Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 16 от 30.03.2018, Районен съд - Средец

Съд
Районен съд - Средец
Дело
Административно наказателно дело 3/2017
Вид
Решение № 16
Подписан
30.03.2018
В сила
05.10.2018
Състав
ПЛАМЕН МАРИНОВ ДОЙКОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40 - 43 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40 - 43 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40 - 43 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40 - 43 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84, ал. 1 · Закон за лова и опазване на дивеча
  • чл. 84, ал. 2 · Закон за лова и опазване на дивеча
  • чл. 84, ал. 2 · Закон за лова и опазване на дивеча
  • чл. 94, ал. 1 · Закон за лова и опазване на дивеча
  • чл. 96, ал. 1 · Закон за лова и опазване на дивеча
  • чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 32 гр. Средец, 30.03.2018г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Средецкият районен съд, наказателен състав, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Пламен Дойков при секретаря Мaринка Маринчева и в присъствието на Районен прокурор Валентина Маджарова, като разгледа докладваното от съдията Дойков НАХД № 3 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 1066/05.12.2016г. на инж. Венелин Николов Радков – Директор на РДГ Бургас на И.Г.Ж., ЕГН: **********, с адрес *** на основание чл. 96, ал. 1 вр. чл. 84, ал. 2 , чл. 94, ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча е наложена глоба в размер на 800.00лева/осемстотин лева/ и лишаване от право на ловуваване за срок от 3/три/ години за нарушение на чл. 84, ал. 1 във вр. чл. 84, ал. 2 ЗЛОД. Ж. е наказан за това, че на 22.07.2016г. в землището на с.

Радойново, ловно поле на ловно рибарска дружина – с. Радойново, мест.

„Радойновска пътека”, ловувал като се движил извън населено място с МПС – марка „Мицубиши” модел „Паджеро” с рег. № А1943КМ, сив на цвят , дълга база, с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие – карабина „Блазер” 308 WINR/ 075303, със забранени средства – монтирано на нея приспособление за нощна стрелба – електронен преобразувател- термокамера, без писмено разрешително за лов, в забранено за лов време – в тъмната част на денонощието в 01.00часа.

И.Г.Ж., ЕГН: **********, с адрес *** е останал недоволен от наложеното му наказание.

В жалбата си излага , че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а също така неправилно бил приложен материалния закона. Твърди, че не е извършил административното нарушение. Моли за отмяна на процесното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят Ж. се явява лично и с адв. П.Д.,***. Жалбата се поддържа, като в хода на производството и при съдебните прения се излагат подробни мотиви за отмяна на наложеното наказание.

Ответникът по жалбата – РДГ

Бургас , редовно призован, се представялва от ст. юрисконсулт Юлиян Милушев , гл.юрисконсулт Елена Дженезова – Станкова, адв. Росен Диев, АК Бургас. Страната заема становище, че жалбата е неоснователна, а издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Излагат се подробни съображения в защита на наложеното наказание.

Контролиращата страна Районна прокуратура гр. Средец се представлява от Районен прокурор Валентина Маджарова.

Счита, че издаденото наказателно постановление е необосновано и неправилно и следва да бъде отменено.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

На 21 срещу 22 юли 2016г. свидетелите М.М.Т.,

Я.П.Л. *** и П.И. ***, изпълнявали служебните си задължения на територията на Община Средец. Първите двама свидетели били уведомени от Л., че в района на с. Драка и с. Радойново е възможно да се извършва бракониерски лов. Служителите се насочили със служебен автомобил към землището на с. Радойнов. Там, в местност известна им като „Радойновска пътека”, тримата заели позиция за наблюдение. Около 01.00часа на 22.07.2016г. свидетелите забелязали лек автомобил, който се движел в местността. Свидетелите извършвали наблюдение с бинокъл „Никон”, ползван от служителите на ТП ДГС Средец. Последователно чрез бинокъла тримата наблюдавали движението на превозното средство- „Мицубиши” модел „Паджеро”. Автомобилът се движел в района като спирал и потеглял. Л., Т. и Л. видели, че от покрива на автомобила се подава лице, което с ловна карабина заемал ловна позиция, като прикладвал с оръжието и наблюдавало местността през поставено на карабината устройство. След известно време автомобилът спрял, като водачът и лицето разменили местата си, като заелият мястото в задната част на автомобила започнал на свой ред да прикладва с оръжието и да наблюдава местността. Свидетелите сочат, че второто лице е жалбоподателя И.Ж.. При наблюдението свидетелите възприели, че оръжието е сглобено. Служителите се намирали на разстояние около 50 – 60метра от събитията, а по време на наблюдението имало пълнолуние и в местността видимостта била добра. Тримата проверяващи преценили, че следва да последват видяното МПС и да извършат проверка на лицата в него. Т., Л. и Л. се върнали при паркирания служебен автомобил и потеглили в посоката, в която видели да се отегля наблюдаваното ППС. Автомобилът на наблюдаваните лица бил застигнат на пътя свързващ гр.

Средец с гр. Ямбол, като след като подали светлинен и звуков сигнал, успели да спрат автомобила – „Мицубиши Паджеро” рег. № А1943КМ на разклона за с. Малина и с. Драка. След спирането се установило, че водач на „Паджеро” – то е свидетелят Г.

Д. В автомобила пътували и жалбоподателя И.Ж. и свидетелите Вълчо Грозев и П. Доцев. При проверката в багажника на лекия автомобил била установена ловна карабина „Блазер” 308 с № WINR/

075303, като други оръжия не били намерени. Поради създалото се напрежение между проверяваните лица и служителите на ТП ДГС Средец и РДГ Бургас на място бил изпратен и автопатрул на РУ Средец за съдействие. На място Л., Л. и Т. извършили проверка на оръжието, като установили, че карабината е поставена в калъф за съхранение. След пристигането на място на свидетелите Р.П. и И.Д., всички лица били придружени до РУ Средец. В управлението ловното оръжие било предадено на св. Емил Коеджиков, служител отговарящ за огнестрелните оръжия в Служба „КОС”. В управлението на жалбоподателя И.Ж. бил съставен АУАН № 048070/ 22.07.2016г., връчен му, който наказаният отказал да получи и подпише. След като отказал да подпише съствения АУАН , жалбоподателя Ж. напуснал сградата на РУ Средец.

Същото сторил и свидетелят Д., срещу който било съставено сходен АУАН, като свидетелят отказал да придвижи автомобила до ТП ДГС Средец, след изземането му. По – късно „Паджеро” – то било преместено в двора на ТП ДГС Средец с репатрираща машина.

В законоустановения срок инж. Венелин

Николов Радков – Директор на РДГ Бургас е издал против И.Г.Ж., ЕГН: **********, с адрес *** обжалваното Наказателно постановление № 1066/05.12.2016г.

Горната фактическа обстановка се установи от съвкупната преценка на показанията на разпитаните свидетели и приетите по делото писмени доказателства. В хода на съдебното следствие са били разпитани свидетелите Я.П.Л. , М.М.Т., П.И.Л., Г. Ж. Д., Вълчо Янчев Грозев, П.Г. Доцев, Атанас

Николов Мечков, Р.П.П.,

И.И.Д. и Емил И.

Коеджиков. Изискани са справки за процесния бинокъл, за метеорологичната обстановка по време на събитията, изготвени са съдебна автотехническа, съдебно – криминалистическа , съдебно – техническа в областта на физиката експертиза.

Приобщени са множество писмени доказателства , служебно и по искане на страните.

Наказателното постановление е изпратено на И.Ж. , връчено му е лично на 13.12.2016г. В законоустановения срок е подадена жалба , чрез административно – наказващия орган.

Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена по предвидения в закона ред пред компетентен съд в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна .

При извършената служебна проверка, съдът не констатира съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на административнонаказателното производство, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и които да водят до отмяна на процесното наказателно постановление на това основание. И акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентните органи. АУАН е съставен съласно разпоредбите на чл.

40 – 43 от ЗАНН и в него е описано по изискуемия от закона начин извършеното нарушение. Достатъчно пълно е посочено времето и мястото на извършване на нарушението. Изложени са обстоятелствата във връзка с твърдяното нарушение, като актосъставителят е посочил, че с деянието си жалбоподателят е осъществил състава на чл. 84, ал. 2 от Закона за лова и опазване на дивеча.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, упълномощен съгласно Заповед № РД 49-199/16.05.2011г. – вложена като доказателство по делото, преди изтичането на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН и съдържа предвидените в разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН реквизити. АУАН и НП съдържат изискуемите реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

От събраните в делото доказателства могат да се направят следните изводи.

Настоящият състав намира възраженията на жалбоподателя за неоснователни по следните съображения. На първо място по отношение на изложените мотиви от фактическа страна. Настоящият състав намира показанията на тримата служители за последователни и непротиворечиви по отношение на основаните факти касаещи извършеното деяние. И тримата са служители на контролните органи, като въпреки направения опит от страна на свидетеля Г. Д. да изтъкне заинтересованост и предубеденост на свидетеля П.Л., такава не се доказа в настоящото дело. Освен това настоящият състав счита, че съобразно показанията на тези трима свидетели, показанията на другите трима разпитани – Грозев, Д. и Доцев и заключенията на експертизите , са събрани доказателства за извършеното от Ж. административно нарушение. Тримата свидетели сочат, че са наблюдавали действията на жалбоподателя от сравнително близко разстояние, чрез техническо средство, с което подобно наблюдение може да се извърши. От заключението на вещото лице доц. Д- р П.П. ***, се установява, че процесният бинокъл е годно техническо средство и е възможно при описаните метеорологични предпоставки да се види описаното от свидетелите. От друга страна и тримата обясняват последователно действията на жалбоподателя и другото лице, срещу което е взето отношение по ЗЛОД – Г. Д., без в случая да има съществени противоречия в показанията им. На следващо място, в противовес на възраженията на жалбоподателя е и следното съображения. От обясненията на наказания Ж., показанията на свидетелите Доцев, Д. и Грозев , става ясно, че четиримата са се намирали вечерта на 21.07.2016г. в с. Кубадин, гостувайки на Ж..

След като приключили престоя си при домакина, решили да се отправят към гр.

Бургас с автомобила на свидетеля Г. Д. Инцидентно било взето решението да посетят нивите на И.Ж., където последния искал да обслужи техника , която поливала насажденията му. Четиримата се насочили към мястото и се отправили на път, без да са преминавали по черни пътища и през ниви. Свидетелят Д. дори сочи, че са минали по пътище, които били непознати за него и през част от маршрута бил навигиран от Ж.. След като достигнали до разклона за с. Малина и с. Драка , били спрени, неправомерно по тяхно виждане, от служителите на проверяващите органи. Съдът не намира за логично и подкрепено с доказателства подобно изложение. Ако в действителност поведението на четиримата вчерта на 21 срещу 22 юли 2016г. беше поредица от инцидентно взети решения за часа на потегляне към гр. Бургас, за посещение на земеделските имоти на Ж. и за последващия им път към града, то няма от къде и как Л., Т. и Л. да са знаели местонахождението на лицата и да са решили да им извършат проверка. Още повече , че са се движили и по указания на Ж., който е взел решение по кои пътища да преминат. Ако последното беше вярно, следва да се приеме, че тримата проверяващи са знаели местонахождението на четиримата преди проверката, както и това в колко часа ще потеглят от с.

Кубадин и в каква посока ще се движат. За последното освен , че няма никакви данни е и житейски нелогично, при условие, че разпитаните жалбоподател и свидетели от л.а. „Мицубиши” не споделят да са обсъждали предварителни планове за ежедневието си с когото и да е. Ако преди това Л., Л. и Т. не са ги наблюдавали, а след това последвали и спрели, няма как проверяващите да са били убедени, че спрените са извършили действия, които следва да се проверят по ЗЛОД. Дори да се допусне версията за личен интерес от страна на свидетеля Л. , поради влошени отношения със свидетеля Д., да му извърши проверка по реда на ЗЛОД и да състави АУАН срещу него, няма как да се приеме за логично, че на посоченото място и време Д. би носил ловното си оръжие, за да попадне то в обсега на проверката и служителят на РДГ Бургас да е знаел това обстоятелство.