Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1028 от 16.10.2024, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 1206/2024
Вид
Решение № 1028
Подписан
16.10.2024
В сила
07.12.2024
Състав
Мария Кирилова Терзийска, Елина Пламенова Карагьозова, Диана Колева Стоянова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1028 гр. Варна, 14.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ ТО, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Диана К. Стоянова

Елина Пл. Карагьозова при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско дело № 20243100501206 по описа за 2024 година за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано” № 5, срещу решение №237/19.01.2024г., постановено по гр.д. № 6643/2023 г. на ВРС, в частта, с която въззивникът е осъден да заплати на А. Е. В., ЕГН **********, с адрес: ******, сумата 600 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – заплатена такса за проведена терапия при психологконсултант, които вреди са настъпили и които разходи са извършени в резултат на реализирано на 11.07.2021 г. ПТП на автомагистрала А-2, км. 382, посока гр. Варна, причинено по вина на водача на лек автомобил „Хонда Сивик”, с рег. № ******, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, както и разликата над 4000 лева до 15000 лева , представляваща частичен иск от целия в общ размер от 30000 лв., съставляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания, емоционален стрес и негативни психически изживявания.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и необосновано в обжалваната част. Поддържа се, че определеното обезщетение за неимуществени вреди е в завишен размер, тъй като не е съобразено с датата на 1

ПТП и икономическите условия в страната към момента на настъпването му, както и с възрастта на пострадалия. При възстановителен период с продължителност 45-60 дни ВРС е присъдил обезщетение в размер на МРЗ за две години. Твърди се допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в липса на дадени указания по чл.146, ал.1 и 2 от ГПК по своевременно направеното възражение за съпричиняване поради управление на мотоциклет без предпазно облекло и каска и липса на произнасяне по него в мотивите.

Твърди се необоснованост на решението поради кредитиране на заинтересовани гласни доказателства и необективна СПЕ, изготвена без запознаване с предходното психично състояние на ищеца. По отношение на имуществените вреди се поддържа, че не е обсъдена необходимостта от извършване на разходите и факта от кого са заплатени.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна, в който оспорва жалбата и възпроизвежда мотивите на решението, които счита за правилни.

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Пред ВРС са предявени кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ от А. Е. В. срещу ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” за заплащане на сумата 15000 лв., представляваща частичен иск от целия в общ размер от 30000 лв., съставляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, както и сумата от 600 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – заплатена такса за проведена терапия при психолог-консултант, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

В исковата молба ищецът твърди, че на 11.07.2021 г., около 18:30 часа, на Автомагистрала А-2, управлявайки мотоциклет „Ямаха ХВ 1900“, с рег. № ******, е застигнат и блъснат отзад от лек автомобил „Хонда Сивик“, с рег. № ******, управляван от В.Д.К.. Съставен е констативен протокол за ПТП с пострадали лица, в който като виновен за ПТП е посочен водачът на лекия автомобил. Вследствие на удара ищецът паднал на земята и започнал да се търкаля, като при ударите в главата каската му се е изхлузила и при директния контакт на главата с пътната настилка за няколко минути изгубил съзнание.

След произшествието бил откаран в спешния център при МБАЛ „Св. Анна“, гр. Варна, където след извършени прегледи и изследвания обработили раните му и го изписали за домашно лечение с препоръки за самонаблюдение и покой. След като изминали няколко часа от инцидента болките, които започнал да изпитва, станали непоносими, имал световъртеж и вечерта два пъти загубил съзнание, след което го приели за лечение в УМБАЛ „Св.

Марина“. Била му направена компютърна томография на главата, от което се установило, че има подкожни едем/хематом, както и травма на нервни коренчета в лумбален отдел. Твърди, че охлузванията, които получил, били много дълбоки и болезнени. Заради раната на седалището не можел да стои седнал, както и да лежи по гръб, а заради другите рани по краката и ръцете не можел да лежи и настрани. Болките от одраната кожа били непоносими.

Месеци след инцидента не можел да спи от преживения стрес, сънувал 2 кошмари, което наложило да приема успокояващи. Движенията му били затруднени, като имал нужда някой постоянно да го обгрижва и да му помага.

Станал зависим от близките си, които се грижели за него. От раните по лицето и белезите се чувствал потиснат и загрозен. Станал нервен, раздразнителен и избухлив, изпаднал в депресия, затворил се в себе си, не контактувал с приятелите си, странял от близките си. В продължение на пет месеца редовно посещавал психолог, като за проведената терапия заплатил сума в размер на 600 лв. След инцидента не е управлявал повече мотоциклет от страх да не се повтори случилото се. Все още чувства болки в областта на шията и кръста, засилващи се при промяна на времето. По тялото му останали белези от получените рани, които му причиняват сериозен дискомфорт и му напомнят за инцидента. Излага, че лекият автомобил на виновния водач е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника. На 30.07.2021 г. депозирал заявление пред застрахователя за изплащане на обезщетение за претърпените от него вреди, като до момента не е получил такова.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който оспорва изцяло предявените искове по основание и по размер. Оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение и всички елементи от фактическия състав на деликта – деяние, вина, противоправно поведение, вид и характер на вредите и причинната връзка. Твърди, че представеният Констативен протокол за ПТП с пострадали лица не установява в коя лента е настъпил ударът между двете превозни средства, при какви обстоятелства, както и по вина на кой от водачите. Поддържа, че липсват доказателства за настъпил удар между превозните средства, което не изключва възможността ищецът да е изгубил управление над мотора, в резултат на което именно да е получил увреждания. Твърди, че водачът на застрахования автомобил не е имал техническа възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП. Оспорва иска по размер по съображения от чл.52 от ЗЗД. Оспорва необходимостта от проведеното психологично лечение. Прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалия поради неполагане на необходимата грижа да забележи завиващия автомобил, шофиране с превишена и/или несъобразена скорост и без задължителното предпазно облекло и предпазна каска, с което е съпричинил съществено уврежданията си.

Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

3

За успешното провеждане на предявения пряк иск срещу застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ в тежест на ищеца – въззиваем в настоящото производство, е да установи при условията главно и пълно доказване наличието на валидно сключен договор за застраховка ”Гражданска отговорност” между увредилото го лице и ответника по делото, настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените вреди. В тежест на ответника е да докаже релевираните възражения за съпричиняване.

По отношение на фактическото основание на иска спорът не е пренесен пред настоящата инстанция. Наличието на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“, механизмът на ПТП и вида на претърпените телесни увреждания, са установени със сила на пресъдено нещо с влязлото в сила решение в необжалваната му част.

Спорът пред настоящата инстанция се свежда до размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, причинната връзка на имуществените вреди с увреждането и въпроса за съпричиняването от страна на пострадалия поради управление на мотоциклет без предпазно облекло и каска.

При определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът се ръководи от критерия за справедливост. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за „справедливост” на съответния етап от развитие на обществото в Държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

По отношение на вида на претърпените телесни увреждания съдът кредитира заключението на СМЕ, от което се установява, че в резултат на ПТП ищецът е получил контузия на шията и кръста и множество разкъсноконтузни рани и ожулвания в областта на дясно око, гърба на носа, десния лакът, дясна предмишница и ръка, левия лакът и предмишница, седалището в ляво и дясно, лява поясна половина, дясно коляно и страничните повърхности на подбедрицата и глезените. Според вещото лице болката в тези дълбоко охлузени зони е изключително силна, тъй като съдържа много нервни окончания и може доста дълго време да остане характерното чувство на дърпане и ограничения на движенията от развитата съединителна тъкан. От проведения медицински преглед вещото лице дава заключение, че ищецът е в добро здравословно състояние, лечението е завършило с оздравяване, но са останали трайни груби обширни белези със загрозяващ характер, както 4 следва: в областта на външния ъгъл на дясно око с дължина около 1.5 см; по лявата мишница в средно-долно трета по външната страна с овална форма и големина 15/3 см.; по лява предмишница с големина 14/8 см; в областта на пояса в ляво с големина 6/4 см. с овална форма; по двата глутеуса; по външната страна на ляв подколенник с овална форма и големина 6/4 см. всеки.

Установените множество белези по тялото на ищеца са ясно видими и тъй като са доста дълбоки, няма да се заличат, дори със средствата на естетичната хирургия. Кожата в тези области е с променен цвят и чувствителност.

Обичайният срок за възстановяване от получените травматични увреждания е около 45-60 дни. Вещото лице посочва, че към делото няма приложени медицински документи за проведено лечение след изписването от болницата.

Относно психичния статус на ищеца от приетата по делото съдебнопсихиатрична експертиза се установява, че вследствие на претърпяните увреждания ищецът е развил първоначално симптомите на Остра стресова реакция, а в следващите 5-6 дни са последвали симптоми с характеристика на панически пристъпи, като част от симптомите продължили да персистират и очертават клиничната картина на Разстройство в адаптацията с тревожнофобиен синдром. Възстановителният процес е продължил в рамките на обичайното за такъв тип травматична ситуация, в рамките на осем месеца.