмено с покана, както го е прекратил или защо не го е взел когато се е провела срещата на която изпълнението на същия се е обсъждало. Твърди се, че от показанията на св.П. се установява, че на проведената среща в офиса на адв.Кличанов предварителният договор е бил на разположение на страните, но не е бил поискан от представителя на ищците.
Твърди се на следващо място, че за плащането на гаранцията въззивникът е бил известен още през 2020 г., когато същата е била платена, както и, че гаранцията все още е по сметката на Адвокатското дружество и липсата на банкова сметка на продавача е била пречката и основанието тази гаранция да се преведе по посочената в договора сметка.
Твърди се, че самият продавач е бил недобросъвестен – поради липсата на банкова сметка не е имало практическа възможност купувачите, дори и да искат, да изпълнят, тъй като няма указано къде и по коя сметка това да се случи.
Твърди се, че първоинстанционният съд е обсъдил подробно и аргументирано доказателствата по делото, като е посочил кои кредитира. Твърди се, че не са налице противоречия в документите и/или в свидетелските показания.
Сочи се, че прекратяването на договора в настоящия случай е извършено при нарушаване на изискванията на закона - не е дадено предупреждение и срок за изпълнение, 4 прекратяващият не е изправна страна за да извършва същото законосъобразно, поради което ответникът следва да носи последствията от своето предприето едностранно и без основание прекратяване, включително и санкциите и отговорностите предвидени е договора .
Излагат се съображения, че съгласно чл.92, ал.1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, а в случая неустойката е била договорена между страните в чл.7.1 от предварителния договор. По отношение на размера на неустойката - в настоящия случай 10%, се твърди, че не е прекомерно висок и отговаря на претърпените от купувачите вреди и на санкционната функция на неустойката. На следващо място се твърди, че доколкото една от страните е търговско дружество, това прави правоотношението търговско, а съгласно ТЗ не е допустимо намаляване на такава неустойка поради прекомерност.
Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на съдебни разноски за въззивното производство. Също няма искания по доказателствата.
Разпечатката съдържа 34 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6aca2764-4080-41f9-a20f-3e0dbfb4ad0b