Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1984 от 02.06.2022, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 1666/2022
Вид
Решение № 1984
Подписан
02.06.2022
В сила
23.06.2022
Състав
Павел Тодоров Павлов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1984 гр. Пловдив, 02.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Недялка П. Кратункова като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20225330101666 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД.

Ищцата Н. Д. В. от гр. *** моли съдът да постанови решение, с което да прогласи нищожността на клаузата за заплащане на неустойка в размер на 1 614, 76 лева по т.6.2 във връзка с т.6.1 от сключения между нея и ответника Договор за паричен заем Кредирект № *** г. поради заобикаляне на Закона и противоречие с добрите нрави, по изложените в исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски – включително и съдът да присъди на пълномощника й адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв.

Ответникът “*** – гр. *** оспорва иска и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на исковата молба съображения. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че действително между нея и ответника е бил сключен Договор за паричен заем Кредирект № *** г., с който ответното дружество е отпуснало на ищцата паричен заем в размер на 800 лева, платими на 18 равни месечни вноски, считано от 21.02.2022 г. – като в т.6.1 от Договора страните са уговорили, че ищцата се задължава в срок от три дни, считано от усвояването на заемната сума, да предостави обезпечение по начина и реда, отговарящи на условията на чл.33, ал.1 от Общите условия към Договора, а именно – поне едно от изброените: поръчител или банкова гаранция, а в т.6.2 – че при неизпълнение на това 1 задължение, ищцата дължи на ответника неустойка в размер на 1 614, 76 лева, която се начислява автоматично от ответника, като с подписването на Договора ответницата се счита за уведомена за начисляването на неустойката, а начислената по тази точка неустойка страните са уговорили да се заплаща разсрочено съгласно включения в Договора погасителен план.

Както се установява от посочените разпоредби на Договора, с включването на неустойката в размер на 1 614, 76 лева към годишния процент на разходите по Договора, тя оскъпява кредита с над 50 % годишно.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че действително поради прекомерното оскъпяване на ГПР по Договора спрямо получената от ищцата в заем сума, клаузата за заплащане на неустойка в размер на по т.6.2 във връзка с т.6.1 от Договора за противоречи на принципа на добрите нрави и заобикаля материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК, а оттук - че тази клауза от Договора се явява нищожна на посочените основания и следва да бъде прогласена нищожността й.

С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищцата направените разноски за производството по делото в размер на 50 лева – платена ДТ, а на основание чл.38, ал.1, т.3 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв. следва да заплати на пълномощника на ищцата – ***. С.П., адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.

Същевременно, както вече бе посочено, уговорената неустойка е била в размер на 1 614, 76 лева и това е цената на иска (а не 800 лева, както е посочила ищцата) и дължимата ДТ за производството по делото е в размер на 64, 60 лева – поради което, тъй като ищцата е внесла ДТ за производството по делото в размер на 50 лева, на основание чл.77 от ГПК тя следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на съда допълнителна ДТ в размер на 14, 60 лева.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата за заплащане на неустойка в размер на 1 614, 76 лева по т.6.2 във връзка с т.6.1 от сключения между Н. Д. В., ЕГН **********, от ***, със съдебен адрес:***, **. С.П. И ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Управителя Н. П. П., Договор за паричен заем Кредирект № *** г., поради заобикаляне на Закона и противоречие с добрите нрави.

ОСЪЖДА „***, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление И Законен представител, ДА ЗАПЛАТИ НА Н. Д. В., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 50 лева.

ОСЪЖДА „***, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление И Законен представител, ДА ЗАПЛАТИ НА Адвокат С.Ж. П., със служебен адрес: ***, адвокатско 2 възнаграждение В РАЗМЕР НА 300 лева на основание чл.38, ал.1, т.3 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв.

ОСЪЖДА Н. Д. В., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт ПО СМЕТКА НА Районен съд – Пловдив, ДОПЪЛНИТЕЛНА държавна такса В РАЗМЕР НА 14, 60 лева.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3