Решение № 220 от 27.10.2020, Административен съд - Шумен

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ ........... град Шумен, 27.10.2020г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският административен съд, в публичното заседание на дванадесети октомври две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател: Кремена Борисова

Членове: Христинка Димитрова

Маргарита Стергиовска при секретаря В. Русева и с участие на прокурор П. Вълчев от ШОП, като разгледа докладваното от председателя Кр. Борисова КАНД

№ 193 по описа за 2020г. на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на „Т.Б.“ ЕАД, ***, депозирана чрез адвокат С.К., срещу Решение № 317/27.07.2020г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 1103/2020г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № В - 0050587/19.05.2020г. на директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище, със седалище ***, към Главна дирекция “Контрол на пазара” при КЗП, с което на „Т.Б.“ ЕАД, *** е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева, на основание чл. 222а от ЗЗП за нарушение на чл. 113, ал. 1 от ЗЗП.

Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Изложени са аргументи за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на санкционното производство. Сочи се още, че дружеството не е извършило вмененото му нарушение, тъй като в случай между него и лицето не е сключван договор за продажба, а договор за лизинг, като от това следва, че юридическото лице няма качеството на „продавач“ по смисъла на чл. 104, ал. 1 от ЗЗП. Отделно от това, касаторът сочи, че техническата неизправност на апарата е установена от оторизиран сервиз, който е констатирал връзка между причиняването ѝ и поведението на потребителя, поради което за дружеството не се породило задължението, визирано в чл. 113, ал. 1 от ЗЗП. Поради това се отправя претенция за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него НП, а в условията на алтернативност санкцията да бъде редуцирана до законовия ѝ минимум. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, касаторът не се явява и не се представлява.

Ответната страна, КЗП, гр. Варна, изразява становище за неоснователност на касационното оспорване и претендира присъждане на разноски. В съдебно заседание, редовно и своевременно призована, не се явява и не се представлява.

Представителят на

Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба допустима, но неоснователна и моли за решение в този смисъл.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

Дружеството – жалбоподател извършва търговска дейност в обект- магазин „Теленор“, за продажба на мобилни апарати, аксесоари и телекомуникационни услуги, находящ се в гр.Шумен, бул. „Велики Преслав“ № 6.

На 20.02.20г. била извършена проверка в обекта от длъжностни лица към РД на КЗП, гр.Шумен, по повод постъпила потребителска жалба с Вх. № В – 03 – 279/ 10.02.2020г., за непривеждане в съответствие с договора за продажба на дефектирал мобилен телефон.

Проверката в търговския обект била инициирана по повод закупен чрез лизинг от „Т.Б.” ЕАД мобилен телефон „Самсунг“, модел „Галакси“ на 26.10.2018г., който спрял да работи. Потребителят занесъл телефона за ремонт в магазина, където бил приет с протокол за рекламация на 31.01.2020г., с протокол № *********.

При приемането на рекламацията и оформянето на сервизната поръчка, като описание на повредата било отразено „не се включва“, а като забележка при приемане на телефона било отразено „ драскотини по странична лайсна“.

Проверяващите длъжностни лица констатирали, че мобилният телефон не бил приведен в съответствие с договора за продажба, а бил върнат на потребителя с протокол № ********* от 07.02.2020г. от магазин - централен сервиз и на основание сервизен протокол от 04.02.20г. с който на потребителя е отказано гаранционно обслужване на телефона, в който е описано - отказано гаранционно обслужване, поради следи от корозия по платката. Такава констатация обаче, при приемането на рекламацията не била отразена. На 07.02.2020г. телефонът бил върнат на потребителя неотремонтиран.

В хода на проверката от

КЗП, бил съставен Констативен протокол от 20.02.2020г. с № К-2669632 приложен по делото, в който проверяващият отразил, че при проверката е установено, че телефонът е върнат на потребителя неотремонтиран.

За изясняване на обстоятелствата било изискано становище от търговеца относно изложеното в жалбата, както и да се представят доказателства, че телефонът е бил мокрен преди приемането на рекламация в обекта .

В становището от

05.03.20г. търговецът посочил, че устройството е постъпило за ремонт на 31.01.2020г. с описание на проблема „не се включва“. При разглобяването на апарата в сервиз „Теленор“, била установена корозия по основната платка, вследствие на проникнала влага и течност. От страна на търговеца са били представени становище и снимков материал.

На 13.03.2020г., на дружеството - жалбоподател бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № К - 0050587, като актосъставителят описал констатациите си и квалифицирал нарушението, като такова по чл.113, ал.1 от Закона за защита на потребителите, а именно: като на 07.02.2020г. в магазин „Теленор“, находящ се в гр.Шумен, бул. „Велики Преслав„ № 6, с протокол за предаване на устройство № ********* отказал да приведе потребителската стока в съответствие с договор за продажба. Отказът се потвърждава и от представеното Становище, прието с ППД № 0121178 от 05.03.2020г., в което търговецът потвърждава отказа си да приведе потребителската стока в съответствие с договора за продажба. Актосъставителят е отразил в АУАН, че това нарушение е поредно с над пет влезли в сила НП.

Актът за установяване на административно нарушение бил съставен на 13.03.2020г. на основание чл. 36 от ЗАНН и чл. 233, ал.1 от ЗЗП и връчен на упълномощено лице и подписан без възражения. Впоследствие дружеството - жалбоподател не се е възползвало от законното си право и не е депозирало допълнителни писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения акт и на материалите съдържащи се в преписката било издадено процесното наказателно постановление.

При така установената фактическа обстановка районният съд приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Съдебният състав извел и решаващия си извод относно безспорната установеност на вмененото на дружеството неизпълнение.

Настоящият състав намира, че въз основа на установената по делото фактическа обстановка, въззивният съд е направил правилни и законосъобразни изводи, които напълно се споделят от касационната инстанция. Правните доводи кореспондират с доказателствения материал, като решението е постановено при обсъждане на релевантните за това доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност. Фактите по делото са възведени въз основа на надлежно събрани по реда на НПК писмени и гласни доказателства, които правилно са преценени от решаващия съд. Не са налице твърдените от касатора закононарушения при събиране и преценка на доказателствата по делото, още по-малко при тълкуването и прилагането на законовите норми.

Шуменският административен съд намира за неоснователен довода на касатора относно липсата на предпоставките за ангажиране на отговорността му. Видно от обстоятелствената част на наказателното постановление, на касатора е наложена имуществена санкция за това, че търговецът не е изпълнил административното си задължение да приведе потребителската стока в съответствие с договора за продажба на потребителя, с което е нарушил чл. 113, ал. 1 от ЗЗП. За констатираното нарушение на лицето е наложена имуществена санкция на основание чл. 222а от ЗЗП. Изпълнителното деяние, релевантно за ангажиране на имуществената отговорност по чл. 222а от ЗЗП, е неизпълнение на визираното в чл. 113, ал. 1 от ЗЗП задължение търговецът да приведе потребителската стока в съответствие с договора за продажба в рамките на един месец, считано от предявяването на рекламацията от потребителя. В случая фактите, обуславящи материалната законосъобразност на наложената санкция, са безспорно установени – налице е надлежно предявена рекламация, като търговецът е отказал да приведе потребителската стока в съответствие с договора за продажба. В тази връзка, закономерно органите на КЗП са приели за дата на извършване на нарушението 07.02.2020г., когато потребителят е посетил търговския обект и установил, че телефонът му е неотремонтиран. Към този момент той е възприел и отказът на дружеството да удовлетвори претенцията му.

На следващо място, следва да се посочи, че макар отношенията между търговеца и лицето да са регламентирани с Договор за лизинг, то дружеството е носител на задължението по чл. 113, ал. 1 от ЗЗП. Шуменският административен съд нееднократно е посочвал, че лизингополучателят представлява „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, с произтичащото от това право да получи съответната технически изправна стока, съгласно уговореното, а в случаите на неизправност - и правото на рекламация, на което кореспондира задължението на търговеца да приведе стоката в съответствие със сключения договор. В този смисъл, законодателят е съобразил спецификите на обществените отношения, подлежащи на трайна уредба и факта, че клиентът се явява икономически по-слабият субект в договорните отношения, поради което е създал цялостен механизъм за защита на неговите интереси, централно място сред които заема правото да се предяви рекламация по отношение на стока, несъответстваща на договореното. Защитата на правната сфера на потребителя е въздигната и в основна цел на закона, видно от съдържанието на чл. 1 от ЗЗП. Именно в контекста на изложеното следва да бъде разглеждан повдигнатият пред настоящата инстанция спор по отношение на претенцията по привеждането на стоката в съответствие с договореното, отправена от потребителя до търговеца. От формална гледна точка, ако законовите разпоредби се тълкуват стеснително и изолирано, без да бъдат отчетени конкретните особености на казуса и без да бъде изследвана логическата връзка между тях, би могло да се приеме, че в обхвата на нормата на чл. 113 от ЗЗП е само договорът за продажба. Подобно тълкуване обаче не се споделя от касационната инстанция, тъй като не съответства на законодателния смисъл, целящ защитата на правната сфера на потребителя. От съществено значение е обстоятелството, че дружеството е възприело самото искане за рекламация като отговарящо на нормативните изисквания, неизбежно следствие от което се явява задължението му по привеждане на стоката в съответствие с договореното в императивния едномесечен срок, при основателност на претенцията. Именно от този момент - когато търговецът е приел рекламацията за редовна, е започнал да тече и едномесечният срок за привеждане на стоката в съответствие с договора за лизинг. Ако буквално се прилага изразът „договор за продажба“, би означавало да бъде толерирано противоправното поведение на задължения субект, пораждащо за него благоприятни правни последици в ущърб на интересите на потребителите.

Прочитът на приобщените доказателства налага извод и за безспорната установеност на приписаното на дружеството неизпълнение. Видно от наличните материали, условията, при които не се признава гаранцията, са „всички случаи на повреди, причинени от неправилна употреба, изпускане, удар, неправилно съхранение, заливане с течности, опити за поправка от неупълномощени лица, зареждане с неоригинални зарядни устройства или други външни въздействия, в противоречие с изискванията на производителя“.