Решение № 10664 от 02.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10664 гр. София, 02.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: .............. при участието на секретаря ........ като разгледа докладваното от .............. Гражданско дело № 20251110150599 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) във връзка с чл. 22 от Закона за потребителския кредит (ЗПК).

Ищецът М. С. И. твърди, че сключеният с ответника Договор за кредит ......... от 17.05.2023 г. е недействителен. Исковата претенция се гради на довода, че в обявения Годишен процент на разходите (ГПР) не е включена клаузата за неустойка по чл. 22, ал. 3 от договора (в размер на 2 лв. на ден до 100 лв. при невърната платежна карта след прекратяване на договора).

Според ищеца това води до изкуствено занижаване на цената на кредита и нарушава императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Ищецът М. С. И. твърди, че на 17.05.2023 година е сключила с ответното дружество Договор за кредит ........., по силата на който й е предоставен револвиращ кредит под формата на разрешен кредитен лимит, усвояван чрез платежен инструмент, с първоначален лимит от 2200 лева. Ищецът поддържа, че договорът е нищожен поради противоречие със закона, визирайки нарушение на императивните разпоредби на Закона за потребителския кредит.

Основното възражение на ищцовата страна е свързано с липсата на надлежна информация относно Годишния процент на разходите. Твърди се, че посоченият в договора ГПР в размер на 48.71% е нереален и заблуждаващ, тъй като не включва всички разходи по кредита, поконкретно не е включена клаузата за неустойка а именно на чл. 22, ал. 2 от процесния договор, , което според ищеца е нарушение на чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Ищецът се позовава на практиката на Съда на Европейския съюз, включително решения по дела С-448/17 и С 453/10, като аргументира, че липсата на ясна методика за формиране на ГПР и непосочването на всички компоненти, формиращи цената на кредита, поставя потребителя в 1 неравностойно положение и води до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Поддържа се също така, че бланкетното посочване на ГПР, без яснота за формиращите го елементи, представлява заблуждаваща търговска практика. Искането към съда е да прогласи недействителността на процесния договор за кредит.

Ответникът ....... оспорва предявения иск изцяло. Дружеството възразява, че ГПР е изчислен правилно към момента на сключване на договора и съдържа всички законоизискуеми компоненти. Изрично се посочва, че съгласно чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК разходите при неизпълнение на задълженията (каквато е санкцията за невърната карта) не подлежат на включване в ГПР.

Правната квалификация на предявения иск е по чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във връзка с чл.

22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Ищецът следва да установи наличието на валидно облигационно правоотношение и твърдените пороци в договора. В тежест на ответника е да докаже спазването на изискванията за преддоговорна информация и коректното математическо изчисляване на ГПР.

Съдът е отделил като безспорно сключването на Договор за кредит ......... на 17.05.2023 г. между страните. Безспорно е и предоставянето на револвиращ кредитен лимит, както и качеството на страните (потребител и кредитор).

Съдът приема за установено възникналото правоотношение по силата на процесния договор, както и клаузите, обективирани в него. За изясняване на икономическите параметри на договора е приета Съдебно-счетоводна експертиза (ССЧЕ), изготвена от вещото лице Л. Б..

От експертизата се установява следното по поставените въпроси: Фиксираният годишен лихвен процент по заема е 36% за суми, усвоени на АТМ, и 24% за суми, усвоени чрез ПОС терминал. До 31.10.2025 г. са начислени възнаградителни лихви в размер на 498.52 евро, от които кредитополучателят е заплатил 498.10 евро. Съотнесено към усвоените главници, оскъпяването на кредита възлиза на 15.78%.

Обявеният в договора ГПР е в размер на 48.71%. Той е изчислен въз основа на примерните допускания в Стандартния европейски формуляр при размер на кредита от 1000 лв.

Кредиторът е включил в ГПР договорната възнаградителна лихва (36% годишно) и годишната такса за обслужване на платежната карта в размер на 34 лв. Действителният ГПР при параметрите на конкретния договор (максимален лимит от 2200 лв.) е 45.60%. Разликата спрямо обявения (48.71%) се дължи на факта, че обявеният е изчислен при по-ниска усвоена сума. Разходите за неустойка при забава не могат да бъдат предварително изчислени, а съгласно чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК, те не се включват в ГПР, тъй като се дължат само при неизпълнение. Приетото заключение на вещото лице Л. Б., установяващо реално начислените възнаградителни лихви, действителния размер на ГПР спрямо усвоената сума (45,60% спрямо посочените в договора 48,71% при примерни 960 лв.) както и обективната невъзможност за включване на условната неустойка в показателя ГПР.

2

Спорният предмет по делото се концентрира върху това дали невключването на клаузата за неустойка по чл. 22, ал. 3 от Договора (предвиждаща санкция при невърната платежна карта след прекратяване) в изчислението на ГПР прави договора нищожен. Този довод на ищеца е изцяло неоснователен.

Императивната разпоредба на чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК категорично указва, че при изчисляване на ГПР не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора. Неустойката за забава при връщане на пластиката има чисто санкционен и обезщетителен характер. Тя не представлява възнаграждение за предоставения финансов ресурс, а настъпването зависи изцяло от виновно и противоправно поведение на потребителя. Не се начислява изначално и не е включена нито в погасителния план изначално, за разлика от друг вид неустойки, например за непредоставяне на обезпечение, какъвто не е настоящия случай. Поради тази причина, нейното изключване от общата тежест по кредита не само че не нарушава закона, но е негово стриктно приложение.

Счетоводната експертиза категорично доказва, че обявеният ГПР от 48.71% съдържа всички дължими и предвидими компоненти (лихви и такси) и е математически правилно изчислен съгласно законовите допускания. Нещо повече, обявеният процент е по-висок от реалния ГПР за пълния лимит от 2200 лв. (който възлиза на 45.60%), което означава, че потребителят не е бил заблуден за по-ниска тежест, а напротив – информиран е за по-консервативен и висок показател.

Тъй като изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК са напълно спазени, не са налице основания за прогласяване на договора за недействителен. Искът се явява неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен.

Въз основа на изложените мотиви, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от М. С. И., ЕГН **********, срещу ......., ЕИК ......, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 22 от Закона за потребителския кредит за прогласяване на нищожност на Договор за кредит ......... № ..... от 17.05.2023 г., като неоснователен и недоказан.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3