Решение № 476 от 12.07.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 476 гр. София, 10.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Петя Г. Крънчева Тропчева

Членове:

Николай Николов

Бетина Б. Бошнакова при участието на секретаря Рени Ив. Атанасова в присъствието на прокурора Н. Ив. Г. като разгледа докладваното от Петя Г. Крънчева Тропчева Въззивно административно наказателно дело № 20211100604170 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 313 и сл. НПК.

С решение от 15.06.2021 г., постановено от Софийския районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 107 състав по НАХД № 5037/2021 г. по описа на същия съд, обвиняемият Ц.Г.И. е признат за виновен в това, че на 02.03.2020 г., около 14.30 часа, в гр.

София, ул. „****, не изпълнил заповед за защита от домашно насилие, а именно – заповед за защита, издадена с решение № 71356 от 23.03.2017 г. по гр.д. № 35892/16 г. по описа на СРС, III гражданско отделение /ГО/, 83 състав, връчена на Ц.Г.И. на 18.04.2017 г., по силата на която Ц.Г.И., на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/, се задължава да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на С.А.Б., като на посочената дата отправил обиди и заплахи за живота към С.Б. с думите „боклук“, „крадец“, „килифаревски боклук“, „ще те убия“, „не искам да те виждам жив“ – престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 78а от НК, вр. чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК, обвиняемият Ц.Г.И. е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1 000.00 /хиляда/ лева.

С така постановеното решение и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, обв. Ц.Г.И. е осъден да заплати в полза на държавата и по сметка на СДВР направените разноски в хода на досъдебното производство, в размер на 166.64 лева /сто шестдесет и шест лева и 1 шестдесет и четири стотинки/.

Срещу така постановеното първоинстанционно решение е постъпила въззивна жалба с допълнение към нея от обвиняемият Ц.Г.И., чрез упълномощения от него защитник – адв.

АН. Н. Ф. – от САК, с която се претендира неговата неправилност, тъй като деянието не е виновно извършено, а обвинението не е доказано по несъмнен начин.

В подаденото към въззивната жалба допълнение се излагат подробни аргументи по същество. Сочи се, че първоинстанционният съд не е установил обективната истина, тъй като не е взел предвид всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, както и че обжалваното решение не е законосъобразно и обосновано, тъй като направените правни изводи от СРС не кореспондират със събрания по делото доказателствен материал. Изтъква се и, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по всички въпроси, които е бил длъжен да обсъди при постановяване на своя акт, като не е посочил ясно и аргументирано защо приема, че обвиняемият Ц.Г.И. е извършил инкриминираното деяние. Отправя се искане за отмяна на обжалваното първоинстанционно решение и за постановяване на ново такова, с което обвиняемият И. да бъде оправдан.

В съдебно заседание, упълномощеният защитник на обвиняемият Ц.Г.И. – адв. А.Ф. – от САК, поддържа депозираната въззивна жалба с допълнението към нея, по изложените в тях съображения. Излага, че обжалваният първоинстанционен съдебен акт е незаконосъобразен и неправилен, като моли същият да бъде отменен и вместо него да бъде постановен нов съдебен акт, с който подзащитният й – обв. Ц.И., да бъде оправдан.Твърди непълнота на доказателствения материал, на основата на който е постановено първоинстанционното съдебно решение, както и недоказаност на обвинението. Излага убеждение за неправилност на извода на СРС, че подзащитният й – обв. И., е осъществил състава на инкриминираното деяние, поради липса на доказателства относно това той с поведението си да е нарушил постановеното в процесната заповед за защита от домашно насилие.

В допълнение адв. Ф. сочи, че към инкриминираната по делото дата е било в сила решение на СГС по дело № 2262/2020 г., с което се задължава С.А.Б. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо С.С.Б. – И.а и съпруга й Ц.Г.И.. По убеждение на адв. Ф., случаят касае семейни отношения, които не могат да се квалифицират като престъпно деяние, което да бъде вменено във вина на подзащитния й – обв. Ц.И..

В заключение адв. Ф. моли да не бъде потвърждавано обжалваното първоинстанционно решение, поради несъставомерност на инкриминираното деяние.

Алтернативно пледира за прилагането на чл. 9, ал. 2 от НК.

Обвиняемият Ц.Г.И., редовно призован, не се явява, не взема участие в хода на съдебното производство пред въззивния съд и не ангажира становище по фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване в производството и по основателността на депозираната въззивна жалба с допълнение.

2

Представителят на СГП пледира обжалваното решение на СРС, да бъде потвърдено като правилно.

ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като прецени наведените от страните доводи и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл. 313 от НПК, намира за установено следното:

За да постанови решението си, е обсъдил детайлно и задълбочено, в качеството им на гласни и писмени доказателствени средства, приобщените в хода на съдебното следствие показания на свидетелите С.А.Б. (л. 42 – 43 от досъдебното производство); Ю.Б.В. (л. 44 – 45 от досъдебното производство); Д.К.Б. (л. 49 – 50 от досъдебното производство); С.Р. И. (л.

51 от досъдебното производство); С.И.А. (л. 56 от досъдебното производство); А.С.С. (л. 57 от досъдебното производство); Н.К. (л. 59 от досъдебното производство); З.Г.Р. (л. 60 от досъдебното производство); Т.В.Г. /л. 100 – 101 от досъдебното производство/; заповед за незабавна защита (л. 12, 62, 111 и 114 от досъдебното производство); решение по гр.д. № 35892/2016 г. на СРС, III ГО, 83 състав (л. 13 и л. 70 – 71 от досъдебното производство); решение по гр.д. № 5913/2017 г. по описа на СГС, ГО, I брачен въззивен състав (л. 14 – 15 и л. 74 – 77 от досъдебното производство/; протокол от 02.03.2020 г. за извършен ремонт (л. 18 от досъдебното производство); справка от Дирекция „Национална система 112“ (л. 31 от досъдебното производство); заповед за незабавна защита по гр.д. № 37609/2019 г. по описа на СРС, III ГО, 83 състав (л. 34 – 35 от досъдебното производство); както и заключението по назначената и изготвена фоноскопна експертиза (л. 92 – 99 от досъдебното производство); а така също и протокол за очна ставка между Ю.В. и Ц.И. (л. 117 – 119 от досъдебното производство); справка за съдимост по отношение на обв. И. (л. 127 от досъдебното производство) и л. 107 от съдебното производство пред СРС.

Събраните доказателствени източници, съдебният състав е кредитирал в основни линии, като на основание чл. 378, ал. 2 от НПК е направил преценка на горепосочените доказателства и доказателствени средства, обособявайки в три групи показанията на свидетелите, дадени в хода на досъдебното производство.

Така, към първата група, първоинстанционният съд е отнесъл показанията, подкрепящи обвинителната теза, а именно – тези на св. Б., които е кредитирал като хронологични, подробни, убедителни и непротиворечиви по отношение на събитията, касаещи инкриминираното деяние, развили се на процесната дата. Към същата група показания, първоинстанционният съд е причислил и тези на свидетелите Ю.В. и С. И., които оценил като явяващи се убедителна подкрепа на изложеното от св. Б..

СРС не е кредитирал показанията на свидетелите С.Б. – И.а и А.М., позовавайки се на вероятна тяхна заинтересованост от изхода на наказателното производство, предвид факта, че св. Б. – И.а е съпруга на обв. И., а св. М. – негов приятел.

Към третата група свидетели, първостепенният съд е отнесъл тези, чиито показания не допринасят за изясняване на обективната истина по случая, тъй като не са присъствали или не са възприели инкриминирания случай, или пряко факти, свързани с него, към които е отнесъл свидетелите Дияна Б., Стоян А., А.С., Н.К. и З.Р..

Събраните по делото писмени доказателства и заключението на назначената и приета 3 като доказателство по делото Фоноскопна експертиза, съдебният състав е преценил, че няма пречка да бъдат кредитирани, като обективни и потвръждаващи гласните доказателствени средства, които е оценил в полза крайния свой извод.

Пред настоящата инстанция не са събрани нови гласни или писмени доказателствени източници. Въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция, които намери за достатъчни по своя обем и категоричност, за да позволят формиране на еднозначни изводи по фактите.

Въз основа на анализа на така събрания доказателствен материал, СРС е приел за установено, от фактическа страна, следното:

Обвиняемият Ц.Г.И. е роден на **** г. в гр. Кула, българин, с българско гражданство, със средно образование, неосъждан, женен, работещ, с адрес в гр. София, ул.

„**** и с ЕГН – **********.

Свидетелят С.А.Б. и съпругата му – св. Д.К.Б., били във влошени взаимоотношения с дъщеря си – св. С.С.Б. – И.а и нейния съпруг – обв. Ц.Г.И.. Между свидетелите Б. и Б. от една страна, и св. Б. – И.а и обв. И. – от друга, възниквали множество конфликти, като при тях св. Б. – И.а отправяла закани с убийство към родителите си, а в един от инцидентите дори нанесла удар в лицето на баща си – св. С.Б.. В резултат на това, на 15.07.2016 г. била издадена заповед за незабавна защита по гр.д. № 35892/2016 г. в полза на св. Б. и съпругата му – св. Б., срещу св. Б. – И.а и обв. И.. С решение № 71356 на СРС, III ГО, 83 състав от 23.03.2017 г. по гр.д. 35892/2016 г. по описа на съда, била издадена заповед за защита в полза на свидетелите Б. и Б., съгласно която св. Б. – И.а и нейният съпруг – обв. И., се задължават да се въздържат от извършване на домашно насилие спрямо свидетелите Б. и Б..

Посоченото решение на съда било връчено на обв. И. на 18.04.2017 г. С решение на СГС от 25.10.2017 г., ГО, I брачен въззивен състав, било оставено в сила решение № 71356/23.03.2017 г., постановено по гр.д. № 35892/2016 г. по описа на СРС, ГО, 83 състав.

Свидетелите Б. и Б. притежавали имот, представляващ първи етаж от къща, находяща се в гр. София, ул. „****. Вторият етаж от къщата бил собственост на дъщеря им – св. С.Б. – И.а и нейния съпруг – обв. Ц.И.. На 02.03.2020 г., около 14.30 часа, свидетелите Б., заедно със свидетелите Ю.В. С. И., А.С. и С.А. отишли на посочения адрес, за да извършат ремонтни дейности, нуждата от които била констатирана по-рано. Обвиняемият И. се показал на балкона, находящ се на втория етаж на къщата, св. В. го поздравил, в отговор на което обв. И. започнал да отправя нецензурни изрази към присъстващите и да ги снима, а малко след това подал сигнал на телефон 112, тъй като се почувствал притеснен от присъствието на толкова много хора в двора на къщата, в която живее. В резултат на подадения сигнал, адресът бил посетен от служители на 02 РУП – СДВР – свидетелите Н.К. и З.Р., които обаче не констатирали нередности и си тръгнали. Малко след това, обв. И. отишъл при св. С. И. – електротехник, който работел по отстраняване на проблем с електрозахранването на къщата, и започнал да му пречи, като дърпал кабелите, по които работел и давал указания как точно да бъде отстранена повредата. Свидетелят В. застанал между електротехника и обвиняемия, за да преустанови конфликта, но това предизвикало обв. И. да се обърне към св. Б., отправяйки обиди и заплахи към него, в т.ч. „боклук“, „крадец“, „килифаревски боклук“, „ще те убия“, „не искам да те виждам жив“, на които св.

Б. не отреагирал. След приключване на работата по имота, свидетелите Б., В., И., С. и А. си 4 тръгнали. На 04.03.2020 г., св. С.А.Б. подал сигнал до 02 РУП – СДВР във връзка със случилото се.

При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният СРС е приел от правна страна, че с деянието си обвиняемият Ц.Г.И. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава на престъплението по чл. 296, ал. 1 от НК, като на 02.03.2020 г., около 14.30 часа, в гр. София, ул. „****, не изпълнил заповед за защита от домашно насилие, а именно – заповед за защита, издадена с решение № 71356 от 23.03.2017 г. по гр.д. № 35892/16 г. по описа на СРС, III гражданско отделение /ГО/, 83 състав, връчена на Ц.Г.И. на 18.04.2017 г., по силата на която Ц.Г.И., на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/, се задължава да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на С.А.Б., като на посочената дата отправил обиди и заплахи за живота към С.Б. с думите „боклук“, „крадец“, „килифаревски боклук“, „ще те убия“, „не искам да те виждам жив“.