Решение № 296 от 06.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 296 гр. София, 06.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ХРИСТО КР. КРАЧУНОВ при участието на секретаря ЛЮБОМИРА Г. СЕРАФИМОВА като разгледа докладваното от ХРИСТО КР. КРАЧУНОВ Гражданско дело № 20211110131340 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на от Н------------, със съдебен адрес: гр.

С-------, чрез Б-----------, в качеството й на главен публичен изпълнител при ТД НАП София, против „Н--“ ЕООД, ЕИК ---------, „Б--------- и „Б-----------.

Предявен е иск с правно основание по чл. 216, ал. 1 ДОПК, с който ищецът иска да бъде обявена за недействителна спрямо държавата договори по покупко-продажба на лек автомобил марка „И-------”, модел „Д----”, рег. № --------, рама №: -----, двигател №: -----, обективирани в нотариален акт за покупко – продажба на МПС от 12.08.2020 г. по описа на нотариус С----, с рег. № --- в Регистъра на НК, сключен между „Н--“ ЕООД и „Б------ БГ“ ЕООД, с продажна цена на автомобила от 3000 лв., както и на договор, обективиран в нотариален акт за покупко – продажба на МПС от 05.02.2021 г. по описа на нотариус С----, с рег. № --- в Регистъра на НК, сключен между „Б------ БГ“ ЕООД и „Б---“ ЕООД с продажна цена на автомобила от 3240 лв.

При условията на евентуалност - в случай, че вещта е погинала или отчуждена – искането към съда е ответниците да бъдат осъдени да заплатят цената на предмета по всяка от сделките.

Твърди се, че със Заповед за възлагане на ревизия № P-22221720004654-020001/03.08.2020 г., издадена от К----- - началник сектор „Ревизии“, е образувано ревизионно производство по ДОПК спрямо „Н--“ ЕООД, като на 11.08.2020 г. заповедта е връчена по електронен път на декларирания от дружеството електронен адрес за кореспонденция. Сочи се, че с ревизионен акт № P-22221720004654-091-001/08.01.2021 г., връчен на дружеството на 09.02.2021 г. по реда на чл.32 от ДОПК, са установени задължения за ДДС в общ размер от 212 507,17 лв. към датата на издаване на акта, от които: главница в размер на 202 132,76 1 лв. и лихви от 10 374,41 лв., а към 02.06.2021 г. задълженията били в общ размер от 233 479,28 лв.

Поддържа, че освен установените с ревизионния акт задължения, дружеството има задължения в размер на 1056982,10 лв., установени с декларации по ЗДДС за период от 01.07.2020 г. до 30.09.2020 г., по ЗКПО за период от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г., по ЗДДФЛ и КСО за период от 01.11.2019 г. до 31.08.2020 г. Излага се, че ревизионният акт не е обжалван и същият е влязъл в сила.

Ищецът отправя искане да бъде обявена за недействителна спрямо държавата на договори за покупко-продажба на лек автомобил марка „И-------”, модел „Д----”, рег. № -------, рама №: -----, двигател №: -----, обективирани в нотариален акт за покупко – продажба на МПС от 12.08.2020 г. по описа на нотариус С----, с рег. № --- в Регистъра на НК, сключен между „Н--“ ЕООД и „Б------ БГ“ ЕООД, с продажна цена на автомобила от 3000 лв., както и на договор, обективиран в нотариален акт за покупко – продажба на МПС от 05.02.2021 г. по описа на нотариус С----, с рег. № --- в Регистъра на НК, сключен между „Б------ БГ“ ЕООД и „Б---“ ЕООД с продажна цена на автомобила от 3240 лв.

Твърди се, че действията на разпореждане са извършени с цел да се увреди публичният взискател, тъй като при сключване на сделките са били налице ликвидни и изискуеми, но неизплатени публични задължения. Намерението за увреждане се установявало, тъй като „Н-“ ЕООД е било уведомено за образуваното висящо ревизионно производство, приключило с установяване на задължения в големи размери. Поддържа, че контрахента на дружествотодлъжник също е знаел за увреждането на кредитора.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Н--“ ЕООД не е подал отговор на исковата молба.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Б--------- не е подал отговор на исковата молба.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Б---“ ЕООД не е подал отговор на исковата молба.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа и правна страна:

Правната квалификация на предявения иск е: главен иск с правно основание по чл. 216, ал. 1, т. 4 и т.6 ДОПК и евентуален иск с правно основание по иск по чл. 57, ал. 2 от ЗЗД.

За да е изпълнен фактическият състав, пораждащ недействителността по чл. 216 от ДОПК е необходимо да са налице следните предпоставки: 1/ длъжник по установено публично задължение; 2/ който е извършил разпореждане със свое имущество; 3/ разпореждането да е извършено след датата на установяване на задължението или след връчване на заповедта за ревизия, ако същата е установила публични задължения, като в 2 хипотезата на т. 6. страна по сделката, сключена във вреда на публичния взискател, трябва да е свързано с длъжника лице и във фактическия състав на т.4 се включва намерение на данъчно задълженото лице да увреди публичния взискател, като знание за това намерение у другата страна не се изисква.

От приетите по делото доказателства се установява, че със заповед от 03.08.2020 г. на ТД н НАП София е възложено извършването на ревизия на „Н--“ ЕООД, за което той е уведомен по електронен път на 11.08.2020 г.

Видно от ревизионен акт, с който е приключила ревизията, издаден от ТД на НАП София на 08.01.2021 г., са установен публични задължения на „Н--“ ЕООД в общ размер на 212 507,17 лв.

Видно от удостоверение за извършено връчване по електронен път, ревизионният акт е връчен на задълженото лице електронно на 11.08.2020 г. Не се спори по делото, че актът не е обжалван и е влязъл в сила.

При служебно направените справки в ТР се установява, че управител и едноличен собственик на капитала на „Н--“ ЕООД от 2019 г. до настоящия момент е Н------, а управител и едноличен собственик на капитала на „Б------ БГ“ ЕООД от 2019 г. до настоящия момент е също Н------. Управител и едноличен собственик на капитала на „Б---“ ЕООД от 25.01.2021 г. е Ф----. Според справките за родствени връзки, Н------ и Ф---- са родители на С-----, роден през 2010 г.

Установява се от приложения договор за покупко-продажба на МПС, сключен с нотариална заверка на подписите на страните на 12.08.2020 г., че „Н--“ ЕООД, представляван от управителя Н------, продал на „Б------ БГ“ ЕООД, представляван от управителя Н------ МПС - „И-------”, модел „Д----”, рег. № --------, рама №: -----, двигател №: ----.

Установява се от приложения договор за покупко-продажба на МПС, сключен с нотариална заверка на подписите на страните на 05.02.2021 г., че с последваща сделка „Б----- БГ“ ЕООД, представляван от управителя Н------, продал на „Б---“ ЕООД, представляван от управителя Ф----, чрез пълномощника К----- същото МПС.

При така събраните доказателства, първият извод който следва, е че по отношение на ответника „Н--“ ЕООД има установени публични задължения. По смисъла на чл. 216, ал.1 ДОПК, публичното задължение следва да бъде установено с влязъл в сила административен акт, съответно съдебно решение. В случая се установи, че ревизионният акт е влязъл в сила, в който смисъл вземанията са установени със стабилен административен акт. Налице са и следващите общи предпоставки: сключена след датата на връчване на заповедта за възлагане на ревизия, в резултат на която са установени публични задължения, възмездна сделка с имуществени права на длъжника - договорът за покупко-продажба на моторни превозни средства с „Б------ БГ“ ЕООД е сключен на 12.08.2018 г. след връчване на заповедта за възлагане на ревизия на първия ответник. В резултат на ревизията са установени публични задължения на „Н--“ ЕООД в размер на 212 507,17 лв.

3

По отношение на искането за обявяване недействителна спрямо държавата на сделка, обективирана в договор за покупко-продажба на МПС, сключен с нотариална заверка на подписите на страните на 12.08.2020 г. правно основание чл. 216, ал. 1, т. 6 от ДОПК:

Фактическият състав на л. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК включва сделката да е сключена във вреда на публичния взискател и свързаност между страните по сделката. Увреждане на кредитор е налице, когато чрез извършените правни действия длъжникът създава или увеличава неплатежоспособността си, респективно намалява или обременява имуществото си, предназначено да служи за удовлетворение на кредитора. По принцип всяко едно разпореждане със секвестируемо имущество, особено след датата на установяване на задълженията, може да се приеме като вреда на кредитора, тъй като намалява имуществото, от което да се удовлетвори кредитора, т.е. осуетява или затруднява реализирането правата му. Установи се и, че сделката е извършена между свързани лица. Понятието „свързани лица“ е изяснено в §1, т.3 от ДР на ДОПК. Дружеството продавач -„Н--“ ЕООД и дружеството купувач - „Б------ БГ“ ЕООД имат едно и също физическо лице за управител и едноличен собственик на капитала.

Поради доказаната свързаност искът с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 6 от ДОПК следва да се уважи.

По отношение на искането за обявяване недействителна спрямо държавата на последваща сделка, обективирана в договор за покупко-продажба на МПС, сключен с нотариална заверка на подписите на страните на 05.02.2021 г. правно основание чл.

216, ал. 1, т. 6 от ДОПК

Относно допустимостта на предявяване на специален отменителен иск по ДОПК и срещу лице, което е последващ приобретател на имущество, прехвърлено му от страна на лице-приобретател от длъжник по публични вземания към НАП и неговата основателност съдът намира следното:

В ТЪЛКУВАТЕЛНО Решение 2/2017 от 09.07.2019 г. на ОСГТК на ВКС, представляващо задължителна за всички съдилища съдебна практика, в отговора на въпроса по т. 3., се приема, че защитата на кредитора по чл. 135 ЗЗД при последваща разпоредителна сделка, извършена от лицето, в чиято полза длъжникът се е разпоредил с имуществото си, е чрез предявяване на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД за недействителност по отношение на него, не само на първоначалната сделка с имуществото на длъжника, но и на последващите сделки, които го увреждат. Исковете могат да бъдат предявени и самостоятелно, но при наличие на предпоставките на чл. 213 ГПК следва да бъдат разгледани в едно производство. В мотивите към т. 3 са развити съображения, че кредиторът може да се защити срещу увреждането му поради извършеното последващо прехвърляне от съконтрахента на длъжника с иск по чл.

135 ЗЗД не само по отношение на сделката, сключена между длъжника и неговия 4 съконтрахент, но и по отношение на последващите сделки, сключени с приобретатели, за които кредиторът твърди, че са недобросъвестни – знаели са за неговото увреждане.

Специалният иск по чл. 216, ал. 1 ДОПК, уреждащ правата на Държавата и общините при разпореждане от техен длъжник с публични вземания със свое имущество с цел да ги увреди е по своята правна природа вид отменителен иск, което следва от чл. 216, ал. 3 ДОПК, предвиждаща субсидиарно приложение на чл. 135 ЗЗД. Следва да се отчете, и че с оглед спецификата на правните субекти-кредитори, имащи право на този иск и вида на вземанията /публични/, чиято събираемост е в обществен интерес, законодателят е дал принципно посилна защита на тези кредитори в сравнение с тази на кредиторите по общия отменителен иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД: в хипотезатата на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК е без значение знанието на приобретателя за увреждането, а е достатъчно намерението на отчуждителя за това. Ето защо дадените в цитираното ТР указания по тълкуването и прилагането на чл. 135, ал. 1 ЗЗД при поредица от увреждащи кредиторите сделки следва да важи в още по–висока степен за кредиторите-ищци по исковете, уредени в чл. 216, ал. 1 ДОПК. В този смисъл е Решение № 84 от 1.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 601/2019 г., II т. о., ТК.

При втората сделка не се установява да е извършена между свързани лица. Понятието „свързани лица“ е изяснено в §1, т.3 от ДР на ДОПК, но нито една от визираните хипотези не е налице в случая. Единственото което се установи, е че управителите и еднолични собственици на двете дружества, страни по атакуваната сделка, имат общо дете, но не са съпрузи, т.е не се установи някоя от хипотезите на свързаност за целите на ДОПК. Поради липсата на елемент от фактическия състав, искът с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 6 от ДОПК следва да се отхвърли.