Решение № 3069 от 20.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3069 гр. София, 20.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Въззивно гражданско дело № 20241100505234 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по подадена от „ЕЪРХЕЛП ГЕРМАНИЯ ГМБХ“, дружество регистрирано в Германия под №HRB 196015 в Търговския регистър, въззивна жалба срещу Решение №4275/11.03.2024г. по гр. д.

№65428/2023г. по описа на СРС, 180-ти състав, с което е отхвърлен предявеният срещу „България Еър“ АД по реда на Глава петдесет и седма „а“ от ГПК –производство по Регламент /ЕО/ №861/2007г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.07.2007г., за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, от жалбоподателя иск с правно основание чл.79, ал.1 вр. чл.99 от ЗЗД във вр. с чл.7, т.1, буква "а" във вр. с чл.6, §1, буква „б“ от Регламент /ЕО/ №261/2004г. за заплащане на сумата от 250 евро – обезщетение по Регламент /ЕО/ №261/2004г., за закъснение на полет №450, по направление Рим – Варна, изпълнен на 10.10.2023г. със закъснение над три часа. Твърди се, че обжалваният съдебен акт е неправилен, като се обосновава, че от представените доказателства се установява валидно прехвърляне на спорното вземане на ищеца, както и че същото е надлежно индивидуализирано с номера за резервация на пътника.

1

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивна жалба от „България Еър“ АД, в който се изразява становище за нейната неоснователност и се отправя молба за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т.1 от ТР №1/09.12.2013г. по тълк. д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо, като по отношение на неговата правилност съдът намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Еърхелп Германия“ ГМБХ с предявен по реда на Регламент №861/2007г. иск с правно основание чл.79, ал.1 вр. чл.99 от ЗЗД във вр. с чл.7, т.1, буква "а" във вр. с чл.6, §1, буква „б“ от Регламент №261/2004г. срещу „България Еър“ АД за заплащане на сумата в размер на 250 евро, представляваща обезщетение за закъснял повече от три часа полет №450 по направление Рим – Варна, изпълнен на 10.10.2023г.

Молителят „Еърхелп Германия“ ГМБХ е подал исков формуляр съобразно европейската процедура за искове с малък материален интерес по Регламент №861/2007г., в който е посочил, че по силата на договор за цесия е придобил процесното вземане, титуляр на което е З.К.– потребител по договор за въздушен превоз с ответника „България Еър“ АД относно процесния закъснял полет.

За да бъде основателен предявеният иск, следва да бъде установено следното: че между З.К. и „България Еър“ АД е налице сключен договор за 2 въздушен превоз, по силата на който дружеството-превозвач е поело задължение на 10.10.2023г. да изпълни полет от Рим до Варна; че кацането на самолета, извършващ полета, е осъществено с повече от 3 часа закъснение, поради което е налице основание за ангажиране на договорната отговорност на ответника съгласно чл.7, т.1, б. „а“ от Регламент №261/2004г.; че вземането на З.К. е придобито от молителя „Еърхелп Германия“ ГМБХ по силата на договор за цесия и че прехвърлянето е съобщено на „България Еър“ АД.

В постановеното от първоинстанционния съд решение е прието, че са налице горепосочените предпоставки за ангажиране на отговорността на „България Еър“ АД, като предявеният иск е отхвърлен поради липсата на материалноправна легитимация на ищцовото дружество да претендира обезщетение за закъснял полет.

Видно от приложеното към исковия формуляр споразумение за прехвърляне на вземания /цесия/ от 03.11.2023г., З.К., в качеството си на цедент, е прехвърлил на „ЕърХелп Германия“ ГМБХ законните си права за предявяване на иск за обезщетение на вреди, възстановяване на разходи и/или връщане на платени суми на основание Регламент (ЕО) №261/2004г., Конвенцията от Монреал от 1999г. или друг регламент относно правата на пътниците във въздушния транспорт, възникващ във връзка с проблемен полет, идентифициран с номер на резервация, а именно-VAR2GF, ведно с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви. За да породи действие сключеният договор за цесия, е необходимо наличието на следните предпоставки: да има сключен договор за прехвърляне на вземане между цедента и цесионера, цедираното вземане да е индивидуализирано с посочване на основанието и неговия размер, прехвърленото вземане да съществува, да е прехвърлимо, както и цедентът да уведоми длъжника за прехвърляне на вземането. В случая спорно се явява обстоятелството дали прехвърленото вземане е в достатъчна степен конкретизирано, за да породи договорът своя транслативен ефект. Доколкото индивидуализацията на едно вземане се извършва чрез страните, размера и обстоятелствата, от които същото произтича, т. е. конкретния източник на облигационно правоотношение

/договор, деликт, неоснователно обогатяване и други/, то настоящият въззивен съдебен състав намира, че описанието на прехвърленото вземане в процесния договор за цесия отговаря 3 на посочените изисквания. Страните ясно са уговорили, че предмет на договора е вземане, което цедентът- З.К. има към въздушен превозвач, като основанието за неговото възникване е неизпълнение на договорно задължение. Посоченият в договора номер на резервация VAR2GF кореспондира с представения електронен билет, от който се установява, че става въпрос за неизпълнение на сключен между З.К. и „България Еър“ АД договор за въздушен превоз, по силата на който дружеството е поело задължение да изпълни полет от Рим до Варна на 10.10.2023г. с време на пристигане 14:40ч. Същевременно видно от приложеното по делото извлечение от сайт, полетът е изпълнен със закъснение повече от 3 часа, кацайки в 18:33ч., като това обстоятелство не е и спорно на този етап от производството.

В рамките на първоинстанционното производство ответната страна е навела доводи за недължимост на обезщетението поради наличие на извънредни обстоятелства, изключващи отговорността на авиопревозвача, състоящи се в „код 41 от IATA /Международна асоциация за въздушен превоз/дефекти на въздухоплавателното средство, открити вследствие на САФА инспекция преди процесния полет“. В тази връзка следва да бъде посочено, че съгласно чл.5, §3 от Регламент №261/2004г. опериращият въздушен превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение по чл.7, ако докаже извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки, т. е. обстоятелства, които се намират извън ефективния контрол на въздушния превозвач. Доколкото посочената разпоредба дерогира принципа, че пътниците имат право на обезщетение, същата следва да бъде тълкувана стриктно. В доказателствена тежест на ответника е да докаже при условията на пълно и главно доказване както наличието на извънредни обстоятелства, станали причина за закъснението на полета, така и че е взел всички необходими мерки за избягване на закъснения или отменени полети. Същевременно в съображение 14 от преамбюла към Регламента се съдържа примерно изброяване на случаи, при които се счита, че са налице извънредни обстоятелства, освобождаващи превозвача от отговорност, а именно: политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач. Според 4 съображение 15 от преамбюла към Регламента, „извънредни обстоятелства се смята, че съществуват, когато въздействието на решение за управление на въздушния трафик във връзка с определен самолет в определен ден води до голямо закъснение, закъснение, продължаващо до другия ден, или отмяна на един или повече полети с този самолет, въпреки че са взети необходимите мерки от съответния въздушен превозвач за избягване на закъснения или отменени полети“. Следователно като извънредни обстоятелства по смисъла на член 5, параграф 3 от Регламента могат да се квалифицират събития, които поради своето естество или произход не са присъщи на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намират извън ефективния му контрол. След като не всички извънредни обстоятелства освобождават от отговорност, този, който иска да се позове на тях, следва да установи, че същите не биха могли да бъдат избегнати чрез съобразени със ситуацията мерки.

При съобразяване на горепосоченото настоящият съдебен състав намира, че в случая не се установява да е било налице подобно извънредно обстоятелство, още по-малко такова, което да е направило невъзможно изпълнението на процесния полет въпреки взетите от превозвача мерки. Това е така, тъй като техническите повреди в самолета не могат да бъдат определени като извънредно обстоятелство, стоящо извън контрола на превозвача.

От изложеното следва, че заявеното правоизключващо възражение се явява неоснователно и отговорността на ответното дружество следва да бъде ангажирана чрез присъждане на претендираното обезщетение по чл.7 от Регламент /ЕО/ №261/2004г. в размера, определен в б. “а“, а именно 250 евро.

Предвид липсата на съвпадение в изводите на двете съдебни инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде отменено.

По разноските:

С оглед изхода на делото право на разноски има въззивника, като на същия следва да му бъде присъдена сумата от 425 лева, включваща 25 лева държавна такса за подадения иск, както и 400 лева- адвокатско възнаграждение.

Следва да бъде преразпределена и отговорността на страните за разноски в първоинстанционното производство, като на ищеца следва да бъде 5 присъдена претендираната от него сума в размер на 483,60 лева, включваща 50 лева държавна такса за подадения иск, 33,60 лева- разноски за превод на документи и 400 лева- адвокатско възнаграждение за представителство пред първоинстанционния съд.

Така мотивиран, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №4275/11.03.2024г. по гр. д. №65428/2023г. по описа на СРС, 180-ти състав, като вместо това постановява:

ОСЪЖДА „България Еър“ АД, ЕИК 000633828, да заплати на „ЕърХелп Германия Гмбх“, дружество регистрирано в Германия под №HRB 196015 в Търговския регистър, на основание чл.79, ал.1 вр. чл.99 от ЗЗД във вр. с чл.7, т.1, буква "а" във вр. с чл.6, §1, буква „б“ от Регламент /ЕО/ №261/2004г. сумата от 250 евро – обезщетение по Регламент /ЕО/ №261/2004г., за закъснение на полет №450, по направление Рим – Варна, изпълнен на 10.10.2023г. със закъснение над три часа, заедно със законната лихва от 29.11.2023 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „България Еър“ АД, ЕИК 000633828, да заплати на „ЕърХелп Германия Гмбх“, сумата от 425 лева, представляваща разноски пред въззивната инстанция, както и 483,60 лева, представляваща разноски пред първоинстанционния съд.

Решението не подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6