Определение № 241 от 30.09.2020, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 241

29.09.2020 г.

Апелативен съд – Велико Търново

Град Велико Търново

Втори наказателен състав

На 28.09.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Прокурор:

ПЕТЯ СТОЯНОВА

ДИАНА ВАСИЛЕВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА

ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА

Светослав Калчев Калчев (АП-Велико Търново) като разгледа докладваното от ПЕТЯ СТОЯНОВА Въззивно частно наказателно дело № 20204000600289 по описа за 2020 година Русенски окръжен съд, с определение № 260002 от 11.08.2020г., постановено по ЧНД № 148/2020г. по описа на съда е оставил без уважение молбата за съдебна реабилитация на К. А. П. по отношение осъждането му по НОХД 336/2009г. по описа на РОС.

Против определението е подадена жалба от адв. С., в качеството му на защитник на П.. Основанията, сочени в жалбата са неправилност и незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че е неправилен изводът на съда за липсата на една от предпоставките за допускане на реабилитацията – невъзстановяване на причинените имуществени вреди. Твърди се, че са налице предпоставки да се приложи чл. 87 ал.2 от НК, според който е налице уважителна причина за невъзстановяването на вредите. Тя се изразява в обстоятелството, че това задължение е погасено с изтичането на 5 годишен давностен срок и при наличие на бездействие от надлежните органи. Поради изложеното моли съдът да отмени определението и да постанови ново, с което да допусне исканата съдебна реабилитация на К. А. П. .

В съдебно заседание пълномощника на жалбоподателя поддържа жалбата си. В подкрепа на твърденията си цитира решение № 367/13.02.2015г. на ІІ н.о на ВКС. Моли да бъде отменено определението на РОС и да бъде допусната реабилитация на жалбоподателя по НОХД 336/2009г., тъй като са 1 налице всички изискуеми за това предпоставки.

Представителят на прокуратурата намира постановеното определение за правилно и законосъобразно. Счита, че напълно законосъобразно решаващият съд е приел, че не са възстановени вредите. Предлага определението на Русенски окръжен съд да бъде потвърдено като законосъобразно.

Великотърновският апелативен съд, след като се запозна с жалбата, приложените към делото доказателства и становищата на страните в съдебно заседание, намира за установено следното:

Молителят К. А. П. е осъждан три пъти с влезли в сила присъди. По първите две, постановени по НОХД 42/1994г. на ОС Русе и по НОХД 1277/1996г. на РРС е настъпила реабилитация.

С подадената по настоящото производство молба се иска съдебна реабилитация по третото осъждане по НОХД 336/2009г. на ОС Русе. По него П. е осъден за деяние по чл. 257 /отм/ вр. 255 ал.1 вр. чл. 26 и чл.2 ал.2 от НК – да е избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 13 517.07лв и му е наложено наказание две години и шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено с пет годишен изпитателен срок, както и глоба в размер на 7 000 лв. Присъдата е влязла в законна сила на 08.02.2011г.

Предпоставките за допускане на съдебна реабилитация са посочени в разпоредбата на чл.87 от НК и наличието им е подробно изследвано от решаващият съд. Законосъобразни са изводите, че са налице първите две предпоставки. В течение на три години след изтичане на срока на наказанието К. П. не е извършил друго престъпление, което да е наказуемо с лишаване от свобода или по- тежко наказание. Наказанието е изтърпяно с изтичането на изпитателния срок от пет години – а това е на 08.02.2016г. а видно от Удостоверение № 819/05.03.2019г., според което към дата 04.03.2019г. срещу П. няма обвинения по неприключили наказателни производства. Видно от писмо на ТД на НАП Варна – офис Русе за наложеното наказание глоба в размер на 7000 лв. е издаден изпълнителен лист на 18.02.2011г. и същата е изцяло заплатена по сметка на ТД на НАП офис Русе.

2

Че в течение на три години П. не е извършвал други престъпления е видно от приложените по делото, свидетелство за съдимост, ведно с преписи от бюлетините за съдимост.

Че молителят е имал добро поведение може да се направи извод от приложеният по делото писмен документ – препоръка от представител на дружеството „Прайм дивелъпмънт консултинг” ЕООД, както и от показанията на разпитаната в хода на производството пред първия съд свидетелка Р. Д..

Законосъобразен е изводът на съда, че не е налице третата изискуема предпоставка за допускане на реабилитацията – възстановяване на умишлено причинените вреди от престъплението. Безспорно установено е, че пострадалият от престъплението е Държавата, тъй като се касае за избягване плащането на данъци в размер на 13 517 лв. Видно от писмо от ТД на нАП изх. № 14987/15.06.2020г. по делото не е издаден изпълнителен лист за събиране на вземането равностойно на избегнатите за плащане данъчни задължения и принудително събиране на такава сума не е предприемано.

Несъстоятелен е доводът на защитникът на осъдения за наличие на уважителна причина с оглед липсата на предприети от страна на кредиторите действия по принудително събиране на дължимите суми. Принудителното изпълнение на имуществено задължение е предвидено като възможност при липса на доброволно изпълнение, което във всички случаи е най-желателно.

Осъденият не би могъл да се позовава на липсата на образувано срещу него изпълнително производство, тъй като това не е пречка за доброволно изпълнение, нито означава, че у кредиторите/ в случая Държавата/ липсва интерес от изпълнение на дължимото. В тази връзка не може да бъде споделен доводът на молителя, че погасителната давност следва да се приравни на уважителна причина по смисъла на чл. 87, ал. 2 от НК.

Изтичането на предвидения в ДОПК петгодишен давностен срок не дерогира общото правило на чл. 45 от ЗЗД, съгласно което всеки е длъжен да възстанови вредите, които виновно е причинил другиму. Изтичането на давността не погасява задължението, нито лишава длъжника от възможността да изпълни дължимото, а единствено може да осуети предприети от кредитора действия по принудително изпълнение, насочени върху 3 имуществената сфера на длъжника и то в случай, че последният направи възражение в тази насока. При изтекъл давностен срок, длъжникът във всеки един момент би могъл доброволно да изпълни и да погаси своето задължение/ в този смисъл Р № 427 от 24.03.2016 г. на ВКС по н. д. № 1472/2015 г., III н.о./.

Цитираното ТР №2/28.02.2018г. настоящият състав намира за неприложимо и по аналогия.

Разпоредбата на чл. 87 НК изисква възстановяване на имуществените вреди, независимо от изтърпяване на наказанието и предвиденият тригодишен срок, който следва да е изтекъл след него, а ТР №2/2018г. третира глобата като вид наказание и поради тази причина има отношение само към въпросите досежно наказанието.

Поради всичко изложено до тук въззивният съд не намира основания за промяна в извода на решаващият съд, относно липсата на третата изискуема предпоставка и по- конкретно липсата на уважителни причини за невъзстановяването на причинените вреди.

Поради изложеното, определението на Окръжен съд Русе се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Тъй като производството по чл. 87 от НК е обвързано с плащане на ДТ за образуването му в размер на 6 лв. за първа инстанция съгласно Тарифа №1 към закона за държавните такси, събирани от съдилищата и ДТ в размер на 3 лв. за жалба пред въззивната инстанция, каквито такси не са събрани от първостепенния съд, то молителят следва да бъде осъден да ги заплати с настоящото решение, тъй като същите са дължими.

Воден от горното, Великотърновският апелативен съд :

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260002 от 11.08.2020, постановено по ЧНД 148/2020г. по описа на Русенски окръжен съд.

ОСЪЖДА К. А. П. да заплати по сметка на ОС Русе държавна такса в размер на 6 лв. и по сметка на АС В. Търново – държавна такса в размер на 3 лв.

4

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5