Решение № 829 от 08.10.2021, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 829 гр. Пазарджик, 08.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети септември, през две хиляди д*** и първа година в следния състав:

Председател: Мария Ненова при участието на секретаря Мария Кузева като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело № 20215220101090 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Ищецът Г. СТ. Л. чрез пълномощника си адвокат М. твърди, че е дядо по бащина линия на детето Р*** С. С., родено от брака на сина му СТ. Г. СТ. и Ц.Р. К***, прекратен с развод с решение по гр.д. № 2505/2020 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, с което упражняването на родителските права по отношение на детето е предоставено на майката и е определен режим на лични отношения на детето с бащата. Твърди, че още по време на бракоразводния процес майката Ц.Р. К*** препятства личните му отношения с детето и връща изпратените от него подаръци с цел отчуждаване на детето.

Счита, че за пълноценното развитие на детето то има нужда да общува не само с родителите си, но и с баба си и дядо си. Твърди, че контактите с детето няма да му навредят по никакъв начин. Напротив – по този начин детето ще има възможност да получи подкрепа, да придобие опит и знания в различни житейски ситуации, да изгради чувство на родова принадлежност и семейни традиции. Твърди, че бащата на детето пребивава в чужбина и рядко се възползва от определения режим на лични отношения. Счита, че би могъл да осъществява контакти с детето по време на определения за бащата режим на лични отношения, тъй като между тях цари разбирателство и липсват противоречия. Поради това моли да бъде постановено решение, с което да бъде определен режим на лични отношения на ищеца с неговата внучка, както следва: през времето, в което бащата СТ. Г. СТ. е в Б***, съвместно с него и съгласно определения му режим на лични отношения, а през времето, в което 1 бащата не е в Б*** – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 ч. на съботния ден до 18.00 ч. на неделния ден с право на преспиване в дома на дядото, както и седем дни през лятната ваканция с право на преспиване на детето в дома на дядото, които да не съвпадат с годишния отпуск на майката, като този режим бъде осъществяван по споразумение с бабата на детето по бащина линия А*** И*** Н*** и чичото на детето по бащина линия В*** Г*** С.. Ангажира доказателства.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът СТ. Г. СТ. намира иска за допустим и основателен. Счита, че в интерес на детето е да осъществява контакти с дядо си, тъй като между тях съществува силна емоционална връзка, изградена по времето, когато са живели в едно домакинство, а в същото време ищецът разполага с отлични социално-битови условия, образователен ценз, желание и готовност да участва в отглеждането на детето. Моли искът да бъде уважен. Не сочи доказателства.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата Ц.Р. К*** чрез пълномощника си адвокат Г. намира иска за допустим, но неоснователен.

Признава, че с влязло в сила решение по гр.д. № 2505/2020 г. по описа на Районен съд – Пазарджик упражняването на родителските права е предоставено на майката, определен е режим на лични отношения на детето с бащата и бащата е осъден да заплаща издръжка на детето. Оспорва твърдението на ищеца да е препятствала личните му отношения с детето, както и ищецът да е изпращал подаръци, които не са били приемани. Счита, че режимът на лични отношения на детето с бащата е доста либерален, като в него са включени дори бабата и чичото по бащина линия. Признава, че бащата на детето в момента живее и работи във В*** и личните му контакти с детето са по-редки, но счита, че е негов собствен избор дали да ползва правото, дадено му от съда. Твърди, че от раждането на детето до настоящия момент ищецът не е имал желание да комуникира и да вижда детето. Отрича ищецът да притежава възпитателски и личностни качества, интелектуално ниво и реализации, които да му позволяват да полагат пълноценна грижа за детето. Напротив твърди, че именно нежеланието на ищеца да комуникира с детето е довело до отчуждение помежду им. Описва конкретни случаи, в които ищецът се е държал непристойно в присъствието на детето и е отправял обидни думи към майката, което е породило страх у детето. Твърди, че към настоящия момент не е в интерес на детето да има лични контакти с ищеца. В тази насока сочи липсата на желание на ищеца да полага грижи и да комуникира с детето, различното населено място, в което ищецът живее, негативните чувства, които детето свързва с дядо си, липсата на изградена емоционална връзка с него, опасността детето да бъде настройвано срещу майка си в дома на дядо си, липсата на необходимите социални и битови условия по време на евентуален престой в жилището на ищеца. Счита, че предложеният от ищеца режим на лични отношения не е подходящ с оглед ниската възраст и интересите на детето. Моли за отхвърляне на иска.

2

Ангажира доказателства. Претендира разноски.

Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:

Между страните не е спорно, а и се установява от представените по делото писмени доказателства – удостоверения за раждане и удостоверение за сключен граждански брак, че ответниците СТ. Г. СТ. и Ц.Р. К*** са родители на детето Р*** С. С., родено на *** г., а ищецът Г. СТ. Л. е баща на ответника СТ. Г. СТ. и дядо по бащина линия на детето. Сключеният между ответниците граждански брак е прекратен с развод по взаимно съгласие с решение по гр.д.

№ 2505/2020 г. по описа на Районен съд – Пазарджик. Със същото е утвърдено постигнатото между съпрузите споразумение по чл. 49, ал. 4 от СК, съгласно което: родителските права относно роденото от гражданския брак дете Р*** С. С. са предоставени на майката ЦВ. Р. СТ.; след развода детето ще има местоживеене, съвпадащо с местоживеенето на неговата майка; определен е режим на лични отношения между бащата СТ. Г. СТ. и детето Р*** С. С., както следва: всеки първи и трети петък, събота и неделя от месеца от 18.00 часа на петъчния ден до 16.00 часа на неделния ден с преспиване при него, както и един месец през лятото, а именно: от 01 август до 31 август за всяка година; през нечетна година – за Великден, като взема детето в 18.00 часа на Велики петък и го връща до 20.00 часа на Велика Неделя, както и за Коледните и Новогодишни празници, като взема детето в 17.00 часа на 23 декември и го връща до 20.00 часа на 5 януари, както и при свободен режим при допълнително договаряне между него и майката; на рождения ден – 29 януари, детето Р*** С. С. да празнува с баща си СТ. Г. СТ. за времето от 10.00 часа до 14.00 часа; страните са се споразумели посоченият по-горе режим за право на виждане с детето, който има бащата СТ. Г. СТ., да имат и неговите: баба по бащина линия – А*** И*** Н*** и чичо по бащина линия – В*** Г*** С.; за осъществяване на лични контакти бащата, бабата и чичото, следва да вземат детето от дома на майката в гр.

В***, ул. „***” № *** и съответно да го връщат в този дом.

За установяване на правнорелевантните факти по делото бяха разпитани свидетелите на ищеца – З*** В*** М***, живееща на съпружески начала със сина на ищеца, и С*** Ц*** Г***а, живееща на съпружески начала с брата на ищеца, както и свидетелите на ответницата Ц.Р. К*** – Р*** А*** К***, баща на ответницата, и С*** П*** Р***, живеещ на съпружески начала с ответницата.

От показанията на свидетелката М*** се установява, че познава страните от 10 месеца, откакто живее със сина на ищеца. Бащата на детето работил в А***. Двамата с мъжа й вземали Р***, когато той имал режим на лични отношения с нея. Водели я в къщата им в П***, а ищецът отивал да я види. Когато питали Р*** дали иска да се види с дядо си, тя отговаряла с „да“.

Досега не била отказвала да се види с него. Р*** знаела, че Г.Л. й е дядо. При 3 срещите с дядо си детето било радостно, чувствало се добре. Когато идвал, дядо й Г*** й купувал дрешки и всичко, което детето поискало. Дрешките оставали в тяхната къща, за да има при тях дрехи, когато я вземат.

Последният път водили детето във В***. Дядо й Г*** ги закарал. Когато се прибрали, се обадил дядото по майчина линия Р***. Детето го било страх да се отговори на обаждането, за да не му се скара дядо му, че е било с дядо си Г***. Когато детето вдигнало телефона, дядо й Р*** й се скарал, че е била с дядо й Г*** и детето се разплакало. Детето споделило със свидетелката, че двамата й дядовци са много скарани и затова дядо й Р*** не дава да се вижда с дядо й Г***.

От показанията на свидетелката Г***а се установява, че ищецът се е срещал с детето Р*** скришом, когато чичо й В*** я вземел. Ищецът й купувал дрешки, играчки, радвал й се. Майката на детето и другият й дядо Р*** не разрешавали да се вижда с дядо й Г***. Г*** по характер бил добър човек. Обичал детето. Искал да я вижда, да й се радва като дядо. Детето също му се радвало. Не го било страх от него. Много се радвало на дядо си.

Свидетелката не била присъствала на срещите между ищеца и детето, но се била виждала с детето и то й разказвало, че било с дядо си Г*** и той й купувал различни неща и че много го обичала.

От показанията на свидетеля К*** се установява, че познава ищеца от 6 години, отпреди дъщеря му и синът на ищеца С*** да се оженят. Първите два месеца дъщеря му отишла в тяхното семейство и нещата вървели добре.

Приемали я, обичали я. На втория месец ищецът ги изгонил от дома си без причина. Тогава те отишли в дома на свидетеля в гр. В***. Според свидетеля ищецът е конфликтна личност, не може да създаде семеен уют, не може да бъде грижовен родител, нито дядо. От едногодишна възраст на детето до четиригодишна възраст той не бил комуникирал с детето. Не бил присъствал на рождени дни, нито на семейни събирания. Не бил звънял да търси детето.

Когато с дъщеря му разбрали от социалните мрежи, че ищецът се бил срещал с детето, го попитали дали е било с дядо си, но детето навело глава и нищо не казало. Детето било стресирано от ищеца, тъй като преди година ги заплашил, че ще ги избие, ще ги изтрепе. Детето чуло това и оттогава го било страх от него. Дъщеря му не разрешавала на детето да се вижда с дядо си Г***, защото смятала, че това ще му навреди, че ищецът нямал качества на родител и на нищо положително нямло да научи детето. Свидетелят не бил казвал на детето, че не му дава да се вижда с дядо му Г***. На снимките и видеоклиповете в социалните мрежи детето изглеждало спокойно в присъствието на дядо му Г***. Било весело, но на моменти по-омърлушено.

От показанията на свидетеля Р*** се установява, че познава ответницата Ц*** К***а от месец януари 2021 г., а от месец март съжителства с нея на семейни начала. От месец март познава и ищеца. На 08.03.2021 г., заедно с детето, отишли в къщата на ответницата. Там се 4 видели с ищеца. Свидетелят подарил букет цветя на ответницата, а ищецът започнал да я нарича „курва, уруспия, боклук, копеле“. Детето чуло това, започвало да плаче и да нарича ищеца „Л***“. След като детето било във В*** с ищеца, то казало, че е било само с леля си З*** и чичо си В***. Не искало да признае, че е било и с дядо си Г***. Ответницата споделяла на свидетеля, че я е страх от ищеца. Свидетелят бил виждал, че в присъствие на ищеца ответницата започвала да трепери. Според свидетеля майката и дядото на детето не му разрешават да се среща с дядо Г*** поради агресията, която той проявява. През повечето време детето живеело при дядо си Р***, а не при майка си, защото често се разболявало.

По делото са представени два социални доклада от Дирекция „Социално подпомагане“ – Септември, изготвени след проведени разговори с ищеца Г.Л. и с ответницата Ц*** К*** и нейните родители.

От първия социален доклад се установява, че след раздялата на родителите на детето дядото по бащина линия Г.Л. има много ограничени контакти с внучка си. Пред социалните работници ищецът е споделил, че се вижда с Р***, когато детето гостува на баба си по бащина линия и дядото предварително се уговаря с нея, за да види детето. Споделил е, че последно се е виждал с внучка си преди около месец и детето е било щастливо от срещата с него. Споделил е, че желае да се вижда по-често с внучка си, за да се запази роднинската им връзка и да се създаде по-силна емоционална връзка помежду им. Посочил е също така, че се възпрепятстват срещите с внучка му от страна на роднинския кръг по майчина линия, но не е посочил причините за това.