Решение № 85 от 07.03.2022, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. В. Т., 04.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Ирена Колева

Любка Милкова при участието на секретаря АЛБЕНА П. ШИШМАНОВА като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело № 20214100500816 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 ал.1 и сл. от ГПК.

С Решение №990/18.08.2021г., постановено по Гр.д.№1409/2021г. по описа на Районен съд – Велико Търново:

ИЗМЕНЯ на основание чл.59 ал.9 СК определения с решение №647/09.05.2019г. по Гр.д. №312/2019г. по описа на ВТРС режим на лични отношения на бащата Л. И. П., с ЕГН ********** с детето Е. Л. П., с ЕГН **********, както следва: през всяка първа и трета седмица от месеца – от 17,00ч. в петък до 17,00ч. в неделя, през всяка четна година – на Коледните празници от 10,00ч. на 24 декември до 17,00ч. на 26 декември, през всяка нечетна година – на Новогодишните празници от 10,00ч. на 31 декември до 17,00ч. на 01 януари, през всяка четна година – през първата половина от пролетната ваканция от 10,00ч. на първия ден до 17,00ч. на последния ден, през всяка нечетна година – през втората половина от пролетната ваканция от 10,00ч. на първия ден до 17,00ч. на последния ден, през всяка година – на 17 юни и на 1 октомври от 17,00ч. до 19,00ч., както и за един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, като през определения режим на лични отношения бащата ще взема и ще връща детето по местоживеенето му.

ИЗМЕНЯ на основание чл.59 ал.9 СК определената с решение №647/09.05.2019г. по гр.д.№312/2019г. по описа на ВТРС месечна издръжка на детето Е. Л. П., с ЕГН **********, както следва: ОСЪЖДА Л. И. П., с ЕГН **********, да заплаща на детето Е. Л. П., с ЕГН 1

**********, чрез неговата майка и законен представител М. Г. И., с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 260лв., считано от 16.06.2021г. до настъпването на законно основание за нейното изменение И. прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане,

Осъжда Л. И. П. да заплати в полза на ВТРС сумата от 86,40лв., представляваща ДТ върху увеличения размер на присъдената издръжка, както и 5лв, в случай на служебно издаване на ИЛ,

На основание чл.242 ал.1 ГПК, постановява предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка.

Против постановеното първоинстанционно решение е постъпила в рамките на срока по чл.259 ал.1 от ГПК въззивна жалба от ищеца по първоначалният иск по чл.59 ал.9 СК за изменение на постановените по – рано мерки на лични отношения между бащата и детето – Л. И. П., чрез пълномощника му адв.З. от ВВТАК, с която обжалва решението изцяло, като незаконосъобразно и неправилно и моли същото да бъде отменено, вместо което постановено друго, с което предявеният от него първоначален иск по чл.59 ал.9 СК бъде уважен изцяло, съобразно поискания с ИМ конкретен режим на лични отношения на бащата с детето, и отхвърлен изцяло насрещният иск по чл.150 СК за изменение – увеличаване на присъдената издръжка в полза на детето. Твърди, че решението на първоинстанционният съд е компромисно и палиативно, като моли да бъде постановено през три от четирите уикенда месечно детето да бъде при баща си, както и единият месец през лятото също да бъде конкретизиран като дати, евентуално с уговорката „освен ако за конкретната година страните не се споразумеят друго“. Твърди, че първоинстанционното решение в частта на уважения изцяло насрещен иск за изменение – увеличаване на присъдената в полза на детето издръжка е изцяло в противоречие със закона и съдебната практика и отчасти с морала, както и противоречи на събраните по делото доказателства, които сочат, че бащата получава доходи, близки до размера на МРЗ за страната. Твърди, че бащата доброволно купува учебни пособия, телефон, играчки, очила и други потребни за детето вещи, но когато сам прецени, че може да си позволи това. Претендира разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за двете инстанции.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответницата по първоначалния иск по чл.59 ал.9 СК за изменение на постановените по- рано мерки относно личните отношения на бащата с детето и ищец по насрещния иск по чл.150 СК за изменение – увеличаване на издръжката на детето М. Г. И., чрез пълномощника й адв.М. от ВТАК, с който оспорва изцяло въззивната жалба, като неоснователна и недоказана и моли да бъде отхвърлена, респ. обжалваното съдебно решение потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно по развити съображения по съществото на спора. Претендира направените във въззивното производство съдебни разноски.

В СЗ въззивникът Л. И. П. лично и чрез пълномощника си адв.З. от ВТАК поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена. Претендира разноски за въззивното производство, 2 съгласно представен списък по чл.80 ГПК. Релевира възражение по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

В СЗ въззиваемата страна М. Г. И. лично и чрез пълномощника си адв.М. от ВТАК оспорва въззивната жалба и моли да бъде отхвърлена изцяло. Претендира разноски.

Родителите са изслушани от съда лично в СЗ във въззивното производство по реда на чл.59 ал.6 СК.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

На основание чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо. Макар и неподдържано пред въззивната инстанция, но доколкото за допустимостта на процеса съдът следи служебно, възражението на жалбоподателя за недопустимост на насрещния иск по чл.150 СК, поради липса на предпоставките за приемането му за съвместно разглеждане с първоначалния иск по чл.59 ал.9 СК, а от там и за недопустимост на обжалваното решение в тази му част, е неоснователно. Насрещният иск по чл.150 СК за изменение – увеличаване на присъдената издръжка на детето, инкорпориран в писмения отговор на ИМ, е предявен в срока по чл.131 ал.1 ГПК, по рода си е подсъден на районен съд, т.е. на същия съд, и има връзка с първоначалния иск по чл.59 ал.9 СК, поради което са налице предпоставките по чл.211 ал.1 ГПК за приемането му за съвместно разглеждане в процеса. Следва да се има предвид, че разпоредбата на чл.59 ал.9 СК допуска при изменение на обстоятелствата да бъдат изменени постановените по-рано мерки /относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, режима на лични отношения между детето и родителите и издръжката на детето/ по молба на единия от родителите, вкл. и служебно от съда, поради което насрещният иск за изменение – увеличаване на присъдената в полза на детето първоначална издръжка, намиращ правното си основание в чл.59 ал.9 вр. чл.150 СК не е недопустим, поради ненадлежно упражнено право на иск, а от там и постановеното съдебно решение по него е допустимо.

При проверка за правилност на обжалваното първоинстанционно решение по реда на чл.269 изр.2 от ГПК, в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд счита, че подадената въззивна жалба, разгледана по същество, е неоснователна и недоказана, а обжалваното съдебно решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено изцяло.

Производството пред РС – Велико Търново е било образувано по предявен от Л. И.

3

П., чрез пълномощника му адв.З. от ВТАК, против М. Г. И. първоначален иск с правно основание чл.59 ал.9 СК за изменение - разширяване на постановените по – рано с влязло в сила на 09.05.2019г. решение по гр.д.№312/2019г. на ВТРС мерки относно личните отношения между бащата и малолетното му дете Е. Л. П., и по приет за разглеждане предявен от ответницата против ищеца насрещен иск по чл.150 СК за изменение на постановените по-рано с влязло в сила на 09.05.2019г. решение по гр.д.№312/2019г. на ВТРС мерки относно издръжката на детето, а именно увеличаване на присъдената издръжка от 200лв. на 260лв. месечно.

В срока по чл.131 ал.1 ГПК ответницата по първоначалният иск по чл.59 ал.9 СК не е оспорила иска по основание, но е възразила по конкретно предложения от ищеца с първоначалната ИМ режим на лични отношения като неадекватен.

В срока по чл.131 ал.1 ГПК по отношение на насрещния иск за изменение /увеличаване/ на присъдената в полза на малолетното дете издръжка ответникът по НИ Л. И.

П. по същество е оспорил същия изцяло като неоснователен с искане да бъде отхвърлен, с твърдения, че като баща по свое желание заплаща и мобилните услуги, които детето ползва, че след Ковид – кризата доходите му са спаднали рязко и понастоящем работи на МРЗ за страната.

Правно релевантните за спора факти, изводими от събрания по делото доказателствен материал, са следните:

Страните по делото са живели на съпружески начала, като от съвместното им съжителство е родено малолетното им дете Е. Л. П., родена на *** г., на 9г. и 3м. към момента на приключване на устните състезания пред въззивната инстанция.

С влязло в сила на 09.05.2019г. решение по гр. д.№312/2019г. по описа на ВТРС е утвърдено постигнато между страните по делото споразумение с правно основание чл.127 ал.1 СК, по силата на което упражняването на родителските права спрямо малолетната Е. Л.

П. е предоставено на майката, определен е режим на лични отношения между бащата и детето, включващ и всяка първа и трета седмица от месеца, в дните събота и неделя от 09,00ч. в събота до 19,00ч. в неделя, вкл. с преспиване, един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, бащата се е задължил да заплаща на малолетното си дете 200лв. месечна издръжка занапред.

В първоинстанционното производство са разпитани по един свидетел по почин на страните. Св. С. Й., воден от ищеца по първоначалния иск, установява, че бащата и детето имат нормални отношения, разбират се. Св.В. Г., вуйна на детето, водена от ищцата по насрещния иск, установява, че майката ходела да си взема детето, давала го на бащата извън определения режим, че майката работи срещу МРЗ.

Установява се, в т.ч. и от приетия социален доклад в първоинстанционното производство, че майката обитава жилище под наем, респ. бащата обитава собствено жилище, в което има осигурено достатъчно пространство за Е., налични са нейни вещи и пособия, основни грижи за детето се полагат от майката, детето не посещава извънкласни 4 форми, майката е трудово заета срещу МРЗ за страната, бащата работи като шофьор срещу месечно възнаграждение в размер на 700лв.

Във въззивното производство са събрани писмени доказателства.

Видно от Договор за наем на недвижим имот от 26.08.2021г., майката е наела жилищен имот /в който живеят с детето/ за срок от една година, срещу месечен наем от 300лв.

Видно от изискания във въззивното производство социален доклад за положението на детето, изготвен от ДСП – Велико Търново, през уч. 2021/2022г. малолетната Е. е ученичка в трети клас на ОУ „***“ В. Т., двамата родители демонстрират емоционална привързаност към детето, констатира се липса на комуникация между двамата родители по отношение на детето, не са установени рискови фактори за детето.

Приет е резултат от рентгеново изследване на Л.П. като при Ковид от 29.10.2021г.

Видно от удостоверение изх.№01/05.01.2022г., изд. от „***“ ЕООД ГР.С., Л. И. П. на длъжност „***“ през периода м.01.2021г. – м.11.2021г. е получавал МРЗ от 650лв., за част от месеците по 653,91лв., средно месечно за периода – 619,62лв. Видно от удостоверение изх.

№01/05.01.2022г., изд. от „***“ ЕООД гр.С., Л. И. П. на длъжност „***“ през м.11.2021г. е получил брутен доход 180лв., съответно пред м.12.2021г. -330лв. По реда на на чл.59 ал.6 СК пред въззивния съд бащата заяви, че брутният му месечен доход от труд е около 700лв., различно, няма допълнителни доходи, няма други деца.