Решение № 741 от 06.11.2023, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 741 гр. Благоевград, 06.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Д. Богоева Маркова при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело № 20221210102604 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод депозирана искова молба от ищеца „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, с ЕИК 831919536, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Възраждане, пл. “Света Неделя” № 7, представлявано от Ц. Г. М. - Член на УС и изпълнителен директор и А. Т. Член на УС и изпълнителен директор и А. Т. - член на УС и изпълнителен директор чрез адвокат Д. Е. срещу И. Л., с ЕГН: **********, с настоящ адрес гр. Б., ж.к. „Е., бл. , вх. , ет. 6 ап..

С исковата молба се иска да бъде постановено решение, с което да бъде осъден ответника И. Л. Л., с ЕГН: **********, с настоящ адрес гр. Б., ж.к. „Е., бл. , вх. , ет. 6 ап. да заплати на ищеца „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, с ЕИК 831919536, сумата в размер на 471,54 лева, представляващи непогасена главница по Договора, дължима за периода от 25.03.2022 г. до 19.08.2022 г.; сумата от 27.39 лева , представляваща наказателна лихва за периода от 19.08.2022 г. до 14.11.2022 г.- дължима на основание чл. 5.7. от Анекс № 1, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на настоящата искова молба до окончателно заплащане на задължението.

Претендират се и сторените в производството разноски.

Твърди се в исковата молба, че И. Л. Л., ЕГН **********, като кредитополучател и „Уникредит Булбанк" АД като кредитор, са сключили Договор за кредитна карта № CCIR-503-00130- 2017 от 30.08.2017 г, по силата на който И. Л. Л., ЕГН ********** е използвал банков кредит в размер на 2 000 лв. (две хиляди лева) с краен срок за ползване и погасяване до 31.08.2019 г. С Анекс № 1 от 04.09.2020 страните са предоговорили 1 отношенията си по договора за кредит, като съгласно пар. 1 от подписания Анекс съдържанието му напълно замества договора за кредит. Сочи се, че съгласно чл. 7 от Анекса срокът на кредита е определен до 25.08.2022г.

Твърди се, че на 25.03.2022г. кредитополучателят е преустановил да изпълнява задълженията си по Договора, като е изпаднал в забава. С оглед на формираното просрочие се твърди, че са дължими, но неплатени 5 броя вноски за главница и лихва, считано от датата на изпадане в забава 25.03.2022г. Твърди се, че с оглед на допуснатото просрочие банката е направила кредита изцяло и предсрочно изискуем на дата 19.08.2022г., като предсрочната изискуемост е съобщена на длъжника с изготвена и връчена покана по възлагане съгласно чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ чрез ЧСИ Борис Велинов, с per. № 890 и с район на действие ОС- Благоевград.

Твърди се, че към датата на предявяване на иска, задълженията по Договор за кредитна карта № CCIR-503-00130-2017 от 30.08.2017 г са в общ размер 498,93 лв., от които: 471.54 лева, представляващи непогасена главница по Договора, дължима за периода от 25.03.2022 г. до 19.08.2022 г.; 27.39 лева наказателна лихва от 19.08.2022 г. до 14.11.2022 г.- дължима на основание чл.

5.7. от Анекс № 1.

Твърди се, че посоченото по- горе задължение не е изпълнено доброволно от страна на ответника,поради което от своя страна това обуславя интереса на „Уникредит Булбанк" АД да предяви настоящия иск.

С разпореждане № 41/09.01.2023 г. съдията докладчик след като е извършил проверка за редовност на исковата молба /чл.129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея искове, в съответствие с чл.130 от ГПК, на основание чл.131 от ГПК е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответника, с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл.131, ал.2 от ГПК.

Препис от исковата молба и доказателствата към нея е изпратен на ответника на установения по делото постоянен адрес по адресна справка от НБД Население. Съобщението изпратено на постоянния адрес на ответника за връчване на исковата молба е върнато в цялост с отбелязване, че входът е винаги заключен и призовкарят няма достъп до апартамента и до съседите, за да събере информация дали изобщо има такова лице на посочения адрес.

Оставена е бележка на входната врата да се яви в съда за връчване на съдебни книжа.

Изискана е справка от ТД на НАП за наличието на действащ трудов договор, от която е видно, че лицето няма действащ трудов договор.

С разпореждане от 13.02.2023 г. съдът е разпоредил съобщението да бъде връчено по реда на чл.47, ал. 1 ГПК - чрез залепване на уведомление на постоянния адрес на ответника. На 23.02.2023 г. връчителят е залепил на постоянния адрес по адресна справка на входната врата, уведомление по реда на чл. 47, ал.1 ГПК. Съдебните книжа са били на разположение в канцеларията на БРС, като в законоустановения двуседмичен срок, считано от залепването ответникът или упълномощено от него лице не се е явил, за да ги 2 получи.

Видно от Справка от НБД „Население“ ответникът има регистриран постоянен адрес в Р България, но настоящия адрес е в Р Северна Македония.

С оглед на това с Разпореждане № 751/19.04.2023 година Районен съд Благоевград е оставил без движение исковата молба, въз основа на която е образувано гр.д. № 2604/2022г. по описа на РС Благоевград, като е указал на ищеца, че в едноседмичен срок от връчване на настоящият съдебен акт, следва да удостовери с декларация, че не му е известен адреса на ответника в чужбина /като тогава призоваването на ответника ще стане по реда на чл. 48 ГПК/ или съответно да заяви, ако му е известено кой е адреса на ответника в чужбина /в който случай призоваването ще стане чрез съдебна поръчка/.

С молба от 26.05.2023 година ищецът е депозирал декларация, с която декларират, че към днешна дата на ищецът не е известен актуалния адрес на ответника в чужбина, поради което се иска ответникът да бъде призован по реда на чл. 48 ГПК.

С Разпореждане № 1059/29.05.2023 година съдът е разпоредил да се връчи съобщение до ответника И. Л. Л., с ЕГН **********, с адрес гр. Б., ж.к. „Е.“ № , вх. , ет. , ап., с настоящ адрес в Република Северна Македония, с неизвестен адрес в Република Северна Македония за заведеното дело чрез публикация в неофициалния раздел на Държавен вестник. Съобщението до ответника е връчено чрез публикация в неофициалния раздел на „Държавен вестник“ на 09.06.2023 г. В двуседмичен срок, който е изтекъл на 23.06.2023 г. ответникът не се е явил в деловодството на Районен съд - Благоевград да получи книжата, поради което с Определение № 993/27.06.2023 година, на основание чл. 48, ал. 2 ГПК, съдът е приложил и приел за редовно връчено съобщението до ответника И. Л. Л., с ЕГН **********, като му е предоставил правна помощ във вид на процесуално представителство по настоящото дело.

С Определение № 1221/01.08.2023г. съдът е назначил адв. А. П. М., към АК Благоевград, вписана под № 1913 в Националния регистър за правна помощ, за особен представител на ответника И. Л. Л., с ЕГН **********, по гр.дело № 2604/2022г. по описа на РС Благоевград до приключване на делото пред всички съдебни инстанции. Съобщението е връчено на 02.08.2023г., като видно от материалите по делото в указания едномесечен срок от получаване на съобщението на 28.08.2023 г. по делото е депозиран писмен отговор по заявената искова молба от назначения особен представител, с която на основание чл. 237, ал. 1 ГПК се прави признание на предявените от ищеца искове и се иска тяхното уважаване, като основателни и доказани.

С определение № 1435/16.03.2023г. съдът е насрочил открито съдебно заседание по делото, като се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил им е проект на доклад по делото, като ги е напътил към процедура по медиация или друг способ за доброволно разрешаване на спора.

В съдебно заседание, проведено на 20.10.2023 година ищцовото дружество, редовно призовано, не се явява законен и процесуален представител, като на 05.10.2023 година е депозирал молба от ищцовото дружество чрез пълномощник, в която сочи, че предвид изявлението на ответника, че 3 признава предявения иск се иска от съда да постанови съдебно решение при признание на иска. Иска се и присъждане на сторените в производството разноски, за което в молбата е отразен и списък с разноски.

Ответникът, И. Л., редовно призован чрез особения представител – адвокат М., не се явява. Явява се назначения особен представител – адвокат М., която поддържа направеното в отговора на исковата молба признание на иска.

В съдебно заседание по делото, с оглед на направеното от ответната страна признание на иска и заявеното искане от страна на ищцовото дружество, чрез пълномощника му по чл.237 от ГПК, за постановяване на решение при признание на иска, съдът е прекратил съдебното дирене за произнасяне със съдебно решение съобразно направеното признание.

Съгласно чл.237 от ГПК когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, като в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска.

Съдът намира, че са налице условията за постановяване на съдебно решение по реда на чл. 237, ал. 1 от ГПК - при признание на иска, а именно:

Решението, основано на признание на иска, може да се постанови само ако след проверка на процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, се окаже, че предявеният иск е допустим. Затова, независимо от направено признание на иска, съдът следва да се произнесе по неговата допустимост, защото само един допустим иск може да бъде основателен или неоснователен. В този смисъл е Решение № 20 от 07.04.2014 г. по гр. д. № 5289/2013 г., I г. о. на ВКС.

В случая са предявени допустими искове с правно основание -чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ - относно вземането за сумата от 471,54 лева, представляващи непогасена главница по Договора, дължима за периода от 25.03.2022 г. до 19.08.2022 г., ведно със законната лихва и иск с правно основание чл. 92 ЗЗД - относно вземането за сумата от 27.39 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 19.08.2022 г. до 14.11.2022 г.- дължима на основание чл. 5.7. от Анекс № 1.

Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен, като за прилагане на разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК следва да е налице и кумулативно изявление на ищеца, за постановяване на решение по чл. 237 ГПК.

Признанието на иска е свързвано със специфични правни последици.

Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК признанието на иска е основание за прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение с оглед признанието, при такова искане от ищеца. Т. е. съдът преустановява извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката на доказателствата, установяващи въведените твърдения, и следва да постанови съдебен акт, без да изследва основателността на иска и да прави собствени фактически и правни изводи по предмета на спора.

4

В случая така установените от законодателя кумулативно изискуеми предпоставки за постановяване на решение при признание на иска са налице, доколкото ответникът чрез назначения му особен представител е заявил, че счита исковете за основателни и е сторил признание на същите, като искът по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ във вр. с чл. 92 ЗЗД е признат по основание и размер към момента на приключване на съдебното дирене.

Ищецът, чрез процесуалния му представител в депозирана на 05.10.2023 г. молба е поискал постановяване на решение при признание на иска.

В случая не са налице отрицателните предпоставки, установени в разпоредбата на чл. 237, ал. 3 ГПК, а именно - признатото право да противоречи на закона или на добрите нрави или да е признато право, с което страната не може да се разпорежда. Исковата претенция не е от категорията на тези искове, за които законодателят изрично е постановил изключение за приложението на разпоредбата на чл. 237 ГПК - по брачни искове - чл. 324 ГПК; по искове за гражданско състояние - чл. 334 ГПК и по иск за поставяне под запрещение - чл. 339 ГПК.